УВАЖАEМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.V Страната се намираше в южната периферия на антициклон. От север-североизток проникваше по-хладен въздух. На отделни места преваляваше краткотраен дъжд.
4-11.V През повечето дни страната оставаше в размито барично поле. В часовете след обяд се развиваше купеста облачност, по-значителна над планините, но само на отделни места преваляваше дъжд. По Черноморието духаше слаб до умерен северозападен вятър. В началото темпратурите бяха по-ниски от нормалните за сезона и на много места се образуваха слани. Впоследствие температурите се повишиха.
12-14.V Над северната половина на eвропейската част на Русия имаше дълбок циклон. В неговата югозападна периферия към Балканския полуостров се пренасяха сравнително хладни въздушни маси. Имаше значителна облачност и на много места преваля краткотраен дъжд с гръмотевици.
15-19.V Размито антициклонално барично поле. В часовете преди обяд преобладаваше слънчево време. След обяд се развиваше купеста облачност, почти без валежи.
20-24.V Страната се намираше в барична долина на циклон с център над Украйна. Въздушната маса беше неустойчива. Имаше променлива облачност, по-значителна в следобедните часове, когато на отделни места преваляваше краткотраен дъжд с гръмотевици.
25-28.V Отново се установи размито антициклонално барично поле. Беше предимно слънчево и топло.
29-31.V От северозапад през страната
премина слабо изразен студен фронт. Имаше значителна облачност. Вятърът
от северозапад се усили. На места преваля краткотраен дъжд с гръмотевици.
Тук-там паднаха и градушки.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната температура през май (между
14.6 и 19.6°C) в по-голямата част от равнините беше около нормата. По-топло
беше в Югозападна България, където температурите бяха до 1.4°C по-високи
от нормата, като Садово и Враца (с 1.1°C, Сандански (с 1.2°C), Лом (с 1.5°C),
Тетевенско (с 1.8°C). Най-високите температури (между 27.6 и 32.6°C) бяха
измерени на 19 и 20.V съответно в Русе и Варна. По планинските върхове
температурата беше по-висока от нор-мата с 1.9°C и там максималните бяха
между 7.2 и 9.5°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 28 и 29.V. Сравнително
по-ниски температури имаше в началото, края на второто и началото на третото
десетневие и края на месеца. Високи бяха температурите през второто и третото
десетдневие. Най-ниските температури бяха между минус 1.2°C в Добрич и
7.5°C в Сандански на 4 и 5.V и по планиските върхове Мусала (-7.4°C) и
Ботев (-4.7°C) на 4.V. Броят на дните със средноденонощна температура над
10°C се колебае от 28 в Добрич до 31 в повечето райони, а над 15°C - между
20 във Варна и 31 в Сандански. По данни от 52 климатични станции на територията
на страната в 48% от тях средната месечна температура е около, а в 52%
- над нормата. Следователно месецът може да се оцени като по-топъл от нормалния.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през май 2000г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в по-голямата част от България беше под нормата - от10 до 73%). В Добричко и Чирпанско сумата на валежите бе над нормата - съответно 189% и 146%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата - на Черни връх 44%, на вр.Ботев 58%, а на вр. Мусала 29%. Превалявания имаше около 3.V, 13 и 14.V и в периода 21-25.V.
Броят на дните с валеж повече
от 1mm бе между 3 и 7, а в планините до 9. Дните с валеж над 10mm са от
1 до 3 в Образцов Чифлик, в планините до 3. Валеж по-голям от 25mm имаше
веднъж в станция Добрич и 2 пъти в Чирпан. Максималният денонощен валеж
беше в Чирпан (на 3.V) и в Добрич на (21.V), съответно 41.9 и 34.5mm.
<
Валежи
Валеж през май 2000г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
През по-голямата част на месеца времето беше спокойно.
През периода 19-23.V в северната част на страната имаше силни (със скорост по-голяма от 14m/s) северозападни и западни ветрове - в Плевен имаше северозападен вятър със скорост от 14m/s до 17m/s, в Русе - западен между 14m/s и 16m/s, Шумен -северозападен около 16m/s.
Почти през целия месец по планинските
върхове времето беше тихо, с изключение на вр.Ботев - на 9 и10.V ветровете
бяха между 14 и 16m/s, на 21.V - 18m/s, на 23 и 24.V по-големи, със скорост
съответно 34 и 24m/s със северозападна посока. На Черни връх силни ветрове
имаше през периода 2-3.V със скорост 16 и 14m/s, източни, а през периода
22 - 24.V западни и сeверозападни - от 14 до 16m/s.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност
през месеца беше между 2.8 и 4.8, което за по-голямата част от България
беше под нормата. Броят на ясните дни е между 2 (за В.Търново, което е
под нормата) и 14 (за Видин - над нормата) за равнините, което е над нормата
за по-голямата част от страната. Броят на мрачните дни е между 1 и 7, което
за равнинните места е под нормата. На вр.Ботев и вр.Мусала средната облачност
беше 6.5 и 6.9, с по 2 ясни дни, а мрачните дни са 10 и 11 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури се развиха в 20 дни от месеца. Те бяха повсеместни на 2, 11-13, 17-19, 22 и 29-30.V, като преобладаваха в южните райони от страната на 1, 9, 14, 21, 23 и 28.V.
Валежи от град бяха регистрирани в 12 дни от месеца. В много области, предимно в Източна България, градушки паднаха и нанесоха щети на 2, 11 и 12.V. С локален характер, но с проливни валежи, бяха градовите процеси на 18.V (порои с щети за 30 000 лв. в Гоцеделчевско), 20.V (наводнени къщи и посеви в с.Храброво, Добричко) и 29.V°Cофийска и Пернишка области).
Изпълнителната агенция "Борба с градушките" е започнала въздействия върху градоопасни процеси от 8.V и в 9 дни от месеца са проведени въздействия на териториите, защитавани от полигоните в 8-те области (Видинска, Монтанска, Врачанска, Плевенска, Пазарджишка, Пловдивска Старозагорска и Сливенска).
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
|||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 16.1 18.1 17.6 17.5 17.1 18.0 17.3 18.8 16.7 15.3 15.6 15.9 16.7 16.2 17.1 16.7 17.7 16.9 19.6 16.3 0.1 3.2 | 1.4 0.7 0.9 1.1 0.2 0.4 0.7 0.6 0.1 0.7 0.2 0.0 0.1 0.5 0.2 0.0 0.6 1.2 1.2 0.7 0.9 1.2 | 28.2 31.6 30.2 28.7 30.5 29.5 30.5 32.6 29.0 29.5 27.6 29.0 30.0 29.4 31.5 30.4 31.5 28.5 30.8 28.8 7.2 9.5 | 1.4 -0.4 4.6 3.5 0.7 3.0 0.8 1.9 0.0 -1.2 4.5 5.5 1.9 0.7 1.2 0.5 2.5 4.4 7.5 0.5 -7.4 -4.5 | 12.7 25.0 16.6 29.1 18.7 10.5 21.8 15.6 14.8 88.9 25.8 26.4 35.6 34.6 38.6 92.3 18.1 40.8 27.6 18.0 29.9 76.6 | 17 40 20 29 28 16 26 24 22 189 64 64 56 56 60 146 28 66 58 28 29 58 | 7.3 13.2 5.7 12.4 7.2 4.2 11.0 11.0 4.7 34.5 13.3 15.0 9.8 10.8 18.2 41.9 8.7 17.0 14.5 4.0 8.0 20.1 | 3 30 1 1 21 23 23 12 13 21 25 12 23 24 3 3 1 30 30 30 12 10 | 23 26 28 28 27 28 25 27 22 21 20 21 22 25 25 25 26 26 31 24 0 0 | 4 11 10 11 9 13 10 14 7 2 3 3 7 2 11 4 12 7 19 2 0 0 | 3 5 4 3 3 3 4 3 4 5 4 4 7 7 6 6 5 7 5 6 9 9 | - 1 - 2 - - 1 1 - 3 1 1 - 1 2 2 - 1 1 - - 3 | - - - - - - - - - 1 - - - - - 2 - - - - - - | 1 - 1 - 1 7 - 5 - - 3 4 1 3 - - - - - - - 6 | 3 4 4 4 2 1 3 3 - 4 4 2 6 8 - 8 2 10 8 10 4 5 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990 г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Преваляванията през май бяха по-често оскъдни по количество и в много райони на страната покриха едва една трета от нормалната месечна сума. Развитието на растенията протичаше при растящ дефицит на влага в почвата. През последното десетдневие остро се наложи нуждата от напояване като единствено възможен начин за оцеляването на някои късни пролетни култури с неукрепнала коренова система.
През първото десетдневие се чувстваше влиянието на съществените валежи в края на април. При есенните посеви се осъществяваше интензивно нарастване. При тях най-силно бе изразено намалението на водните запаси, особено в слоя 0-20cm, където продуктивната влага в отделни случаи спадна до 6-15m3 вода на da. В слоя 0-100cm общият воден запас в цялата страна все още бе задоволителен и в най-лошия случай стигаше 70% от ППВ.
В началото и края на второто десетдневие падналите валежи само на отделни места имаха стопанско значение (Добрич 44 l/m2, Казанлък 41 l/m2, Карнобат 36 l/m2) и не промениха формиращото се и бързо задълбочаващо се пролетно засушаване. Състоянието на повърхнос-тния почвен слой се влоши и в много райони просъхването му затрудняваше провеждането на редица почвени обработки. През третото десетдневие просъхването на горните почвени слоеве обхвана почти цялата страна и със засилването му се възпрепятстваха механичните обработки поради сбитата почва.
Липсата на достатъчно влага в почвата по време на изкласяването на най-късните есенни посеви бе причина за ниския ръст на растенията и ускори настъпването на различните фази на зрелост. През третото десетдневие острият недостиг на влага в почвата затрудняваше поникването и началните етапи на развитие на късните пролетни култури. Към 27.V най-неблагоприятно бе положението в крайдунавските райони, където общият воден запас при пролетните култури в слоя 0-20 cm се движеше между 46 и 55% от ППВ, а при пшеницата в слоя 0-100 cm - между 48 и 59% от ППВ (вж. прил. карти).
Падналите в края на месеца дългоочаквани валежи се усвоиха напълно за нуждите на растенията. Те повишиха влагата в повърхностния почвен слой и временно отложиха нуждата от напояване на зеленчуците и някои от полските култури.
Водни запаси при пролетните култури към 27.05.2000г. в слоя 0-20cm
Водни запаси при пшеницата към 27.05.2000г. в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през май протече при наднормени топлинни условия и чувствителен недостиг на влага. Падналите валежи в края на април повишиха съдържанието на влага в 50-сантиметровия почвен слой, но на много места почвените влаго-запаси бяха недостатъчни да задоволят нарастващото водопотребление на пшеницата и ече-мика, по-голямата част от които се намираха в междуфазния период "вретенене-изкласяване" и фаза "изкласяване".
На 4, 5 и 6.V настъпи захлаждане на времето и временно забавяне на темповете на вегетация на земеделските култури. Минималните температури чувствително се понижиха. На места в Източна България (Cилистра, Разград, Търговище, Шумен, Карнобат) и в някои котловини се образуваха слани, които нанесоха сериозни поражения на някои овощни видове (кайсия, слива) и топлолюбиви полски култури (тикви, картофи, фасул, домати).
Към края на първото десетдневие настъпи подобрение на топлинните условия и ускоряване на вегетацията на земеделските култури. По-голямата част от есенниците изкласиха през първото десетдневие (вж. прил. карта)
Високите температури през второто десетдневие поддържаха ускорени темповете на развитие при есенниците. Пшеницата и ечемикът във високите полета встъпиха във фаза "цъфтеж", а в полските райони на страната при есенниците протичаше процес на формиране и наливане на зърното. В края на второто десетдневие на места в Южна България при пшеницата и ечемика бе наблюдавана фаза "млечна зрелост".
През по-голямата част от третото десетдневие развитието на земеделските култури протече при сравнително сухо време и чувствителен недостиг на влага. Падналите оскъдни валежи имаха локален характер и формиралото се на много места в страната засушаване забави поникването на късните пролетни култури и образуването на биомаса при по-ранните пролетници. В края на май при слънчогледа се наблюдаваха фазите 2-4 истински листа и начало на образуване на съцветие, при царевицата 5-7 лист, при картофите - образуване на съцветие и цъфтеж, а при фасула - 3 истински лист и бутонизация.
През третото десетдневие на месеца последните етапи от развитието на есенните посеви се осъществяваха при наднормени топлинни условия, които съкратиха междуфазните периоди при пшеницата и ечемика. До края на май при голяма част от посевите, засети с пшеница, се наблюдаваше "млечна зрелост", а на отделни места в Южна България при ечемика бе регистрирана "восъчна" зрелост. Тази година узряването при ечемика и пшеницата се очаква да настъпи по-рано от обичайните за страната срокове, което изисква своевременна подготовка за прибиране и съхрняване на зърнената реколта.
Пшеница - изкласяване 2000г
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първото и второто десетдневия на май продължи сеитбата на царевицата и късните пролетни култури, разсаждане на зеленчуковите култури и тютюна, извършваха се междуредови почвообработки при пролетните култури, растителнозащитни третирания при полските и овощните видове. През втората половина започна беритбата на ранните сортове череши и ягоди.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително под съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" достигат ПДК само на 26.V през нощта. Стойностите на сероводород са високи в обедните часове на 2.V, а през останалата част от месеца - под типичните.
Във Варна, Бургас и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават съответната ПДК през половината от всички дни на наблюдение. Максимумът е регистриран на 16.V и е 2 пъти над посочената норма.
В пункт НИМХ в Пловдив измерените количества прах превишават средноденонощ-ната ПДК само на 12.V. Средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надхвърлена неколкократно (до 1.4 пъти) както в пункт НИМХ, така и в пункт "Ален мак".
В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха. Средните месечни стойности през май на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 1.5 до 7.1mBq/m3 за отделните станции. Тези стойности са близки и по-ниски от измерените през предходния месец.
Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През май оттокът на наблюдаваните реки в страната намаля с около 1/3 в сравнение с април. Най-силно намаляха речните води в западната и централната част на Северна България. Максималните през този месец протичащи водни количества при отделните пунктове за наблюдение на реките в тези райони на страната бяха регистрирани през първите 1-2 дни на месеца, последвани от равномерно и трайно намаляване на оттока до края на май. Най-силно спрямо април намаляха водите на реките: Огоста при Кобиляк и при Мизия; Искър по цялото течение; Малък Искър при Своде; Вит в участъка Тетевен-Садовец; Осъм при Ловеч и при Изгрев; Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село. По-слабо намаляха водите на реките: Янтра при Габрово, Голяма река при Стражица и Русенски Лом при Божичен. Почти без промяна остана оттокът на р.Тополовец при Акациево и р.Черни Лом при Широково. Средно за месеца оттокът на почти всички наблюдавани реки в западната и централната част на Северна България беше от 1 до 3 пъти, на р.Тополовец при Акациево 9 пъти, на Голяма река при Стражица 5 пъти под средния за май, определен за многогодишен период на наблюдение. С отток по-голям от средния за май бяха само реките Огоста при Кобиляк и при Мизия и Русенски Лом при Божичен.
През май с намаляващи води протичаха и черноморските реки, като най-много спрямо април намаля оттокът на реките: Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово. Средно за месеца оттокът на споменатите реки, както и на реките Средецка при Проход и Факийска при Зидарево, беше с 2 до 4 пъти под средния за май.
В Южна България през май речните води намаляха слабо в сравнение с април. По-съществено намаление на оттока беше наблюдавано на р.Марица в участъка Пловдив Първомай, на р.Тунджа при Елхово и на р.Струма. Протичащите водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките, средно за май, бяха с 1-2 пъти по-малки от средните за многогодишен период за този месец. Изключение прави само р.Марица при Пловдив и при Свиленград, където наблюдаваните протичащи водни количества средно за месеца бяха над средномногогодишните стойности за май.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 1162 млн.m3, с 21% под средномногогодишната стойност за май и с 29% по-малък от оттока през април.
Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с подчертана тенденция към намаление и по цялата дължина на участъка спадна със 134 до 187 сm спрямо април. Най-високите водни стоежи при всички пунктове за наблюдение бяха регистрирани на 1.V, а най-ниските - на 31V. Нивото на реката средно за месеца при Ново село и Свищов беше съответно с 6 и с 1 сm по-ниско, а при останалите пунктове за наблюдение на реката със 7 до 47 сm по-високо от нормата за май.
Състояние на реките за месец май 2000г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец май 2000г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с април, беше установено при 19 водоизточника или около 56% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Искрецки карстов басейн, както и в басейните на Тетевенска и Преславска атиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 21-65% от същите, регистрирани през април. Повишение на дебита беше установено при 15 от наблюдаваните случаи. Най-съществено повишение на дебита беше установено в Разложки и Етрополски карстови басейни, както и в басейните на платото Пъстрина и Стойловска синклинала (извор "Катун"). В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали от 198 до 960% спрямо същите стойности регистрирани през април. За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 72 cm спрямо април беше регистрирано при 38 наблюдателни пункта или около 62% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Искър и Осъм, както и в Горнотракийската низина. Повишение на нивата с 2 до 160 cm бе установено при 23 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасата на река Огоста и в Сливенската котловина. Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -93 до 6 cm), с по-добре изразена тенденция на спадане. Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -58 до 8 cm) със слабо изразена отрицателна тенденция. Двупосочни изменения (от -11 до 328 cm) с по-добре изразена тенденция на покачване имаха подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната. Предимно се понижиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 2 cm, в Средногорската и водонапорна система 3 cm, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 14 cm и в подложката на Софийския грабен с 1 cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1 cm. В изменението на запасите от подземни води през май беше установена много слабо изразена тенденция на спадане при около 52% от случаите, от които 31 кладенци и 20 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 2 до 410 cm спрямо средните (15-годишни) оценки беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита спрямо средните (25-годишни) оценки е от 1.84 до 2592 l/s и е най-голямо в Искрецки, Нишавски и Куклен-Добростански карстови басейни, както и в басейните на северното бедро на Белоградчишка антиклинала и масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът е 37-58% от средните стойности. Повишението на водните нива от 4 до 1653 cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия, Тунджа и Места, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, както и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система. Повишението на дебита - между 2.06 и 813 l/s беше най-голямо в Разложки карстов басейн, както и в басейна на Тетевенска антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 192 до 212% спрямо средните оценки за периода.
Състояние на подземните води през май 2000г.
Състояние на подземните води през май 2000г. (многогодишни тенденции)