УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Oсобени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
На 1 и 2.Х, под влияние на вълнови циклон над Македония и в комбинация с антициклон на север, времето беше облачно с превалявания от дъжд. След краткотрайно подобрение в размито циклонално поле на 3 и 4.Х, през периода 5-7.Х през страната бавно премина от запад студен вълнови фронт, съпроводен с превалявания от дъжд, усилване на вятъра и постепенно чувствително понижение на температурите. На 8.Х, в челото на антициклон с център над югозападна Европа, облачността намаля и на 9.Х преобладаваше слънчево време. На 10.Х от север-северозапад с умерени, а в Дунавската равнина и със силни ветрове, проникна по-хладен въздух, съпроводен с временни увеличения на облачността, но почти без валеж.
През периода 11-14.Х страната се намираше в източната периферия на антициклон с център над Великобритания. Преобладаваше слънчево и сравнително топло време. На 15 и 16.Х, с преместването на центъра на антициклона над Норвегия и в тила на многоцентрова циклонална област над Европейска Русия от север, над Балканите нахлу студен въздух. Времето в нашата страна беше ветровито, преваляваше дъжд, а температурите се понижиха чувствително. След временно подобрение на 17.Х в размито антициклонално поле, през периода 18-20.Х, под комбинираното влияние на антициклон от север и циклон над Италия, бавно преместващ се през Гърция, на изток се заоблачи и заваля дъжд. Температурите се понижиха чувствително.
От 21 до 24.Х, под комбинираното влияние на
антициклон над Европейска Русия и преминаващ вълнови циклон от Италия,
през Гърция към Мала Азия, времето се задържа сравнително студено, ветровито
и дъждовно. На 25 и 26.X, в гребен, свързан с антициклон с център над Югоизточна
Русия, преваляванията спряха и облачността намаля. На 27.Х, в челото на
антициклон с център над Франция, над страната от северозапад бързо премина
студен фронт, съпроводен с временни увеличения на облачността и слаби превалявания.
От 28 до 31.Х страната остана под влиянието на антициклон с център над
Западна Европа. Преобладаваше слънчево и сравнително топло време, с временни
увеличения на облачността на 30.Х, свързани с проникване на по-хладен въздух
от североизток.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната октомврийска температура (между 11.5 и 16.0°C ) в равнините беше около и с 1.1 до 2.2°C по - висока от нормата. По планинските върхове тя беше около нормата. Най-високите температури през месеца (между 26.0 и 32.0°C) бяха измерени на 1 и 3.X съответно в Бургас и В.Търново. По планинските върхове максималните температури бяха около 12.0 и 12.5°C съответно на вр.Ботев и вр Мусала на 4 и 26.X.
Под нормата бяха температурите в края на първото десетдневие, през втората половина на второто десетдневие, в началото и края на последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 2.2°C във Видин и 5.9°C в Бургас на 17 и 18.X и по планинските върхове: Мусала (-9.4°C), Ботев (-9.5°C) на 17 и 18.X. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 5°C се колебае от 19 в Кюстендил до 31 в преобладаващ брой станции, а над 10°C - между 19 в Кюстендил и София и 30 в Бургас.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през октомври 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите в Южна България и по Черноморието беше около и под нормата (32-115%). В Североизточна и Западна България и някои централни райони сумата на валежите бе над нормата - 125%. Във Варна и Русе падналите валежи са над нормата - съответно 125% 199%. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше под нормата- на вр.Мусала 68%, а на вр.Ботев 61%. Превалявания имаше в края на първото деседневие, в края на второто и през първата половина и края на последното десетдневие на месеца.
Броят на дните с валеж повече от 1mm бе между 1 и 8, в планините до 7. Дните с валеж над 10mm са от 1 до 3, в планините 1. Валеж по-голям от 25mm има 1 ден в Г.Делчев. Максимален денонощен валеж има в Г.Делчев (19.X ), Кюстендил(23.X) и Варна(20.X) съответно 26.6, 21.5 и 21.4mm.
Валежи
Валеж през октомври 1999г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Времето през октомври беше предимно тихо, с изключение на периода от 18 до 23.X в Бургас (източен-североизточен вятър) и 7-8.X и 26.X в Сливен (северозападен вятър). Силен вятър (14m/s и повече), предимно североизточен, имаше главно през този период в Източна България.
Силни до бурни ветрове имаше на вр.Ботев (северозападен на 11.X - 40m/s, 19-22.X - между 40 и 18m/s, на 24, 26 и 27.X - силен до бурен северозападен вятър със скорост до 40m/s). Силни ветрове имаше и на вр.Мусала на 22.Х - южен, на 26 и 27.X - западен-северозападен със скорост от 20 до 28m/s. Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 6 в Монтана, на вр.Ботев и вр.Мусала са 8.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.4 и 6.1, което за по голямата част от България беше под нормата. Броят на ясните дни е между 1 и 13 за равнините, което е над нормата за Южна България, а за Североизточна - под нормата. Броят на мрачните дни е между 4 и 13, което за равнинните места на Южна България е под нормата, за Северозападна - над нормата. За вр.Ботев и вр.Мусала средната облачност беше 6.7 и 6.0, с по 4 и 8 ясни дни на вр.Ботев и вр.Мусала, а мрачните дни са 14 и 10 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 4 дни от месеца. С повсеместно развитие те бяха на 7.Х, а предимно в западните райони на страната - на 2, 5 и 22.Х.
Слани (без значителна интензивност) бяха регистрирани предимно в котловинните полета на Северна и Южна България на 9 и 10.Х, в периода 16-18.Х, на 29 и 31.Х по данни от Видинска, Монтанска, Ловешка, Плевенска, Великотърновска, Разградска, Търговищка, Шуменска, Русенска, Силистренска, Добричка, Бургаска, Ямболска, Старозагорска, Смолянска, Пазарджишка, Благоевградска и Софийска области.
Мъгли имаше на повече места в периода 3-5.Х и 25-26.Х и локални - на 20.Х (Русе, Г.Делчев), 21.Х (Русе, Шабла) и 22.Х (Лом).
Поледица е регистрирана на вр.Мургаш.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
cлaнa | ||||
| > 5 | > 10 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 11.6 11.8 12.1 11.8 11.5 13.1 12.5 13.0 11.9 11.7 14.1 14.7 13.9 14.2 14.0 13.8 14.8 13.5 16.0 11.7 0.0 1.8 | 0.9 0.6 0.6 0.0 0.7 1.1 0.8 0.3 0.2 1.0 0.8 0.9 1.3 1.4 1.3 1.5 2.4 2.0 1.6 0.6 1.1 0.8 | 28.0 29.0 29.8 29.0 30.5 30.0 32.0 30.7 30.0 29.1 26.5 26.0 30.0 31.2 30.7 31.2 30.4 29.0 31.0 29.6 12.5 12.0 | -1.6 -2.2 1.0 -0.5 -2.0 0.4 -1.0 4.0 1.8 -0.4 3.5 5.9 4.8 2.4 3.1 0.7 3.0 0.5 6.4 0.5 -9.4 -9.5 | 43.0 60.8 60.0 75.8 76.4 42.5 36.1 59.8 58.8 34.8 45.0 34.5 44.5 18.1 30.3 40.3 24.3 55.1 44.2 65.9 29.3 35.7 | 122 164 157 154 224 125 95 199 183 102 125 76 114 32 63 115 78 110 122 164 68 61 | 10.4 21.9 15.0 16.9 18.9 11.4 14.7 18.0 15.7 20.2 21.4 11.0 14.2 7.7 10.0 16.6 9.6 26.6 11.2 21.5 7.5 17.5 | 19 20 19 6 8 23 8 20 8 20 20 8 23 23 23 19 20 19 19 23 26 7 | 29 28 27 27 28 28 31 29 29 29 31 31 31 31 31 31 31 31 29 28 4 8 | 19 21 20 19 20 22 21 23 20 16 27 30 26 25 25 26 29 26 28 19 0 1 | 7 7 8 8 8 7 6 8 8 5 5 6 5 4 5 5 6 4 1 6 6 7 | 1 2 3 3 3 2 1 2 3 1 1 2 3 - 1 2 - 2 1 4 - 1 | - - - - - - - - - - - - - - - - - 1 - - - - | - 1 6 2 3 2 - 3 - - 1 5 3 2 3 - - - 2 - 8 8 | 4 3 1 2 3 1 2 - 2 5 - - - - - 2 - 3 - 3 - |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първите пет дни на октомври топлото и сухо време създаваше благоприятни условия за оран, култивиране и брануване, както и за начало на есенната сеитба в главните зърнопроизводителни райони на страната. Валежите на 5 и 7.Х бяха първите след продължилия близо 25 дни безвалежен период, които затрудниха механизираното прибиране на реколтата. Почвеният слой на дълбочина 20cm реагира незабавно след падналите валежи и в края на десетдневието в цялата страна бе подходящ за сеитба и поникване на ранозасетите есенници. На 9 и 10.Х в редица станции се отчетоха отрицателни температури на повърхността на почвата (Кюстендил и София -4°C, Ивайло и Благоевград -2°C, Враца, Кнежа и Добрич -1°C), но слани се образуваха само във високите котловинни полета.
През първата половина на второто десетдневие преобладаваше топло време, което ускори разхода на влага от почвата. Закъснението в прибирането на късните пролетни култури задържаше провеждането на предсеитбените обработки, при което на много места бяха пропуснати благоприятните възможности за сеитба на пшеницата и ечемика. Показателите за влага в почвата реагираха бързо на неколкодневното сухо време и на 17.Х общият воден запас в Тракийската низина, Софийското поле и в района на Петрич - Сандански в слоя 0-20cm се понижи до 45-55% от ППВ.
От 18.Х до средата на третото десетдневие се създаде продължителна валежна обстановка, като през отделни денонощия валежите в определени станции достигаха до 23-27 l/m2. Разкаляната и влажна почва затрудняваше механизираните обработки. Запасите от продуктивна влага в повърхностния почвен слой се увеличиха до ниво, напълно задоволяващо началните етапи на развитие на зимните житни култури. Общият воден запас в слоя 0-20cm в част от Тракийската низина и Софийското поле до края на октомври се повиши до 65-74% от ППВ, а в Пловдивското поле и по поречието на р.Тунджа - до 75-85% от ППВ. В североизточната половина от страната общият воден запас в коренообитаемия почвен слой бе 86-96% от ППВ (вж. прилож. карта). Спирането на преваляванията и затоплянето на времето през последните 5-6 дни от месеца подобриха условията за работа на полето.
Водни запаси при пшеницата към 27.10.99г в слоя 0-20cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Сухото и топло време през първите шест-седем дни на октомври създаваше благоприятни условия за развитие на късните зеленчуци. Протичащите биохимични процеси в плодовете и есенните сортове грозде водеха до натрупването на повече захари, от съдържанието на които ще зависи качеството и спецификата на тазгодишната винена продукция. Есенната сеитба в Северна и Южна България стартира с необичайно добри темпове. В началото на месеца най-късно засетите царевични посеви от хибридна група 800 по ФАО достигнаха пълна зрелост. През последните дни на първото десетдневие настъпи чувствително влошаване на топлинните условия, а във високите котловинни полета се образуваха първите слани. Затрудненията в механизираното прибиране на реколтата забавиха освобождаването на площите от късни предшественици и подготовката им за сеитба.
В началото на второто десетдневие бързото повишение на температурите съдейства за покълването на ранозасетите посеви, част от които към 17-18.Х поникнаха. От средата на октомври се наблюдава рязко влошаване на условията за развитие на зимните житни култури. Температурите средно се понижиха с около 10°C, а на 17.Х се отчетоха първите интензивни есенни слани. В продължение на 7-8 дни времето се задържа хладно за сезона, което чувствително забави темповете на растеж и развитие на засятите през първата декада посеви. На 22.Х средноденонощните температури в редица станции в Северозападна България доближаваха биологичния минимум за активна вегетация.
През втората половина на третото десетдневие на октомври постепенно се създадоха условия за спиране на преваляванията и повишение на температурите. До края на месеца се отбеляза масово поникване на засятите през първата половина на октомври есенници. Ускориха се процесите на начално листообразуване и към 30.Х малка част от засятите посеви успяха да формират трети лист. Късните зеленчуци, които не се поддават на осланяване, имаха благоприятни условия за приключване на развитието си през повечето дни от последното десетдневие на октомври.
Дати на сеитба - пшеница, 1999г
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Най-отговорното мероприятие в селското стопанство през месеца - сеитбата на пшеницата и ечемика, започна добре в началото на октомври. Независимо от преобладаващо добрите условия през първата половина от месеца оптималните агротехнически срокове за сеитба се спазиха само от отделни стабилни кооперации и фермери с предварително изготвени разчети и осигурени средства за обработки и посевен материал. Част от засятата царевица не бе прибрана навреме, което ще има сериозни последици за качеството й.
Влошените метеорологични условия в края на второто и началото на третото десетдневие временно затрудниха провеждането на полските работи, но не са сериозно оправдание за оставените незасети повече от 1/3 от подготвените за сеитба площи.
Падането на първите есенни слани към края на второто десетдневие на октомври бе близко до нормалните срокове за полските райони на страната. Формираната допълнителна продукция от зеленчуци се прибираше поетапно, без обичайното напрежение, което се създава в селското стопанство при нужда от форсиране на прибирането, съчетано с есенната сеитба.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к."Младост1" надхвърлят ПДК до около 8 пъти в средата на месеца и до 4 пъти в началото и края на октомври. Съдържанието на сероводорд остава непроменено и през този период. Измерените количества прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение. Максималните еднократни стойности са отбелязани на 19 и 26.Х и са около 4.5 пъти над еднократната ПДК. На 26.Х средноденонощната концентрация превишава съответната ПДК около 8 пъти.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период.
Еднократните и средноденонощни стойности на сероводород в Бургас превишават до 1.5 пъти ПДК както в Морската градина, така и в центъра на града. Неколкократно са измерени концентрации на фенол над нормите. Максимумът е регистриран в Морската градина на 22.Х в обедните часове - 7 пъти над ПДК.
В Плевен в пункт НИМХ средноденонощните количества прах превишават до 2.5 пъти съответната ПДК (на 25.Х) през по-голямата част от дните на наблюдение.
На 2.Х в Пловдив в пункт "Ален мак" е измерена концентрация на серен двуокис, превишаваща средноденонощната ПДК 1.2 пъти. В пункт НИМХ средноденонощната ПДК за азотен двуокис е надвишена 1.2 пъти на 27.Х. В същия пункт неколкократно са регистрирани количества прах над средноденонощната ПДК. Максималната стойност е отбелязана на 15.Х - 1.6 пъти над средноденонощната ПДК.
През октомври дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, в които се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности на на общата бета-радиоактивност в приземния въздушен слой варират от 1.8 до 7mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.0mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През октомври оттокът на повечето наблюдавани реки в страната значително намаля в сравнение със септември. Най-силно намаляха протичащите водни количества на р.Камчия при Гроздьово.
В Северна България с увеличен отток спрямо септември беше само р.Искър. Оттокът на повечето наблюдавани реки намаля, като най-силно (повече от два пъти) намаля протичащото водно количество средно за месеца на р.Янтра при Каранци. С почти непроменен отток през октомври останаха крайните северозападни реки Тополовец при Акациево и Лом при Василовци, р.Вит при Тетевен, р.Осъм по цялото течение, р.Янтра при Габрово и р.Черни Лом при Широково. Средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България през октомври останаха по-малки от средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец, с изключение на реките: Огоста при Кобиляк и Искър при Нови Искър.
През октомври най-силно намаля оттокът на някои от черноморските реки. Протичащите водни количества, средно за месеца, на реките: Голяма Камчия при Преслав и Луда Камчия при Бероново намаляха около 3 пъти, на р.Камчия при Гроздьово - над 15 пъти, а на р.Средецка при Проход остана почти без промяна в сравнение със септември.
В Южна България оттокът на реките през октомври слабо се измени. Слабо увеличаване на оттока беше отбелязано на р.Марица и на някои от родопските й притоци, на р.Върбица при Джебел и в най-долното течение на р.Места. Слабо намаляха протичащите водни количества на реките: Арда, Тунджа, Места в участъка Якоруда м.Момина кула и на р.Струма.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната беше 462 млн.m3 - с 9% над средномногогодишната стойност за октомври и с 30% по-малък от оттока през септември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през октомври беше с променлива тенденция. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани през периода 16-18.X. при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските - през периода 28-31.X. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 4 до 49cm под нормата за октомври и с 44 до 69cm по-ниско в сравнение със септември.
Състояние на реките за месец октомври 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец октомври 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение със септември, беше установено при 23 водоизточника или около 66% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Разложки карстов басейн, както и в басейна на извор "Глава Панега". В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 22 до 53% от тези през септември. Повишението на дебита, установено при 12 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в Искрецки и Етрополски карстови басейни, както и в басейните на масива Голо бърдо и Стойловската синклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 238-455% спрямо същите стойности, регистрирани през септември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 211cm спрямо септември бе установено при 39 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Лом, Русенски Лом, Марица и Струма. Предимно се понижиха водните нива в Софийската котловина. Повишение на нивата с 1 до 120cm беше регистрирано при 23 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина и Кюстендилската котловина.
През изминалия период предимно се повишиха (от 2 до 31cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хори-зонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -39 до 44cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Предимно се понижиха (от -67 до -25cm) нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се водните нива в обсега на Ихтиманската и Средногорската водонапорни системи съответно с 22cm и 4cm. Предимно се повиши-ха водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 13cm и в подложката на Софийския грабен с 4cm. Останаха без изменение водните нива в обсега на Местенския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена по-добре изразена положителна тенденция. Тенденция на повишение беше наблюдава-на при 72 пункта, от които 45 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Пови-шението на водните нива от 2 до 1960cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Искър, Камчия и Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонс-ката система в обсега на Пловдивския грабен, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система, както и в сарматския водоносен хоризонт. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 392 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейните на Стойловска синклинала и Преславска антиклинал, както и за студените пукнатинни води в Рило-Родопския регион. В тези случаи дебитът на изворите е нарастнал с 214-434% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 1 до 268cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунави и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.35 и 171 l/s беше най-голямо в басейна на извор "Докузака" в Стойловската синклинала, в палеогенския водоносен хоризонт на Варненския артезиански басейн и за студените пукнатинни води в Рило-Родопския регион. В тези случаи дебитът на изворите е 36-69% от средните (10-годишни) стойности.
Състояние на подземните води през октомври 1999г.
Състояние на подземните води през октомври 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
В Нордкьопинг, Швеция (където се намира Шведският институт по метеорология и хидрология) от 13-17 септември т.г. се проведе този голям форум. В него взеха участие над 300 специалисти от практиката и учени от 31 европейски страни, САЩ, Канада и Египет и бяха изнесени около 120 доклада. За пръв път се събраха заедно да дискутират проблемите си както представители на държавните метеорологични и хидрологични служби и институти, така и на частния сектор в тази област.
Директорът на Шведския институт по метеорология и хидрология г-н Hans Sandebring в приветствието си към участниците подчерта целите на коференцията в следните аспекти:
- Всички специалисти по метеорологично обслужване да имат възможност да представят и демонстрират техните продукти и начини на обслужване;
- Да се предостави възможност на потребителите, експертите и доставчиците да изложат примери на оперативно използване на метеорологията;
- Да се направи преглед на съвременните познания и опит относно перспективите и да се чуят предстоящите нужди от метеорологични приложения.
Конференцията беше открита с пленарни доклади от H. Bottger, D. Burridge (от Европейския център за средносрочни прогнози на времето) и P.Lynch (МС на Ейре), в които се третираха постиженията и проблемите при обслужване със средносрочни, сезонни и краткосрочни прогнози. От представителя на СМО д-р А.Зайцев бе изнесен доклад върху принципите и изискванията към международния обмен на данни според решенията на ХIII Конгрес на СМО.
В основните сесии преобладаваха доклади и демонстрации по усъвршенствани прогностични и информационни приложни продукти за обслужване на транспорта, околната среда, енергетиката, строителството, застраховането, медиите и други области на националното стопанство. Имаше силно присъствие на частния метеорологичен сектор и дискусии по регулиране на взимоотношенията (относно обмена на информация и пазара на обслужване) с държавните МС и ХМС.
Директорът на Полския институт по метеорология и управление на водните ресурси проф. Jan Zielinski докладва плана за модернизация на системите за мониторинг, прогнози и предупреждения. Полското Правителство и Световната банка са отпуснали за тази цел 200 млн $US след катастрофалното наводнение през юли 1997 г. в южните райони, при което загинаха 54 души и щетите са възлезли на няколко милиарда $US. Работи се по изграждане на националната радарна система, телеметрична приземна мрежа от станции, надграждане на системите, управляващи и прогнозиращи в хидрологията, прилагане на числените модели за прогнози и предупреждения (на немския и английския едновременно) и съвременно бързо и ефективно разпространение на информацията до потребителите. Д-р M. Kurz от Германската метеорологична служба докладва за постиженията по развитие на предупредителните системи за опасни метеорологични и хидрологични явления и за сътрудничеството на 10 страни от Европа, разполагащи с модерните технологии за това. Тези усилия са форсирани от бедствените ситуации в Европа през 1998 г. с причинени щети за над 3 млрд $ US от ураганни ветрове, градови щормове, снежни виелици и наводнения.
Полезни с нови метеорологични и агрометеорологични приложения за обновяване (прогнози и информации) за обслужване на земеделието бяха около 15 доклада. Част от тях са насочени към намаляване щетите от опасни и бедствени метеорологични явления.
Съвременното състояние и проблемите на обслужването на застрахователния сектор с метеорологична информация бе разгледано в 2 доклада: от Силви Данет (Франция) "Застрахователният сектор и данните за времето - резултати от изследване на "Initial" за Метео-Франс" и от М. Петрова (Русия) "Време-застраховане, свързано със специализираното обслужване на потребителите". Третират се въпроси като: как и какви метеоролгични рискове трябва се прогнозират и подлагат на застраховане, каква част са те от общия пазар на застраховането, как трябва да се оценяват колебанията на климата и времето за тези цели. Дават се препоръки за изработване на атрактивни и актуални климатични информации с 3 основни приложения: оценки на риска, определяне на премиите и установяване на щетите. Първата разработка е направена чрез анкетиране на застрахователи, презастрахователи, брокери, главни експерти и др. Във втората се посочва и фактът, че за последните няколко десетилетия световните загуби от неблагоприятни метеорологични явления са се увеличили с фактор 40. Разглеждат се и нови проблеми и необходимости, свързани с появата на частния сектор в застраховането.
Представените от двамата български участници (д-р П. Симеонов и н.с. Д. Николов и на други колеги от НИМХ като д-р Е.Моралийски, н.с. А. Ценкова, н.с. Ю. Иванчева и др.) доклади относно приложения на метеорологията за застрахователни нужди и земеделието, опасни явления като обледеняване на съоръжения и замърсяване на градската среда и други, предизвикаха интерес всред широк кръг специалисти. С голам интерес бе посрещнат доклада по ефекта от хидрометеорологичното обслужване, извършвано от НИМХ в различните сектори на икономиката в последните трудни години на преход, както и на съвременните нужди, които изискват достигане на европейските технологични стандарти.
В паралелната сесия по завършващата Европейска програма COST-78 се докладваха завършени работи по комплексиране на наземна, радарна и спътникова информация и моделите за прогнози на времето и опасните явления. Erik Liljas от Шведския МХИ изнесе интересен доклад относно постиженията и перспективите на технологиите за свръхкраткосрочно прогнозиране (Nowcasting Techniques) и постигането на значителни ефекти при намаляването на жертви и щети, когато се съчетава ползването на различните видове информация. Като пример за успешни и ефективни в комерсиален аспект бяха докладвани метеорологични информации и прогнози, с които Световното първенство по футбол във Франция-98 е обслужвано от Метео-Франс.
Фирми от Германия, Англия, Франция, Швеция, Финландия, Русия, Словакия и др. участваха в изложба с експонати и демонстрации на метеорологични продукти (прогнози, визуализации, мултимедийни продукти, информации, софтуери и др.) и прибори за специализирани автоматизирани наблюдения на различните видове обекти. Представителят на Шведската фирма Halogen Erik Hornfeldt изтъкна в експозето си "Интернет - нова медия и нова бизнес област", че съвременните метеоролози имат щастието да живеят на вълната на новата електронно-медийна революция, което силно стимулира и създаването на нови специализирани и всеобхватни информационни продукти и прогнози.
Официално се конституира и обяви Европейското метеорологично дружество с участие на Националните дружества от 21 страни. За президент на ЕМД с мандат 3 години бе избран д-р Rene Morin от Франция.
Директорът на Шведския институт по метеорология и хидрология обяви успешните и ползотворни резултати на конференцията, а от ръководството на Унгарската МС се получи предложение за домакинство на ЕСАМ 2001г.
Сборникът с резюмета от ECAM 99 се намира на разположение на интересуващите се в библиотеката на НИМХ.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Б. Такева, ст.н.с. д-р.Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова