УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
През периода 1-7.XI южен антициклон над Балканите обуславяше сравнително топлото, сухо и предимно слънчево време. На 8 и 9.XI под влияние на средиземноморски циклон и антициклон с център над централните райони на Европейска Русия преваляваше дъжд. Духаха умерени, а по Черноморието и силни североизточни ветрове. Температурите се понижиха.
На 10 и 11.XI циклонът се премести над Източното Средиземноморие като се запълни. Преваляванията спряха, но остана ветровито. През периода 12-14.XI гребен, свързан с антициклон над Великобритания, обуславяше сухото и предимно слънчево време. На 15.XI, в тила на циклон с център над Московска област, от северозапад нахлу студен въздух, съпроводен с превалявания от дъжд, усилване на вятъра и понижение на температурите. На 16.XI под комбинираното влияние на антициклон от север и средиземноморски циклон над Централното Средиземноморие се създаде валежна обстановка. Валежите бяха от дъжд.
През периода 17-23.XI времето в страната се определяше от серия средиземноморски циклони. Първите два преминаха от Италия на североизток през Унгария към Украйна. В топлите им сектори се усилваха южните ветрове, а по свързаните с тях студени фронтове преваляваше дъжд, в отделни райони придружен от гръмотевици. Температурите временно се понижаваха. Последният циклон от серията премина през страната. Отначало се усили вятърът от юг. Под влияние на студения атмосферен фронт, свързан с него, преваля дъжд, който по високите полета премина в сняг. Температурите се понижиха чувствително.
На 24 и 25.XI в тила на циклона
беше ветровито и на места преваляваше слаб сняг. От 26.XI до края на месеца
страната се намираше под влиянието на антициклон с център над Балканския
полуостров. Облачността се разкъса и намаля, а дневните температури се
повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
В началото на първото десетдневие на ноември средноденонощните температури постепенно се понижиха с 8 до 13°C, а в края - с 3 до 8°C. Впоследствие бяха регистрирани две затопляния - около 15 и 20.XI, когато средноденонощните температури бяха между 5 и 12°C, т.е. с 2-3°C по-високи от нормалните. Резки понижения имаше на 16 и особено на 23.XI. Най-студено беше около 26.XI - средноденонощните температури бяха около 0°C. През последните дни на месеца температурите се нормализираха.
Средните месечни температури през ноември бяха между 4 и 7°C, по Черноморието, в Югоизточна България и крайните югозападни райони - до 9°C, в Ахтопол 9.5°C, в планинските райони между -3 и 2°C, на вр.Мусала -4.4°C. В повечето райони те бяха до 1°C, а в крайните северозападни райони - до 1.5°C по-ниски от нормалните.
Най-високите температури през ноември (предимно между 18 и 23°C, в Садово 24.5°C, в Пловдив и Сандански 24°C, в планините между 8 и 13°C, на вр.Ботев 6.5°C, на вр.Мусала 5.2°C) бяха измерени през първите дни на първото, а най-ниските (между -8 и -3°C, в планинските райони - между -15 и -10°C, на вр.Ботев -16.2°C, на вр.Мусала -19.0°C) - през периода 25-30.XI.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през ноември 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Превалявания от дъжд имаше около 9, 17 и 23.XI. На 17 и около 24.XI на отделни места валя и слаб сняг.
Броят на дните с валеж 1 и повече mm в повечето райони е между 4 и 7, в планините - до 10. В по-голямата част на страната броят на дните с валеж повече от 10mm е 1-2, в Кюстендил - 3 дни. В централната част на Дунавската равнина денонощният валеж не е достигал 10mm. В Г.Делчев и Кюстендил валежът веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 25mm, в Г.Делчев 26mm и бил измерен предимно около 17 и 23.XI.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 20 и 50mm (предимно между 30 и 80% от нормата), на места в Северозападна България - до 80mm (около нормата), в М.Търново - 88mm, на вр.Снежанка - 95mm.
Валежи
Валеж през ноември 1999г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше главно около 3, 9 и 23.XI. Броят на дните със силен вятър е предимно между 1 и 3, във Варна - 4, в Бургас - 9 дни. В планините силен вятър е духал в 5 до 10 дни, а на вр. Мургаш - 12 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 5 и 6.5 десети от небосвода, в Пловдив 4.5, във Видин 6.7 десети) е близка до нормата. Слънчевото греене беше предимно между 60 и 110 h, по Черноморието, в крайните югозападни райони и в планините - между 90 и 130 h, на вр.Ботев и вр.Снежанка - 131 h. Броят на ясните дни (предимно между 5 и 10, в Кърджали - 2, в Пловдив - 12 дни) е с 3 до 8 дни повече от нормата, а броят на мрачните дни (предимно между 8 и 15 дни, във Видин 18, в Бургас 17, във Враца и на вр.Мургаш 15) - около и по-малко от нормата.
Kъм съдържанието
6. Снежна покривка
Снежна покривка имаше само във високите части на планините главно през втората част на месеца, но дебелината й беше по-малка от 20сm.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури (сравнително рядко явление за сезона) бяха наблюдавани в 2 дни от месеца: на 18.XI (в София, Драгоман и вр.Мургаш) и на 23.11 (Ахтопол, Сливен, Кърджали, Пловдив, Пазарджик и Сандански). Мъгли имаше почти през целия месец, предимно около водните басейни и котловинните полета и главно в сутрешните часове. С повсеместен характер те бяха на 3, 4, 6, 7 (предимно в северозападните райони), 14, 17, 18, 22 и 30.XI.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
cлaнa | ||||
| > 5 | > 10 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 4.9 4.1 5.2 4.9 4.1 5.7 6.1 6.2 5.2 5.5 8.1 8.7 7.3 7.2 6.5 6.2 6.4 7.7 8.7 5.2 -4.4 -2.3 | -0.2 -1.6 -0.5 -1.3 -0.9 -0.5 -0.5 -0.5 -0.7 -0.1 -0.7 -0.4 -0.4 -0.9 -0.9 -0.5 -0.6 1.6 -0.2 -0.4 0.6 0.4 | 18.5 20.6 20.0 18.6 19.0 19.0 19.3 19.8 17.6 17.6 18.5 18.2 19.4 22.5 21.5 23.8 24.0 22.5 23.5 20.5 5.2 6.5 | -4.6 -7.2 -4.0 -3.8 -7.3 -5.0 -5.4 -3.4 -5.5 -8.4 -6.6 -2.8 -4.6 -5.1 -5.8 -6.0 -5.5 -6.4 -7.0 -7.2 -19.0 -16.2 | 37.9 63.2 38.1 68.3 22.8 25.9 25.1 14.5 15.4 28.3 49.6 47.1 27.8 49.6 38.9 30.2 28.9 72.8 59.8 74.0 45.2 41.4 | 79 121 73 118 47 53 48 28 33 63 99 81 50 73 66 58 66 100 95 117 75 60 | 16.3 16.2 10.1 19.7 7.2 6.8 9.3 3.8 4.1 9.5 11.1 17.0 13.4 17.0 14.7 13.7 15.7 26.0 18.6 25.4 14.5 10.3 | 17 10 9 10 23 19 23 17 19 24 17 23 23 23 23 17 17 17 17 17 19 23 | 12 6 10 8 6 14 15 13 11 13 20 19 19 17 16 16 16 15 18 14 0 0 | 5 1 3 3 2 3 5 4 2 3 13 14 9 11 4 5 3 5 14 2 0 0 | 6 7 6 7 5 5 5 6 5 6 6 5 3 6 5 5 5 7 7 7 10 7 | 1 2 1 3 - - - - - - 1 2 1 2 2 1 1 2 2 3 1 1 | - - - - - - - - - - - - - - - - - 1 - 1 - - | 2 1 3 1 - 2 3 5 - - 4 9 1 1 2 2 - - - 1 6 10 | 1 - - - - - - - - - - - - - - - - - - 1 - 19 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първите две десетдневия на ноември агрометеорологичните условия по-често бяха типични за есенно време. Първите прояви на зимата се наблюдаваха в началото на третото десетдневие.
През повечето дни от първото десетдневие състоянието на почвата бе подходящо за закъсняла есенна сеитба. Влагозапасите в 20-сантиметровия почвен слой в Пловдивското поле, на изток от линията Свиленград-Ямбол, в Софийското поле и Дунавската равнина бяха в границите на оптималните (70-85%) за развитието на поникналите посеви с пшеница и ечемик. В районите на агростанции Хасково, Чирпан и Казанлък водните запаси в коренообитаемия почвен слой все още не бяха достигнали стойности, близки до ППВ. Валежите на 8 и 9.XI (особено в Северозападна България) не дадоха възможност за приключване на есенната сеитба до края на първото десетдневие.
Процесът на увеличаване на почвеното влагозапасяване успешно продължи през второто десетдневие на ноември. При сравнително ниските температури развитието бе слабо и разходът на влага в почвата бе незначителен. През периода 15-18.XI паднаха значителни валежи, особено в Западна България (Благоевград - 20l/m2; София - 17l/m2; Сандански - 19l/m2; Г.Делчев - 16l/m2), които по високите полета за кратко преминаваха в сняг. Състоянието на почвата временно бе неподходящо за провеждане на почвени обработки и торене на освободени от късни пролетници площи.
В началото на третото десетдневие настъпи чувствителна промяна в агрометеорологичните условия. Повърхностният почвен слой през първата половина от периода бе в преовлажнено състояние. По Черноморието и в крайните южни райони значителни валежи увеличиха влагата в по-дълбоките почвени слоеве. В равнинната част на страната до края на ноември не бе наблюдавано образуване на снежна покривка. Общият воден запас в еднометровия почвен слой в края на третото десетдневие в цялата страна бе над 72% от ППВ, а в отделни станции доближаваше ППВ (вж. прилож. карта).
Водни запаси при пшеницата към 27.11.99г в слоя 0-200cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на есенните посеви през първото десетдневие на ноември протече при сравнително благоприятни агрометеорологични условия. Високите температури в началото на месеца, достигнали на места в Южна България до 23-24.5oC (Ивайло, Чирпан, Гоце Делчев, Сандански), активизираха вегетационните процеси при пшеницата и ечемика. В края на първото десетдневие при зимните житни култури в зависимост от сеитбените дати се наблюдаваха различни фази: поникване и начално листообразуване при есенните посеви, засети през третото десетдневие на октомври, фаза "трети лист "при засетите през първата половина на октомври есенници и "братене" при незначителен дял от посевите, засети в началото на октомври (вж. прил. карта).
В началото на второто десетдневие на ноември настъпи чувствително понижение на температурите, което забави темповете на развитие при зимните житни култури и удължи междуфазните периоди при по-късно засетите посеви. През отделни дни от десетдневието средноденонощните температури във високите котловинни полета и на отделни места в страната бяха под биологичния минимум, необходим за протичане на активна вегетация при есенните посеви. В Южна България и по Черноморието топлинните условия бяха около нормата за сезона и осигуриха възможност за поникване на посевите, засети в началото на ноември.
В средата на третото десетдневие на ноември стойностите на средноденонощните температури в цялата страна се понижиха под 5°C, което доведе до затихване и прекратяване на вегетацията при пшеницата и ечемика. Ранните прояви на зимата в по-голямата част на страната ограничиха възможностите за поникване на посевите, засети през второто десетдневие на ноември. При направения преглед на зимните житни култури в края на третото десетдневие на ноември бе установено различие във фенологичното състояние на посевите. По-голямата част от есенниците се намираха във фаза "трети лист" и "братене". Преобладаваха посевите с гъстота 450-500 растения на m2, която се оценява като много добра. Оценката за състоянието на зимните житни култури в края на есента се налага поради това, че устойчивостта им към неблагоприятните метеорологични явления през зимния период зависи от състоянието им в началото на зимата. През ноември условията бяха благоприятни за протичане на закалителни процеси при есенните посеви и трайните насаждения.
Дати на поникване - пшеница, 1999г.
Пшеница - фаза "трети лист", 1999г.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Поради пропускане на оптималните агротехнически срокове сеитбата на есенниците продължи и през ноември. През отделни периоди от месеца условията бяха подходящи за довършване на есенната сеитба, валиране, дълбока оран на късно освободените площи, за провеждане на растителнозащитни мероприятия в овощните градини (механично почистване и пръскане срещу зимуващите вредители и патогени).
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" показват отделни особено големи стойности като тази на 3.XI - около 6.5 пъти над ПДК. В останалите дни са отбелязани единични високи стойности. Измерените концентрации на сероводород остават средно по-високи от съответните ПДК и МСМС. Максимумът за този показател е измерен на 12.XI през деня и е около 20 пъти над нормата. Измерените количества прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 9.XI сутринта и е 3 пъти над еднократната ПДК.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски от санитарно-хигиенните норми през този период.
Измерените стойностите на азотен двуокис в Бургас показват отделни превишения на еднократните ПДК в центъра на града, достигащи до 2 пъти над споменатата норма на 29.XI вечерта.
В Плевен, в пункта на НИМХ, средноденонощните количества прах превишават многократно съответната ПДК, като максимумът е регистриран на 26.XI - 2.5 пъти над посочения показател.
В Пловдив, в пункт на НИМХ, неколкократно са измерени средноденонощни количества прах, надхвърлящи средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти.
През ноември 1999г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния месец стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН: София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на въздуха, средните месечни стойности на общата бета радиоактивност на атмосферния аерозол в приземния въздушен слой варират от 2.0 до 7.8mBq/m3 . Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 1.1 до 3.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През ноември оттокът на повечето наблюдавани реки, предимно в Южна България, се увеличи в сравнение с октомври. Най-силно се увеличиха протичащите водни количества на реките Марица, Струма и Места.
В Северна България през целия ноември бяха наблюдавани слаби колебания на речните нива до ( 10cm в денонощие. С увеличен отток спрямо предния месец са реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Кунино и при Ореховица, Вит при Тетевен, Осъм при Изгрев, Янтра по цялото течение и притоците й Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица. Оттокът на останалите наблюдавани реки в Северна България през ноември намаля в сравнение с октомври.
Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България през ноември останаха по-малки от средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец, с изключение на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Голяма река при Стражица и Русенски Лом при Божичен. Най-маловодни през месеца бяха реките: Искър при Ореховица, Малък Искър при Своде, Вит в средното и долно течение, Осъм, Янтра и притоците й (Росица при Севлиево и Джулюница при едноименното село).
През ноември оттокът на черноморските реки слабо се измени в сравнение с октомври. По-значително намаляха протичащите количества вода средно за месеца само на реките: Голяма Камчия при Преслав и Камчия при Гроздьово. Въпреки намалението средномесечните протичащи водни количества на р.Голяма Камчия при Преслав останаха около 2 пъти по-големи от средномногогодишните стойности за този месец.
В Южна България през ноември оттокът на почти всички наблюдавани реки се увеличи в сравнение с октомври. Най-голямо беше увеличението на протичащите количества вода на р.Марица и на реките Струма и Места. По-слабо се увеличи оттокът на родопските притоци на Марица, на р.Тунджа и на р.Арда. Средно за месеца оттокът на р.Марица при гара Белово, при Пловдив и в участъка Харманли-Свиленград; на р.Места при Якоруда и на р.Струма при Бобошево значително надвиши средните стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Оттокът, регистриран при останалите пунктове за наблюдение на реките в Южна България, средно за ноември беше по-малък от средномногогодишните стойности за този месец.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 574 млн.m3 - с 13% под средномногогодишната стойност за ноември и с 20% по-голям от оттока през октомври.
Нивото на р.Дунав в българския участък през ноември беше със слаба тенденция към повишение. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани през периода 28-30.XI при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските - през периода 1-3.XI. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 42 до 89cm под нормата за ноември и с 5 до 28cm по-високо в сравнение с октомври.
Състояние на реките за месец ноември 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец ноември 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане или без изменение. Понижение до два пъти в сравнение с октомври беше установено при 25 водоизточника или около 71% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали, в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, както и в Гоцеделчевски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 63-71% от същите през октомври. Повишението на дебита установено при 10 от наблюдателните точки беше най-голямо за подземните води в Милановски и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на масива Голо бърдо. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 184-249% спрямо същите стойности през октомври.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на нивата с 1 до 81cm спрямо октомври бе установено при 43 наблюдателни пункта. Най-съществено то беше на места в терасите на реките Дунав и Осъм, както и в Сливенската котловина. Предимно се повишиха нивата в Кюстендилската котловина. Понижение с 1 до 120cm беше регистрирано при 19 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то на места в терасите на реките Дунав, Огоста и Марица, както и в Горнотракийската низина.
През този период предимно се понижиха (от -36 до -9cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -21 до 5cm), с много добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -42 до -21cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се водните нива в обсега на Ихтиманс-ката и Средногорската водонапорни системи съответно с 2cm и 19cm. Подобна беше тенденцията на изменение на водните нива в подложката на Софийския грабен с понижение от 1cm. Предимно се повишиха водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 12cm и в обсега на Местенския грабен с 1cm.
В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена слабо изразена положителна тенденция. Тенденция на повишение беше наблюдавана при 67 пункта, от които 44 кладенци и 23 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 5 до 1953cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър, Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система, както и в сарматския водоносен хоризонт. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.34 до 801l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски, Бистрец-Мътнишки, Искрецки и Нишавски карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 210-302% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 3 до 184cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на река Дунав и в Сливенската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.33 и 576l/s, беше най-голямо в басейна на Тетевенската антиклинала и в Настан- Триградски карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е от 30 до 57% от средните (10-годишни) стойности.
Състояние на подземните води през ноември 1999г.
Състояние на подземните води през ноември 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
От 8 до 12.XI.1999г. в Сидни, Австралия се състояха паралелно международен конгрес по биометеорология и международна конференция по градска климатология. Научното събитие бе спонсорирано от Световната Метеорологична Организация (WMO), Програмата по околна среда към ООН (UNEP), Международното общество на биометеоролозите, Университета в Сидни и Австралийското бюро по метеорология. Генералният секретар на WMO проф. Обаси лично приветства участниците в първия ден на двете международни мероприятия. Той подчерта, че метеорологичните явления и климатичните условия имат значително влияние върху различните биоорганизми, човешкото здраве и формите на живот като цяло на планетата Земя. Специално внимание той обърна върху потенциалния ефект на изменението на климата върху природните екосистеми. Очакваното увеличение на глобалната температура на въздуха между 1 и 3.5°C и повишението на морското равнище с 15 до 95cm като следствие, вероятно ще доведе до промяна на екосистемите. Значителното намаляване на почвената влага би могло да доведе до спадане на добивите от земеделските растения и намаляване на горските масиви. Интензивните валежи от своя страна ще увеличат честотата на наводненията и ще повишат риска от водна ерозия. Деградацията на екосистемите в саваната ще има индиректно влияние върху миграцията на животни и птици. Вероятно климатичните условия в пустинята ще бъдат още по-сурови. Промяната в сезонния ход на валежите и увеличените норми на изпарение ще доведат до съществени промени в биопродуктивността и екологичните видове в тропиците. При очакването затопляне някои от екоситемите, населяващи високите планински масиви, вероятно ще изчезнат. С очакваните промени в морското ниво крайбрежните екосистеми ще бъдат изложени на съществен риск.
По време на международния конгрес по биометеорология бяха изнесени доклади и представени постери в следните научни сесии: Медицина, човешко здраве и адаптация към: промяна на климата, топлинните условия и тенденциите през следващото хилядолетие, дишане, ултравиолетова радиация, невроза; Фенологични фази по време на растежа, развитието и формиране продуктивността на основни агроекосистеми; Растителна покривка и земеделие - системи за наблюдение и измерване; Агроекосистеми в условията на колебания и изменение на климата; Човешко здраве, топлинен стрес и комфорт; Земеделие, горско стопанство и климат; Животинска биометеорология; Климат в сгради и качество на въздуха; Физиология и човешко здраве; Тенденции в земеделието; Растителна покривка в условията на градски климат; Изменение на климата и системи за вземане на решения; Физиологични процеси и моделиране.
Голямото разнообразие на теми в областта на биометеорологията събра в Сидни специалисти с различни специалности: метеоролози, биолози, агрономи, лекари, математици, еколози, както и специалисти в областта на вземане на решения. Доклади и постери бяха изнесени от представители на развити и развиващи се страни и страни с преходна икономика. Българското участие в конгреса бе представено с доклад на тема "Влияние на климатичната промяна върху земеделието в България" с автор Веселин Александров и постер "Растежен модел, оптимизиран за соев посев" с автори Недялко Вълков и Веселин Александров от НИМХ-БАН и Иосиф Ейтзингер от Институт по метеорология и физика към Университета по Земеделие, Виена, Австрия. Докладът представи резултатите, получени при изследване на уязвимостта и адаптацията на основни земеделски култури при изменение на климата в България, а постерът показа едно оригинално виждане за описване на системата: почва-растение-атмосфера. И двете изложения бяха посрещнати с интерес от учени от Европа, Америка и Япония. Създадените научни контакти със специалисти, работещи по сходна тематика, е предпоставка за бъдеща съвместна работа по двустранни и международни проекти. Българското участие в Международното общество на биометеоролозите (в направление "изменение на климата и вземане на стратегически решения") датира от 1996г., което също е важна предпоставка за съвместно сътрудничество между български и световни учени.
В края на международния конгрес по биометеорология бяха дискутирани основните приоритети в биометеорологията през настъпващото хилядолетие: потенциални въздействия на изменение на климата върху растителните и животинските организми и човешкото здраве; интензивен обмен на данни и информация между учените, които имат отношение в областта на биометеорологията; създаване на постоянни работни групи по биометеорология, които ще координират взаимните усилия на учените по цял свят; продължаване усилията в посока запазване и подобряване на човешкото здраве с цел удължаване продължителността на човешкия живот и комфорт.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Б. Такева, ст.н.с. д-р.Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова