БЮЛЕТИН за месец ДEKEMBPИ '99 
УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

     Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

        Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

   През месеца времето беше динамично. На 1 и 2.XII, в антициклонално поле, беше сравнително топло и предимно слънчево, на отделни места с мъгли в сутрешните часове. На 3.XII премина студен фронт от северозапад. На отделни места преваля слаб дъжд. Мъглите се разсеяха. Минималните темпертури се повишиха, а максималните слабо се понижиха. На 4.XII в баричен гребен облачността беше незначителна.

     На 5 и 6.XII през страната и на юг от нея преминаха два средиземноморски циклона. Преваля дъжд, после сняг и температурите значително се понижиха. От 7 до 10.XII. в системата на антициклон имаше разкъсана облачност и на места сутрин мъгли. Температурите се повишиха.

     На 11 и 12.XII. от Италия към Гърция премина размит циклон. На отделни места преваля слаб дъжд. На 13.XII. в размито барично поле времето беше мъгливо. На 14. XII премина студен фронт от северозапад. Преваля дъжд и беше ветровито. На 15 и 16.XII. страната се намираше в югоизточната част на средиземноморски циклон, преминаващ към Унгария. Температурите се повишиха - на места, главно на север от планините максималните достигнаха стойности до 20 градуса. Духаше умерен и силен югозападен вятър. От 17 до 19.XII. в размито антициклонално поле имаше разкъсана облачност, сутрин мъгли.

     От 20 до 23.XII. под комбинираното влияние на два средиземноморски циклона, единият през страната, а другият през Гърция, и антициклон на север се създаде валежна обстановка. Валежът беше от дъжд, а после почти повсеместно от сняг. Беше ветровито. Температурите се понижиха. На 24 и 25.XII. , в размито антициклонално поле вятърът постепенно стихна, валежът спря и облачността намаля. На 26 и 27.XII. атмосферното налягане се понижи и страната се намираше в южната периферия на циклонално поле. Имаше разкъсана облачност. Усили се вятърът от запад и температурите се повишиха. Снежната покривка почти се разтопи.

     На 28.XII. премина студен фронт от северозапад и преваля дъжд. На 29.XII. страната отново се намираше в югоизточната периферия на средиземноморски циклон, преминаващ към Унгария. Температурите временно се повишиха. Впоследствие премина студен фронт от северозапад, настъпи понижение на температурите. Преваля слаб дъжд и сняг. След временно намаление на облачността в баричен гребен отново на 30 и 31.XII. се създаде обстановка с валежи от сняг под комбинираното влияние на циклон, преминал от северните брегове на Африка към Гърция и антициклон на север от страната.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

     През по-голямата част на първото и второто десетдневие на декември средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните. Топло беше около 5, 12, 16 и на 20.XII, когато в много райони средноденонощните температури бяха около 10°C. Най-топло беше на 16.XII в Бургас и Ахтопол - средноденонощна температура около 17°C. Застудявания имаше около 7, на 13 и около 18.XII, когато температурите временно се нормализираха. На 21.XII настъпи рязко застудяване и от 22 до 25.XII средноденонощните температури в цялата страна бяха отрицателни. Впоследствие постепенно се повишиха и около 28.XII бяха с 3-4°C по-високи от нормалните. В края на месеца те се понижиха и бяха близки до нормалните.

     Средните месечни температури за декември в повечето райони бяха между 2 и 6°C, в М.Търново 7.4°C, в Ахтопол 7.9°C, а в планините - от -5 до 0°C, на вр.Мусала - минус 6.3°C. Тези температури в по-голямата част на страната бяха с 1 до 4°C по-високи от нормалните. Близки до нормалните са температурите само в западната част на Тракийската низина.

     Най-високите температури през декември (предимно между 15 и 20°C, в планините между 4 и 9°C, на вр.Мусала 2.5°C) бяха измерени около 5, 12 или 16.XII, а най-ниските (предимно между -13 и -8°C, във високите полета на Югозападна България - до -17°C, в югоизточните райони между -7 и -2°C, а в планините между -20 и -15°C - около 25.XII.
 
 


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през декември 1999г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

     Превалявания имаше около 7, 15 и през третото десетдневие на декември. Сняг валя през първите дни на третото десетдневие и в края на месеца.

     Броят на дните с валеж 1 и повече милиметра е между 5 и 11, а в планините - до 13 дни. Около два пъти денонощният валеж е бил повече от 10mm, в Югозападна България - до 5 пъти. Само в отделни станции валежът веднъж е бил повече от 25mm.

     Максималният денонощен валеж е предимно между 12 и 25mm, в Г.Делчев и Сандански - 48mm, в Плевен и В.Търново - 30mm, в София - 27mm и беше измерен през третото десетдневие на декември.

     Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 40 и 70mm - предимно между 90 и 150% от нормата. На отделни места в Родопската област и най-южните райони тя е между 90 и 135mm - между 160 и 200% от нормата.
 
 


Валежи
Валеж през декември 1999г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

     Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше главно в североизточната половина на страната и в планините около 4, 14 и през третото десетдневие на декември. Броят на дните със силен вятър е предимно между 3 и 8, а в планините - между 15 и 25. В повечето места на Югозападна България и западната част на Тракийската низина силен вятър е духал 1-2 пъти.
 
 

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

Средната облачност (между 6 и 8 десети от небосвода) беше около нормата.

Слънчевото греене в повечето райони беше между 50 и 90h, на вр.Снежанка - 109h, т.е. близко до нормалното. В районите на Благоевград, Кюстендил, Черни връх то беше по-малко - между 30 и 45h. Броят на ясните дни (между 1 и 3, в Кюстендил - 4, в Пловдив - 8) в повечето райони е около и по-малко от нормата. Броят на мрачните дни (в по-голямата част на страната между 12 и 17 дни, в планините до 20 дни) също е близък до нормата.
 





Kъм съдържанието


   6. Снежна покривка

     На 7 и около 15.XII в отделни райони се образува тънка снежна покривка, която бързо се стопи. В началото на третото десетдневие в по-голямата част на страната (без Югоизточна България) се образува снежна покривка с дебелина от 2 до 15 см. Тя постепенно се стопи, като на 28.XII в равнините нямаше сняг. В края на месеца се образува нова снежна покривка, чиято дебелина в Дунавската равнина и Югозападна България достигна 25-40см. Броят на дните със снежна покривка в повечето райони е между 3 и 8, в София - 10, в източните райони - до 3 дни.

     През първите две десетдневия на декември тънка снежна покривка имаше само в районите с надморска височина повече от 1800м. През третото десетдневие дебелината на снежната покривка постепенно се увеличи до 25см, а в отделни райони - и до 40-50см, но в много райони беше недостатъчна за зимни спортове.
 

Kъм съдържанието


   7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

     Гръмотевични бури (сравнително рядко явление за месеца) бяха наблюдавани в 5 дни от месеца: на 20.XII (Гоце Делчев и вр.Рожен), на 21 и 27.XII (предимно в южните райони от страната), на 28.XII (Враца, В.Търново, Свищов, Силистра, Карнобат, Драгоман, вр.Мусала) и на 29.XII в Карнобат.

     Мъгли имаше почти през целия месец. С повсеместен характер те бяха на 1, 8, 11, 12, 13, 18, 19 и 20.XII, а предимно в източните и югоизточни райони на 2, 3, 5, 9.XII. Локални мъгли бяха регистрирани на 9.XII (Лом, Сандански, Свиленград) и на 25.XII в София и Благоевград.

     Обилните валежи от сняг между 21 и 23.XII, на места придружени от силен вятър, предизвикаха смущения в транспорта (затворени летища в Бургас и Варна, пристанището Варна с вълнение 3-4 бала, 16 катастрофи в Габровско, заледявания по пътищата на Черноморското крайбрежие, образуване на преспи в Пернишко, Смолянско и Кърджалийско).

     Рязкото затопляне и след това интензивните валежи от дъжд около 27-28.XII, причиниха локални наводнения в доста населени места и затрудниха комуникациите.

     Продължителният умерен снеговалеж (започнал от 30.XII вечерта и продължил около 30-36 часа и в Новогодишната нощ в цялата страна) образува на 1.I.2000г снежна покривка - средно около 50 см. Окончателни данни за щетите и жертви от измръзвания ще бъдат отразени в следващия месечен бюлетин.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц дekeмври 1999г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		  cнeжнa пokривka
  < 0   < 5  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Oб. Чифлиk 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Г. Дeлчeв 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

2.6

1.8

2.7

3.5

1.4

3.3

4.3

3.2

3.0

4.2

6.1

6.2

4.8

5.8

3.8

2.8

2.7

3.2

5.2

2.5

-6.3

-4.2
2.0

0.7

1.5

2.0

1.2

2.0

2.5

1.6

2.2

2.0

1.7

1.5

1.3

1.8

1.1

1.0

0.3

1.7

0.8

1.5

2.3

2.2
19.7

14.4

16.0

16.1

17.5

17.5

18.8

19.3

17.2

17.7

19.0

20.0

18.0

18.1

18.8

20.2

16.6

16.5

18.0

17.8

2.5

4.1
-16.1

-12.0

-10.6

-11.6

-13.0

-10.5

-9.3

-8.7

-11.0

-7.1

-4.5

-3.0

-5.2

-6.7

-10.0

-7.5

-11.0

-6.8

-8.2

-16.6

-17.9

-19.2
83.0

47.5

42.0

68.1

46.9

63.4

80.1

66.6

59.9

37.8

48.5

40.5

32.2

65.3

71.7

50.4

65.5

132.8

103.0

61.8

70.3

65.4
207

101

102

122

117

155

167

133

150

111

108

76

54

77

96

92

149

192

206

119

64

86
27.5

11.1

17.0

23.8

11.5

30.2

29.9

20.1

22.1

12.2

15.7

12.1

10.7

14.7

15.2

22.6

16.0

48.0

48.5

14.0

14.4

11.7
21

29

28

28

21

28

21

21

21

28

28

31

21

12

23

21

21

21

21

21

28

30
8

4

5

6

8

5

4

5

6

6

4

4

4

4

6

5

5

3

4

9

31

27
22

26

24

20

24

19

18

21

20

17

10

10

17

10

19

24

23

22

14

20

31

31
10

9

6

11

5

5

9

7

5

8

7

7

6

10

10

7

9

9

11

9

12

13
2

2

1

2

2

2

2

3

2

1

2

1

1

1

4

1

2

5

3

3

2

1
1

-

-

-

-

1

1

-

-

-

-

-

-

-

-

-

-

1

1

-

-

-
4

-

5

8

7

4

4

7

-

2

7

7

4

6

7

2

2

1

-

1

20

24
10

5

5

7

7

8

7

7

6

3

2

2

-

7

6

1

6

1

6

8

-

31

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

     През първите две десетдневия на декември състоянието на повърхностния почвен слой по-често бе подходящо за обработки. Сравнително сухото време съдействаше за приключване на есенно-зимните мероприятия в овощните градини и на полето. Периодичните ограничени превалявания не бяха сериозна пречка за провеждане на почвени обработки. Макар и под нормата, валежите до 19.XII задоволяваха минималните изисквания на зимните житни култури. Преобладаващото меко за сезона време през първите две десетдневия поддържаше развитието при пшеницата и ечемика в активна форма, с известни периоди на затихване на вегетацията.

     На 17.XII в малка част от Югоизточна България, Кюстендилско и северозападната част на Предбалкана влагата в еднометровия почвен слой бе достигнала ППВ. В Пловдивското поле, източната част на Тракийската низина, по-голямата част на Дунавската равнина и около агростанции Силистра и Добрич общият воден запас в слоя 0-100cm бе 87-98% от ППВ, а в останалата част от страната - между 76 и 86% от ППВ (вж. прилож. карта).

     В края на второто и началото на третото десетдневие на декември настъпи чувствителна промяна в характера на агрометеорологичните условия. Падналите съществени валежи от дъжд (Пазарджик - 46l/mІ, София - 41l/mІ, Свищов - 42l/mІ, В.Търново - 40 l/mІ, Ловеч и Г. Делчев - 37 l/mІ, Русе - 34 l/mІ, Разград - 30 l/mІ) и сняг, съдействаха за бързо нарастване на водните запаси в еднометровия почвен слой. Образувалата се снежна покривка беше по-значителна в Северна България и само на отделни места в Южна България. Към средата на третото десетдневие температурите рязко се повишиха и предизвикаха ускорено топене на снежната покривка. В отделни райони на страната бързото топене на снеговете и проливните дъждове бяха предпоставка за преовлажняване на почвите, особено в ниските участъци на земеделските земи. Наблюдаваше се рязко ускоряване на процесите, свързани с есенно-зимното влагонатрупване в почвата. На 30 и 31.XII обилни и продължителни валежи съдействаха за образуване на нова снежна покривка, надвишаваща 30cm в отделни райони на страната.


Водни запаси при пшеницата към 17.10.99г в слоя 0-100cm

Kъм съдържанието



   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

     Наднормените топлинни условия през първото и второто десетдневие на декември удължиха есенната вегетация при пшеницата и ечемика в полските райони на страната и дадоха възможност да се увеличи делът на посевите, встъпили във фаза "братене". Дялът на братилите посеви достигна 60% от общите площи, засети с пшеница, наблюдавани в агромрежата на НИМХ. Високите за сезона температури в края на второто десетдневие, достигнали на места до 18-20°C (В.Търново, Чирпан, Свиленград, Сливен, Варна, Бургас) нарушиха нормалното протичане на закалителните процеси при есенниците, от които до голяма степен ще зависи студоустойчивостта на растенията през зимния период.

     В началото на третото десетдневие настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. Стойностите на средноденонощните температури почти в цялата страна бяха отрицателни, което доведе до затихване и прекратяване на вегетацията на зимните житни култури.

     В средата на третото десетдневие минималните температури се понижиха на места (Драгоман - минус 18°C; Кюстендил - минус 16,6°C) около границата на критичните за някои десертни сортове лози. Образувалата се снежна покривка бе защита за по-късните посеви, които не успяха да братят преди настъпването на зимата.

     Към края на декември настъпи чувствително затопляне на времето. Максималните температури в Южна България достигнаха на места до 16-17°C (Елхово, Бургас, Свиленград, Ахтопол), а средноденонощните надхвърлиха 5°C - биологичният минимум, необходим за протичането на вегетационни процеси при есенниците.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

     През по-топлите периоди oт месеца в лозовите и овощните масиви се провеждаха зимни растителнозащитни третирания срещу зимуващите вредители.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

     В София съдържанието на серен и азотен двуокис е значително под съответните пределно-допустими концентрации (ПДК) и многогодишни средни месечни стойности (МСМС). Високи са регистрираните концентрации на фенол и сероводород през целия период в пункта на НИМХ в кв. "Младост" 1. Максималната концентрация на фенол превишава около 6 пъти ПДК и е измерена 27.XII сутринта. В същия пункт максимумът на сероводород надвишава около 11 пъти ПДК и е измерен на 28.XII през нощта. Максималната еднократна стойност на прах в пункта в кв."Г. Милев" е измерена на 28.XII след обяд - 1.6 пъти над съответната ПДК.

     В Бургас през месеца са отбелязани отделни превишения на еднократната ПДК за сероводород. На 3.XII след обяд и в двата пункта на града в Морската градина и центъра (до Дом на НХК) са отбелязани стойности на сероводорода леко над еднократните ПДК.

     Измерените средноденонощни количества прах в Плевен често превишават съответната ПДК, като максимумът е измерен на 12.XII и е 3.5 над споменатата норма.

     Отделни стойности на прах над средноденонощната ПДК в Пловдив са измерени в пункта на НИМХ в града. Максимумът от 1.5 пъти над същия показател е измерен на 27.XII.

     През декември 1999г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния месец стойности.

     В регионалните станции от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха, средните месечни стойности на общата бета-радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 2 до 8mBq/mі . Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.

     При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1.1 до 3.5mBq/mі в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

     През декември оттокът на почти всички наблюдавани реки в Северна България се увеличи значително в сравнение с ноември. В Южна България съществено увеличение на оттока спрямо ноември беше регистрирано на крайните югозападни реки Струма и Места и по-слабо на р.Марица и някои от притоците й.

     В Северна България до 25.XII реките протичаха със слаби колебания на речните нива - до (10cm в денонощие. През периода 25-31.XII нивата на всички наблюдавани реки се повишиха, най-силно на р.Искър - от 92cm до 1.46m при различните пунктове за наблюдение на реката; на крайните северозападни реки Лом при Василовци и Огоста по цялото течение със 70-80cm; на реките Вит и Осъм по целите течения, на р.Янтра след В.Търново и на притока й р.Джулюница при с.Джулюница от 60cm до 1m при различните пунктове за наблюдение; на р.Янтра при Габрово с 28cm; на р.Росица при Севлиево с 48cm и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен съответно с 1m и 1.4m. Силното повишаване на нивата и увеличаване на оттока беше краткотрайно, последвано от бързо оттичане на реките. Средномесечните протичащи водни количества при повечето пунктове за наблюдение на реките в Северна България през декември останаха по-малки от средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Отток по-голям от средния за месеца беше наблюдаван само при отделни пунктове на някои реки: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър, Вит при Търнене, Осъм при Изгрев и Русенски Лом при Божичен.

     През декември двете черноморски реки Голяма Камчия при Преслав и Камчия при Гроздьово протичаха с почти постоянен отток, от 3 до 6 пъти по-малък от средномногогодишния за този месец. На 28 и 29.XII нивото на р.Камчия при Гроздьово се повиши с 44cm, а протичащото й водно количество се увеличи с 2-3mі/s. Краткотрайното и неголямо увеличение на оттока не промени маловодното състояние на реката през месеца. За състоянието на останалите черноморски реки: Луда Камчия при Бероново, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево не разполагаме с данни. Продължава и корекцията на Провадийска река при гара Синдел.

     В Южна България през декември с по-значителни денонощни колебания на нивото протичаше р.Марица - до 40-50cm при Пловдив и до 30-35cm в участъците гара Белово-Пазарджик и Първомай-Харманли. Със слаби изменения на нивата през месеца се характеризираха притоците на р.Марица, с изключение на периода 27-29.XII, през който нивата на Чепинска река при Велинград и Чепеларска при Бачково се повишиха с 40 до 55cm. Протичащите водни количества, средно за месеца, само на р.Марица при Пловдив и Харманли надвишиха средномногогодишните си стойности за декември. През декември р.Марица след Пазарджик и притоците й Чепинска и Чепеларска бяха по-пълноводни в сравнение с ноември. Оттокът на р.Тунджа през декември остана без съществени изменения. През първите две десетдневия на декември нивата на югозападните реки Струма и Места бяха с колебания до (20cm в денонощие. По-значителни повишения на нивата и увеличения на оттока им бяха отбелязани в началото и края на третото десетдневие. На 21.XII нивото на р.Струма се повиши със 7 до 62cm, на р.Места с 84 до 96cm при различните пунктове за наблюдение, а през периода 26-29.XII. повишението на речните нива беше: за Струма от 35cm до 1.3m, за Места с 62 до 72cm.

     Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без реките: Провадийска при гара Синдел, Средецка при Проход и Арда при Вехтино, беше 756 млн.mі, с 11% под средномногогодишната стойност за декември и с 35% по-голям от оттока през ноември. При изчисляване на общия обем на речния отток в страната не е включен оттокът на споменатите три реки поради липса на данни за тях. Нивото на р.Дунав в българския участък през декември беше с подчертана тенденция към повишение. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани на 31.XII, а най-ниските през периода 5-8.XII.

     Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 37 до 79cm над нормата за декември и със 175 до 218cm по-високо в сравнение с ноември.


Състояние на реките за месец декември 1999г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец декември 1999г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
 

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита на изворите до два пъти, рядко по-високо в сравнение с ноември, беше установено при 23 наблюдателни пункта или около 68% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в Нишавски и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 8 до 44% от същите стойности, регистрирани през ноември. Повишение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Настан-Триградския карстов басейн и в басейна на Преславската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 141-148% спрямо същите през ноември.

     За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 95cm спрямо ноември беше регистрирано при 34 наблюдателни пункта или около 53% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Огоста и Искър, както и в Сливенската котловина. Повишение на нивата с 2 до 125cm бе установено при 30 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Марица.

     Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -29 до 12cm) без добре изразена тенденция.

     Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -8 до 36cm) с по-добре изразена положителна тенденция. Подобна тенденция беше установена и за подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район на страната (от -17 до 115cm). Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 19cm, в приабонската система на Пловдивския грабен с 8cm, в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 1cm и в подложката на Софийския грабен със 7cm. Понижиха се водните нива в обсега на Средногорската водонапорна система с 15cm.

     В изменението на запасите от подземни води през декември беше установена по-добре изразена тенденция на спадане при 61 наблюдателни пункта или около 61% от случаите, от които 33 кладенци и 28 извори и артезиански кладенци. Понижението на водните нива от 1 до 221cm спрямо средните стойности беше най-голямо за подземните води на места в терасите на р.Дунав, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.44 и 2036 l/s, беше най-голямо в Искрецки, Етрополски и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейните на Тетевенската антиклинала, масива Голо бърдо и в този на извор Глава Панега, както и за студените пукнатинни води в район Родопи. В тези случаи дебитът на изворите е под 50% и е от 6 до 43% от средните стойности за периода. Нарастването на дебита спрямо средните стойности е от 0.44 до 106 l/s и е най-голямо за подземните води в Ловешко-Търновски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, както и в басейна на Стойловската синклинала °Cтранджански район). В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 125-137% спрямо средните оценки.

     Повишението на водните нива (от 1 до 1688cm) спрямо средните стойности е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система, както и в приабонската система на Пловдивския грабен.

    *Забележка: От декември 1999г за дебита на изворите ще бъдат използвани 25-годишни средномесечни стойности, а за нивата в кладенците - 15-годишни средномесечни стойности.


Състояние на подземните води през декември 1999г.

Състояние на подземните води през декември 1999г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието


VI. СЪОБЩЕНИЯ
ГЛОБАЛНОТО ЗАТОПЛЯНЕ И 1999 ГОДИНА
(из комюникето на СМО от 16.XII.1999г, Женева)
С 1999г ЗАВЪРШВА НАЙ-ТОПЛОТО ДЕСЕТИЛЕТИЕ И НАЙ-ТОПЛОТО СТОЛЕТИЕ НА ПОСЛЕДНИЯ МИЛЕНИУМ СПОРЕД ГОДИШНИЯ БЮЛЕТИН НА СМО ЗА ГЛОБАЛНИЯ КЛИМАТ
 

        В световен мащаб най-топлото десетилетие (от започването на инструменталните наблюдения след 1860г) е това от 1990г насам. Последното научно доказателство, основано на до-инструментални данни за климата, главно от места в Северното полукълбо, показва, че освен това и последните 100 години на IXX век са най-топлите през последните 1000 години. Седемте най-топли години от времето на инструментални измервания са тези от последното десетилетие, като най-топла е била 1998г. Предварителната оценка на средната глобална температура (комбинирана за суша и океан) за 1999г показва, че последната е с порядък от 0,3 до 0,4°C над нормата (в случая средната за периода 1961-1990г), която ще бъде и петата най-топла година от 140 години на измерване.

     1999г ще е и 21-та последователна година с наднормена глобална приземна температура и една от 10-те най-топли години от 1983г насам. Четирите най-топли години са 1998г (0,58°C над нормата), 1997г (+0,44°C), 1995г (+0,38°C), и 1990г (+0,35°C). Високата температура на 1999г е забележителна поради това, че се е случила въпреки типичното охлаждащо влияние на тропическото тихоокеанско явление Ла Ниня, което се задържа през цялата година. Средногодишните глобални температури в края на ХХ-и век са почти с 0,7°C над тези, отбелязани в края на XIХ-и век.

     Примерите с регионални температури (от януари до октомври) показват, че по-голямата част от земното кълбо е с наднормени температури, освен тези за Североизточната част на Тихи океан, екваториалния Източен и Централен Тихи океан, западните райони на Южна Америка и най-северните части на Евразия. За Централна Англия, където инструменталните измервания са отпреди 341 години, изглежда, че 1999г ще бъде най-топлата. Измерванията в Япония показват, че 1999г ще бъде третата най-топла година в техния 102-годишен период с измервания. В Канада 1999г ще бъде втората най-топла от 1948г насам (1998г е била най-топлата). През юни и юли Русия беше под влияние на една от най-продължителните топли вълни на века, с измерени температурни отклонения от нормата над 5°C през юни в централните и северо-западните райони. Сушата и жегата бяха причина за "взрив" от многобройни горски пожари. В някои части на Централна и Западна Европа септември беше най-топлият месец за века. В Северна Германия отклоненията от нормата са до +4,5°C. През септември в Норвегия имаше отклонения от нормата до +5°C, през ноември - до +(6-7°C). Обратно, едно внезапно застудяване в края на януари 1999г беше причина за някои от най-ниските температури в Норвегия и Западна Русия от края на миналия век.

     Катастрофални валежи причиниха опустошения в много части на света.
     Eдин мощен циклоничен щорм, с ветрове до 250km/h, премина по брега на Ориса, Индия на 29.Х.1999г Това е най-страшният циклон на века в района на Ориса, който е причина за почти 10 000 човешки жертви и милиони без домове, огромни имуществени щети. Много хора в Япония и Китай с.г. загинаха от наводнения, свлачища и ураганни ветрове, причинени от тропически циклони. Две сериозни наводнения, след проливни дъждове в края на 1999г, оставиха стотици хиляди хора във Виетнам без дом и стотици мъртви.

     През февруари 1999г обилен снеговалеж премина през Централна Европа, унищожавайки пътните връзки и затрупани и изолирани пътища и села, особено в Унгария, Словакия, България, Украйна, Австрия, Швейцария и Франция. В много региони беше отчетен най-обилният снеговалеж през десетилетието. Разрушителни лавини паднаха в Алпите на Западна Австрия, Южна Швейцария и Източна Франция като най-малко 50 души загубиха живота си. През май обилен дъжд и снеготопене на изключително дебелата снежна покривка в по-високите части на Алпите причиниха катастрофално наводнение по р.Дунав и езерото Констанца. Загубите възлязоха на 1млрд. DM.

     Обилни валежи паднаха по северозападното тихоокеанско крайбрежие на САЩ от ноември 1998г до март 1999г и образуваха много дебела снежна покривка в доста от планинските части на региона. В много области валежите бяха от 150 до 200% от техните сезонни валежни норми. В Западна Канада, при езерото Тахста, Британска Колумбия, най-голямо еднодневно натрупване на сняг, достигнало 145cm, беше отбелязано като абсолютен рекорд през 1999г В части от централните и източните Канадски прерии падналите валежи само през май бяха повече от половината от тяхната годишна норма и наводниха някои от най-продуктивните фермерски земи на страната.

     Тази предварителна информация (до средата на декември) за 1999г е основана на данните от наземните метеорологични станции, кораби и буйове, набирани и разпространявани от националните метеорологични и хидрологични служби.

     Като следва установената практика, настоящите анализи на глобалната температура на СМО се основават на серия бази от данни, обработвани от Hadley-центъра на Кралската Метеорологична служба на Великобритания и Подразделението за климатични проучвания към Университета на Източна Англия. В тях отклоненията от нормата се базират на най-последния период 1961-1990г на СМО за климатологични стандартни норми.
 

Превод: Мадлен Леви
Подготвил материала:
ст.н.с. д-р Петьо Симеонов
Международна конференция по градска климатология, Сидни, 1999г.

    От 8 до 12.XI.1999г., австралийският град Сидни, очакващ лятото и едновременно с това и Коледа, беше гостоприемен домакин на съвместно проведените XV Международен конгрес по Биометеорология (ICB) и Международна конференция по градска климатология (ICUC). Главни организатори на проявите, а същевременно и техни спонсори, бяха университетът "Macquarie" в Сидни и Австралийското бюро по метеорология, Световната метеорологична и Здравна организации °CМО, СЗО), програмите UNDP (Unated Nations Development Programme) и UNEP (Unated Nations Environment Programme) на ООН, метеорологичните дружества на САЩ и Германия, Университетът на Нов Южен Уелс и др. Домакините се бяха постарали да направят от двете събития едно цяло, съответстващо на естествения синергизъм между двете области. Същевременно беше организирано представянето на много и разнообразни доклади и постери (с автори около 320 делегати от над 50 страни) по начин, позволяващ на всеки участник да подбере най-интересното за себе си и да изгради своя представа за постиженията в областта в края на XX в. и предизвикателствата в зората на новото хилядолетие. Българските доклади бяха представени от ст.н.с. д-р Веселин Александров и н.с. д-р Анелия Гочева от НИМХ - БАН, делегати съответно на конгреса по Биометеорология и конференцията по Градска климатология.

     Началото на поредицата международни конференции по градски климат, провеждани под егидата на СМО, е поставено през 1968г в Брюксел. Следват конференциите в Мексико сити (1984г - с акцент върху особеностите на градския климат в тропични райони) и Киото (1989г - с мото градски климат, планиране и строителство), конференциите по градска климатолотия в Дака (1994г.) - организирана в рамките на проекта на СМО - TRUCE (Tropical Urban Climate Experiment) и Есен (1996).

     Работите, представени в Сидней, бяха с много широк тематичен спектър, а именно: дистанционно сондиране, радиационни потоци, градски приземен слой, турболентен обмен, качество на въздуха, градски остров на топлина, строително проектиране и комфорт, енергийна ефективност и климат, климат и градско планиране, градски климат и растителност, градска микросреда и др. Направиха впечатление забележителните японски експерименти по изследване на градския остров на топлина, напредъка на изследванията в страните от тропичните райони, провеждани под егидата на проекта TRUCE, както и моделните разработки на канадската и американската школи.

     Българското участие в конференцията беше с работа на тема "Климатична оценка на температурно-влажностните условия в София през XX-и век". За характеризирането им беше избран пътя на статистическа апроксимация на характеристиките на температурно-влажностния комплекс (ТВК) по месеци и в годишен разрез. Чрез анализ на временните редове на енталпията и влагосъдържанието на приземния въздух е изследвана климатичната променливост в София, сравнена с тази в близката извънградска станция Божурище, а въз основа на статистическа екстраполация е направена климатична прогноза за близките десетилетия.

Н.с. д-р Анелия Гочева

 
МЕЖДУНАРОДЕН СЕМИНАР ЗА ПОДГОТОВКА НА ПРОЕКТИ ПО УВЕЛИЧАВАНЕ НА ВАЛЕЖИТЕ

     От 8 до 11.XII.1999г в историческото градче Монселиче край Падуа (Италия) се състоя важен семинар за страните от Средиземноморието, Югоизточна Европа и Близкия Изток (MEDSEEME), организиран от Департамента по атмосферни науки и околна среда към Световната метеорологична организация (CМО) и със съдействието на ТЕХНАГРО от Италия.

     Организирането на семинара произтича от проведената през октомври 1999г в Торино Втора Европейско-Средиземноморска Конференция по управление на водните ресурси на ниво министри от страните участнички. В пленарния доклад на Генералния секретар на СМО г-н Обаси се прави преглед на становища и решения от Тринадесетия конгрес на СМО (май 1999г) и се подчертава, че във връзка с прогнозираните нужди от вода към 2025г и очакван стрес от намаляващите водни ресурси за около 2/3 от населението в света, трябва да се насърчат усилията на учените и специалистите по изкуствено увеличаване на валежите в региона. Изтъква се, че досегашната световна практика показва успехи в тези метеорологични програми относно получаване на допълнителни количества вода.

     В семинара участваха 38 специалисти и наблюдатели от 21 страни в региона MEDSEEME (също бяха поканени 4 учени експерти от САЩ, Русия и Канада). Бяха поканени 10 експерти с поръчани доклади. Секретариата на СМО беше представляван от д-р Р. Божков, Ф. Делсол и Л. Мишод.

     Програмата на семинара oбхващаше:

     След проблемния доклад на д-р Божков по състоянието на изкуственото изваляване и насоките от позициите на СМО, по които семинарът трябва да обсъжда, бяха изнесени поканените 10 доклада с различните аспекти на физиката на облаците и въздействията върху тях (микрофизика на облаци и валежообразуване, моделиране, планиране и резултати от експерименти в различни райони на света).

     Българското участие беше с поканен експертен доклад на тема "Оценяване на метеорологичните условия при планиране на експерименти по засяване на облаци", подготвен и изнесен от д-р П. Симеонов. В него бяха обобощени резултати от изследвания и експерименти, проведени от учени в НИМХ при БАН като:

     Семинарът препоръча на работна група от експерти да подготви регионален проект за кандидатстване в ЕО с водещ кооординатор проф. Бртолели (Италия) и научен консултант проф. Ф. Проди (от Университета в Болоня). Препоръчва се също формиране на групи от опитни специалисти по физика на облаците, метеоролози, статистици и дизайнери на експеримента, които да осигурят интегрирането, изпълнението и оценката на експеримента още в процеса на неговото планиране. В този процес е много важно формиранито на национални координационни съвети с водеща роля на учените-експерти в тази област и участие на всички заинтересувани от управлението на водите, земеделието и енергетиката.

     Като начало (особено за страните, които нямат ресурсни възможности за започване с полеви експерименти по увеличаване на валежите) се препоръчва включване в бъдещия регионален проект с набиране на подготвителна радарна, наземна, спътникова и друга специализирана хидрометеорологична и микрофизична информация. за облачните и валежните ресурси и обобщаване в зададени стандарти в определен Регионален център. Предвижда се организиране на тренинг-учебни школи по физика на облаците и въздействия за целите на проекта.

Подготвил материала:
ст.н.с. д-р Петьо Симеонов
 

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Г. Петрова, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова