УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-2 От Италия през Гърция към Мала Азия премина Средиземноморски циклон. Преваля сняг. Почти в цялата страна се образува снежна покривка. Температурите се понижиха.
3-10 Налягането се повиши. Страната се намираше в антициклонално барично поле. Времето беше сухо и предимно слънчево. Температурите се повишиха и на много места на 7, 8 и 9.II достигнаха до 20°C. В сутрешните часове имаше мъгли.
11-13 В периферията на антициклон, образувал се над Средна Европа и преминал на изток, от североизток нахлу студен въздух. На места преваля слаб дъжд. Температурите се понижиха с 8-9°C. Към края на периода облачността се разкъса и намаля. По черноморието духаше силен северен вятър.
14-15 Под влияние на нахлуващ в периферията антициклон, преместващ се от Великобритания към Централна Европа, от север-североизток в страната нахлу студен въздух. На места преваля предимно дъжд, а в Северна България-дъжд и сняг.
16-18 В антициклонално барично поле се установи слънчево време и температурите се повишиха.
19-20 На 19.II с усилване на вятъра от северозапад нахлу по-студен въздух. В Дунавската равнина духаше умерен до силен северозападен вятър. Слаб валеж, предимно от сняг, имаше в Източна България.
21-23 Страната се намираше в югозападната периферия на дълбок и обширен циклон с център над Европейска Русия. Имаше променлива облачност, без съществени валежи. Ветровито.
24-26 Високата фронтална зона се установи над Балканския полуостров и нашата страна и се активизира. По нея преминаваха циклонални вихри, които създадоха валежна обстановка-в Северна България преваля дъжд и сняг, в Южна-предимно дъжд. В Северозападна България се образува съществена снежна покривка-между 25 и 30 см. В някои райони от страната валежите бяха придружени с гръмотевици.
27-28 Впоследствие над Балканите се образува
антициклон. Облачността се разкъса и намаля и минималните температури се
понижиха чувствително и в някои райони на Северна България и високите полета
достигнаха до минус 11-минус 14°C.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната февруарска температура в равнините беше
между 5.7 и 2.1°C. В почти цялата страна температурите бяха над нормата
за месеца, а само в отделни станции-около нормата. Най-голямо отклонение
на температурата от нормата имаше в районите на Северна България: с 3.3°C
в Павликени до 1.1°C в Кюстендил. Наднормени бяха температурите и по Черноморието:
с 2.0°C в Бургас и Ахтопол до 2.6°C във Варна; в София температурата беше
с 1.3°C над нормата. Най-високите температури през месеца (между 19.4 и
16.7°C) бяха измерени на 6 и 8.II съответно във Видин, Велико Търново и
Кюстендил. По планинските върхове температурата беше над нормата с 1.2
до 1.7°C. По върховете максималните температури бяха между 4.9 и 6.2°C
съответно на вр. Мусала и вр. Ботев на 8.II. Относително ниски температури
имаше в началото на първото десетдневие и около средата на второто, което
беше сравнително топло. По-ниски бяха температурите в началото и края на
последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус
2.4°C в Бургас и минус 11.2°C във Видин на 28.II и по планиските върхове
Мусала на 20.II (-21.5°C ) и вр.Ботев на 3.II (-15.6°C). През месеца броят
на дните със средноденонощна температура под 0°C се колебаеше от 1 в Сандански
и по Черноморието до 7 в София, Видин, Монтана и Кнежа, а под 5°C-между
10 в Сандански и 22 дни в Добрич.
Изменение на температурата през февруари 2001г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за голяма част от територията на България беше около и под нормата (26-79%). Над нормата (120-197%) бяха валежите в Свероизточна България. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата-на вр. Черни връх 136%, на вр. Мусала 126%, вр.Мургаш 87%. На вр.Ботев и вр.Рожен валежите бяха съответно 47 и 79%, което е под нормата. Превалявания имаше в началото на първото десетдневие, около 15.II, през периода 23-27.II.
Броят на дните с валеж повече от 1mm
бе между 4 и 10, а в планините-до 12. Дните с валеж над 10mm бяха около
1-2. Валеж по-голям от 25mm не е имало през месеца. Максималният денонощен
валеж беше във Враца (на 26.II), Монтана и Разград (на 26.II) съответно
23.8 , 20.6 и 20.5mm.
Валеж през февруари 2001г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14m/s) имаше в отделни дни през първото и второто десетдневие на месеца и през периода 18-27.II. Северни и северозападни ветрове имаше в Ново село, Враца, Монтана, Кнежа, Плевен, Велико Търново, Русе, Силистра и Добрич със скорост 17 и над 20m/s.
По планинските върхове силни ветрове имаше от 18.II до края на месеца. На вр.Ботев на 18 и 22.II вятърът беше бурен, северен-северозападен, със скорост по-голяма от 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s се колебаеше
между 1 и 11 за равнините, а в планините достигна до 18.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 7 и 8.5, в
Северозападна България-около 9 десети от небосвода) е За равнините средната
облачност през месеца беше между 4.8 и 7.0 десети от небосвода, което за
по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните
дни е между 2 (за Видин, Кнежа, Силистра, Свиленград и София, което е под
нормата) и 7 (за Садово, което е над нормата). Броят на мрачните дни е
между 7 (в Кнежа, Стара Загора и Садово-под нормата ) и 14 (в Бургас-над
нормата). За вр.Мусала и Черни връх средната облачност беше 6.5 и 7.2 десети,
с по 3 и 5 ясни дни на вр.Мусала и Черни връх, а мрачните дни са 11 и 16
на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше на повечето места през периода 8-11.II, предимно сутрин покрай водните басейни и в котловините.
Гръмотевични бури бяха регистрирани на:25.II на вр. Рожен, вр. Ботев, Черни връх и София (с конвекция и валеж от сняг) и и на 26.II в Сливен Бургас, Ахтопол, Сандански и вр. Ботев.
Поледица се е образувала на 26.II в Свищов, Русе, Разград и Силистра.
От силния вятър, достигал скорост 20m/s и повече, за някои градове от западните части на страната имаше съобщения за щети върху покриви и други.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Снежна покривка | ||||
| > 0 | > 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 2.1 2.8 3.5 3.8 2.1 4.1 4.2 4.0 3.0 2.9 5.3 5.5 5.1 5.0 4.2 4.1 4.6 4.2 6.2 3.0 -9.5 -6.9 | 1.3 1.9 2.4 2.7 2.1 2.9 2.6 2.6 2.3 2.6 2.6 2.0 2.2 1.7 1.5 1.9 1.8 1.2 1.6 1.1 1.2 1.6 | 15.2 19.4 19.0 19.2 17.0 19.0 19.4 19.3 18.2 19.0 18.0 17.6 17.5 18.4 16.8 17.6 18.0 18.0 17.2 16.7 4.9 6.2 | -9.3 -11.2 -6.0 -7.3 -13.5 -6.0 -7.2 -6.2 -7.4 -10.3 -5.0 -2.4 -3.2 -4.0 -7.3 -5.0 -6.0 -6.5 -6.0 -8.8 -21.5 -15.6 | 31.4 36.2 41.3 67.1 47.9 43.6 46.8 58.9 55.5 45.9 26.4 27.7 29.7 25.3 38.4 33.2 31.4 20.5 9.2 21.4 112.8 36.8 | 101 90 129 160 160 118 98 134 168 127 64 62 66 45 75 83 92 49 22 46 124 46 | 13.7 11.0 20.6 23.8 13.6 10.2 11.4 18.5 20.5 16.4 11.5 5.5 16.7 13.9 14.3 9.4 8.9 5.7 5.0 9.6 17.1 7.1 | 26 26 26 26 26 3 27 26 26 26 26 2 27 27 3 3 3 3 27 26 20 26 | 7 7 7 6 7 6 3 6 6 6 1 1 1 1 2 2 1 2 1 4 27 25 | 22 21 17 16 21 17 18 18 21 22 12 13 13 15 17 17 15 17 10 20 28 28 | 6 6 5 6 6 6 8 7 10 7 4 6 7 5 5 5 4 5 3 4 12 10 | 1 1 1 2 2 1 1 2 1 1 1 - 1 1 1 - - - - - 6 - | - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | - 2 6 4 5 7 3 6 1 1 6 11 - 6 3 1 1 2 4 2 14 18 | 7 8 6 8 5 6 6 7 12 7 1 1 1 2 3 1 2 2 - 3 - 28 |
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През февруари динамиката на почвената влага в еднометровия почвен слой се определяше от падналите през месеца неравномерни по количество на територията на страната валежи.
През първото десетдневие сумата от падналите валежи беше незначителна, в повечето райони на страната между 5-10 l/m2, под 50% от нормата за десетдневието, а есенно-зимните влагозапаси-крайно недостатъчни за сезона. В Северна България и високите полета на Западна България в началото на месеца се образува тънка снежна покривка. Чувствителното повишение на температурите в средата на първото десетдневие доведе до бързо стопяване на снежната покривка и повишение на влагата в горния почвен слой, което временно ограничи възможностите за предсеитбени почвообработки на площите, предвидени за ранни пролетни култури.
Оскъдните валежи през второто десетдневие на февруари поддържаха на много места в страната дефицита от почвена влага. В края на второто десетдневие в 50-сантиметровия почвен слой най-малко бе съдържанието на влага в централните крайдунавски райони и в част от Добруджанския район, където общият воден запас бе едва 50-60% от ППВ (вж. прилож. карта). Това са най -ниските измерени стойности през последното десетилетие за този период от годината. Най-добри бяха почвените влагозапаси в Южна България, където на много места общият воден запас в половинметровия и еднометровия слой достигнаха ППВ. Близки, между 87 и 98% от ППВ, бяха почвените влагозапаси в 50-сантиметровия слой в районите на Предбалкана, Софийското поле и част от Тракийската низина. В нормални години през този период от годината влагата в еднометровия почвен слой е достигала пълно насищане и е продължавала в двуметровия слой.
Съществена положителна промяна в нивото на почвените влагозапаси настъпи в края на февруари след падналите значителни валежи в Северна България, по количество около нормата за месеца (Лом-51 l/m2,Враца-50 l/m2, Русе-40 l/m2, Разград-41 l/m2,Силистра-50 l/m2). С повече информация за динамиката на почвената влага ще разполагаме през първото десетдневие на март, когато по методика се вземат следващите почвени проби за определяне на съдържанието на влага в еднометровия почвен слой.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Презимуването на земеделските култури през февруари протече при наднормени топлинни условия.
Необичайно топлото време през първото десетдневие доведе до възобновяване на вегетацията на есенните посеви на много места в страната, където средноденонощните температури през по-голямата част от десетдневието бяха над биологичния минимум, (5°C), необходим за активизиране на жизнените процеси при зимните житни култури. Високите температури, достигнали рекордно високи стойности (Враца-19.2°C, Русе-19.3°C, В.Търново-19.4°C) нарушиха преждевременно относителния покой при някои овощни видове. На места (Образцов чифлик, Исперих, Суворово, Шабла, Силистра, Казанлък, Ръжево Конаре, Пловдив, Асеновград, в крайните южни райони на страната) бе регистрирано набъбване на плодните пъпки при бадема, прасковата, кайсията, черешета и др.
Чувствителното понижение на температурите в началото на второто десетдневие на февруари доведе до прекратяване на вегетацията при зимните житни култури и провокираните овошки. През второто и третото десетдневие средноденонощните температури бяха с 1-3 градуса над нормата за сезона, но под биологичния минимум, необходим за активизиране на вегетационните процеси при есенниците. Изключение имаше на места е Южна България и по Черноморието, където средноденонощните температури през последната седмица на февруари се задържаха над 5°C. В тези райони при зимните житни култури протичаха слабо изразени вегетационни процеси, предимно при по-изостаналите в развитието си есенници, намиращи се в етап на листообразуване. В края на февруари по-голямата част от есенните посеви се намираха в фаза "братене".
През третото десетдневие на февруари в крайните южни райони на страната бе наблюдавано развитие и при трайните насаждения-разпукване на плодните пъпки при прасковата и кайсията, поява на венчелистчета и цъфтеж при бадема.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от месеца условията бяха подходящи
за извършване на традиционните за февруари резитби в лозовите и овощните
масиви, подхранване на есенниците с азотни минерални торове, предсеитбена
подготовка на площите, предвидени за засяване с ранни пролетни култури.
В средата на февруари в отделни райони на страната започна сеитбата на
овес, фий и грах.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са ниски през целия месец. Единична стойност над ПДК (1,2 пъти) е отбелязана на 20.II в обедните часове. Измерените концентрации на сероводород са по-ниски от типичните. Относително високи стойности са наблюдавани от 11 до 19.I,I като максимумът е на 19.II в следобедните часове-5.5 над съответната ПДК.
Във Варна и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около 75% от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 8.II и е около 2.3 пъти над посочената норма.
В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през февруари 2001г. не се различават съществено от тези през предходния месец. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и по-ниски от тези през януари и са в границите от 1.5 до 7.5 mBq/m3 за отделните станции.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, съществено различни от типичните за зимния сезон.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 4 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През февруари оттокът на реките в повечето райони на страната не се измени съществено спрямо този през януари. През последните дни на месеца известно увеличаване на протичащите количества вода беше наблюдавано на реките в източната половина на Северна България, черноморските реки, р.Марица в участъка Пловдив-Първомай и родопските й притоци и на реките Арда, Места и Струма.
През февруари оттокът на наблюдаваните реки в Северна България, до р.Осъм вкл., остана почти без промяна спрямо януари. През последните 2-3 дни на месеца по-съществено увеличение на протичащите количества вода и повишение на нивата с 15 до 50 cm беше наблюдавано на реките: Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и прштоците й в тази част-р.Джулюница при с. Джулюница и Голяма река при Стражица, Русенски Лом при с.Божичен и Черни Лом при с. Широково.
Максималните протичащи водни количества през месеца при всички реки бяха отбелязани през периодите 1-4 и 27-28.II., а минималните-при повечето реки около средата на месеца.
Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на реките Тополовец при с.Акациево, Лом при с.Василовци, Вит при с.Търняне с 8-10 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.
През февруари почти с непроменен отток спрямо януари останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха с 4 до 6 пъти (на р.Камчия при Гроздьово 37 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности.
В Южна България през февруари оттокът на повечето наблюдавани реки почти не се промени в сравнение с януари. Слабо намаляха водите само на реките Тунджа, Върбица при сп.Джебел, Сазлийка при Гълъбово, Места при м.Момина кула и Струма при с.Марино поле.
През периодите 4- 6.II и 16-18.II нивото на р.Места при Якоруда беше подприщено от ледови явления.
Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за февруари.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 301 млн.m3, със 70% под средномногогодишната стойност за януари и с 7% по-малък от оттока през януари.
Нивото на р.Дунав в българския участък през февруари беше със слаба тенденция към повишаване. Средно за месеца нивото на реката се повиши с 37 до 56 cm спрямо януари. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 13-19II., а най-ниските-през периода 26-28.II за участъка Ново село-Оряхово и на 1.II за участъка Свищов-Силистра.
Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 39 до 95 cm под нормата за февруари.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два и повече пъти спрямо януари беше установено при 23 наблюдателни пункта или около 64% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Милановски и Котленски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали и на Стойловската синклинала°Cтранджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200 до 932% спрямо същите, регистрирани през януари. Понижение на дебита беше установено при 13 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Разложки и част от Настан-Триградски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 64 до 77% от същите, регистрирани през януари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 129 cm спрямо януари беше регистрирано при 48 наблюдателни пункта или около 74% от случаите. Най-значимо беше нарастването на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Огоста, Марица и Тунджа. Понижение на нивата с 1 до 23 cm бе установено при 17 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води в Софийската котловина. И през този период останаха сухи наблюдателни пунктове в терасата на р.Искър и в Горнотракийската низина.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -5 до 51 cm), с много добре изразена тенденция на покачване.
Нивата на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена положителна тенденция. Останаха без изменение дебитите на подземните води във Варненски артезиански басейн, както и в басейна в обсега на Струмския грабен. Слабо се понижи дебита на подземните води в обсега на Ломско-Плевенски артезиански басейн. Двупосочни изменения (от -12 до 101 cm), без добре изразена тенденция, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Пределно се повишиха (от 45 до 187 cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Повишиха се водните нива в подложката на Софийския грабен с 10 cm, в Средногорската водонапорна система с 8 cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 1 cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 3 cm, а останаха без изменение в обсега на Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 86 наблюдателни пункта или около 85% от случаите, от които 52 кладенци и 34 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 3 до 276 cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и нейните притоци Вит и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. При 43% от наблюдаваните извори регистрираният през февруари дебит беше под 50% от месечните норми. Понижението на дебита (от 1.23 до 2529 l/s) спрямо февруарските норми беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката, Тетевенската и Преславската антиклинали, в Искрецки, Ловешко-Търновски и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейна на масива Голо бърдо и студените пукнатинни води в Източнородопския район. В тези случаи дебитът на изворите е под 20% (от 1.8 до 17%) от нормите.
Нарастване на дебита с 25.0 l/s или 113%
спрямо януарската норма е установено при един наблюдателен пункт, представителен
за студените пукнатинни води в обсега на Рила. Повишението на водните нива
(от 1 до 210 cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите
на реките Огоста и Места, както и на изолирани места от разпространението
на хотрив-баремската водоносна система на Североизточвна България.
Kъм съдържанието
Световният метеорологичен ден отбелязва влизането в сила на 23 март 1950 г. на Конвенцията за Световната метеорологична организация. Всяка година СМО празнува този ден като насочва вниманието си върху конкретна тема, представляваща интерес за цялото човечество. Темата на Световния метеорологичен ден през 2001 г. "Ролята на доброволците за изследване на времето, водата и климата" беше избрана в знак на признателност за всички доброволни приноси, включително приносът на отделните лица, правителства, академични учреждения и граждански общества, а така също религиозни групи и училища, за развитието и усъвършенстването на метеорологията и хидрологията като науки и за оперативната дейност на СМО, а така също и на националните метеорологични и хидрологични служби (НМХС). Тази тема съвпада също с обявената от ООН 2001 г. за Международна година на доброволците. Затова е твърде своевременно в началото на новото хилядолетие, след отпразнуването през 2000 г. на 50-та си годишнина, СМО да се присъедини към световната общност и да отдаде дължимото признание за работата на доброволците, които имат значителен принос в метеорологията, хидрологията и свързаните с тях геофизични науки.
Историята на метеорологията не би била пълна, ако не се спомене доброволната и съвместна работа на наблюдателите. Още в самото начало на своята дейност метеоролози и хидролози от целия свят са били подпомагани, особено в оперативната работа, от мрежи станции с доброволни наблюдатели. Работата на доброволците обхваща широк спектър от дейности-от дъждомерни наблюдения до отговорност за пълния цикъл наблюдения в синоптични, климатични или агрометеорологични станции, а така също оказване съдействие при научните изследвания. В повечето страни работата на такива доброволци се включва към дейността на НМХС. Резултатите от тяхната дейност намират приложение в такива чувствителни към времето сектори като селско стопанство, стопанисване на водите, авиация и корабоплаване.
Общият интерес към метеорологичните и хидрологичните явления обединява отделните доброволци, независимо от тяхната професионална дейност и подготовка. Такива черти като упорство и преданост към своето дело са общи в личните характеристики на доброволците. Не е необичайно да се срещнат доброволци с повече от 50 г. служба или отделни лица, второ или трето поколение доброволци от едни и същи фамилии.
Някои НМХС имат специализирани звена, които се занимават с въпросите на доброволците. Ако се разглежда дългогодишната традиция на любителската наука, то в някои случаи е невъзможно да се различат ентусиастите-доброволци от метеоролозите по професия, доколкото те използват съвременни метеорологични прибори и оборудване в своите станции, публикуват ежегодни отчети и климатични изследвания и участват в дейността на метеорологичните общества. В наши дни НМХС използват много сложно оборудване, средства и модели при изготвянето на прогнозите за времето, предсказването на климата и друга продукция. Обаче приземните, аерологичните или океанските доброволни наблюдения продължават да бъдат ползвани, доколкото осигуряват получаване на важна информация, особено от райони с малко станции, често отдалечени и недостъпни за оперативните и научните метеорологични и хидрологични дейности.
С оглед на това, правителствата чрез своите НМХС внасят значителен доброволен принос в работата на СМО. Една уникална особеност на СМО е, че всички НМХС от нейните 185 страни-членки доброволно допринасят за научната и оперативната работа на Организацията чрез съвместно използване на техните наблюдения, поощряване на стандартизацията, обмен на данни и предоставяне на техния опит на регионалните асоциации и технически комисии. Това се обяснява с факта, че тъй като времето и климатът не познават национални граници, международното сътрудничество в глобален мащаб се счита за най-важно за развитието на метеорологията и хидрологията, както и за получаване на изгодите от техните приложения.
Други важни източници на регулярни данни за оперативни и научни цели, предоставяни доброволно и за взаимна изгода чрез НМХС, включват данните от спътници, търговски кораби и самолети. От първите дни на функциониране на търговската авиация, наблюденията от самолетите доказаха, че са твърде ценни за изготвяне на подобрени прогнози за времето и осигуряване безопасността на аеронавигацията.
Аналогично, за получаване на данни за океаните, персоналът на корабите често в трудни и опасни ситуации използва своя опит за извършване на наблюдения и предаване на резултатите в съответните центрове. Тези данни са жизнено важни за прогнозиране на времето и осигуряване на безопасност в морето и ефективно корабоплаване. Също така, те са източник на исторически данни, необходими при планиране и проектиране, и допринасят съществено за нашето разбиране на взаимодействието атмосфера-океан и изменението на климата; необходими са за разработката на дългосрочни и сезонни прогнози. Те са от особена важност за предсказване на такива явления като Ел Ниньо. В началото на тази година над 6 700 кораби от 52 страни участваха в Програмата на СМО за извършване на доброволни наблюдения от корабите (VCP).
Данните, или "отчетите", получавани от тези мрежи от доброволци-наблюдатели от различни организации, обществени или частни, са принос към усилията на НМХС за поддържане на устойчиво развитие. Данните, особено ако са част от дългогодишни редове, са ценен принос в изследванията на климата, особено на местно ниво и над океаните, както и за нашето разбиране как човешката дейност влияе върху климата и естествените процеси, въздействащи на атмосферата, сушата и океаните.
В много страни доброволците участват и в осигуряването на по-ефективна подготовка за въздействията на рисковите метеорологични явления като тропични циклони, торнадо и снежни виелици на местно и национално ниво. Понякога успехът на решаващите прогнози на екстремните метеорологични явления може да зависи от наличието на важни приземни наблюдения, предоставени от доброволци. Пример за такъв успех е осигуряването на място на своевременна информация от доброволци, наблюдаващи щормовете, която допълва данните от радари и спътници. Такива сведения често се предават на метеоролозите чрез мрежа на радиооператори-любители. Обединените усилия и солидарността, които се проявяват при екстремни метеорологични ситуации или при други стихийни бедствия, в много отношения са свързани с факта, че определени важни видове работа от радиооператорите-любители до пожарникарите също се изпълнява от доброволци.
Данните, или "отчетите", получавани от тези мрежи от доброволци-наблюдатели от различни организации, обществени или частни, са принос към усилията на НМХС за поддържане на устойчиво развитие. Данните, особено ако са част от дългогодишни редове, са ценен принос в изследванията на климата, особено на местно
Съвместно учредената от СМО и ЮНЕП през 1988 г. група от експерти днес наброява до 3 000 учени и експерти от целия свят, които доброволно споделят знания и опит за провеждане на научни изследвания, съставяне на обзори и доработка на отчетите на Междуправителствената група от експерти по различни аспекти на проблема за изменението на климата. Тези учени/експерти представят редица дисциплини като климатология, водоснабдяване, селско стопанство, океанография, горско стопанство, устойчиво развитие, въпроси на равнопоставеността и ценови методологии. За последните години нивото на участие на учени и други експерти от развиващите се страни и от страните с икономика в преход постоянно нараства, увеличавайки задълженията по отношение на резултатите от работата на Междуправителствената група от експерти.
Още една крупна уникална инициатива на СМО е Програмата за доброволно сътрудничество на СМО, която допринася за глобалното сътрудничество между НМХС в рамките на СМО. Страните-членки изразяват съгласие доброволно да си оказват помощ за повишаване потенциалните възможности за осъществяване на научнотехническите програми на СМО. За да се осигури възможност на всички НМХС да участват изцяло в програмите на СМО за благото на всички страни-членки, в рамките на Програмата за доброволно сътрудничество се координира важен обмен на технология и ноу-хау, получавани от страните с по-развити НМХС.
Неправителствените организации, националните и регионалните метеорологични и хидрологични дружества също имат значителни доброволни приноси в развитието на метеорологията и хидрологията в целия свят. Макар в много от тях привличаният персонал за оказване на помощ да не е многочислен, те се възползват от участието на убедени, алтруистично настроени и опитни учени в дейност, свързана с метеорологията и хидрологията и тяхното приложение в социално-икономическото развитие. Този вид дейност съдейства за развитието и разпространението на знания по метеорология, хидрология и свързаните с тях науки в обществото, академичните изследователски кръгове и средствата за масова информация.
Световната метеорологична организация сътрудничи също с Програмата на ООН за доброволците (UNVs). Доброволците на ООН, имащи ключови професионални умения, в течение на много години редовно се назначават за изпълнение на проектите на СМО по целия свят. Тези специалист имат неоценим принос в редица проекти, изпълнявани от СМО в развиващите се страни. По различно време през последното десетилетие хидролози, хидрогеолози, океанографи, специалисти по екология на водната среда, метеоролози, агрометеоролози, авиационни синоптици, експерти по телекомуникациите и енергетици от страните на Африка, Азия и южната част на Тихия океан нееднократно предлагаха своите услуги като доброволци.
Надявам се, че с нашето встъпване в новото хилядолетие доброволците в дейностите, свързани с климата и водата, ще разширяват и укрепват сътрудничеството си с НМХС и СМО, допринасяйки за опазване на живот и имущество от въздействието на природните бедствия, предпазвайки околната среда и подобрявайки икономическото и социалното благосъстояние на всички обществени сектори. Тази тема също така предоставя възможност за правителствата, гражданското общество, частния сектор, широката публика и средствата за масова информация да отдадат дължимото на значителния принос, който доброволците извършват за обществото като цяло и за такива науки като метеорологията и хидрологията в частност. СМО ще продължи да укрепва такова сътрудничество и да поощрява съответните лица и организации да развиват и по-нататък такава доброволна дейност за благото на бъдещите поколения.
В този аспект в системата на НИМХ в нашата
страна се ползва ежедневния труд на общо 863 доброволни наблюдатели за
метеорологични наблюдения (в 95 метеорологични станции II категория и 292
дъждомерни поста), фенологични наблюдения (в 79 фенологични и горски поста),
хидроложки наблюдения (в 466 хидроложки и хидрогеоложки станции и постове).
Тези данни се използват в специализираните информационни бюлетини до различни
държавни инстанции, отговорни по мониторинга и взимане на решения по проблеми
на околната среда, управлението на водните и аграрните ресурси, енергетиката
и други. Значителен е техният принос в регионалните климатологични изследвания
и при обслужване на различните потребители. Ценни остават в историческия
архив както техните данни от наблюденията за опасните явления, така и съобщенията
им за тези явления в реално време. Техният труд е ценен именно затова,
че срещу символични възнаграждения (които имат повече морална стойност,
отколкото материална)qте извършват квалифицирани наблюдения (обучени в
разнообразието на информацията, нейното кодиране, поддържане на инстументариума)
най-вече от интерес към природата, разбирайки ползата на тази дейност за
икономиката и обществото. Част от учените и експертите на НИМХ са участвали
и участват по линия на Програмата за доброволните помощи със знания и опит
по искания от други страни-членки на СМО. Също така, НИМХ е получавала
и ще разчита и в бъдеще на тази Програма, особено в належащото техническо
обновяване на инструментариума съгласно повишените изисквания на новото
време.
Информация от НИМХ-БАН-приета от Научния съвет при НИМХ на 8.03.2001 г. (предоставена на БТА)
Поради нарасналия обществен интерес и във връзка с изявления и интерпретации на редица лица и организации относно времето, Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ-БАН) в качеството си на Национална метеорологична служба предоставя следната официална информация за 2000 г.
1. Характер на времето
Януари беше студен и снежен. През първото десетдневие температурите стигнаха до (8°C и (13°C, а на места до (17°C и (18°C. В началото на месеца снежната покривка почти в цялата страна достигна 50 cm. През периода 21-24.I нови снеговалежи и силен вятър предизвикаха бедствена обстановка в североизточната част на страната. В края на месеца снежната покривка значително намаля, а в много райони се стопи. Февруари беше сравнвително топъл и сух. През март температурите бяха около нормата. Снежна покривка имаше 2-3 дни. Валежите бяха под нормата, а месецът-сух. Април беше топъл, с месечни температури по-високи от нормалните и наднормени валежи-главно в Северна България. На 4 и 5 април бурни до ураганни ветрове, носещи пясъчни частици от Сахара, предизвикаха много повреди и големи материални щети., На 26.IV денонощният валеж достигна на места до 70-100mm (115mm на вр. Ботев). Обилните валежи през третото десетдневие причиниха наводнения, преляха язовири, бяха разрушени мостове и пътни настилки. През май и юни времето беше топло и сухо с температури над и валежи под нормата. Юли беше особено горещ. Максималните температури стигнаха 39°C-и 40°C, в Пловдив и Русе-44°C и дори в планините бяха отбелязани между 25°C и 30°C. В югоизточните райони на страната нямаше валежи. Разгоряха се много пожари, поддържани от сухото и горещо време. През август засушаването и пожарите продължиха. Септември беше с нормални температури и валежи около и над нормалните. Те обаче не бяха достатъчни за да компенсират и прекъснат силното засушаване. На 19 септември мощна купесто-дъждовна облачност предизвика проливни дъждове включително и градушки от Софийско до Хасковско. Два дни по-късно температурите в Югозападна България достигнаха 37°C. През октомври топлинните условия се нормализираха. Валежите обаче бяха малко. Ноември поднесе истинско "циганско лято" с необичайно топло и сухо време. На 8 ноември температурите бяха почтио летни и достигнаха 23°C-28°C. Декември беше сух, а снежната покривка дори в планинските райони-оскъдна. Мъглите нормализираха топлинните условия в Дунавската равнина и Тракийската низина. На 16 декември вятърът в отделни райони достигна ураганна скорост, а температурите за няколко часа се понижиха с 10°C до 12°C.
2. Характеристика по отношение на климатичните норми
2000 г. може да се характеризира като по-топла по отношение на климатичната норма (многогодишната средна стойност за периода 1961-1990г.). За Северна България средната годишна температура е с около 1.4°C, а за Южна-с около 1.1°C над нормата (при грешка на оценката (0.4°C). Средната годишна температура за страната е с около 1.2°C по-висока от нормата. По този показател годината е близка до 1916г., но най-топла за XX век си остава все пак 1994 г. В климатичен план 2000 г. обаче е изключително суха. Средните за страната валежни суми са били около 60% от нормалните (при отклонение на оценката до (15 ( 20%-напълно допустимо за валежа). За Южна България това е най-сухата за последните 100 години, а за Северна се оказва близка до 1907 и 1945 г. Най-сухото десетилетие през миналия век остава 1941-1950 г. за Северна и 1981-1990 г.-за Южна България. Следва да се отбележи, че през цялото минало столетие няма година само с поднормални или наднормални валежи прези всички месеци. Това се отнася и за 2000 г., когато през септември валежите в повечето райони са били около и над нормата, а на някои места през януари, април, юни и дори юли са паднали значителни валежи. Особено сухи са били последните три месеца на годината, когато на места валежите са били до 10% от нормата. Височината на снежната покривка през 2000 г. (по данни от планинските станции) е чувствително по-ниска в сравнение с нормата.
3. Характеристика по отношение на изменението на климата
Пряката информация, получена от участието на НИМХ-БАН на международните сесии през 2001 г. в Шанхай и Женева на междуправителствената комисия по изменения на климата и във всички комисии и програми на Световната метеорологична организация за последните години, позволява да се направят следните основни изводи:
- Глобалното затопляне и последствията от него са между основните проблеми, стоящи за решаване пред човечеството през XXI век. Счита се, че по-голямата част от затоплянето на климата през последните 50 години се дължи на човешката дейност;
- Направените изводи за евентуални изменения на климата се основават на моделни резултати и данни от наблюдения. При използване на резултатите от тях трябва да се има предвид и статистическата оценка за вероятността им. Понастоящем няма напълно адекватен модел, предсказващ бъдещи изменения в климата на Земята.
- Съществен недостатък на използваните модели е, че те не дават достоверни резултати за практически цели за локални райони и особено за такива, намиращи се на границата на климатични зони каквато е територията на България. Поради тази причина, в повечето страни от тези зони се провеждат мащабни локални изследвания от Националните метеорологични служби, пряко и целево финансирани от съответната държава. За съжаление, поради стратегическия си характер, те не се публикуват в пълен обем и не могат да бъдат използвани от НИМХ-БАН в неговите задължения по изследване на колебанията на климата за територията на страната.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I.Г. Цанчева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова