Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1-4.V Страната се намираше в област от високо атмосферно налягане; преобладаваше слънчево време. През последния ден с разрушаването на антициклона се разви купесто-дъждовна облачност и на отделни места преваля и прегърмя.
5-8.V От запад на изток над Южна Европа се разширяваше циклонална област. През първия ден в източната периферия на циклона се усили вятърът от юг и температурите се повишиха до 24-29°C. От 6 до 8.V през Балканския полуостров преминаха няколко циклонални вихъра. На много места преваля дъжд; по-значителни количества във Враца, Пловдив, Чирпан, Елхово. Температурите се понижиха с 5-10°C.
9-13.V Циклонът се изтегли на изток и над страната се установи поток от североизток в челната част на обширен антициклон. На 12.V от север премина размит студен фронт. През целия период преваляваше дъжд, на вр.Мусала и вр.Ботев - сняг. Дневните температури се понижиха с още 2-3°C.
14-18.V. През тези дни времето се определяше от размито антициклонално барично поле. На 15.V, след изясняване, бяха измерени сравнително ниски температури, при които се образува слана - в Казанлък 0°C, в Елхово и Добрич 2°C, в Чирпан и Кюстендил 3°C. Дневните температури бързо се повишиха до 25-30°C. В края на този период атмосферното налягане бързо се понижи; увеличи се баричният градиент и се усили вятърът от юг. Температурите достигнаха 27-32°C.
19.V Премина студен атмосферен фронт; на много места преваля и прегърмя, духаше умерен и силен западен вятър и температурите се понижиха с 3 до 8°C.
20-21.V След фронта се изгради временен гребен.
22-23.V Създаде се сложна синоптична обстановка - топъл поток от юг и студен от североизток се срещнаха над страната. Разви се мощна купесто-дъждовна облачност и на много места имаше краткотрайни валежи, придружени от гръмотевични бури, градушки и усилване на вятъра.
24-27.V След студения фронт се изгради антициклон; центърът му се премести на изток. Преобладаваше слънчево време, но в следобедните часове над западните райони имаше краткотрайни превалявания.
28-31.V През страната премина периферията на циклон
над Украйна, който бавно се премести на юг. Усили се вятърът от запад и
температурите се повишиха до 28-33°C. В края на 31.V центърът на циклона
и студеният фронт, свързан с него, достигнаха страната. Разви се мощна
купесто-дъждовна облачност и на много места преваля и прегърмя.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През първите пет дни на май средноденонощните температури бяха между 15 и 20°C, на 5 на отделни места до 21°C - с 2 до 5°C по-високи от нормалните. Впоследствие те се понижиха и през периода 9-14.V бяха между 10 и 14°C - с 1 до 4°C по-ниски от нормалните. След затопляне на 17 и 18.V, средноденонощните бяха между 18 и 23°C, на 18.V в Монтана 25.2°C, в Плевен 24.3°C. Последва нормализиране на температурите. Понижението на температурите продължи и през периода 23-26.V те бяха по-ниски от нормалните. След затопляне през последните дни на май средноденонощните температури бяха между 20 и 24°C, в отделни райони - до 25-26°C - с 3 до 5°C по-високи от нормата.
Средните месечни температури за май са предимно между 14 и 18°C, в Сандански 19.1°C, в планинските райони между 2 и 8°C, на вр.Мусала 0.5°C - близки до нормалните. Относително по-високи положителни аномалии има на места в Западна България и в планините.
Най-високите температури, измерени през май, са между
28 и 33°C, в София 27.4°C, в планините между 15 и 20°C, на вр.Мусала 10.5°C,
на вр. Ботев 12.8°C и бяха измерени около 31 или на 19.V, а най-ниските
- предимно между 2 и 7°C, в планините - между -5 и 0°C, на вр. Мусала .5°C
- в средата на месеца.
Изменение на температурата през май 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През май превалявания имаше главно през периода 6-10, около 12, и през периода 20-25.V.
Броят на дните с валеж 1 и повечеmm e между 6 и 9 дни, във Враца - 12, в планините - до 13 дни. В по-голямата част на страната валежът през май от 1 до 3 пъти, във Враца и на вр.Ботев - 5 пъти, в Кърджали - 4 пъти е бил повече от 10mm. В София, Враца, Хасково и Пловдив валежът веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е между 10 и 20mm, в Хасково - 38mm, в Пловдив - 37mm, в София - 35mm, във Враца - 32mm.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната
е между 40 и 80mm, т.е. около и по-малко от нормата. Повече от нормата
(до 150%) са валежите на места в Южна България и в планините. По-малко
валежи бяха измерени в крайните югозападни, северозападни и североизточни
райони.
Валеж през май 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около
9, 18 и през последните дни на май. Броят на дните със силен вятър е предимно
между 1 и 4, в Плевен - 6, в Русе - 7, а в планините - до 15 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 4.5 и 6.5, в планините
между 7 и 8 десети от небосвода) беше около нормата. Слънчевото греене
беше предимно между 215 и 260 h, по Черноморието и в отделни райони на
Източна България - до 175 h, в планините - между 140 и 180 h. Броят на
ясните дни (между 1 и 5, по Черноморието - около 7 в Сливен 6 дни) беше
около и по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони
между 6 и 11, в планините между 12 и 17 дни) - около и повече от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгла имаше на 8.V в Добрич и Русе.
Гръмотевични бури са наблюдавани със сравнително голяма честота - в 19 дни от месеца. Най-интензивни и повсеместни те бяха на 8-9, 22-23 и 31.V. От мълнии бяха убити на 22.V пастирът Апти Х. край с. Жинзифово, Кърджалийско и на 31.V - Стоян П. (25 г.) край с. Балша, Софийско.
Град беше регистриран от станциите в 7 дни от месеца. С по-масов характер и на места със щети градовите валежи бяха на 8, 22 и 31.V.
Смерч се разрази по източен склон на Витоша на 22.V около 18 ч и 30 мин. по вторично нахлуване от запад на мощни купесто-дъждовни облаци. Силният вятър е нанесъл щети в с.Железница, Софийско - отнесени и повредени покриви на 5 сгради, изкоренени дървета, едно момиченце леко ранено. По предварителни данни са повалени дървета на 60 ha от резервата над с.Бистрица. Градушка с големина до орех падна в Железница, Бистрица, Драгалевци и други села около Витоша и София.
ИАБГ към МЗГ е провела въздействия върху градоопасни облаци в 8 дни от месеца.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм. бури | ||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 15.2 17.7 16.8 16.6 16.9 17.6 17.1 18.2 15.5 - 16.0 16.6 16.9 16.3 16.8 16.5 17.3 17.6 19.1 16.2 0.5 2.5 | 0.5 0.3 0.1 0.2 0.0 0.0 0.5 0.0 -0.4 - 0.6 0.7 0.3 -0.4 -0.1 -0.2 0.2 1.1 0.7 0.6 0.3 0.5 | 27.4 32.0 31.0 29.0 30.6 30.6 30.3 32.1 29.2 - 29.5 32.4 30.4 29.9 30.0 31.0 30.6 32.7 33.0 31.2 10.5 12.8 | 4.8 2.4 6.8 6.6 3.5 5.6 3.9 6.7 6.0 - 6.0 7.0 5.5 3.6 4.6 3.4 4.6 5.6 8.8 3.2 -8.5 -5.0 | 109.4 25.1 49.6 127.2 58.5 49.4 55.5 40.2 53.6 - 31.6 30.8 54.9 69.5 91.9 59.5 99.4 33.4 32.1 24.4 53.9 114.3 | 150 40 61 128 87 75 68 61 74 - 79 75 86 112 144 94 153 55 68 38 53 86 | 34.9 8.9 12.5 31.9 14.0 15.2 15.1 19.0 17.9 - 10.0 14.8 15.8 14.4 37.6 17.1 37.2 14.6 11.2 7.3 10.6 23.4 | 7 23 23 7 23 23 7 9 23 - 9 7 7 7 7 7 13 10 10 7 10 23 | 30 31 31 31 31 31 31 31 29 - 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 0 0 | 15 27 23 20 26 26 24 26 18 - 20 19 22 21 22 21 24 26 29 22 0 0 | 9 5 8 12 7 9 7 6 6 - 6 6 9 6 8 9 9 5 6 9 11 13 | 3 - 1 5 2 1 2 1 2 - - 1 1 4 3 2 3 1 1 - 1 5 | 1 - - 1 - - - - - - - - - - 1 - 1 - - - - - | - 1 3 2 4 6 1 7 - - - 4 2 4 1 - - 3 1 - 5 14 | 6 3 4 8 5 5 4 3 - - 5 3 5 6 2 6 5 3 5 5 2 1 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Честите превалявания през май продължиха тенденцията за дъждовна пролет, наблюдавана през април. Същевременно през май се повиши разходът на влага от почвата при ускореното развитие на есенните посеви. Водните запаси при пролетните култури бяха значително по-добри поради недобре развитата коренова система и по-слабото извличане на влага от почвата.
През периода 1-5.V овлажнението на повърхностния почвен слой в равнинните части на страната позволяваше механизирани обработки. Започналите през втората половина на първото десетдневие валежи в отделни места на Западна България значително надхвърлиха нормата за периода (Враца 88 l/m2, София 79 l/m2, Г.Делчев 55 l/m2). Валежите в западните райони продължиха и през първите дни на второто десетдневие. При отсъствие на валежи, в североизточните райони на страната се оформи зона с по-ниско съдържание на влага в участъците, засети с пшеница. Хладното и сухо време през повечето дни на второто десетдневие задълбочи проблема с дефицита на почвена влага в тези райони. При направеното измерване на 17.V нивото на общия воден запас в еднометровия почвен слой в Добруджа бе 49-50% от ППВ. Продуктивната влага в 50-сантиметровия почвен слой бе напълно изчерпана или в минимални количества (до 2m3/вода на da). Специалистите от регионалните земеделски служби подадоха сигнали за влошаване на състоянието на есенниците. По данни от МЗ засегнатите от сушата площи са не повече от 15% от засетите с есенници в Добруджа.
Периодичните валежи през третото десетдневие поддържаха влагата в почвата на сравнително добро ниво. При последното за месеца пробовземане отново най-ниските стойности на общия воден запас в енометровия почвен слой при пшеницата бяха отчетени в Добруджа (53-59%), но в сравнение с показателите от второто десетдневие запасите показаха увеличение с 3 до 10% от ППВ. В края на месеца много добри бяха показателите в по-голямата част от Дунавската равнина, Ямболско, в района на Пазарджик-Пловдив и по долината на р.Струма (78-84% от ППВ) и отлични-в Софийското поле и Предбалкана (88-94% от ППВ) (вж. прил. карта). Дефицитът на почвената влага в Добруджа се отразяваше неблагоприятно върху есенниците, намиращи се във фази наливане на зърното и млечна зрелост. До края на май така очертаната тенденция не се промени.
Много по-добри бяха водните запаси през целия месец при царевицата, слънчогледа, памука и др. полски култури. По преценка на стопаните на отделни участъци предимно през второто десетдневие се напояваха картофите и други ранните пролетни култури.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
След хладния и дъждовен април в началото на май се наблюдава ускоряване на развитието на земеделските култури. Благоприятното съчетание на топлина и влага осигури подходящи условия за поникването и началното развитие на засетите през третото десетдневие на април пролетни култури. При ранните и средноранни пролетници до края на първото десетдневие се наблюдава значително увеличение на вегетативната маса. Успоредно с това условията благоприятстваха развитието на плевелите. Незабавно трябваше да се пристъпи към унищожаването й чрез употреба на хербициди или механично чрез междуредови обработки. Стопанските загуби са особено големи при силно заплевеляване в начален стадий на развитие (царевица).
Почти всички посеви с пшеница и ечемик встъпиха във фаза изкласяване до края на първото десетдневие на май. Към средата на месеца при задоволителни влагозапаси в по-голямата част от страната при по-ранните посеви протичаше цъфтене, оплождане и наливане на зърното. До края на второто десетдневие есенните посеви напреднаха в развитието си и при част от тях бе наблюдавана млечна зрелост. Голям дял от слънчогледовите посеви приключиха с формирането на листната маса до 20.V. Нарастването на надзземната биомаса при захарното цвекло достигна връхна точка в края на второто десетдневие на май.
Променливото време с чести превалявания и слабоизразени понижения на температурите през третото десетдневие на май поддържаше сравнително добри темпове на развитие на земеделските култури. С изключение на есенниците от високите полета на Югозападна България, пшеницата и ечемикът масово достигнаха млечна зрелост (вж. прил. карта). По-рано от обичайните за страната срокове главно при ечемика бе отбелязана и восъчна зрелост. При по-ранните царевични хибриди до 30.V се образуваха 7-9 листа. При част от посевите със слънчоглед, картофи и бобовите се формираха съцветия, а при ранните полски култури - и образуване на репродуктивните органи.
Към 15-16.V температурата на повърхността на почвата в отделни райони (Кнежа, Добрич, Кюстендил, София, Казанлък и Елхово) се понижи до 0 оС, но при създалата се обстановка не се наблюдаваха повреди по пониците на топлолюбивите пролетни култури. От началото на месеца първоначално в южните райони на страната имаше подходящи условия за засаждане на полето на произведения зеленчуков разсад. В общи линии разсаждането на доматите, вкл. и в Западна България, бе приключило до 20.V.
Още през първото десетдневие на май тази година узряха част от ранните ягоди и череши. Узряването на най-разпространените сортове в страната се осъществи главно през третото десетдневие. Черешовата реколта в Кюстендилско до голяма степен бе компроментирана поради ниските температури, придружени със снеговалеж по време на формиране на завързите в средата на април. До края на май при лозата се наблюдава масов цъфтеж.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Преваляванията през първото и третото десетдневие
на май не причиниха сериозно изоставане на традиционните за сезона земеделски
мероприятия. Поради пропускането на оптималните срокове, в началото на
май паралелно се провеждаше сеитба на средноранни и късни пролетници. През
по-топлите периоди от месеца продължиха грижите по отглеждането на ранозасадените
пролетни култури: окопаване, загърляне, пръскане срещу болестите и неприятелите.
През второто десетдневие започна коситбата на люцерната и прибирането на
сеното от естествените ливади и пасища. Поради започналото ранно узряване
на ягодите и черешите, прибирането на продукцията се осъществяваше през
целия месец.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрации на фенол в ж.к. "Младост 1", по-високи от съответната ПДК, са наблюдавани само в 3 от сроковете на наблюдение. Максимумът е измерен на 18.V през нощта - 2 пъти над ПДК. Стойностите на сероводород отново са по-ниски от типичните. Максимумът е на 31.V през нощта - около 8 пъти над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 50% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 17.V и е около 2,5 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до 1,2 пъти.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през май 2001г. не се различават съществено от типичните за този месец през предишни години. Максималната регистрирана стойност за периода е измерена за 16.V в Плевен. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и малко по-високи от тези през предходния месец, като са в границите от 1.3 до 7.5mBq/m3 за отделните районни станции.
Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, надвишаващи типичните за пролетния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.5 до 3.7mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През май по-съществено увеличение на оттока на реките беше наблюдавано в Северна България, на р.Арда, на р.Марица и на някои от притоците й. Общо за месеца обемът на речните води в страната се увеличи с около 30% в сравнение с април.
В Северна България повишаване на нивата и увеличаване на протичащите количества вода при повечето наблюдавани реки беше регистрирано в края на първото и началото на второто десетдневие на май. През периода 6-14.V нивата на реките Огоста при Кобиляк и при Мизия, Искър в участъка Нови Искър-Ореховица, Вит и Осъм по целите течения се повишиха с 60 до 110cm, а протичащите им количества вода надвишиха с 2 до 4 пъти средните стойности за многогодишен период на наблюдение за този месец. По-слабо, с 8 до 37cm, се повишиха нивата на реките Лом при Василовци, Янтра по цялото течение и притоците й Росица при Севлиево, Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица, както и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Максималните за месеца протичащи количества вода на последните две реки и в равнинните течения на реките Янтра (при Каранци) и Осъм (Изгрев) останаха значително по-малки от средните стойности за този месец.
Повторно повишение на речните нива в Северна България беше отбелязано през третото десетдневие на май. Повишението при повечето пунктове за наблюдение на реките беше с 15 до 30cm, на р.Осъм при Изгрев с 80cm. Протичащите количества вода на северните реки през този период бяха около средните сойности за многогодишен период на наблюдение през май.
Максималните протичащи водни количества през месеца при всички реки в Северна България бяха отбелязани през периода 9-11V, а минималните - през първото десетдневие на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 4 пъти (на р.Тополовец при с.Акациево с 11 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец .
През май почти с непроменен отток спрямо април останаха черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.
В Южна България през май повишаване на нивата и увеличение на оттока в сравнение с април беше наблюдавано само на р.Марица след Пловдив и притоците й в този участък и на р.Арда и притока й р.Върбица.
През периода 6-14.V нивата на реките Марица в участъка Пловдив-Свиленград, Чепеларска река при Бачково, Сазлийка при Гълъбово,-Харманлийска река при Харманли, Арда при Рудозем и при Вехтино и Върбица при Джебел се повишиха с 22 до 70cm. В дните на повишение протичащите водни количества само на реките: Чепеларска при Бачково, Харманлийска при Харманли, Арда и Върбица надвишиха средните си стойности за месеца.
Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България останаха от 1 до 4 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за май
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 816 млн.m3, с 50% под средномногогодишната стойност за май и с 32% по-голям от оттока през април.
Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с тенденция към понижаване. Средно за месеца нивото на реката се понижи с 83 до 159cm спрямо април. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 1.V, а най-ниските - на 31.V.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 42 до 97cm под нормата за май.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с април беше установено при 20 наблюдателни пункта или при 57% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Нишавски, Разложки, Куклен-Добростански карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 217-957% спрямо същите, регистрирани през април. Понижение на дебита беше установено при 15 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в карстовите басейни на платото Пъстрина и в Преславската антиклинала, в Мърводолския карстов басейн, както и в басейна на извор "Докузака" в Стоиловската синклинала. В тези случаи средномесечната стойност на дебита на изворите са 57-74% от измерените през април.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите (едноетажни) водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 83cm спрямо април беше регистрирано при 40 наблюдателни пункта или около 62% от случаите. Най-значимо беше повишението на нивата на подземните води на места в терасите на р.Дунав и в Софийската котловина. Понижение на нивата с 1 до 45cm бе установено при 15 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Искър и Марица. Предимно се понижиха водните нива в Кюстендилската котловина.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -18 до 101cm), без добре изразена тенденция на изменение.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с много добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -31 до 29cm), с по-добре изразена тенденция на спадане. Двупосочни изменения (от - 7 до 70cm), с добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 3cm, в обсега на Местенския грабен с 2cm, в Средногорската водонапорни системи с 14cm и в приабонската водоносна система в обсега на Пловдивския грабен с 2cm. Повишиха се водните нива в обсега на Ихтиманската водонапорна система 3cm.
В изменението на запасите от подземни води през май беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 78 наблюдателни пункта или около 77% от случаите, от които 50 кладенци и 28 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 418cm спрямо средните (18 годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Осъм и Марица, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита, с отклонения от нормите между 1.49 и 848 l/s, беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, в Етрополски, Ловешко-Търновски, Мърводолски, Разложки, Гоцеделчевски и част от Настан-Триградски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Източнородопски район. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 18 до 47%) от нормите за месец май.
Покачването на дебита спрямо месечните норми е от
3.00 до 1696 l/s или нарастването е със 103 до 355%. Най-голямо е регистрираното
покачване на дебита в басейна на Тетевенската антиклинала и в Котленски
карстов басейн. Повишението на водните нива (с 3 до 270cm) спрямо средните
стойности е най-съществено за подземните води на места в терасата на река
Места, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени
зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна
България
Kъм съдържанието
Интересът към използването на възобновяемите енергийни източници, в това число и на слънчевата радиация, в последните години се повиши, което е свързано главно с измененията в енергийната политика поради замърсяването на въздуха и като следствие от промените на климата.
Демонстрационният проект No 4051 "DEMO SOLAR EAST-WEST", с българско название "Инсталиране и демонстриране на европейски слънчеви технологии за производство на топла вода при реално използване в Централна и Източна Европа" (1998-2001 г) се провежда в рамките на програмата INCO-COPERNICUS на Европейския съюз. Участници в проекта са Австрия - координатор на проекта, България - научен координатор, Гърция и Украйна. Националният институт по метеорология и хидрология е контрактор от българска страна. Основна цел на проекта е провеждане на сравнителни изследвания на различни слънчеви технологии за топла вода (създадени в Западна и Източна Европа) при климатичните условия на Виена, София, Атина и Киев.
В централната сграда на Националния институт по метеорология и хидрология са монтирани две слънчеви инсталации за топла вода: едната, селективен тип, с поглъщателна повърхност 7.7m2, а другата, неселективен тип, с повърхност 12m2. Покритието на абсорбера на първата инсталация е направено от титанов окис, който притежава 95% поглъщателна способност на слънчевата радиация, а втората със специален "слънчев лак", чиято поглъщателна способност е около 65%. Бойлерите, заедно с научната апаратура, са монтирани на четвъртия етаж на сградата, а колекторите - на покрива (вж. снимката).
От началото на 2001 г. се провеждат метеорологични и технологични наблюдения, част от които за м.май са представени тук. Изследванията позволяват да се определи каква част от постъпилата върху колекторната повърхност слънчева радиация (наклонът е в градуси, посоката - SSW е юг-югозапад) се преобразува в топлинна енергия.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I.Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова