УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
През юли се създадоха две трайни синоптични обстановки (едната в периода 1-8, втората 23-29.VII), които предизвикаха значителни аномалии във времето. Вследствие на преноса на тропични въздушни маси бяха регистрирани рекордни горещини, а валежите през месеца бяха оскъдни. В почти цялата страна бяха измерени нови абсолютни максимални температури.
1-8.VII От Северна Африка на Балканския полуостров се пренасяше тропичен въздух. В България времето беше слънчево, сухо и горещо. На 4 и 5.VII температурите достигнаха екстремно високи стойности, които превишават досегашните абсолютни максимуми. В по-голямата част от страната максималните температури бяха между 40 и 45°C.
9.VII От северозапад премина студен атмосферен фронт. Температурите се понижиха. Само на отделни места преваля и прегърмя.
10-11.VII Налягането се повиши. Времето беше слънчево. Температурите се повишиха.
12-13.VII По студен фронт от северозапад над Балканския полуостров се образува циклон. На места, главно в северозападните райони от страната, преваля и прегърмя. Усили се вятърът от северозапад. Температурите се понижиха.
14.VII Времето беше слънчево.
15-16.VII През страната премина вълнов студен фронт. На много места преваля и прегърмя. Валежите не бяха значителни.
17-18.VII Налягането се повиши. Беше ветровито и предимно слънчево.
19-22.VII Времето в страната се определяше от студена неустойчива въздушна маса. Развиваше се купеста и купесто-дъждовна облачност и на места, главно на 19 и 22.VII, преваля кратктораен дъжд. Беше сравнително хладно.
23-29.VII Създаде се аналогична синоптична обстановка както в периода 1-8.VII. Времето беше слънчево, сухо и горещо. На 26.VII температурите достигнаха отново ектремно високи стойности. В по-голямата част от страната максималните бяха между 38 и 43°C. На 27.VII температурите във Варна и Бургас достигнаха 40-41°C.
30-31.VII От северозапад премина
студен атмосферен фронт. Облачността се увеличи. На много места преваля
и прегърмя. Паднаха по-значителни валежи. Температурите се понижиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през юли (между
21.5 и 26.5°C) в равнините беше над нормата. По-високи от нормата с около
3.2°C бяха температурите в Садово и В.Търново, с 3.1°C в Казанлък и Хасково,
с 3.6°C в Съдиево, с 3.1°C в Тетевенско. Най-високите температури през
месеца (между 44.0 и 39.5°C) бяха измерени на 5 в Пловдив, на 26.VII в
Русе и на 5.VII в Кюстендил. По планинските върхове температурата беше
по-висока от нормата с 2.6°C и там максималните бяха между 19.8 на вр.Мусала
на 5.VII и 21.1°C на вр.Ботев на 26.VII. Сравнително по-ниски температури
имаше през периода 13-19.VII. Наднормени бяха температурите през първото
и последното десетдневие на месеца. Най-ниските бяха между 9.8°C в София
на 20.VII и 15.9°C в Бургас на 1.VII и по планиските върхове Мусала (-5.6°C
) и Ботев (-1.4°C ) на 14.VII. През месеца броят на дните със средноденонощна
температура над 25°C се колебае от 1 във Варна и Добрич до 20 в Сандански,
а над 30°C - между 20 във Варна и 9 в Сандански. Като цяло месецът може
да се оцени като по-топъл от нормалното.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юли 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите почти за цялата територия на България беше под нормата (0-60%). Само в Драгоман сумата на валежите бе около нормата - 87%, а във Видин и Ахтопол над нормата - съответно 137 и 200%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на
Черни връх 32%, на вр.Ботев -15%, на вр.Мусала - 25%. Превалявания имаше около 1.VII, 13 и 14, 23.VII.
Броят на дните с валеж повече
от 1mm беше между 1 и 4, а в планините - до 5. Един ден само е с валеж
над 10mm. Валеж по-голям от 25mm имаше веднъж в станция Видин. Максималният
денонощен валеж беше в Ахтопол (на 23.VII) и във Видин на (13.VII), съответно
58.0 и 45.8mm.
Валежи
Валеж през юли 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През по-голямата част на месеца времето беше спокойно.
През периода 9-13.VII в северната част на страната имаше силни (със скорост по-голяма от 14m/s) западни и северозападни ветрове - в Кнежа на 9 и 13.VII имаше силен северозападен вятър със скорост над 20m/s - пулсиращ. По Черноморието и в Югоизточна България на 9 и 13.VII имаше силни ветрове със северозападна посока от 14 до 20m/s: в Хасково - северозападен над 20m/s (9 и 13.VII) - пулсиращ, в Сливен - северозападен със скорост 24m/s на 9.VII, Твърдица -северозападен със скорост 30m/s на 9. VII.
Почти през целия месец по планинските върхове времето беше тихо, с изключение на периода 8-15.VII. На вр. Ботев на 13.VII вятърът беше северозападен със скорост 40m/s. На Черни връх силен вятър имаше на 8 и 9.VII - южен със скорост 34m/s. На вр.Мургаш вятърът на 8 и 9.VII беше пулсиращ, силeн до бурен - югоизточен и южен със скорост над 40m/s, а на 13.VII - югозападен със скорост 44m/s. На вр.Мургаш на 28.VII имаше силен южен вятър със скорост 40m/s. На вр.Мусала през същия период имаше силни югозападни ветрове, като на 9.VII скоростта достигаше 40m/s.
Броят на дните с вятър над 14m/s
се колебае между 1 и 8 за равнините, а в планините достигна до 12.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност
през месеца беше между 1.5 и 3.3 десети от небосвода, което за по-голямата
част от България беше под нормата. Броят на ясните дни беше между 12 (за
Варна, което е около нормата) и 22 (за Пловдив, което е над нормата) за
равнините, което е над нормата за по-голямата част от страната. Броят на
мрачните дни е между 0 и 3, което за равнинните места е под нормата. За
вр.Ботев и Мусала средната облачност беше 3.9 и 3.5 десети, с по 13 и 15
ясни дни на вр.Ботев и на вр.Мусала, а мрачните дни са 7 и 4 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Засушаването, поради редките и крайно недостатъчни валежи и високите температури, продължи и през юли. Очертаха се периоди с максимални температури над 35,С от 3 до 8 VII, от 11 до 12.VII и от 25 до 27.VII. На 4.VII бяха надминати абсолютните максимални температури за Видин (43.6°C) и Монтана (43.0°C). На 5.VII бе отбелязан пик (в около 80% от станциите) на тези абсолютни максимуми като Ямбол (44.4°C), Пазарджик (44.2°C Пловдив (44.0°C) Русе (43.8°C), В. Търново (43.6°C), Чирпан (43.5°C), Ст. Загора (43.4°C), Хасково(43.0°C), Плевен (42.5°C) и др. След трудното потушаване на първата вълна пожари към 17-20.VII, втората вълна създаде бедствени ситуации около 25-28.VII.
По данни на ПКЗНБАК при МС в страната през месеца е имало 1792 пожара с опожарени 63 сгради, 261 086 da горски площи, 49 532 da засети площи, 143 912 da тревни площи и стърнища. Най-силно засегната от бедствената обстановка бе Хасковска област. Следваха областите Ямболска, Старозагорска, Пловдивска, Бургаска, Кърджалийска и Монтанска. Пожари започнаха и в Ихтиманско. Щетите по неокончателни данни възлизат на 20 000 000 лева. Имаше съобщение за един изгорял във вилата си човек.
Гръмотевични бури се развиха в 11 дни от месеца. Те бяха със сравнително повсеместен характер на 22 и 31.VII, в западните райони от страната - на 12 и 13.VI, в източните райони - на 9 и 30.VII, на различни места в страната на 19.VII и в останалите случаи - на изолирани отделни места.
Валежи от град бяха регистрирани от метеорологичните станции в 7 дни от месеца, значително под обичайната честота за юли. В някои общини от северозападните и западните части от страната на 12, 13, 14, и 31.VII градушките са нанесли щети върху земеделски култури.
Полигоните за борба с градушките към ИАБГ при МЗГ са провели въздействия върху градоопасни процеси над защитаваните от тях територии в 6 дни от месеца.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm | вятър
>= 14m/s | Гръм.
бури | ||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Разград Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Благоевград Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.5 23.2 23.7 24.3 23.1 24.4 24.8 25.3 23.2 22.5 22.8 23.9 25.2 25.3 25.9 25.3 25.4 24.0 26.0 22.7 7.2 9.4 | 2.7 0.8 1.6 2.5 1.0 1.5 3.1 1.8 2.2 2.3 0.9 1.5 2.5 2.4 3.1 2.6 2.5 2.0 1.7 1.8 2.6 2.3 | 40.2 43.6 43.0 42.1 42.0 42.5 43.6 44.0 40.6 40.5 39.7 41.1 42.2 42.3 43.0 43.5 44.0 41.6 42.9 39.5 19.8 21.1 | 9.8 10.2 12.6 12.3 8.2 11.5 11.2 12.5 12.0 10.5 15.0 15.9 13.7 11.3 11.8 10.8 12.5 9.5 13.2 6.8 -5.6 -1.4 | 11.2 63.1 20.9 16.7 7.7 36.3 7.6 17.3 7.6 6.6 0.0 0.0 0.7 0.1 1.0 3.6 18.1 9.4 11.9 12.4 13.8 18.2 | 18 137 40 22 14 61 12 29 14 13 0 0 1 0 2 22 36 24 36 24 25 15 | 5.6 45.8 8.2 9.8 3.4 24.7 3.2 8.8 6.4 4.8 - - 0.4 0.1 0.8 3.6 11.5 9.4 10.7 8.0 5.5 7.7 | 14 13 14 14 12 22 31 31 17 10 - - 10 1 16 22 31 16 16 16 16 31 | 13 12 14 14 12 15 16 16 13 8 6 13 18 17 18 18 15 15 20 12 0 0 | 4 3 4 5 3 6 7 5 4 1 1 2 5 5 7 5 7 4 9 1 0 0 | 2 4 3 4 3 4 3 4 1 1 - - - - - 3 4 1 2 3 4 5 | - 1 - - - 1 - - - - - - - - - - 1 - - - - - | - 1 - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | 1 2 5 6 2 8 5 7 3 1 5 4 7 6 2 1 3 1 - - 9 12 | 1 3 1 1 4 4 1 4 0 3 4 0 0 0 - 1 1 0 1 1 0 1 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През месец юли се задълбочи започналата през май и утвърдила се през юни суша, която беше катастрофална за редица земеделски култури. Бързо намаляващите или напълно изчерпани запаси от продуктивна влага в почвата имаха решаващо значение за развитието на пролетните култури, като в повечето случаи към края на месеца имаше опасност за оцеляването им.
През първите 10-11 дни на юли не бяха отчетени никакви валежи, а през отделни дни от десетдневието максималните температури достигаха рекордни стойности, което бързо увеличи разхода на влага и значително влоши водния баланс на почвата. В 50-сантиметровия почвен слой общият воден запас при пролетните култури в крайдунавските райони и в подбалканските полета спадна до нищожните 35-44% от ППВ (пределна полска влагоемност). В почти цялата страна водният запас бе най-често около 45-50% от ППВ.
През периода 12-16.VII в отделни станции на Северна и Западна България паднаха валежи със стопански ефект (Видин 98 l/m2, Драгоман 40 l/m2, Кнежа 44 l/m2, Монтана 25 l/m2). Поради необратимия характер на повредите, причинени от сушата при някои земеделски култури, валежите се оказаха твърде закъснели и не успяха да спасят реколтата при част от пролетниците, отглеждани при неполивни условия. При направеното измерване на водните запаси в края на второто десетдневие веднага пролича увеличение на общия воден запас в Северозападна България (64-75% от ППВ в 50-сантиметровия почвен слой). В Тракийската низина, районите по поречието на р.Дунав и Софийското поле положението остана крайно неблагоприятно (общ воден запас 31-44% от ППВ), което не е наблюдавано от години в този период на лятото. Продуктивната влага в 50-сантиметровия почвен слой в почти цяла България (с изключение на северозападните райони) в неполивните участъци бе изчерпана.
Краткотрайните превалявания в началото на третото десетдневие в източната половина от страната имаха освежителен ефект (средно по 3-6 l/m2) и не успяха да решат проблема със сушата. През периода 24-27.VII дневните температури отново достигнаха рекордно високи стойности, неотчитани от метеорологичната статистика у нас от началото на наблюденията в страната, при което шанс да оцелеят имаха само късните култури, отглеждани при поливни условия. Пукнатините в почвата нараснаха значително, а всеки опит за обработката й бе придружен с висок разход на енергия. Водните запаси застрашително намаляха и в еднометровия почвен слой. На 27.VII общият воден запас при царевицата и слънчогледа в централните крайдунавски райони, Пловдивското поле и в района на агростанция Кюстендил спадна до 37-46% от ППВ. Най-добри показатели на водните запаси бяха отчетени в Предбалкана и част от зоната на чернозем-смолниците в Южна България (57-63% от ППВ) (вж. прилож. карта).
Падналите валежи в края на юли в одтелни райони на Северна България и по Черноморието не доведоха до чувствителни промени на влагозапасите в повърхностния почвен слой и не отмениха нуждата от напояване, макар и временно да я отложиха.
Водни запаси при пролетните култури към 27.07.2000г. в слоя 0-100см.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Рекордно високите температури през първото десетдневие на юли, достигнали на места до 42-44°C (Видин, Лом, Ловеч, Пловдив, Ивайло, Чирпан, Свиленград и др.) се оказаха критични за развитието на земеделските култури. Водният дефицит и ниската относителна влажност на въздуха нарушаваха нормалното протичане на физиологичните процеси при растенията и имаха неблагоприятно въздействие върху изметляването при царевицата, цъфтежа и оплождането при слънчогледа. На много места в страната сушата имаше непоправими последици за пролетните култури, отглеждани при неполивни условия.
През второто десетдневие на юли настъпи промяна в агрометеорологичните условия. Температурите чувствително се понижиха и средноденонощните им стойности бяха около нормата за периода. Нормализирането на топлинните условия подобри условията за растеж и развитие на оцелелите полски култури.
Падналите валежи в Северна и Западна България само на отделни места имаха стопанско значение. Напояването бе от решаващо значение за оцеляването на голяма част от земеделските култури. В края на второто десетдневие при слънчогледа бе регистрирано преждевременно узряване. Вследствие на високите температури и задълбочилата се суша по време на цъфтежа, оплождането и наливането на семената голяма част от посевите със слънчоглед са с недобре изхранени пити, а прогнозираните добиви са значително под средните за страната. При царевицата, отглеждана при поливни условия, в зависимост от ранозрелостта й се наблюдаваха фазите изметляване (вж. прилож. карта), изсвиляване, цъфтеж на метлицата, формиране и наливане на зърното.
След относително по-хладното време през второто и началото на третото десетдневие през последната седмица на юли, температурите се повишиха и отново на места надхвърлиха 43-44°C (Cвищов, Русе, Пловдив) - стойности, потискащи асимилационните процеси при растенията и влияещи неблагоприятно върху качеството на плодовете и зеленчуците. Шансове за оцеляване и формиране на добиви имаха културите, отглеждани при подходящ поливен режим. В края на юли значително се увеличи делът на узрелите посеви със слънчоглед. При ранните хибриди царевица бе наблюдавана млечна зрелост, а в единични случаи - начало на восъчна зрелост; при средноранните и по-късните царевични хибриди - формиране и наливане на зърното. Към края на месеца масово узря полският фасул.
Дати на изметляване при царевицата, 2000г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През юли приоритетни дейности
в селското стопанство бяха приключване на жътвената кампания и прилагане
на подходящ поливен режим при редица земеделски култури. При част от пролетните
култури, отглеждани при неполивни условия, се наложи силажиране за частично
компенсиране на загубите от унищожителната суша.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМC). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" са по-ниски от предходния месец. Наблюдават се единични високи стойности, като максималната е измерена на 16.VII в обедните часове и е около 5,5 пъти над ПДК. Стойностите на сероводород са относително високи през целия месец.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниси от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Морската градина в Бургас неколкократно са измерени стойности на сероводород, превишаващи съответната ПДК до около 1,6 пъти.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през повече от половината от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 4.VI и на 25.VII - 2,5 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах ревишават средноденонощната ПДК до 2 пъти (максимумът е на 3.VII). В същия пункт средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надхвърлена до около 3 пъти (с максимум на 8.VII), а еднократната - до около 3 пъти (най-високата стойност е на 4.VII в следобедните часове).
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се измерва ежедневно радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой за юли се изменят в границите от 1.6 до 8.4mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки до измерените през предходния месец.
Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юли състоянието на лятно маловодие на реките се задълбочи в цялата страна. Оттокът на наблюдаваните реки беше почти постоянен, за повечето от тях многократно по-малък от средния, определен за многогодишен период на наблюдение през този месец. През по-голямата част от месеца речните нива бяха без промяна, а в отделни дни бяха наблюдавани слаби понижения - до 4-5cm в денонощие. В Северна България най-силно-намаляха спрямо предходния месец протичащите количества вода на реките: Искър при Кунино и при Ореховица, Вит при Търнене, Осъм при Ловеч и при Изгрев, Янтра при Велико Търново и притоците й Росица при Севлиево, Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица. Максималните през този месец протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в тези райони на страната бяха регистрирани през първите 2-3 дни на месеца, а минималните през третото десетдневие на юли. Средно за месеца оттокът на всички наблюдавани реки в Северна България беше от 2 до 5 пъти, а на реките Лом при Василовци, Вит по цялото течение, Осъм при Изгрев, Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село - над 10 пъти под средния за юли, определен за многогодишен период на наблюдение.
През юли с намаляващи води протичаха и черноморските реки, като най-много спрямо юни намаля оттокът на реките Луда Камчия при Бероново и Факийска при Зидарево. Средно за месеца оттокът на тези реки, както и на реките Средецка при Проход и Камчия при Гроздьово, беше с 2-3 пъти под средния за юли.
В Южна България през юли най-силно намаляха водите на реките: Марица в участъците гара Белово-Пазарджик и Първомай-Свиленград, Чепеларска река при Бачково, Арда при Рудозем и при Вехтино и Върбица при Джебел, Тунджа при Павел баня. Силно намаля оттокът и на крайните югозападни реки Струма и Места. Протичащите водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките средно за юли бяха с 1 до 5 пъти, в горното течение на р. Марица, до гара Белово, и на р.Върбица при сп.Джебел - над 10 пъти по-малки от средните за многогодишен период за този месец.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 306 млн.m3,с 30% под средномногогодишната стойност за юли.
Нивото на р.Дунав в българския участък през юли беше с тенденция към понижаване и по цялата дължина на участъка спадна със 63 до 82cm спрямо юни. Най-високите водни стоежи в първата половина на участъка, до Оряхово, бяха регистрирани на 9-10VII, а между Свищов и Силистра - през през периода 26-28.VII. Най-ниските водни стоежи по цялото протежение на българския участък бяха наблюдавани през периода 15-20VII. Нивото на реката средно за месеца по цялата дължина на участъка беше от 175 до 222cm по-ниско от нормата за юли.
Състояние на реките за месец юли 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юли 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 31 водоизточника или около 86% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в басейна на платото Пъстрина, в Бистрец-Мътнишки, Милановски, Етрополски, Ловешко-Търновски, Котленски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са под 50% (4 до 48%) от същите стойности измерени за юни. Повишението на дебита, установено при 5 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в Скакавишки и Велинградски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 121-123% спрямо стойностите, регистрирани през юни.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 118cm спрямо юни бе установено при 57 наблюдателни пункта или 89% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Тунджа, в Горнотракийската низина и в Сливенската котловина. Повишение на водните нива с 1 до 96cm беше регистрирано при 7 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в Софийската котловина.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -70 до 48cm) без добре изразена тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система в Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -7 до 15cm) без добре изразена тенденция. Предимно се понижиха (от -79 до 34cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система в същия район на страната. Понижиха се с 12cm водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 23cm, в Средногорската водонапорна система с 29cm и в подложката на Софийския грабен с 1cm. Останаха без изменение нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена добре изразена отрицателна тенденция. Тази тенденция беше установена при 79 наблюдателни пункта или 76% от случаите, от които 47 кладенци и 32 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 244cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Места, Марица и Тунджа, в Сливенската котловина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 1.60 до 1816 l/s и е най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишка антиклинала, в басейна на масива Голо бърдо, в Искрецки, Милановски, Етрополски, Нишавски, Гоцеделчевски, Настан-Триградски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенска антиклинала, студените пукнатинни води в Родопския район и в палеогенския водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 9 - 42% от средните стойности. Повишението на водните нива от 1 до 267cm беше най-голямо за подземните води на места в терасата на р.Камчия, в Горнотракийската низина и Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на хотрив-баремската водоносна система в Североизточна България. Покачването на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 0.55 до 78.0 l/s или между 102-109%. Най-голямо е регистрираното покачване на дебита във Велинградски карстов басейн.
Състояние на подземните води през юли 2000г.
Състояние на подземните води през юли 2000г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.7. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р
В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова