БЮЛЕТИН за месец MAPT 2001г 

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК

22 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА

23 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА МЕТЕОРОЛОГИЯТА

УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

      Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

         Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

      НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

 СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 

 

I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

    1.III. Под влияние на циклон, преминал от Егейско море на североизток, месецът започна със сравнително хладно време и незначителни превалявания от дъжд.

    2-5.III. В южната периферия на обширен циклон преносът беше от запад на изток и температурите постепенно се повишиха до 19-24°C.

    6.III. В челната периферия на антициклонална област с център над Западна Европа през страната премина студен атмосферен фронт. Температурите рязко се понижиха - средно с 10-15°C. Почти навсякъде преваля дъжд между 10 и 20 l/m2, в североизточните и югозападните райони между 1 и 6 l/m2.

    7-12.III. След студения фронт над страната се формира център на високо налягане, понижиха се и минималните температури - до минус 5°C. Този антициклон постепенно се разруши, баричното поле стана безградиентно, въздушната маса се трансформира и температурите се повишиха.

    13-16.III. До Балканския полуостров достигна периферията на обширен циклон с център на Скандинавския полуостров. На 14.III през страната премина студен фронт, отново на много места преваля дъжд, по-значителен по количество в югоизточните райони - от 11 до 16 l/m2. Дневните температури се понижиха.

    17-21.III. От запад на изток през Средна Европа се преместваше нов циклон. Отначало в челната му част температурите се повишиха до 19-24°C на 18.III, а на 20.III в тилната част почти без валежи премина слабо изразен студен фронт. Температурите се понижиха до 15-20°C.

    22-23.III. От север на юг премина студен фронт и свързан с него циклонален вихър. Този път валежите бяха повсеместни, значителни в североизточната част от страната.

    24-26.III. Над страната се установи югозападен въздушен поток в челната част на средиземноморски циклон. В източните райони и на север от планините южният вятър се усили и температурите се повишиха до 25-30°C. В София на 25 и 26.III бяха измерени абсолютни максимални температури за тези дни.

    27-31.III На 27.III циклонът премина през Балканския полуостров на североизток и в тилната му част нахлу студен въздух. До края на месеца въздушният поток над страната в приземния слой остана от североизток. Температурите се понижиха и на места преваляваше дъжд.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

    През по-голямата част на март средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните. Около и по-ниски от нормалните бяха само на 1, 7 и през периода 28-30.III. През периодите 3-5, 10-22 и 24-27.III в по-голямата част на страната средноденонощните бяха по-високи от 10°C. Най-топло беше на 26.III - средноденонощните температури бяха около 20°C, във Варна 22.5°C - с около 15°C по-висока от нормата.

    Средните месечни температури за март са предимно между 9 и 11°C, в южните райони - до 12°C, в Сандански 12.0°C, в планинските райони между -2 и 4°C, на вр.Мусала -4.3°C. Спрямо нормата те са с 3.5 до 5.5°C по-високи от нормалните.

    Най-високите температури са между 24 и 29°C, във Варна 29.5°C, в планините между 10 и 17°C, на вр.Мусала 5.0°C, на вр. Ботев 9.1°C и бяха измерени около 26.III, а най-ниските - предимно между -6 и -1°C, по Черноморието - около 0°C, в Сандански 1.3°C, в планините - между -15 и -10°C - на 1 или 8.III.
 



Изменение на температурата през март 2001г. <






Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

    През март превалявания, предимно от дъжд, имаше в началото на месеца, около 6, 23 и през периода 28-30.III.

    Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 3 и 7 дни, в Разград - 8, във Видин - 9, в планините - до 10 дни. В по-голямата част на страната валежът през март 1-2 пъти, а на места в Северозападна България - 3 пъти, е бил повече от 10mm. Само на отделни места в Северна България (Плевен, Русе, Добрич) валежът веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж в югозападните райони е между 3 и 10mm, в останалата част на страната - между 10 и 25mm, в Плевен - 26mm, в Русе - 28mm, в Добрич - 34mm.

    Сумата на валежите в Северна България и Югоизточна България е между 40 и 70mm, т.е. около и повече от нормата. В останалата част на Южна България валежите са между 20 и 45mm - предимно между 40 и 90% от нормата. Най-малко е валежът в крайните югозападни райони.
 



Валеж през март 2001г.








Kъм съдържанието

 

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

    Тази година сравнително често имаше условия за силен (14m/s и повече) вятър. Сравнително по-слаб беше вятърът през периода 6-13.III и през последните дни на месеца. Броят на дните със силен вятър е между 2 и 7, в отделни райони - до 10, в Бургас - 11, а в планините - между 15 и 20 дни.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 6 и 7.5 десети от небосвода) е около и повече от нормата. Слънчевото греене беше предимно между 140 и 170 h, по Черноморието - 130-140 h, в планините - между 100 и 130 h. Броят на ясните дни (между 1 и 3, в Силистра и Сливен 4, в Садово 5 дни) беше по-малък от нормата, а броят на мрачните (в повечето райони между 8 и 13, по Черноморието и в планините между 14 и 17 дни) - около и повече от нормата.
 









Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      През март снежна покривка имаше в началото на месеца само на места в Северна България. Тя бързо се стопи и там броят на дните със снежна покривка е 1-2.

    Снежната покривка в планините през март беше сравнително тънка. През месеца тя постепенно намаля и след 20.III сняг имаше само в най-високите части на планините, като дебелината му беше само 15-20cm.

Kъм съдържанието


   7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

    Мъгли имаше на 1.III, в периода 4-13.III, на 25 и 28.III предимно сутрин покрай водните басейни и в котловините.

    Гръмотевични бури имаше на 14.III в Елхово, Бургас, Карнобат, Кърджали, Силистра; на 20.III в Кюстендил, София, Черни връх, Силистра; на 23.III в София, Сандански, на вр.Рожен, Пазарджик, Чирпан и на 28.III (от нощта) в Софийско, Враца, Свищов, Русе, Кюстендил, вр. Мургаш и Мусала.

    Град беше регистриран на 12.III (Варненско), на 19.III (Кърджалийско), на 27 срещу 28.III (Плевенско, Софийско - в София около полунощ с проливен дъжд) и на 28.III в Кърджалийско.

    Мраз имаше на 1, 8 и 9.III почти в цялата страна, с изключение на районите покрай водните басейни.

    Силен вятър (като фьон на север от планините) имаше в периода 25-27.III, достигал 18-20 m/s в равнинните части на Северозападна България и Софийското поле.

 

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц март 2001г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покривка 
  > 0   > 5  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Разград 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Благоевград 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

10.0

9.3

9.8

10.9

8.8

11.0

11.0

10.7

9.8

9.0

10.1

11.1

11.0

11.0

11.0

10.2

10.6

11.9

13.0

10.9

-4.3

-1.3
5.2

3.6

4.1

5.2

3.7

4.8

4.9

4.1

4.9

4.9

4.7

5.0

4.8

4.4

4.5

3.9

3.8

4.9

4.6

4.2

4.2

4.8
27.5

24.1

26.0

27.2

24.0

25.4

29.5

27.0

27.0

27.5

29.5

27.3

27.4

26.9

28.5

29.4

29.8

28.5

26.1

27.2

5.0

9.1
-3.5

-5.4

-4.8

-5.6

-4.6

-3.9

-3.1

-1.4

-2.3

-3.4

0.2

0.0

-0.2

-2.0

-2.9

-4.0

-2.5

-3.3

1.3

-4.5

-15.2

-11.2
30.7

57.0

49.0

72.3

45.7

60.5

37.0

60.8

46.1

50.5

39.6

49.3

29.4

26.8

10.3

28.8

27.4

10.3

17.4

20.2

37.2

31.2
81

127

120

122

102

159

71

132

128

158

116

126

89

50

18

70

68

25

46

48

37

44
13.7

20.0

14.2

19.7

18.8

26.1

23.1

28.4

23.2

34.3

19.0

16.6

12.7

14.1

16.1

17.7

18.9

3.5

8.5

6.0

9.6

10.6
7

23

30

7

7

23

23

23

23

23

23

7

23

7

7

7

7

7

7

7

23

7
26

26

24

25

25

28

29

28

22

23

29

29

31

30

28

29

29

30

31

28

0

2
16

14

16

19

11

18

18

18

14

15

13

18

19

19

21

19

19

21

24

16

0

0
6

9

7

7

4

7

5

7

8

4

4

7

4

3

4

3

3

4

5

4

7

9
1

3

2

3

2

2

1

2

1

1

1

2

1

2

1

1

1

-

-

-

-

1
-

-

-

-

-

1

-

1

-

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-
5

1

6

6

2

9

3

7

2

3

5

10

2

11

9

-

1

6

-

2

14

19
-

1

2

2

2

1

-

1

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

31

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

    Тенденцията към положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси в края на февруари се запази и през март.

    Поради високите температури в началото на март бързо се стопи снежната покривка в Северна България. Падналите валежи през първото десетдневие, между 15 и 30 l/m2, чувствително увеличиха влагата в почвения слой 50cm.

    В края на първото десетдневие на март, след определяне съдържанието на влага в почвата на дълбочина до 1 m, бе установено, че в по-голямата част на Южна България, Предбалкана и Софийското поле общият воден запас е достигнал пределната полска влагоемност (ППВ) в слоя 50cm, а на много места - и в еднометровия почвен слой. Най -ниски стойности - между 75 и 82% от ППВ, бяха измерени в почвения слой 50cm в западните и централните крайдунавските райони и на единични места в Източна България (Капитановци, Д.Чифлик).

    През второто десетдневие на март съществена промяна в нивото на почвените влагозапаси в почвения слой 50cm не бе установенa.

    Нова положителна промяна в почвените влагозапаси настъпи в началото на третото десетдневие на март. Падналите повсеместни валежи на 23 и 24.III доведоха до съществено увеличение на продуктивната влага в повърхностния почвен слой. По-значителни по количество бяха валежите в Североизточна България (Добрич 34 l/m2 , Шабла 33 l/m2, Силистра 28 l/m2, Русе 28 l/m2). Повишеното съдържание на леснодостъпна влага бе от важно значение за засетите ранни и средноранни пролетни култури, намиращи се в процес на поникване и начално листообразуване, за встъпилите във фаза вретенене есенни посеви, при които водопотреблението на растенията рязко нараства. В края на март почвените влагозапаси в почвения слой 50cm в повечето райони на страната бяха между 80-99% от ППВ. Сравнително по-малко бе съдържанието на влага - между 70 и 79% от ППВ в зоната на карбонатните черноземи в крайдунавските райони на Северна България, на отделни места в Южна България (вж. прил. карта).

    В началото на вегетационния период съдържанието на влага в 50-сантиметровия почвен слой в повечето райони на страната бе достатъчно, за да осигури нарастващото водопотребление на есенните посеви и условия за нормално протичане на началните етапи от вегетацията на ранните и средноранни пролетни култури.





Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Агрометеорологичните условия през март бяха характерни за сезона, с рязка промяна на топлинните условия и неравномерно разпределени валежи на територията на страната.

    Високите температури в началото на март, достигнали на места в Северна България до 23-24°C°Cофия, Монтана, Враца, В.Търново, Русе, Силистра и др.), възобновиха вегетацията при есенните посеви в полските райони на страната и активизираха жизнените процеси при някои раноцъфтящи овощни видове. Голяма част от късно засетите есенници за кратък период от време достигнаха необходимата температурна сума за встъпване във фаза "братенене". На единични места в Южна България (Пловдив, Асеновград) с около месец по-рано от обичайните за страната срокове бе регистрирана фаза "вретенене".

    Наднормените топлинни условия ускориха развитието и при трайните насаждения. До края на първото десетдневие на март при семковите овощни видове се наблюдаваше набъбване на плодните пъпки, а при костилковите - разпукване на плодните пъпки и поява на венчелистчета.

    В края на първото десетдневие на март настъпи рязка негативна промяна в топлинните условия. На 8 и 9.III бяха измерени минимални температури от порядъка на минус 7.2°C, минус 4°C (Драгоман - минус 7.2°C, Кюстендил - минус 4.5°C, Видин -минус 5.4°C, Кнежа - минус 4.3°C, Чирпан - минус 4.0°C, Свиленград - минус 4.6°C). В тези райони е възможно ниските температури да са нанесли частични повреди при овощните култури, встъпили във фаза "разпукване на плодните пъпки" и "поява на венчелистчета".

    Настъпилото в началото на второто десетдневие затопляне на времето доведе до постепенно активизиране на жизнените процеси при есенните посеви и трайните насаждения. Наднормените температури до средата на третото десетдневие на март, достигнали рекордно високи стойности 30-32°C, поддържаха напредъка в развитието при пшеницата и ечемика, както и при овощните култури. По-голямата част от есенните посевите до края на март встъпиха във фаза вретенене (вж. прил. карта).

    Тази година по-рано от нормалните срокове бе наблюдаван цъфтеж при костилковите и при част от семковите овощни видове. При лозата в края на месеца бе регистрирано разпукване на плодните пъпки, а на места в Южна България (Пловдив, Чирпан, Харманли, Ивайловград) - формиране на първи лист.

    През последните дни от март настъпи отново рязко понижение на температурите, но измерените стойности на минималните температури не представляваха опасност за поникналите пролетници и напредналите в развитието си овощни култури.



Kъм съдържанието


 3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

    През по-голямата част от март условията бяха подходящи за провеждане на сезонните полски дейности; подхранване на есенниците с азотни минерални торове, пръскане с хербициди, извършване на предцъфтежни, цъфтежни и следцъфтежни пръскания в овощните градини, сеитбата на ранни и средноранни пролетни култури. В средата на март започна сеитбата на слънчоглед на места в Южна България (Пловдив, Асеновград, Садово).
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

    Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" също са по-ниски от нормите през целия месец. Стойностите на сероводород са по-ниски от типичните. Максимумът е на 18.III през нощта - около 7 над съответната ПДК.

    Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

    В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 70% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 26.III и е около 4 пъти над посочената норма.

    В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до 2 пъти. Максималната стойност е измерена на 13.III.

    В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през март 2001г. не се различават съществено от тези през февруари 2001г. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и по-ниски до тези през предходния месец, като са в границите от 1.4 до 6.8 mBq/m3 за отделните районни станции.

    Измерените стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности надвишаващи типичните за зимния сезон.

    При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.6 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.





Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

    През март оттокът на реките в повечето райони на страната не се измени съществено спрямо оттока през февруари. През първото десетдневие на месеца известно увеличаване на протичащите количества вода беше наблюдавано на: реките в западната половина на Северна България, някои от черноморските реки, р.Марица в участъка Пловдив-Първомай и някои от притоците й.

    В Северна България през първото десетдневие на март по-съществено увеличение на оттока и повишение на нивата с 20 до 50cm (на р.Осъм при Изгрев с 80cm) беше отбелязано на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Вит в участъка Тетевен - Садовец, Осъм при Ловеч, Янтра при Велико Търново и притоците й р.Джулюница при с. Джулюница и р.Росица при Севлиево.

    Максималните протичащи водни количества през месеца при всички реки в Северна България бяха отбелязани през периода 1 - 8.III, а минималните - при повечето реки през третото десетдневие.

    Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на реките Тополовец при с.Акациево, Вит при с.Търнене, Черни Лом при Широково - с 8 до 10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

    През март почти с непроменен отток спрямо февруари останаха черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха многократно по-малки от средномногогодишните стойности.

    В Южна България през март оттокът на повечето наблюдавани реки почти не се промени в сравнение с февруари. Слабо намаляха водите само на реките: Марица в участъка Първомай - Харманли, Върбица при сп.Джебел, Струма при с.Марино поле. Известно увеличение на оттока беше наблюдавано на р.Марица при Свиленград и на реките Струма при Бобошево и Места при Момина кула.

    Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за март.

    Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Арда) беше 520 млн.m3, с 67% под средномногогодишната стойност за март и със 72% по-голям от оттока през февруари.

    Нивото на р.Дунав в българския участък през март беше със слаба тенденция към повишаване. Средно за месеца нивото на реката се повиши с 55 до 103cm спрямо февруари. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 31 III, а най-ниските - през периода 4-8.III.

    Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 23 до 87cm под нормата за март.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с февруари беше установено при 22 наблюдателни пункта или 61% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Искрецки и Милановски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, масива Голо бърдо и Стойловска синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 201 - 704% спрямо същите през февруари. Понижение на дебита беше установено при 14 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Скакавишки карстов басейн, както и за студените пукнатинни води в Рило-Пиринския район. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 80 - 98% от измерените през февруари.

    За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 124cm спрямо февруари беше регистрирано при 36 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасата на р.Русенски Лом и в Кюстендилската котловина. Понижение на нивата с 1 до 142cm бе установено при 29 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Огоста и Марица. Сухи останаха и през този период наблюдателните пунктове в терасата от долното течение на р.Искър и в Горнотракийската низина.

    Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -70 до 25cm), с много добре изразена тенденция на покачване.

    Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена положителна тенденция или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -13 до 35cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Много добре изразена положителна тенденция (от 0 до 10cm) имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в подложката на Софийския грабен с 10cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 4cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 22cm. Предимно се понижиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 2cm и в Ихтиманската водонапорна система също с 2cm.

    В изменението на запасите от подземни води през март беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 85 наблюдателни пункта или около 83% от случаите, от които 54 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 290cm спрямо средномесечните (за 18-годишен период) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм, Места и Марица, в приабонската водоносна система в обсега на Пловдивския грабен, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита (от 1.21 до 2202 l/s) спрямо месечните норми беше най-голямо в Етрополски, Нишавски, Ловешко-Търновскир, част от Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и за басейните на северното бедро на Белоградчишка и Преславска антиклинали. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% (от 10 до 47%) от нормите за март.

    Покачването на дебита е от 11.0 до 239 l/s и е най-голямо в карстовия басейн на Стойловската синклинала°Cтранджански район). В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 146 - 164% спрямо нормите за март. Повишението на водните нива (от 2 до 204cm) е най-съществено за подземните води на места в терасата на р.Места, както и на изолирани места от разпространението на хотрив-баремската водоносна система на Североизточна България.
 





 

Kъм съдържанието


VI. СЪОБЩЕНИЯ

 

СТАНОВИЩЕ ПО ИЗМЕНЕНИЯТА НА ГЛОБАЛНИЯ КЛИМАТ
(по материали от Осмата сесия
на експерти на Работна група I към IPCC)

  

    В сесията, организирана от IPCC под егидата на Световната метеорологична организация (CМО) и UNEP през януари в Шанхай, взеха участие около 240 души в делегации от 99 страни - експерти, учени (водещи автори на техническите доклади) наблюдатели от междуправителствени и неправителствени организации (UNFCCC, IOC/UNESCO, IPIECA, Greenpeace Int. и др.). От всички делегати 126 души от 90 страни бяха представители на национални метеорологични и хидрометеорологични служби и институти. Целта на сесията беше да подработи Третия оценъчен доклад (TAR) за Междуправителствената комисия по измененията на климата (IPCC) въз основа на досегашните оценки и включените най-нови резултати от изследванията върху климатичните промени, получени през последните 5 години. Повече от 500 учени от много страни (от които 122 са водещи автори и координатори) са взели участие в подготовката на разширения технически отчет. За него са използвани огромен брой научни публикации, обобщени в 12 глави, които обхващат основните аспекти на климата - от колебанията и измененията по данни от наблюденията до 2000 г., през взаимодействията на компоненти в климатичната система, до състоянието на климатичните модели и техните възможности за предсказване на бъдещите промени. Крайната цел на участниците в сесията бе да допълни, уточни и редактира "Резюме за лица, определящи политиката" (Summary for Policymakers"), който ще бъде разпространен между правителствата за определяне на решения в тази област.

    След откриването на сесията от Председателя на IPCC д-р R. Watson (Cветовна банка) и съпредседателите на WGI сър John Houghton (Хадлей Център към Кралската метеорологична служба на Англия) и проф. Yihui Ding (Национален Център по Климата към Китайската метеорологична служба), беше уточнена работната програма на сесията и се пристъпи към обсъждане и изготвяне на Резюмето, което отразява в съкратена форма сегашното схващане на IPCC за климатичната система и обобщава настоящите оценки за нейната еволюция, главно през последното столетие.

    Накратко в Резюмето на Третия оценъчен доклад по изменение на климата са изложени следните констатации относно изменението на климата:

    1. Увеличен обем от наблюдения дава обща картина на затоплянето в света и други изменения в климатичната система.

    2. Емисиите от парникови газове и аерозоли, дължащи се на човешката дейност, продължават да променят атмосферата по такъв начин, че се очаква да въздействат на климата.

    Изменения в климата се получават в резултат на вътрешната променливост на системата и на външни фактори (естествени и антропогенни). Влиянието на външните фактори върху климата би могло най-общо да се обясни, като се използва концепцията за радиационния форсинг. Положителният радиационен форсинг, който се получава от увеличаването на концентрацията на парникови газове, води до затопляне на повърхността. Обратно, отрицателният радиационен форсинг, който може да се получи от увеличаване на някои видове аерозоли в атмосферата, води до охлаждането й.

    3. Доверието и способността на моделите да предсказват бъдещето на климата се е увеличило. Въпреки нарасналото доверие във възможността на моделите все още има изисквания към тяхното усъвършенстване. Такива модели все още не могат да симулират всички аспекти на климата, като трябва да се изяснят процеси в облаците и тяхнто взаимодействие с радиацията и аерозолите. Въпреки това, прогрес има в подобряване възможностите да се дават полезни предсказвания на климата. Увеличени са познанията за климатичните процеси и тяхното обединяване в климатичните модели, включително на водната пара, динамиката на морските ледове и преноса на топлина в океана. С някои от последните модели се извършват задоволителни симулирания на климата досега. Симулиранията, които включват оценки на естествените и антропогенните въздействия, възпроизвеждат наблюдаваните крупномащабни изменения на приземната температура през ХХ век.

    4. Има ново и по-силно даказателство, че по-голямата част от затоплянето през последните 50 г. се дължи на човешката дейност. По-голямата част от затоплянето през последните 50 г. се дължи на увеличаването на концентрациите на парникови газове.

    5. Влиянието на човешката дейност ще продължи да изменя състава на атмосферата през ХХIв.

    6. Прогнозата за глобалната средна температура и морското ниво е да се повишават според всички IPCC SRES сценарии за емисиите.

    Осреднената приземна температура в глобален мащаб се предвижда да се увеличи в диапазона 1.4-5.8°C в периода от 1990 до 2100 г. Най-оптимистичният резултат за това затопляне (1.4°C) е получен при сценарий за увеличение например на концентрациите на СO2 само около 1.5 пъти за този период.

    Чрез глобалните симулационни модели и широк диапазон сценарии се предсказва увеличение на глобалната средна концентрация на водната пара и валежите през ХХI в. Вероятно (с 60-90% доверие) е валежите да се увеличат в средните и високи ширини, както и в Антарктида през зимата. В ниските ширини се очаква регионално увеличаване и намаляване на валежите върху сушата. По-големи от година в година вариации във валежите са много вероятни (90-99% доверие) върху повечето от териториите, където се предсказва увеличаване на валежите.

    Снежната покривка и покритието на моретата с ледове в Северното полукълбо се предсказва да намаляват в бъдеще.

    Глобалното средно морско ниво си предвижда да се повиши с 9-88сm от 1990 до 2100г. според различните сценарии.

    С различна степен на вероятност са оценени наблюдаваните и предсказваните екстремни явления на времето и климата (екстремни теператури, топлинeн индекс, интензивни валежи, засушавания, силни ветрове) с помощта на климатичните модели.

    7. Антропогенни изменения на климата ще има още през много столетия.

    8. Изискват се бъдещи действия, насочени към оставащите празноти в информацията и познанията

    Да се прекрати разместването на станции от наблюдателната мрежа, участващи в климатичните програми и да се съхранят условията на околната им среда според стандартните изисквания за това.

    Да се разширява наблюдателната база за климатичните изследвания, за да дават по-точни, многогодишни и с по-голямо покритие във времето и пространството данни.

    По-комплексно изследване тенденциите в продължителните колебания на климата, вкл. случването на екстремни явления и резки промени.
Подобряване на цялата йерархия от глобални и регионални климатични модели с ударение върху усъвършенстване симулирането на регионални климатични промени и екстремни метеорологични явления.

    Да се свържат по-ефективно моделите на физическия климат и биогеохимическата система и последователно да се подобряват и двата аспекта с описание на човешките дейности.

    Ускоряване на прогреса в познанията за промените в климата чрез укрепване на международното сътрудничество.

    Специално се подчертава да се увеличи капацитетът за наблюдения и изследвания в много региони, вкл. за нашите и развиващите се страни.

    Въпреки многобройните дискусии, главно в каква степен има изменения на климата или това са дългопериодични колебания, се изтъкваше, че мерките във връзка най-вече с антропогенното влияние върху климата са много необходими. Това се отнася и за нашия регион, където има изразени климатични аномалии и страната ни се намира на северната граница на засушливата (аридна) зона на Северното полукълбо. Тази граница е динамична и когато през някои години се премества на север, у нас настъпва засушаване (както това се случи през 2000 г.).

Изготвил: ст.н.с. д-р Петьо Симеонов

Kъм съдържанието

 Подготвили материалите за броя:

 Част I. Л. Кумчева, ст.н.с. д-р.Л. Латинов 
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова