БЮЛЕТИН за месец СЕПТЕМВРИ 2000г
УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

       Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

 
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

    1-3.IX Страната се намираше в размито барично поле. Главно през първия ден след обяд на много места се разви купеста и купесто-дъждовна облачност и паднаха краткотрайни валежи, придружени от гръмотевици.

    4-6.IX В челото на баричен гребен от северозапад през страната премина студен фронт. Преобладаваше облачно време и на много места преваляваше краткотраен дъжд с гръмотевична дейност. Температурите се понижиха с около 10°C.

    7-16.IX Размито антициклонално барично поле. Преобладаваше слънчево време. Температу-рите се повишиха и през повечето дни бяха по-високи от нормалните за септември.

    17-19.IX Средиземноморски циклон премина през Сърбия и Унгария. В неговата югозападна периферия проникна сравнително хладен въздух. Облачността се увеличи и главно в западната половина от страната преваля дъжд.

    20-21.IX Отново се установи размито антициклонално барично поле. Беше предимно слънчево.

    22-24.IX Над Беларус стационираше антициклон. В неговата източна и югоизточна периферия нахлуваше студен въздух. Беше облачно, с умерен и силен североизточен вятър. На много места преваляваше дъжд. Температурите чувствително се понижиха.

    25-30.IX Антициклонът се запълваше и преместваше на югоизток. Баричният градиент отслаб-ваше. Над страната се установи предимно слънчево и тихо време. Температурите се повишиха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

    В равнините средната температура през септември беше между 16.0 и 21.2°C. В повечето райони температурите бяха около нормата за месеца. В отделни райони температурите бяха с около 2.1°C (Велинград) и 1.2°C (Cандански) по-високи от нормата. Под нормата бяха температурите в Североизточна България и в някои райони на Северозападна България. Под нормата с най-голямо отклонение бяха температурите в района на Исперих с 1.4°C. Най-високите температури през месеца бяха измерени на 21.IX съответно в Благоевград (36.8°C) и Варна (30.6°C). По планинските върхове температурата беше около нормата. По-ниска от нормата с 0.7°C беше температурата само на вр.Мургаш. По върховете максималните температури бяха между 13.2 и 15.3°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 21.IX. Сравнително по-ниски те бяха около средата на първото и второто десетдневие. Второто десетдневие като цяло беше сравнително топло. Понижиха се температурите през втората половина на последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между 2.0°C в Кюстендил и 8.6°C в Сандански на 28.IX и 29.IX и по планиските върхове: Мусала (-7.5°C ) и Ботев (-4.5°C) на 27 и 26.IX. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 10°C се колебае от 26 в Разград и Добрич до 30 в повечето станции, а над 15°C - между 17 (в София и Кнежа) и 26 дни в Бургас. Като цяло месецът може да се оцени като нормален.
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през септември 2000г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

     Сумата на валежите за голяма част от страната беше около (87 и 117%) и над нормата (124-314%). Около нормата бяха валежите в Западна България и по Черноморието. Сумата им бeше над нормата в Североизточна България като цяло, във Врачанско, Ломско, Плевенско, Ловешко и в част от югоизточните райони на страната. Под нормата паднаха валежи в най-южните и югозападните райони. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата - на Черни връх 87%, на вр.Мусала 144%, на вр.Мургаш 176%. На вр.Ботев и вр.Рожен валежите бяха под нормата, съответно 73 и 64%. Превалявания имаше около 1, 17 и 20.IX, 23 -25.IX.

    Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 2 и 9, а в планините до 9. Дните с валеж над 10mm бяха между 1 и 4. Валеж по-голям от 25mm имаше до 2 пъти в станциите Русе и Велико Търново. Максимален денонощен валеж имаше в Кнежа (49.9mm), Велико Търново (37.3mm), Разград (31.6mm), София (28.8mm), Плевен (27.5mm) и Враца(25.3mm) на 23.IX.
 


Валежи
Валеж през септември 2000г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

      През месеца силни ветрове (със скорост по-голяма от 14 м/сек) имаше през периода 1-6.IX, около средата на месеца и периодите 19-23.IX и 25-27.IX. Силен северозападен вятър със скорост над 20m/s (пулсиращ) имаше в Монтана на 5 и 6.IX. По Черноморието и Югоизточна България на 4 и 5.IX имаше силни северозападни ветрове със скорост 14 до 24m/s, в Хасково (на 1.IX) имаше северозападен вятър със скорост над 20m/s (пулсиращ). На 21- 24.IX имаше силни ветрове в Североизточна България: във Варна с посока север-северозапад със скорост 17m/s на 21 и 24 .IX, в Генерал Тошево - североизточен със скорост 20m/s на 23. IX.

    По планинските върхове ветровете бяха силни през периода 16 -21.IX, а така също и в отделни дни на месеца. На вр.Ботев и вр.Мусала на 1.IX вятърът беше югозападен със скорост съответно 40 и 34m/s. На Черни връх силни ветрове със скорост до 20m/s имаше през периода 16-21.IX. На вр.Мургаш вятърът на 16 и 18.IX беше със скорост 24m/s. На вр.Мусала през същия период имаше силни югозападни ветрове със скорост до 16m/s.

    Броят на дните с вятър над 14m/s се колебае между 1 и 8 за равнините, а в планините достигна до 12.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      За равнините средната облачност през месеца беше между 3.3 и 5.7 десети от небосвода, което за по-голямата част от България беше около и над нормата. Броят на ясните дни е между 3 (за София, което е под нормата) и 14 (за Пловдив, което е над нормата). Броят на мрачните дни е между 1 и 9 за равнинните места и е над нормата за доста райони от страната - и особено в Северозападна България и по Черноморието. За вр.Ботев и вр.Мусала средната облачност беше 6.0 и 5.6 десети, съответно с по 2 и 3 ясни дни, а мрачните дни са 6 и 7 на брой.
 





Kъм съдържанието


   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Сравнително продължителните топли и сухи периоди с умерен и силен вятър през септември създадоха, макар и в по-малка степен, отново пожароопасна обстановка, която продължи независимо от падналите валежи в началото и средата на месеца. По данни на НС "Гражданска защита" и през септември е голям броят на горските и полските пожари, с 2 жертви, като общият брой на всички регистрирани пожари от юни до септември е 1452.

    Слани се образуваха на 26.IX (Драгоман, Елхово, Котел), на 27.IX (Cофия, Драгоман) и в повечето котловинни полета на 28 и 29.IX.

    Гръмотевични бури се развиха в 12 дни от месеца. Те бяха със сравнително повсеместен характер на 1, 3, 5, 18, и 22.IX, в западните райони от страната - на 17.IX, предимно в източните райони - на 4.IX, в различни райони от страната - на 19, 21 и 23.IX и на отделни места - на 6, 15, и 16.IX.

    Валежи от град бяха регистрирани от метеорологичните станции в 7 дни от месеца.

    По-силни, със значителни щети бяха градовите процеси на 5.IX (в Тополовградско с град до "юмрук", в Китен с щети върху автомобили). На 18.IX имаше масови градушки в северозападните райони (с град до "орех") и в някои от югозападните области, а на 19.IX се разви суперградов щорм с бурен вятър и проливни дъждове от Софийско до Хасковско и в северозападните области. Щети е имало и от градушките в североизточните райони на 22 и 23.IX.

    Част от полигоните за борба с градушките към ИАБГ при МЗГ са провели въздействия върху градоопасни процеси над защитавани от тях територии в 7 дни от месеца - на 1, 5, 17, 18, 19, 21, и 22.IX.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц ceптeмври 2000г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		 Гръм. 
бури 
  > 15   > 25  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Разград 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Благоевград 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

16.1

16.7

17.3

17.0

16.4

17.5

16.9

17.8

16.1

16.0

18.2

19.2

18.6

18.6

18.9

18.6

18.8

18.5

21.2

16.9

2.4

4.4
0.0

-0.8

-0.4

-0.8

-0.9

-0.8

-0.4

-1.2

-0.8

-0.2

-0.2

0.3

0.1

0.0

0.3

0.1

0.4

0.5

1.2

0.2

0.1

-0.2
34.2

33.5

35.5

35.5

34.0

34.5

35.5

35.2

32.3

32.5

30.6

35.6

35.3

36.5

36.7

35.4

34.2

36.8

37.1

34.6

13.2

15.3
4.0

2.8

6.5

5.6

2.3

5.5

3.6

5.6

3.7

2.4

7.0

7.0

6.2

5.3

6.2

4.2

5.0

4.8

8.6

2.0

-7.5

-4.5
69.9

43.0

38.6

87.5

98.8

64.3

97.3

99.6

112.7

60.8

36.2

39.2

46.9

32.5

23.9

55.3

28.1

25.4

11.6

45.3

48.9

54.1
184

113

94

159

235

160

221

243

275

196

117

93

130

98

64

173

88

75

50

113

144

73
28.8

19.8

9.3

25.3

49.9

27.5

37.3

35.3

31.6

15.8

13.5

21.3

21.8

21.4

13.8

18.0

11.6

16.1

9.0

21.2

13.5

16.3
23

19

24

23

23

23

23

7

23

18

5

6

24

6

24

23

23

23

2

23

23

23
30

30

30

29

29

30

28

29

26

26

30

30

30

30

30

30

30

30

30

30

0

2
17

19

20

19

17

19

19

20

18

18

22

26

21

21

22

21

20

21

29

18

0

0
5

6

6

9

8

8

8

8

9

8

9

4

5

4

2

5

4

2

2

5

7

9
2

1

-

4

3

2

4

3

3

2

1

2

2

1

1

3

1

1

-

2

2

1
-

-

-

1

1

1

2

2

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-
3

-

4

1

-

9

3

2

-

-

4

5

3

7

3

-

4

2

1

-

7

11
2

3

1

2

4

4

5

2

0

0

3

2

4

5

-

6

1

1

1

4

3

6

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Наднормените валежи през септември съдействаха за постепенно преодоляване на катастрофалните последици от изключителната лятна суша. През месеца имаше бавна положителна промяна на състоянието на повърхностния почвен слой. Мрачните прогнози за значително закъснение на есенната сеитба поради невъзможност за провеждане на почвените обработки не се оправдаха.

    Падналите валежи през първото десетдневие на септември подобриха влагата в повърхностния почвен слой най-вече в източната половина от страната (Cвищов 59 l/m2, Елховo 56 l/m2, Силистра 63 l/m2, Русе 45 l/m2). В местата без валеж сухата и сбита почва бе сериозна пречка за провеждането на дълбоката оран и предсеитбената подготовка на площите, предвидени за засяване с есенни култури. В Пловдивското поле общият воден запас в края на десетдневието бе 40-45% от ППВ, а в Североизточна България надхвърли 70% от ППВ.

    През второто десетдневие в повечето райони на страната преобладаваше сухо време. В Южна България валежите не надвишаваха 1-2 l/m2, което непосредствено се отрази на съдържанието на влага в почвата. Валежи от около и над 20 l/m2 бяха отчетени само на единични места в Северна Блъгария и не нарушиха общата тенденция за спадане на нивото на почвените влагозапаси. В края на десетдневието Североизточна България продължи да задържа водещата си позиция по влагозапасеност на слоя 0-20cm с 65-74% от ППВ. В цялата Тракийска низина, голяма част от Дунавската равнина, Софийското поле и долината на р.Струма общият воден запас бе незадоволителен - 43-54% от ППВ. В много случаи измерената влага бе под минимума, необходим за качествено провеждане на предсеитбените обработки на площите, предвидени за засяване с есенници.

    През третото десетдневие настъпи чувствителна промяна в нивото на почвеното влагозапасяване. За два поредни дни (22 и 23.IX) в отделни райони на Северна България паднаха по 65-88 l/m2 дъжд. В значителна част от северната половина на страната съдържанието на влага в 20cm почвен слой се увеличи, което позволи ускоряване на мероприятията, предшестващи есенната сеитба. В Южна България падналите валежи все още не бяха достатъчни да преодолеят неблагоприятните последици от сушата, независимо че и в тази част от страната се отчете повишение на водните запаси. В края на септември общият воден запас в слоя 0-20cm бе най-нисък в крайните северозападни райони, в районите на Пазарджик-Пловдив и около Добрич - 60-69% от ППВ. В останалата част от страната общият воден запас бе вече много добър - над 70% от ППВ (в североизточната половина от страната и над 80% от ППВ - вж. прилож. карта) - стойности, осигуряващи качествено провеждане на есенната сеитба.


Водни запаси при оранта към 27.09.2000г. в слоя 0-20см.

Kъм съдържанието


   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      През септември последните етапи от вегетацията на късните земеделски култури протече при топлинни условия, близки до нормата.

    През първото десетдневие настъпи чувствително понижение на средноденонощните температури, което удължи периода на узряване на късните зеленчуци и есенни сортове овошки. До края на десетдневието късните хибриди царевица встъпиха в пълна зрелост. При винените сортове продължи процесът на омекване (прошарване) на зърната.

    Сравнително топлото време през второто и началото на третото десетдневие, с максимални температури достигнали на места до 36-38°C (Враца, В.Търново, Ловеч, Казанлък, Ивайло, Г.Делчев, Кърджали, Сандански ) активизира процесите, свързани с узряването и натрупването на повече захари в плодовете и гроздето.

    Рязка промяна в агрометеорологичните условия бе наблюдавана около средата на третото десетдневие, когато температурите се понижиха с 10-12°C, а средноденонощните им стойности бяха с 2-3°C под нормата за сезона. Относително по-хладното време в края на месеца удължи последните етапи от развитието на някои късни земеделски култури - карфиол, зеле, праз и др.

    През втората половина от септември есенните сортове ябълки и круши встъпиха в беритбена зрелост, а при костилковите видове започна оцветяване на листата и листопад.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      След продължителната суша падналите валежи през септември, по-значителни в Северна България, подобриха условията за провеждане на дълбока оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване с есенници. В края на месеца на отделни места в страната започна сеитбата на ечемика и пшеницата (д-р Йосифово, Недялско, Джулюница, Силистра, Р.Конаре, Хасково).

    През третото десетдневие бяха пропуснати оптималните срокове за сеитбата на пшеницата и ечемика във високите полета и припланинските райони на страната. През целия месец продължи прибирането на готовата селскостопанска продукция.
 
 

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

     Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са ниски през целия месец. Висока стойност е отбелязана само на 3.IX в обедните часове. Относително високи стойности на сероводород са наблюдавани до 20.IX, а през останалата част на периода са под нормите.

    Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.

    В Морската градина в Бургас неколкократно са измерени стойности на фенол до 1.2 пъти над съответната ПДК и на сероводород - до 1.5 пъти над съответната ПДК.

    В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през около половината от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 20.IX и е 2.5 пъти над посочената норма.

    В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах ревишават средноденонощната ПДК до 1.5 пъти. В същия пункт на 25.IX (в следобедните часове) наблюдаваните концентрации на азотен двуоис превишават еднократната ПДК до 1.6 пъти, а средноденонощната ПДК - 1.8 пъти.

В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой за септември се изменят в границите от 1.7 до 7.5mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски до измерените през предходния месец.

    Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.

    При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

     През септември общият обем на речния отток в страната се увеличи с 13% спрямо оттока през август. Въпреки това увеличение, лятното маловодие на реките в много райони на страната продължи. Нивата на по-голямата част от наблюдаваните реки през повечето дни от месеца бяха със слаби денонощни изменения - до (4-5cm, а протичащите им количества вода от 1 до 4 пъти под средните за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение. През септември оттокът на повечето реки в Северна България слабо се увеличи. През третото десетдневие на месеца по-съществено се повишиха нивата и се увеличиха протичащите количества вода на реките: Искър при Нови Искър и при Ореховица, Осъм при Ловеч и при Изгрев, Янтра по цялото течение, както и на притоците й: Росица при Севлиево, Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица и на р.Черни Лом при Широково. Повишението на нивата на тези реки беше от 20 до 55cm, на р.Искър при Нови Искър с 97cm, на р.Янтра при Каранци с 1.0m, на р.Джулюница при едноименното село със 76cm. Почти непроменен спрямо август остана оттокът на реките: Тополовец при Акациево, Лом при Василовци, Малък Искър при Своде. Максималните протичащи водни количества през месеца при всички наблюдавани реки в Северна България бяха отбелязани през периода 22-27.IX, а минималните - през периода 1-4.IX. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение бяха от 1 до 4 пъти (на реките Лом при Василовци и Тополовец при Акациево съответно 7 и 10 пъти) по-малки от средномногогодишните си стойности. С отток почти равен на средномногогодишните си стойности за този месец бяха реките: Огоста при Кобиляк, Искър при Нови Искър, Янтра при Каранци и Черни Лом при Широково.

    През септември почти с непроменен отток спрямо август останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите им количества вода бяха с 3 до 6 пъти под средномногогодишните стойности.

    В Южна България през септември речните води слабо се промениха спрямо август. Почти без промяна, средно за месеца, остана оттокът на р.Марица в участъка Радуил-гара Белово. Слабо намаление на оттока спрямо август беше наблюдавано само при Свиленград, а увеличение на протичащите количества вода - при Пловдив, Първомай и Харманли. Слабо се увеличи оттокът и на притоците на р.Марица - Чепинска река при Велинград, Чепеларска при Бачково, Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска река при Харманли. Оттокът на останалите по-големи южни реки Арда, Струма и Места през септември почти не се промени спрямо аввгуст. По-съществено намаля оттокът на р.Тунджа при с.Баня

    Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 319 млн.m3, с 21% под средномногогодишната стойност за септември.

    Нивото на р.Дунав в българския участък през септември беше с тенденция към понижаване и по цялата дължина на участъка средно за месеца се понижи с 90 до 113cm спрямо август. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периода 2-5 IX, а най-ниските - през периода 8-11.IX. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше от 107 до 153cm по-ниско от нормата за септември.


Състояние на реките за месец септември 2000г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец септември 2000г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с август, беше установено при 24 водоизточника или около 67% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 30-39% от регистрираните през август. Повишението на дебита, установено при 12 от пунктовете, беше най-голямо за подземните води в карстовите басейни на платото Пъстрина и Преславска антиклинали, както и в Рило-Родопския регион за студени пукнатинни води. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 175-231% спрямо същите стойности през август.

    За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 104cm беше регистрирано при 35 наблюдателни пункта или 54% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Тунджа и Марица, в Софийската котловина и Горнотракийската низина. Понижение на нивата с 2 до 65cm беше установено при 30 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на р.Дунав, като кладенците при с.Слана бара и в терасата на Искър (град Искър) останаха сухи.

    През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -25 до 23cm), без добре изразена тенденция.

    Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -30 до 29cm) с много добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -80 до -17cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 4cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 1cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската и Ихтиманската водонапорни системи съответно с 4 и 2cm, както и в подложката на Софийския грабен с 3cm.

    В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена добре изразена отрицателна тенденция. Тази тенденция беше установена при 79 наблюдателни пункта или 74% от случаите, от които 48 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 239cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм и Тунджа, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.40 до 1451 l/s и е най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна на масива Голо бърдо, в Искрецки, Милановски, Етрополски, Разложки и за някои извори в Гоцеделчевски и Настан-Триградски карстови басейни, в басейна на Стойловска синклинала и в палеогенския водоносен хоризонт във Варненски артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е от 2 до 41% от средните стойности. Повишението на водните нива от 2 до 116cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо средните стойности е от 1.55 до 52.0 l/s или между 102-303%. Най-голямо е покачването на дебита, регистриран в Ловешко-Търновски карстов басейн и в Рило-Родопски регион за студените пукнатинни води.


Състояние на подземните води през септември 2000г.

Състояние на подземните води през септември 2000г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието

      Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова