УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-5.VIII Страната се намираше в област на високо атмосферно налягане. Преобладаваше слънчево време. Температурите се повишиха и на 5.VIII в южните райони достигнаха до 39°C.
6-7.VIII През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон над Скандинавския полуостров. Под негово влияние на отделни места паднаха значителни валежи. Температурите се понижиха с 3-4°C.
8-10.VIII Страната се намираше в размито антициклонално поле. Времето беше предимно слънчево.
11-14.VIII При преминаване на студен атмосферен фронт от северозапад, в Западна и Централна България преваля и прегърмя. Усили се вятърът от северозапад, чувствително в Дунавската равнина. Температурите се понижиха със 7-8°C. В източните райони той бе изразен само с усилване на вятъра, временно увеличение на облачността и понижение на температурите. На 14.VIII преминаването на втори студен атмосферен фронт бе изразено само с временно увеличение на облачността.
15-20.VIII Страната бе под влияние на област на високо атмосферно налягане. Времето беше слънчево. Температурите се повишиха и през последните дни максималните бяха между 31 и 36°C.
21.VIII През страната премина слабо изразен студен фронт. На места в Западна България преваля и прегърмя. В Северна България температурите се понижиха с 3 - 4°C.
22-25.VIII Страната се намираше под влияние на размито, по-често циклонално поле при земя и циклонално във височина. В следобедните часове се образуваше мощна купеста и купестодъждовна облачност и на много места имаше гръмотевични бури.
29-31.VIII През страната премина студен
атмосферен фронт, свързан с циклон над Украйна. Почти в цялата страна преваля
дъжд. Температурите се понижиха с 5 - 6°C. В Доброславци бе регистриран
смерч. В края на месеца се установи слънчево време.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през август
беше между 23 и 26 °C в равнините. В цялата страна температурите бяха над
нормата за месеца. Най-голямо отклонение над нормата имаше в районите на
Добрич и Малко Търново - с 4.0°C. Високи стойности на максималните температури
бяха измерени в много дни от месеца - като на 6 и 10.VIII (в Петрич 41°C
и на 9.VIII в Сандански 40°C). По високите планински станции температурите
бяха над нормата - максимални стойности между 15 и 18°C бяха измерени на
вр.Мусала и вр.Ботев на 4, 5 и 10.VIII. Сравнително по-ниски бяха температурите
в началото на второто и в края на последното десетдневие на месеца. Най-ниските
температури бяха между 7.0°C във Видин и 15.2°C в Бургас на 31.VIII и по
планиските върхове Мусала (-1.8°C), вр.Ботев (-1.0°C) на 30.VIII. През
месеца броят на дните със средноденонощна температура над 20°C се колебаеше
от 25 в София до 31 в Бургас, Кърджали, Хасково и Пловдив, а над 25°C -
между 5 в София и 22 в Русе.
Изменение на температурата през август 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в повечето равнинни райони на страната беше под (16 - 80%) и около нормата (81 - 120%). В отделни станции валежите бяха над нормата - Свиленград 141%, Сандански190%, Русе 158%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата - Черни връх 107%, вр.Мусала 239%, вр Рожен 195%. На вр.Ботев (19%) и вр.Мургаш (64%) валежните количества бяха значително под нормата. Валежи имаше около 7.VII, в началото на второто, около средата на третото десетдневие и в края на месеца.
Броят на дните с валеж повече от 1mm
бе между 1 и 7, а в планините - до 8. Дните с валеж над 10mm бяха около
1 - 2. Валеж по-голям от 25mm е имало по 1 ден през месеца в Русе, Сливен
и Сандански. Максимален денонощен валеж имаше в Русе на 8.VIII - 69.4mm,
в Сливен на 24.VIII (29.2mm), в Сандански на 13.VIII (27.9mm), в Кнежа
на 25.VIII (20.3mm).
Валеж през август 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост
по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни в края на първото и началото на
второто десетдневие на месеца и през периода 28 - 31.VIII. Северни и северозападни
ветрове имаше в Плевен, Русе, н.Калиакра и Кърджали със скорост 14 и над
20m/s. По планинските върхове ветровете бяха силни на 1, 17,и в периода 28 - 31.VIII.
На вр.Ботев вятърът беше бурен, със скорост по-голяма от 40m/s на 29.VIII.Броят
на дните с вятър над 14m/s се колебаеше между 1 и 6 за равнините, а в планините
достигна до 4.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през
месеца беше между 2.4 и 4.4 десети от небосвода, което за по-голямата част
от България беше под нормата. Броят на ясните дни е между 6 (за София,
което е под нормата) и 18 (за Видин над нормата). Броят на мрачните дни
е между 17 (във Варна над нормата) и 26 (в Кюстендил над нормата). За вр.Мусала
и Черни връх средната облачност беше 5.5 и 4.8 десети, с по 5 и 6 ясни
дни на вр Мусала и Черни връх, а мрачните дни са 26 и 25 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури са наблюдавани със сравнително голяма честота - в 18 дни от месеца. Най-интензивни и повсеместни те бяха в периодите 6 - 12, 21 - 27 и на 29.VIII.
На 27.VIII от мълния беше убит пастирът Г.Божинов (49г.) край с. Жабляно, общ. Земен (Пернишка област).
Град беше регистриран от станциите в 7 дни от месеца, предимно с локален характер и главно в югозападните и североизточните райони от страната, на повечето места в периода 22 - 24.VIII.
За отбелязване е мощният гръмотевично-градов щорм, преминал по фронт от северозапад, на 29.VIII. Силният вятър със скорост около 20m/s (при завихряне под мощен купесто-дъждовен облак, с признаци на смерч) отнесе и повреди покриви на 12 къщи в с.Доброславци, нанесе и други щети (изкоренени дървета и скъсани електропроводи в райони от Софийското поле - най-много в община Нови Искър и някои селища от Пазарджишка област).
ИАБГ към МЗГ е провела въздействия
върху градоопасни облаци в 8 дни от месеца
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | ||||
| > 20 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.4 24.3 24.0 24.3 24.6 25.3 25.0 25.7 23.8 23.5 24.8 24.9 25.2 25.2 25.7 25.4 24.9 24.7 26.4 23.0 6.7 9.7 | 2.9 2.8 2.4 2.9 3.2 3.0 3.9 2.9 3.3 4.0 3.1 2.8 3.0 2.9 3.5 3.3 2.9 3.0 2.3 2.6 1.9 2.5 | 36.0 37.5 39.6 36.2 38.2 37.6 39.1 37.0 35.8 36.2 34.2 33.4 36.9 37.0 36.6 38.0 37.0 38.8 40.0 37.5 15.8 17.8 | 10.9 7.0 12.5 11.5 8.0 8.6 9.8 11.5 10.6 11.0 13.5 15.2 13.1 11.1 11.4 13.4 13.0 10.2 10.9 8.0 -1.8 -1.0 | 43.6 8.0 29.3 20.1 29.1 13.1 3.1 82.0 27.6 6.8 1.1 2.1 34.1 10.2 16.0 7.1 5.5 43.2 64.8 19.7 107.6 21.1 | 85 22 64 32 61 27 5 158 58 15 3 8 92 32 36 13 14 117 190 50 239 19 | 14.0 4.8 10.7 10.5 20.3 4.1 1.5 69.4 14.8 6.4 0.9 2.0 29.2 8.2 11.2 4.1 3.1 14.2 27.9 5.4 30.3 9.1 | 12 12 13 25 25 25 27 8 25 30 30 30 24 25 25 25 13 25 13 23 8 27 | 25 27 28 28 29 29 30 30 26 28 29 31 30 31 31 30 31 28 30 27 0 0 | 5 14 14 13 15 22 15 22 9 7 17 16 19 15 20 21 16 14 19 8 0 0 | 6 2 5 3 4 5 1 4 4 1 - 1 3 2 3 2 2 7 7 7 8 6 | 2 - 1 1 1 - - 1 1 - - - 1 - 1 - - 1 2 - 4 - | - - - - - - - 1 - - - - 1 - - - - - 1 - 1 - | - - - - - 3 - 2 - - - 6 1 5 1 - - 1 - - - 4 | 12 8 7 7 5 5 2 5 3 1 2 1 5 4 3 6 6 10 11 13 13 7 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първото десетдневие на август сушата продължи да се задълбочава, като най-драстични бяха последиците в Добруджанския район, на места в Дунавската равнина и Тракийската низина, където се наблюдаваха дълбоки пукнатини в почвата. Падналите валежи на 6 и 7.VIII имаха стопанско значение само в отделни райони на страната°Cвищов-23 l/m2, Кюстендил-18 l/m2, Драгоман-17 l/m2, Г.Делчев -18 l/m2). В тези райони почвените влагозапаси в 50 cm слой претърпяха положителна промяна. На фона на сушата поройният дъжд в района на Русе - 69 l/m2 надхвърли нормата за месеца и нанесе повреди на редица земеделски култури.
В началото на второто десетдневие на август бе наблюдавана промяна в агрометеорологичните условия на места в Западна България, където в периода 11 - 13.VIII паднаха валежи (Монтана-13 l/m2, София-26 l/m2, Сандански-28 l/m2), които чувствително подобриха съдържанието на влага в горните почвени слоеве. Във всички останали райони на страната дефицитът на почвена влага се задълбочи. От взетите почвени проби на 17.VIII за определяне съдържанието на влага на дълбочина до един метър бе установено, че в по-голямата част от страната общият воден запас в еднометровия почвен слой при пролетните култури и при угар и в участъците, освободени от есенниците (Cтърнище), е между 48 и 57% от ППВ.
През третото десетдневие на август валежите бяха неравномерно разпределени на територията на страната. Отново в Западна България сумата на валежите на места достигна до 25 и 30 l/m2, а в Източна България, в Дунавската равнина и в Тракийската низина падналите валежи бяха незначителни, крайно недостатъчни за положителна промяна в състоянието на напукания повърхностен почвен слой, което бе сериозна причина за закъснение при провеждането на обработкате на почвата и подготовката им за есенната сеитба.
В края на август, в Югозападна България, Софийското поле и Предбалкана, където през третото десетдневие паднаха относително повече валежи, бе наблюдавано увеличение на почвените влагозапаси в еднометровия слой. В тези райони общият воден запас при пролетни култури и при угарта достигна до 69 - 78% от ППВ
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Високите температури през първото десетдневие на август, достигнали на много места в страната екстремно високи стойности (Кнежа - 38,2°C, Монтана - 39,6°C, Благоевград - 38,8°C, Г.Делчев -38,5°C, Свиленград - 39,5°C, Сандански - 40°C) нанесоха поражения на пролетните култури, отглеждани при неполивни условия. Непоправими бяха последиците в Източна България и на места в Дунавската равнина и Тракийската низина. В Добруджа сушата унищожи напълно посевите с царевица и около 80% от посевите със слънчоглед. В резултат на високите температури и дефицита на почвена влага бе наблюдавано скъсяване на междуфазните периоди и преждевременно узряване на голяма част от полските култури.
В края на първото десетдневие при царевицата, отглеждана при поливни условия, в зависимост от ранозрелостта и бяха наблюдавани фазите "потъмняване на свилата" при късните царевични хибриди, "млечна зрелост" - при средноранните, "восъчна зрелост" - при ранните хибриди. През първото десетдневие при слънчогледа бе наблюдавана масово фаза "узряване", а при захарното цвекло - " техническа" зрелост.
В началото на второто десетдневие температурите се понижиха с 10-15°C, с което се нормализираха условията за протичане на последните етапи от развитието на късните пролетни култури, отглеждани при поливни условия, зеленчуковите и овощните култури.
През втората половина на август развитието на земеделските култури протече при температури, близки до нормата за сезона. В края на месеца голяма част от късните пролетни култури приключиха развитието си по-рано от нормалните срокове. През третото десетдневие на август средноранните хибриди царевица встъпиха във восъчна зрелост, а при късните се наблюдаваше млечна зрелост и преход от млечна към восъчна зрелост. Узярване бе отчетено при полският фасул и соята.
През август голяма част от плодовете на зреещите и узрелите овощните култури поради сушата не достигнаха характерните си за сорта големина. Слънчевото и топло време през месеца съдейства за натрупване на повече захари в плодовете и гроздето. До края на август узряха средноранните сортове грозде, а при винените бе наблюдавано омекване (прошарване) на зърната.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През целия месец оцеляването на редица
земеделски култури зависеше от избора на подходящ поливен режим. Основните
мероприятия през месеца бяха провеждане на почвообработки (дълбока оран
на освободените от есенниците участъци), прибиране на плодовата и зеленчукова
реколта, силажиране на царевица и люцерна.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрации на фенол в ж.к. "Младост 1", по-високи от съответната ПДК, са наблюдавани само в 7 от всички случаи на наблюдение. Максимумът е измерен на 4.VIII през нощта. Стойностите на сероводород в същия пункт са изразено по-високи през първата десетдневка на месеца.
В Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
Във Варна, в пункт НИМХ, единствено на 21.VIII е регистрирано средноденонощно количество прах, надхвърлящо съответната ПДК (около 1.5 пъти).
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 50% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 14.VIII и е около 2 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах са по-високи от средноденонощната ПДК до около 2 пъти.
Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол, измервана ежедневно в регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен през август 2001г. не се различават съществено от типичните за този месец. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки до тези през предходния месец, като са в границите от 1.5 до 7.9mBq/m3 за отделните районни станции. Максималните стойности за периода са измерени на 3.VIII в Плевен и на 26.VIII в Пловдив.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за летния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.6mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През август лятното маловодие на реките се задълбочи главно в западната част на Северна България и при черноморските реки. Най-много намаляха протичащите количества вода на реките между Искър и Янтра, вкл. и на р.Лом при Василовци. Почти от началото на август са сухи крайните югоизточни реки Средецка при Проход и Факийска при Зидарово. В Южна България най-съществено намаля оттокът на р.Струма при Марино поле. Краткотрайни и неголеми увеличения на оттока на някои реки в отделни дни от месеца бяха наблюдавани, но в повечето случаи те не промениха трайно състоянието на лятно маловодие на реките. Общо за месеца оттокът на по-големите наблюдавани реки в страната намаля със 17% в сравнение с юли.
В Северна България през целия август нивата на наблюдаваните реки бяха със слаби денонощни изменения - до +/-4-5cm. Повишения с 10 до 20 cm бяха наблюдавани еднократно, в различни дни от месеца само при реките: Лом при Василовци, Искър при Нови Искър, Вит в участъка Тетевен-Садовец, Осъм при Изгрев, Голяма река при Стражица, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Протичащите количества вода по тези реки в дните с повишения останаха многократно по-малки от средните си стойности за многогодишен период на наблюдение през този месец. Максималните протичащи водни количества през август при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България бяха отбелязани през периода 1 - 5.VIII, а минималните - през третото десетдневие на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение бяха от 1 до 8 пъти (на р.Тополовец при Акациево и на р.Осъм при Изгрев - над 10 пъти) по-малки от средномногогодишните си стойности за този месец .
През август продължи, макар и слабо да намалява оттокът на черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните си стойности.
През целия август реките в Южна България протичаха със слаби денонощни изменения на нивата - до +/-10cm, на Марица при Харманли, на Места при Момина кула, на Арда при Рудозем и при Вехтино и на Върбица при Джебел в отделни дни от +/-20 до 59cm. В дните на повишение протичащите водни количества на тези реки надвишаваха средномногогодишните си стойности за месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Южна България останаха от 1 до 5 пъти, на реките Марица при Радуил, Тунджа при Павел баня и Върбица при Джебел - около и над 10 пъти по-малки от средномногогодишните си стойности за август. Със средномесечни водни количества, по-големи от средномногогодишните си стойности за август, останаха само реките: Марица при Пловдив и при Свиленград, Харманлийска при Харманли и Тунджа при Баня.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 249 млн.m3, с 34% по-малък от средномногогодишната стойност за август и със 17% по-малък от оттока през юли.
Нивото на р.Дунав в българския участък през август беше с изразена тенденция към понижаване. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 106 до 124cm по-ниско в сравнение с юли.
Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 1 - 3.VIII, а най-ниските - през периода 27 - 31.VIII.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 38 до75 cm под нормата за август.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 27 водоизточника или 75% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовия басейн на масива Голо бърдо, в Гоцеделчевски, част от Разложки, Милановски и Искрецки карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и северното бедро на Белоградчишка антиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (от 6 до 49%) от същите стойности, регистрирани през юли. Повишение на дебита беше установено при 9 от наблюдателните точки. Най-съществено повишение на дебита беше установено в част от Настан-Триградски и в Бистрец-Мътнишки карстови басейни, както и в крайбрежната част от разпространението на сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 125 до 214% спрямо същите стойности, регистрирани през юли.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 112cm спрямо юли беше регистрирано при 56 наблюдателни пункта или около 81% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Марица. Пресъхна кладенецът в терасата на река Русенски Лом, а кладенец №310 в Сливенската котловина и през този период остана сух. Повишение на нивата с 1 до 112cm бе установено при 13 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в Горнотракийската низина вероятно в резултат на напояване.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Севроизточна България бяха двупосочни (от -28 до 6cm), с много добре изразена тенденция на спадане. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от -29 до 2cm) с подчертана тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -112 до -3cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 26cm, в обсега на Местенския грабен с 2cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 28cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската и Ихтиманската водонапорни системи съответно с 11 и 1cm. Остана без изменение дебитът на подземните води в обсега на Ломско - Плевенската депресия, Варненския артизиански басейн и в басейна на Струмския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през август беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 81 наблюдателни пункта или около 82% от случаите, от които 51 кладенци и 30 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 289 cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм, Марица и Тунджа, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 0.55 и 1844 l/s, беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и платото Пъстрина, в Нишавски и част от Разложки карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е под 30% (от 3 до 26%) от нормите за месец август.
Повишението на водните нива (1 до 193cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо месечните норми е с 1.14 до 361 l/s или нарастването е със 102 до 157%. Най-голямо е регистрираното покачване на дебита в Настан - Триградски карстов басейн.
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Цанчева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Б. Христов
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова