УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1.VIII Страната се намираше в западната периферия на антициклон с център над централните райони от континента. На места преваля краткотраен дъжд.
2-7.VIII В антициклонално барично поле времето беше слънчево, сухо и горещо.
8.VIII От северозапад премина студен атмосферен фронт. Вятърът се усили, а температурите се понижиха. Само на отделни места преваля краткотраен дъжд.
9-11.VIII Страната се намираше в южната периферия на антициклон. Времето беше слънчево. Температурите се повишиха.
12.VIII Малоазиатската депресия се активизира. На отделни места, главно в Южна България преваля и прегърмя.
13-14.VIII В южната периферия на антициклон времето беше слънчево и горещо.
15-17.VIII Въздушната маса се лабилизира. На места преваля и прегърмя.
18-23.VIII В размито барично поле времето беше слънчево и горещо. Температурите се повишиха и достигнаха на места рекордно високи стойности.
24-29.VIII На север от Балканския полуостров се развиваше антициклон. От север и североизток към Югоизточна Европа нахлуваше по-хладен въздух. Над Черно море се оформи циклон. В България се усили вятърът от североизток. На много места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите се понижиха.
30-31.VIII Атмосферното налягане над
страната се повиши. Установи се слънчево време и температурите се повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В началото на месеца средноденонощните температури бяха между 20 и 22°C - около и по-ниски от нормалните. Впоследствие те се повишиха и през по-голямата част на месеца бяха по-високи от нормалните. Най-горещо беше около 23.VIII, когато на отделни места средноденонощните температури бяха 28-30°C. На 25 и 26.VIII температурите чуствително се понижиха - средноденонощните бяха предимно между 17 и 21°C, т.е. с 2-3°C по-ниски от нормалните. През последните дни на август температурите постепенно се нормализираха.
Средните месечни температури за август са предимно между 22 и 24°C, в Сандански 25.9°C, в планинските райони - между 10 и 15°C, на вр.Мусала 6.2°C, на вр.Ботев 8.5°C. В повечето райони те са с 1.5 до 3.0°C по-високи от нормалните. Отклоненията на температурите са по-малки (между 0.5 и 1.0°C) по Черноморието и в Югоизточна България.
Най-високите температури, измерени
през август са между 37 и 42°C, в планините между 22 и 27°C, на вр.Мусала
16.4°C, на вр.Ботев 18.5°C и бяха измерени главно около 23.VIII, а най-ниските
- предимно между 9 и 14°C, в Бургас 15.0°C около 28.VIII.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През август валежите бяха малко, като в отделни райони изобщо не е валяло. Слаби превалявания имаше на отделни места в началото на месеца, около 8, 12, 16.VIII и през периода 24-30.VIII.
Броят на дните с валеж 1 и повече mm e предимно 1-2 дни, в Хасково и на вр.Мусала - 3, в Кърджали и В.Търново - 4, на вр.Ботев - 7 дни. Само в отделни места в Източна България валежът веднъж, а във Варна два пъти е бил повече от 10mm; в Чирпан и Хасково веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 3 и 12mm, във Варна - 17mm, в Хасково 28mm, в Чирпан 42mm.
Сумата на валежите в по-голямата част
на страната е до 20mm, което е до 30% от нормата. Относително повече валежи
има само на отделни места в Източна България.
Валежи
Валеж през август 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър
(14m/s и повече) имаше само на отделни места в началото на месеца, около
10 и 26.VIII. Броят на дните със силен вятър е между 0 и 3, а в планините
- между 4 и 6 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между
1.5 и 2.5, в планините - до 3.8 десети от небосвода) е по-малко от нормата.
Слънчевото греене беше между 300 и 350 h, в Сандански - 362 h. Броят на
ясните дни (предимно между 15 и 22, в Пловдив и Видин - 23, на вр.Ботев
- 11, на вр.Мусала - 12) е повече от нормата, а броят на мрачните дни (в
повечето райони 0 или 1, в планините - до 4 дни) - по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Засушаването поради оскъдните за повечето райони валежи и сравнително високите температури продължи и през август. Очертаха се периоди с максимални температури около и над 35,0 С от 4 до 8, 13-16, 19-23.VIII. Почти непрекъснато имаше съобщения за пожари, като най-много и със значителни щети бяха около 20.VIII. Отново сред най-засегнатите бяха Старозагорска, Хасковска, Ямболска, Пловдивска, Благоевградска, Софийска и др. области. Големи поражения бяха нанесени в Мальовишкия дял на Рила, Чирпанско, Вакарел и др. Имаше съобщения за починали предимно възрастни хора поради жегите от инсулти и инфаркти.
По данни, докладвани на ПКЗНБАК при МС, в страната през месеца е имало 329 горски и полски пожари с опожарени 60 сгради, 277 413 da горски площи и 31 070 da засети площи. Вследствие на това имаше 4 загинали и 4 ранени души.
Гръмотевични бури се развиха в 12 дни от месеца. Те бяха със сравнително повсеместен характер на 8, 9, 16, и 24.VIII, в западните райони от страната - на 15 и 17.VIII, в източните райони - на 12 и 25.VIII, на отделни места в страната на 1, 2, 10, и 29.VIII. Имаше съобщение за едно убито момиче от мълния на 17.VIII край с. с.Туховища, Благоевградско.
Валежи от град бяха регистрирани от метеорологичните станции в 4 дни от месеца, значително под нормалната честота за август. По-силни, макар и с локален характер, са били градовите процеси на 15 и 24.VIII.
Част от полигоните за борба с градушките към ИАБГ при МЗГ са провели въздействия върху градоопасни процеси над защитавани от тях територии в 2 дни от месеца - на 15 и 24.VIII.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
Гръм.
бури |
||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.4 22.6 23.7 24.2 23.1 24.4 23.5 25.1 22.5 20.8 22.3 22.7 23.7 23.3 23.9 23.5 24.2 24.1 25.9 21.1 6.2 8.5 | 2.9 1.1 2.1 2.8 1.7 2.1 2.4 2.3 2.0 1.3 0.6 0.6 1.5 1.0 1.7 1.4 2.2 2.4 1.8 0.7 1.4 1.3 | 37.1 40.2 40.2 38.8 39.3 39.2 39.1 41.7 38.7 37.0 33.8 34.5 37.4 37.0 37.0 38.1 39.0 38.8 40.2 38.0 16.4 18.5 | 10.0 9.4 11.0 12.6 7.5 12.5 9.9 12.0 10.6 9.3 12.8 15.0 14.2 9.9 11.3 9.0 13.2 9.0 12.4 6.7 -4.5 -1.2 | 1.0 5.5 0.7 12.7 5.1 8.0 15.2 1.3 2.1 21.2 29.7 3.9 1.1 14.1 32.2 43.0 0.2 4.3 0.4 7.5 9.0 24.0 | 2 15 2 20 10 17 24 2 4 48 93 14 3 44 73 81 1 12 1 19 20 22 | 1.0 3.5 0.5 6.0 2.6 7.0 7.5 0.9 1.2 11.5 16.7 2.7 0.9 5.3 27.8 42.0 0.2 3.2 0.3 7.4 5.3 8.9 | 16 1 29 1 29 1 1 27 31 26 26 13 2 1 25 25 29 17 10 18 9 1 | 26 28 31 29 27 30 26 29 25 24 28 31 28 28 30 28 30 30 31 23 0 0 | 9 8 13 17 12 16 14 22 9 1 4 2 14 27 18 15 18 16 24 9 0 0 | 1 2 - 2 2 2 4 - 1 2 2 2 - 4 3 2 - 2 - 1 3 7 | - - - - - - - - - 1 2 - - - 1 1 - - - - - - | - - - - - - - - - - - - - - 1 1 - - - - - - | - - 4 2 1 2 - 2 - - - 5 - 2 1 - - 2 - 1 - 6 | 3 1 - 3 3 - 2 - 1 3 2 2 1 1 - 2 1 4 2 2 4 2 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Необичайно сухото и горещо лято причини сериозни загуби на реколтата от някои пролетници. През август, за трети пореден месец, в някои райони на страната валежи не са регистрирани. В 50-сантиметровия почвен слой продуктивната влага се изчерпа още през юли, а до края на август в много агростанции в неполивните участъци се наблюдава и изчерпването й в еднометровия слой.
През първите две десетдневия сумата от падналите валежи в почти цялата страна рядко надвишаваше 1 l/m2 за десетдневие. Още в края на първото десетдневие общият воден запас в крайдунавските райони на Централна северна България спадна под 40% от ППВ и се запази до края на август.
Поради преждевременното приключване на вегетационния период на редица полски култури, разходът на влага за поддържането на жизнените процеси при растенията преустанови и към края на второто десетдневие не се забелязваше съществена промяна в нивото на водните запаси и в по-дълбоките почвени слоеве. На повърхността почвата бе суха и сбита, в отделни райони - с дълбоки пукнатини. Механизираните обработки се провеждаха изключително трудно, техниката често се повреждаше, стърнищата в по-голямата част от страната останаха неразорани.
През втората половина от третото десетдневие на август първите признаци на наближаващата есен се проявиха с чувствително захлаждане и краткотрайни превалявания, които само в Чирпан (42 l/m2), Свиленград (35 l/m2), Карнобат (30 l/m2), Варна (17 l/m2) и Добрич (12 l/m2) имаха възможност да подобрят несъществено съдържанието на влага в повърхностния почвен слой. В останалите райони на страната сумата от валежите през август бе с 80-98% под нормата за месеца. Като се има предвид, че за целия летен сезон в повечето райони на страната сумата от валежите бе по-малка от 30% от нормата (значителна част от тях паднаха още в началото на юни), закономерно е лошото състояние на повърхностния почвен слой в края на август. В орния слой (0-20cm) общият воден запас в повечето райони от равнинната част на страната бе между 25 и 35% от ППВ, в най-добрите случаи - от 36 до 47% от ППВ - директен показател за неподходящите условия за обработки и засяване на семена.
В еднометровия почвен слой общият воден запас на 27.VIII в Централните крайдунавски райони бе изключително нисък (39-48% от ППВ). Най-високи показатели за водни запаси бяха отчетени в райони на агростанции Чирпан и Любимец, Софийското поле и Предбалкана (общ воден запас 59-68% от ППВ). Останалата част от страната заемаше междинно положение с общ воден запас 49-58% от ППВ (вж. прилож. карта).
Водни запаси при пролетните култури към 27.08.2000г. в слоя 0-100см.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
През по-голямата част от август развитието на оцелелите земеделски култури протече при неблагоприятни агрометеорологични условия. Задълбочилата се суша през месеца доби изключителни по интензивност и продължителност размери за последните десет години. Реколтата от пролетните култури, отглеждани при неполивни условия, бе частично, а на много места и напълно унищожена. Високите температури през по-голямата част от месеца, достигнали на места до 40-41°C (Видин, Монтана, Русе), скъсиха междуфазните периоди при оцелелите земеделски култури и те приключиха развитието си значително по-рано от обичайните за страната срокове. През първата половина на август узря голяма част от слънчогледа, а при памука бе регистрирано разпукване на плодните пъпки и начало на узряване.
През месеца при царевицата, отглеждана при поливни условия, бяха наблюдавани различни степени на зрелост: млечна, восъчна и пълна. По-разпространените хибриди царевица узряха през второто десетдневие на август (вж. прил. карта). В началото на третото десетдневие при захарното цвекло бе регистрирана техническа зрелост.
След непосилните горещини в средата на третото десетдневие на август настъпи чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Температурите се понижиха с 5-10°C, а на места в източната половина на страната паднаха значителни валежи. До края на август подобрените условия имаха значение само за късните зеленчуци и втори култури, при които протичат последните етапи от развитието им.
През август развитието на трайните насаждения протече с ускорени темпове. Плодовете на редица овошки узряха преждевременно без да достигнат характерните си за сорта размери. През месеца при лозата се наблюдаваше узряване, а при по-късните сортове - омекване (прошарване на зърната). Топлото и сухо време през август съдейства за натрупване на повече захари в гроздето и овошките.
Дати на узряване на царевицата, 2000г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През август основни дейности
в селското стопанство бяха поливане и прибиране на готовата селскостопанска
продукция. Сухата и сбита почва в резултат на продължилата повече от три
месеца суша сериозно възпрепятства провеждането на дълбоката оран, което
ще забави предсеитбената подготовка на площите, предвидени за есенни култури.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). В ж.к. "Младост 1" се наблюдават единични високи концентрации на фенол, като максималната е измерена на 20.VIII в обедните часове и е 8 пъти над ПДК. Стойностите на сероводород бележат пик в периода 8 - 15.VIII.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Морската градина в Бургас неколкократно са измерени стойности на сероводород, превишаващи съответната ПДК до около 1,5 пъти. На 9, 10 и 29.VIII са наблюдавани концентрации на фенол, превишаващи ПДК около 1,2 пъти.
В Плевен в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през повече от половината от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 24.VIII - 2 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах ревишават средноденонощната ПДК до около 2 пъти (максимумът е регистриран на 29.VIII). В същия пункт средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надхвърлена неколкократно до около 1,2 пъти (с максимум на 18.VIII).
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности. на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой за август 2000г се изменят в границите от 1.8 до 8.5mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през предходния месец.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. мини-мално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През август лятното маловодие на реките в цялата страна продължи. Нивата на повечето наблюдавани реки бяха със слаби денонощни изменения -до (2-3cm, а протичащите количества вода - от 1 до 5 пъти, в долните течения на реките Вит (при Търняне) и Осъм (при Изгрев) и на р.Росица при Севлиево - с около 10 пъти под средните за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение. През август оттокът на някои реки, главно в Северна България, продължи да намалява като най-съществено на реките: Огоста при Мизия, Вит при Търняне, Осъм при Изгрев. Почти непроменен спрямо юли месец остана оттокът на реките: Тополовец при Акациево, Лом при Василовци, Искър при Кунино, Малък Искър при Своде, Янтра при Габрово, Росица при Севлиево, Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Известно увеличение на оттока беше регистрирано при реките: Искър при Ореховица, Янтра в участъка Велико Търново Каранци, Джулюница при с. Джулюница и Голяма река при Стражица. Максималните протичащи водни количества през месеца при повечето наблюдавани реки в Северна България бяха отбелязани през периода 1-3.VIII., а минималните - през третото десетдневие на месеца.
През август с почти непроменен отток спрямо юли останаха и черноморските реки. Средно за месеца протичащите количества вода бяха 1-2 пъти под средномногогодишните стойности.
В Южна България през август речните води слабо се промениха спрямо юли. Почти без промяна, средно за месеца, остана оттокът на р.Марица в участъка Радуил- Пловдив. Намаление на оттока спрямо предния месец беше наблюдавано при Първомай и Свиленград, а увеличение на протичащите количества вода - при Харманли. Слабо се увеличи оттокът и на някои от притоците на р.Марица - Чепинска при Велинград, Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска при Харманли. С намален отток спрямо юли останаха притоците: Въча при м.Забрал и Чепеларска при Бачково. Оттокът на останалите по-големи южни реки Арда, Тунджа и Места през август почти не се промени спрямо предходния месец. По-съществено намаляха водите на р.Струма.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 280 млн.m3, с 26% под средномногогодишната стойност за август.
Нивото на р. Дунав в българския участък през август беше със слаба тенденция към повишаване и по цялата дължина на участъка средно за месеца се повиши с 16 до 23cm спрямо юли. Най-високите водни стоежи при различните пунктове за наблюдение бяха регистрирани през периодите 10-11 и 21-22 VIII, а най-ниските - през периода 28-31.VIII. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше от 61 до 100cm по-ниско от нормата за август.
Състояние на реките за месец август 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец август 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 32 водоизточника или около 89% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение беше установено в басейна на платото Пъстрина, в Искрецки, Милановски, Етрополски и Разложки карстови басейни, както и в басейните на Преславска антиклинала, масива Голо бърдо и Стойловска синклинала (Cтанджански район). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (22-47%) от същите стойности през юли. Повишението на дебита, установено при 4 от наблюдателните пункта, беше най-голямо за подземните води в Нишавски карстов басейн. В този случай средномесечната стойност е нараснала с 116% спрямо същата стойност, регистрирана през юли.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 258cm спрямо юли бе установено при 57 наблюдателни пункта или 86% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в Горнотракийската низина и Казанлъшката котловина. Предимно се понижиха водните нива в терасите на р.Дунав и почти всички нейни притоци, в терасите на реките Камчия и Тунджа, както и в Софийска, Кюстендилска, Карловска и Казанлъшка котловини. Повишение на водните нива с 2 до 61cm беше регистрирано при 9 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Искър и Места, вероятно в резултат на напояване.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -49 до 3cm), с добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха много добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Предимно се понижиха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България (от -18 до -7cm). Подобна отрицателна тенденция на изменение (от -64 до 0cm) имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се понижиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 9cm, в обсега на Местенския грабен с 60cm, в Средногорската и Ихтиманска водонапорни системи съответно с 2cm и 25cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 6cm.
В изменението на запасите от подземни води през август беше установена много добре изразена отрицателна тенденция. Тази тенденция беше установена при 82 наблюдателни пункта или 80% от случаите, от които 50 кладенци и 32 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 247cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.28 до 2334 l/s и е най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна на масива Голо бърдо, в Искрецки, Милановски, Етрополски, Гоцеделчевски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейна на платото Пъстрина, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали, и в Стойловска синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е 5 до 45% от средните стойности. Повишението на водните нива от 1 до 94cm беше най-голямо за подземните води на места в терасата на река Камчия, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система в Североизточна България. Покачването на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 2.0 до 43.0 l/s или между 102-124%. Най-голямо е покачването на дебита, регистрирано в Бистрец-Мътнишки карстов басейн.
Състояние на подземните води през август 2000г.
Състояние на подземните води през август 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски,, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р
В. Kазанджиев
Част III. н.с. Бл. Велева, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова