БЮЛЕТИН за месец ЯНУАРИ 2000г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините  Към началната страница на НИМХ 
 

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

    1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1.I В началото на месеца южно от страната премина средиземноморски циклон, който доведе до валежи, предимно от сняг, по-значителни в Източна България - Свищов 17, Русе 18 l/m2.

      2-8.I Впоследствие над страната се установи област на високо атмосферно налягане. Температурите се повишиха с около 10°C. На много места в низините и котловините се образуваха мъгли или ниска слоеста облачност.

      9-11.I През страната премина студен атмосферен фронт, свързан с циклон, преминаващ северно от нашата страна. На отделни места, най-вече в Южна България, преваля слаб дъжд. Мъглите се разсеяха.

      12-16.I В средата на месеца се създадоха условия за валежи от сняг. Северно от нас се намираше обширен антициклон, а през Гърция премина средиземноморски циклон. В цялата страна преваля сняг, като снежна покривка не се образува само по Черноморието. По-значителна беше в тя в София - 37cm, Вакарел - 38cm.

      17-25.I Страната се намираше в южната периферия на антициклон. Преобладаваше облачно, в Северна България сравнително студено време. От време на време преваляваше слаб сняг.

      25-31.I От югозапад започна да прониква топъл въздух. В местата, защитени от вятър, се образуваха мъгли. В останалата част от страната температурите чувствително се повишиха, особено северно от планините и в Източна България, където духаше умерен южен вятър. Там те достигнаха 13-18°C. В края на месеца през страната премина средиземноморски циклон и на места преваля дъжд, по-значителен в Сандански-19 l/m2 , Г. Делчев 15-l/m2.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

    През периода 1-12.I средноденонощните температури бяха положителни, т.е. по-високи от нормалните - най-топло беше на 9.I, когато на отделни места те бяха около 15°C. Временно застудяване имаше около 3.I. На 13.I температурите се понижиха и до 25.I бяха около и малко по-ниски от нормалните. Впоследствие те се повишиха и отново бяха по-високи от нормалните. На 29 и 30.I средноденонощните температури на много места бяха между 10 и 13°C - значително по-високи от нормалните.

      Средните месечни температури за януари са предимно между 1 и 4°C, в крайните югозападни райони и по Черноморието-около 5°C, в Ахтопол 6.9°C, в планинските райони между -6 и -1°C, на вр.Мусала -7.0°C. Спрямо нормите те са с 1.5 до 3.5°C по-високи от нормалните.

      Най-високите температури, измерени около 9 или 29.I, са между 15 и 20°C, във Варна 21.2°C, в планините между 8 и 15°C, на вр.Мусала 5.5°C, на вр. Ботев 6.6°C, а най-ниските - измерени около 15 или около 21.I - предимно между -8 и -3°C, а в планините - между -15 и 10°C.
 



Изменение на температурата през януари 2001г.








Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

    През януари превалявания, предимно от дъжд, имаше в началото и в края на месеца, а от сняг - около 14 и 23.I.

      Броят на дните с валеж 1 и повече mm e между 3 и 8 дни, в планините - между 10 и 15 дни. В по-голямата част на страната валежът през януари веднъж, а на места в югоизточните райони - до 4-5 пъти е бил повече от 10mm. На отделни места в Югоизточна България валежът един-два пъти е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 20mm, в М.Търново - 50mm, в Кърджали - 29mm, в Хасково - 28mm, в Чирпан - 22mm.

      Сумата на валежите в Северна България е между 15 и 30mm. В повечето райони на Южна България валежите са между 30 и 70mm, на места в Югоизточна България - до 90mm, в Малко Търново - 154mm, в Хасково - 114mm. В Северна България и в планините валежите са между 40 и 70% от нормата. В повечето равнинни райони на Южна България те са между 120 и 180% от нормата.
 



Валеж през януари 2001г.








Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

    Условия за силен (14m/s и повече), предимно южен, вятър имаше около 9 и около 29.I, а северозападен-около 15.I. Броят на дните със силен вятър е 1-2, в Бургас - 7, в Кърджали и Варна - 4, а в планините - до 12 дни.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 7 и 8.5, в Северозападна България - около 9 десети от небосвода) е повече от нормата. Слънчевото греене беше предимно между 30 и 70h, в крайните северозападни райони - около 25 h, в Добрич - 86 h, в планините - между 70 и 100 h, на вр.Мусала - 108 h. Броят на ясните дни (между 0 и 2, на вр.Мургаш 3) е по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (в повечето райони около 20, във Видин 26, в североизточните райони - около 15 дни) - повече от нормата. 
 









Kъм съдържанието


   6. СНЕЖНА ПОКРИВКА

      В началото на януари тънка снежна покривка имаше само в Северозападна България и тя бързо се стопи. От 13 до 15.I в по-голямата част на страната се образува нова снежна покривка. В Източна България тя бързо се стопи, а в останалата част на страната постепенно намаляваше и се стопи едва към края на месеца. Броят на дните със снежна покривка е предимно от 10 до 17, в София - 18. В Сандански и най-източните райони снежна покривка е имало само 2-3 дни. По Черноморието снежна покривка не е имало през целия месец.

      Снежната покривка в планините през януари беше тънка - по-често до 20сm. През втората част на месеца тя постепенно се увеличи, но остана по-тънка от нормата за края на януари.

Kъм съдържанието


   7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

    Мъгли имаше в периодите 2-9.I, 17-20.I и 28-30.I предимно сутрин покрай водните басейни и в котловините. От 5 до 8.I те бяха повсеместни.

    Гръмотевични бури имаше на: 9.I. на Рожен, в Г. Делчев, Русе, Белене и Добрич; на 13.I на вр. Мургаш; на 30.I в Сандански, Г. Делчев и вр. Рожен и на 31.I. в Чирпан, Пазарджик и Сливен.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц януари 2001г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Снежна покривка 
  > 0   > 5  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Разград 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Благоевград 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

0.9

1.5

0.7

0.9

0.5

103

2.6

1.8

2.0

2.9

5.3

5.5

4.0

3.9

2.5

1.8

3.1

3.5

4.7

2.2

-7.0

-5.5
2.4

2.8

1.9

1.8

2.8

2.6

3.2

2.9

3.2

3.0

3.6

3.4

2.7

2.4

2.0

2.1

2.8

2.9

2.2

2.9

3.5

2.9
13.2

15.6

16.2

18.2

16.8

17.0

19.6

16.4

18.0

18.0

21.2

18.3

16.2

16.7

16.9

15.2

15.0

15.5

15.3

15.2

5.5

6.6
-7.2

-3.6

-6.6

-5.4

-6.8

-4.5

-4.5

-4.4

-6.3

-7.1

-2.7

-1.6

-2.4

-4.3

-3.8

-5.0

-3.8

-3.5

-4.0

-4.6

-14.5

-15.4
39.7

14.8

38.4

42.7

24.9

22.7

23.5

29.8

28.7

14.4

5.7

31.4

35.6

86.6

113.7

86.9

61.5

23.2

56.7

38.5

39.5

53.7
142

41

110

93

69

54

62

60

76

48

15

71

96

155

193

189

154

63

149

96

41

72
17.3

4.4

12.6

14.8

8.5

7.4

10.4

20.5

16.2

10.8

2.3

8.5

9.0

28.7

27.8

22.0

15.2

7.6

19.8

17.4

9.0

12.7
14

23

24

14

14

14

14

2

2

2

14

2

2

31

31

31

15

31

31

14

23

31
14

10

15

17

15

14

12

12

13

13

2

0

2

7

10

9

7

4

2

7

30

29
25

26

26

25

27

25

22

26

21

20

12

14

19

17

25

28

26

23

18

25

31

31
6

4

5

9

6

5

6

6

5

2

3

6

7

9

8

8

9

6

8

9

10

12
1

-

2

1

-

-

1

1

1

1

-

-

-

3

5

4

2

-

2

1

-

1
-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

1

2

-

-

-

-

-

-

-
1

-

1

2

-

1

2

1

1

2

4

7

1

4

-

-

-

2

-

-

4

11
18

7

16

17

14

14

14

8

17

3

-

-

2

12

15

13

13

10

2

12

-

31

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

  1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

    Валежите през януари промениха неблагоприятната хидрологична обстановка, формирала се през есента.

      Падналите в началото на януари валежи бяха неравномерно разпределени на територията на страната. На места в Северна България се наблюдаваше увеличение на почвените влагозапаси в по-горните почвени слоеве, но в отделни райони на Западна България сушата продължаваше да е значителна, като от есенна се трансформира в зимна, което е рядко срещано явления за нашата страна. Сумата от валежите в края на декември и началото на януари в Кърджали и Хасково (около 80 l/m2) надвишаваше месечната норма, при което рязко се увеличиха запасите от влага и в по-дълбокия от 50cm почвен слой. В резултат от поройните валежи в отделни земеделски участъци бяха нанесени щети.

      През периода 12-15.I се наблюдава коренна промяна в характера на агрометеорологичните условия. В планинските и в голяма част от равнинните райони на страната паднаха значителни валежи от сняг и се образува сравнително трайна снежна покривка, която в равнините в най-добрите случаи достигаше до 20-30cm.

      Новите превалявания от сняг в периода 22-24.I поддържаха и слабо увеличиха дебелината на снежната покривка, която след средата на месеца започна бавно да се топи и към началото на третото десетдневие в Централна Северна България и в Пловдивското поле бе намаляла до 3-5cm.

      В края на месеца нови превалявания от дъжд увеличиха почвеното влагозапасяване. Независимо от положителния обрат във влагонатрупващите процеси през януари, нивото на влагата в почвата към 17.I бе далеч от показанията, отчитани за същия период в години без валежни аномалии.

      В 50-сантиметровия почвен слой до средата на месеца бе наблюдавано насищане до ППВ (пределна полска влагоемност) само в крайните югоизточни райони. Малко по-ниски, но също така добри бяха показателите за общ воден запас в Предбалкана и в онази част от Тракийската низина, непосредствено разположена до подножието на Родопите. Най-ограничен, с далеч от желаните за този период от годината стойности, беше общият воден запас в крайдунавските райони и Подбалканските полета (64-74% от ППВ). В останалата част от страната общият воден запас в слоя 0-50cm заемаше междинно положение (75-86% от ППВ), а продуктивната влага бе между 30 и 55mm или m3 вода на da.



Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През януари бяха наблюдавани резки промени в агрометеорологичните условия, което не е характерно за най-студения месец от годината.

      Необичайно топлото за сезона време през първото и началото на второто десетдневие, когато стойностите на максималните температури достигнаха до 18-19°C (Варна 21°C, Добрич 18°C, Ахтопол 19°C, Свиленград 18°C), доведе до възобновяване на вегетацията при зимните житни култури на места в Южна България и по Черноморието. Наднормените топлинни условия повлияха неблагопориятно (разкалително) на есенните посеви и някои раноцъфтящи овощни видове, при които бе наблюдавано начало на набъбване на пъпките.

      Чувствителното понижение на температурите в средата на януари прекрати вегетационните процеси при пшеницата и ечемика и възобнови относителния покой при есенниците и трайните насаждения в цялата страна. До края на второто и началото на третото десетдневие на януари средноденнонощните температури в по-голямата част от страната бяха с отрицателни стойности, под нормата за сезона. Измерените минимални температури не представляваха опасност за посевите, една част от които бяха защитени от образувалата се снежна покривка.

      След краткотрайните прояви на зимата в края на януари настъпи чувствително затопляне на времето. Максималните температури отново се повишиха до 18-19°C, а средноденонощните им стойности на много места надхвърлиха биологичния минимум, необходим за активизиране на жизнените процеси при зимните житни култури. Периодът с наднормени топлинни условия до края на януари не бе достатъчен за възобновяване на вегетацията при есенните посеви.

      Температурните аномалии през текущия зимен период нарушиха нормалното протичане на закалителните процеси при есенниците. По-уязвими до края на зимата ще бъдат посевите, които не успяха да братят до края на есенната си вегетация.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

    През януари на много места в страната агрометеорологичните условия позволяваха подхранване на зимните житни култури с азотни минерални торове, което тази година ще бъде решаващо за преодоляване на изоставането в развитието на посевите в резултат на продължителната есенна суша.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

    Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Измерените концентрации на фенол в ж.к. "Младост 1" превишават съответната ПДК само в 4 срока на набюдение. Максималната стойност, около 5 пъти над нормата, е отбелязана на 28.I в обедните часове. Стойностите на сероводород са отново под типичните. Максимумът е на 28.I рано сутринта - 4 пъти над ПДК.

      Във Варна, Плевен и Бургас всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

      В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощната ПДК до около 2 пъти в 3 от дните на наблюдение. Максималната стойност е измерена на 29.I.

      В регионалните лаборатории от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Вариациите в дългоживущата обща бета-радиоактивност на атмосферния аерозол през януари 2001г. не се различават съществено от тези през декември 2000г.; наблюдавани са относително по-високи стойности само в дните с мъгла, когато се наблюдават условия за задържане на примеси в атмосферата. Средните месечни стойности. на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой са близки и по-ниски от тези през предходния месец и са в границите от 1.5 до 8mBq/m3 за отделните станции.

      Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не са показали стойности, съществено различни от типичните за зимния сезон.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.6 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.





Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

    През януари не беше наблюдавано съществено изменение на речните води в повечето райони на страната спрямо оттока през предходния месец. През последните дни по-значително се увеличиха протичащите количества вода само на родопските притоци на р.Марица (Въча при м.Забрал, Чепинска река при Велинград, Чепеларска река при Бачково) и на реките: Арда, Места и Струма.

      През януари оттокът на наблюдаваните реки в Северна България слабо намаля или остана почти без промяна спрямо декември, с изключение на р.Искър при Кунино, където през третото десетдневие на януари протичащите количества вода се увеличиха два пъти. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето реки бяха отбелязани през периода 28-30.I, а минималните-през второто десетдневие на месеца. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 5 пъти (на реките Лом при Василовци, Вит при Търнене и Голяма река при Стражица с около 7 пъти) по-малки от средномногогодишните стойности за този месец.

      През януари почти с непроменен отток спрямо декември останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха над 10 пъти по-малки от средномногогодишните стойности.

      В Южна България през януари оттокът на повечето наблюдавани реки почти не се промени в сравнение с декември. Значително намаляха водите само на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград. През последните 2-3 дни на месеца увеличаване на оттока беше регистрирано само на родопските притоци на р.Марица-Чепинска при Велинград, р.Въча при м.Забрал и Чепеларска при Бачково и на реките Арда при Рудозем, Места при Момина кула и по слабо на р.Струма. На 30 и 31.I преминаха високи води на р.Върбица при Джебел а нивото на реката се повиши с около 3.5m.

      От 14.I до края на месеца нивото на р.Места при Якоруда беше подприщено от ледови явления.

      Средномесечните протичащи водни количества на всички наблюдавани реки в Южна България са от 1 до 5 пъти по-малки от средномногогодишните стойности за януари.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 358 млн.m3, с 63% под средномногогодишната стойност за януари и с 11% по-малък от оттока през декември.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през януари беше със слаба тенденция към повишаване. Средно за месеца нивото на реката се повиши с 21 до 61сm спрямо декември. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 16-21.I, а най-ниските-през периода 2-4.I. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше с 42 до 113cm под нормата за януари.





Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита на изворите до два пъти, рядко по-високо спрямо декември, беше установено при 22 наблюдателни пункта или около 65% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в карстовия басейн на Тетевенска антиклинала и част от Разложки карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (от 27 до 44%) от същите стойности, регистрирани през декември. Повишение на дебита беше установено при 12 наблюдателни пункта. Повишението беше най-съществено в Искрецки, Етрополски, част от Гоцеделчевски и Настан-Триградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 274 до 533% спрямо декември.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 104cm спрямо декември бе установено при 37 наблюдателни пункта или 59% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на р.Дунав и в Кюстендилската котловина. И през този период останаха сухи наблюдателните точки в терасата на р.Искър и в Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 1 до 48cm беше регистрирано при 26 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на р.Струма и р.Марица, както и в Горнотракийската низина.

      През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -3 до 83cm) с много добре изразена тенденция на покачване.

      Нивата на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо преобладаваща положителна тенденция. Останаха без изменение дебитите на подземните води във Варненски артезиански басейн, както и в басейна в обсега на Струмския грабен. Слабо се повиши дебитът на подземните води в обсега на Ломско-Плевенския артезиански басейн. Двупосочни изменения (от -114 до 23cm) със слабо изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предемно се понижиха (от -97 до -7cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Понижиха се водните нива в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 5cm. Предимно се повишиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 4cm, в обсега на Местенския грабен с 2cm, в Средногорската водонапорна система, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с по 2cm.

      В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена много добре изразена тенденция на спадане при 87 наблюдателни пункта или около 85% от случаите, от които 53 кладенци и 34 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 366cm спрямо средните (18-годишни) стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Вит, Осъм, Марица и Тунджа, в Кюстендилската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита (от 1.24 до 1684 l/s) спрямо месечните норми беше най-голямо в басейните на северното бедро на Белоградчишката, Тетевенската и Преславската антиклинали, в Нишавски, Искрецки, Милановски, Котленски, част от Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейна на масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е под 30% (от 2.6 до 27%) от нормите за януари.

      Нарастване на дебита с 47.0 l/s или 125% спрямо януарската норма е установено при един наблюдателен пункт, представителен за студените пукнатинни води в обсега на Рила. Повишението на водните нива (от 1 до 115cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Места и Тунджа, в Сливенската котловина, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен.





 

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. Г. Козинарова, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова