УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
От 1 до 4.IX страната се намираше в циклонално поле, а на 3 и 4.IX - в комбинация с антициклон на север. Времето беше облачно, с повсеместни и интензивни валежи от дъжд, които главно в Източна България причиниха наводнения и имаше човешки жертви. От 5 до 7.IX, в антициклонално поле, облачността намаля и се установи предимно слънчево време. От 8 до 11.IX, в размито циклонално, после - антициклонално, поле времето беше предимно облачно и на места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици.
От 11 до 17.IX, в южната периферия на антициклон, центърът на който бавно се премести от Финландия и северните райони на Русия към Украйна, времето беше слънчево и сравнително топло. Временно проникване на по-хладен въздух от североизток на 18.IX причини краткотрайни превалявания от дъжд, придружен от гръмотевици над Североизточна България.
От 19 до 28.IX Югоизточна Европа беше обхваната от топъл въздух, в системата на траен антициклон. Времето беше почти тихо, слънчево и топло, в низините след пладне - и горещо. Максималните температури, главно в периода 25-28.IX в отделни райони достигаха до 36°C. На 29.IX от северозапад нахлу студен въздух. Вятърът се усили, облачността се увеличи и преваля дъжд. Температурите се понижиха с 5 до 8°C. На 30.IX, в изградилия се баричен гребен, облачността намаля, вятърът отслабна и температурите слабо се повишиха.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Тази година през септември нямаше значителни колебания на температурата, като през първата половина на месеца средноденонощната беше около, а през втората - по-висока от нормалната. Краткотрайни захлаждания имаше около 4, 13, 21 и 29.IX. Затопляния бяха регистрирани около 2, 8, 17 и през периода 23-28.IX, като около 27.IX времето беше горещо - средноденонощни температури между 22 и 25°C.
Средните месечни температури в равнините са предимно между 17 и 20°C, в Сандански 22°C, а в планинските райони - между 7 и 12°C, на вр.Ботев 5.9°C, на вр.Мусала 3.3°C. В повечето райони те са с 1 до 2.5°C по-високи от нормалните, а относително по-ниски - в Източна България.
Най-високите температури през септември (предимно между 31 и 36°C, в Джебел 38.5°C, в планините между 20 и 25°C, на Черни връх 17.0°C, на вр.Ботев 16.0°C, на вр.Мусала 14.3°C) бяха измерени предимно около 27.IX, а най-ниските (между 7 и 12°C, по Черноморието и в крайните югозападни райони около 13°C, в планинските райони между 3 и 8°C, на вр.Ботев 0.8°C, на вр.Мусала -2.0°C) - около 13 и 21.IX.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през септември 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Основната част от валежите през септември паднаха през първото петдневие на месеца. Слаби превалявания имаше на отделни места и около 11 и 20.IX и в края на септември.
Броят на дните с валеж 1 и повече милиметра е между 3 и 7, на вр.Мусала - 9 дни. По Черноморието, в Североизточна България, в северозападните райони и в планините денонощният валеж от 2 до 5 пъти беше повече от 10mm. В по-голямата част на Тракийската низина нито веднъж денонощният валеж не е бил повече от 10mm. В Североизточна България и по Черноморието в 1 до 3 дни той беше повече и от 25mm. Максималният денонощен валеж в Югозападна България и Тракийската низина е предимно между 8 и 15 мм, а в останалата по-голяма част на страната - между 20 и 50 мм, в Добрич - 75mm, в Образцов чифлик - 58mm, в Бургас - 57mm, в Русе - 54mm и беше измерен предимно през първите пет дни на месеца.
Сумата на валежите в Североизточна България и по Черноморието е предимно между 80 и 120 мм, в някои райони - до 160 мм, в Разград - 190 мм, в Добрич 166 мм, в Образцов чифлик - 161mm, т.е от 2 до 5 пъти повече от месечната норма. В западната и централната част на Дунавската равнина и в планините валежите са от 40 до 70mm - около и повече от нормата. Относително по-малко са валежите в по-голямата част на Южна България (сумата на валежите е между 10 и 30mm, което е между 50 и 90% от нормата).
Валежи
Валеж през септември 1999г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше само в отделни райони на Източна България и в някои части на планините. В по-голямата част на страната вятърът не е достигал 14m/s. Броят на дните със силен вятър в Бургас е 5, в Русе - 3, във Варна, Кърджали и Хасково - 1, на вр.Ботев - 2, на Черни връх - 5, на вр.Мургаш - 8 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 3.5 и 5.5 десети от небосвода, в планините от 5.5 до 7.5, на вр.Ботев 7.4 десети) е около и повече от нормата. Слънчевото греене беше между 170 и 250 h, в София - 232 h, в Карнобат - 272 h, т.е. около и по-малко от нормалното за месеца. Броят на ясните дни (предимно между 4 и 10, в Пловдив 12, в Свиленград и Сандански 11, в планините предимно 1-2, на вр.Мургаш 4 дни) в повечето райони е близък до нормата, а броят на мрачните дни (предимно между 3 и 8 дни, в Сандански 2, в планините до 12 дни) - около и повече от нормата.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 11 дни от месеца. С повсеместно развитие те бяха на 3, 4, 10, и 29.IX. Гръмотевични бури с локален характер бяха отбелязани на 5, 8, 9, 11, 15, 16 и 30.IX. Имаше съобщение за ударено от мълния момче край с. Гроздьово, Бургаско.
Валежи от град бяха регистрирани в 2 дни от месеца: на 3.IX в Пазарджишко с малко щети върху земеделски култури и на 5.IX на вр.Снежанка.
Бедствено положение беше обявено след поройните и продължителни валежи от 2 до 5.IX в Североизточна България и Бургаска област. Най-големи щети от наводненията имаше в областите: Шуменска (общ. Велики Преслав, Смядово, Каспичан), Търговишка (общ. Попово, Омуртаг, Антоново), Разградска (Цар Калоян, Лозница, Вятово), Варненска (общ. Долен Чифлик и още две общини в Лудогорието), Добричка (Ген. Тошево, Крушаре, Балчик), Пазарджишка (с. Варвара и Братаница). Големи щети и жертви бяха нанесени в Бургаско - на къмпинг "Ахелой" и наводнени хотели в компл."Слънчев бряг", солниците край Поморие и др. Съобщаваше се за преливане на язовири и реки (Врана и Сива, Шуменско). Отнесени мостове и пътища, залети с кал и тиня земеделски площи, наводнени къщи и обекти, прекъснато електро- и водно снабдяване, удавени животни и хора (13 жертви) и завлечени превозни средства бяха част от последствията, чието отстраняване продължи над седмица с помощта на правителството, органите на Гражданска защита и местното население. По предварителни данни средствата за отстраняване на щетите възлизат на над 44 млн. нови лева.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
cлaнa | ||||
| > 15 | > 20 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 17.7 18.6 18.7 18.5 18.4 19.7 18.3 19.5 18.3 17.4 19.3 19.7 19.4 19.2 19.7 20.0 19.9 18.7 22.0 17.5 3.3 5.9 | 1.6 1.1 1.0 0.7 1.1 1.4 1.0 0.5 0.5 1.2 0.9 0.8 0.9 0.6 1.1 1.5 1.5 1.6 2.0 0.8 1.0 1.3 | 32.3 35.0 34.0 33.6 35.2 34.0 34.9 35.9 32.4 34.3 30.6 31.9 33.5 35.0 34.3 35.5 34.0 33.0 34.4 33.6 14.3 16.0 | 9.2 8.2 11.5 9.5 7.6 9.0 8.4 10.4 9.5 8.3 12.5 14.2 12.0 8.5 10.2 8.0 10.7 10.4 13.0 8.0 -2.0 0.8 | 32.6 59.5 68.5 54.8 41.8 36.4 55.5 152.6 160.9 165.9 82.7 109.9 30.7 30.9 25.8 11.8 20.2 34.6 20.3 30.9 63.2 85.4 | 86 156 166 100 100 91 126 372 342 535 267 262 85 94 70 37 63 123 88 77 186 115 | 13.2 23.1 23.8 16.4 22.6 13.0 33.1 53.8 57.9 75.2 37.8 56.6 22.4 19.0 7.8 6.4 9.6 12.0 10.8 8.8 14.8 38.9 | 1 1 11 5 11 5 5 4 4 3 4 4 5 4 2 5 2 1 3 3 1 2 | 28 28 29 28 28 29 29 29 28 26 30 30 30 30 30 30 30 30 30 29 0 0 | 3 8 5 5 5 11 4 10 4 4 7 12 8 8 13 13 16 5 29 5 0 0 | 5 5 7 6 6 7 6 5 6 6 6 6 3 4 4 3 4 7 5 5 9 4 | 2 3 3 2 1 1 1 5 5 4 3 3 1 1 - - - 1 1 1 2 3 | - - - - - - 1 3 3 3 2 2 - - - - - - - - - 2 | - - - - - - - 3 - - 1 6 - 1 1 - - - - - - 2 | 3 1 2 - 1 2 - 1 - 1 3 5 1 4 - 2 1 2 4 2 1 2 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
В началото на септември в източната половина от страната паднаха обилни дъждове, които в отделни райони придобиха характер на природно бедствие. В Русе, Варна, Разград, Силистра, Добрич, Карнобат и Бургас за четири дни количеството на падналите валежи трикратно надвишаваше месечната норма. По долното поречие на р.Камчия°Cтаро Оряхово, Долен Чифлик, Гроздево и Дългопол) след оттичане на водите се задържаха затлачени участъци с напълно унищожена селскостопанска реколта. Обилните валежи в началото на септември нанесоха щети и в района на агростанции Преслав, Царев брод; бяха залети площи в близост до Бургас (селата Каблешково, Медово и Ахелой). В края на десетдневието от измерванията се отчете достигане до ППВ в еднометровия почвен слой в цяла Североизточна България и Предбалкана.
От началото на второто десетдневие на септември започна продължителен безвале-жен период, вследствие на който в югозападната половина от страната се оформи, а след това и утвърди ранно есенно засушаване. Повърхностните почвени обработки през втората половина от месеца протичаха в условия на постоянно намаляващи водни запаси. Потреб-лението на вода от растенията в крайните етапи на вегетацията е силно ограничено, но качеството на предстоящата есенна сеитба е в пряка зависимост от количеството на водните запаси в почвата. В края на второто десетдневие общият воден запас при угарта в слоя 0-20cm в Тракийската низина и по поречието на р.Струма бе между 45 и 50% от ППВ.
През третото десетдневие на месеца продължи сухото време. През повечето дни от периода температурите достигаха 30°C (нещо нехарактерно за този сезон), при което се ус-кори изпарението на влага от почвата. В припланинската част на Северна България сеитба-та на есенните посеви започна при общ воден запас 65-67% от ППВ в слоя 0-20cm и 11-14mm или m3 вода/da продуктивна влага. В Източна България водните запаси в орния слой се понижиха до 70-83% от ППВ, но се запази водещата позиция на тези райони спрямо остана-лата част от страната по влагозапасеност. В Южна България водният режим на почвата до-пълнително претърпя промяна в отрицателна насока. При общ воден запас 38-45% от ППВ (в Тракийската низина) и около 40% от ППВ (по долината на р.Струма) имаше основание за тревога за качественото провеждане на предстоящата сеитба (вж. прилож. карта).
В края на септември в еднометровия почвен слой при късните полски култури влагозапасеността бе значително по-добра. Продуктивната влага достигаше 30-60m3/da, а в поливните участъци и над 100m3/da.
Водни запаси при угарта към 27.09.99г в слоя 0-20cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през септември протече при топлинни условия около нормата за сезона.
Относително по-хладното време през първото десетдневие временно забави протича-нето на последните етапи от развитието на късните земеделски култури, а падналите обилни валежи в началото на месеца в източните райони на страната унищожиха на места напълно селскостопанската реколта. През първото десетдневие при ранните царевични хибриди протичаше преход от "млечна" към "восъчна" зрелост, къснозасeтият слънчоглед приключи развитието си, а захарното цвекло масово навлезе в "техническа зрелост". По-хладното и влажно време през този период поддържаше благоприятни условия за развитието на патогени, причиняващи гниене по плодовата и зеленчукова реколта.
През второто десетдневие на месеца агрометеорологичните условия бяха благоприят-ни за развитието на късните зеленчуци (зеле, карфиол, праз и др), за доузряването на есен-ните сортове овошки. Царевицата във високите полета към средата на септември навлезе във восъчна зрелост, а засетият в нормални срокове памук встъпи във фаза "узряване".
Слънчевото и необичайно топлото време през третото десетдневие на септември с максимални температури достигнали на места до 33-34 оС съдействаха за натрупване на повече захари в зреещите есенни сортове ябълки, круши и при винените сортове грозде.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-голямата част от септември условията бяха подходящи за прибиране на узрялата селскостопанска продукция. През месеца се провеждаше оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване с есенни култури. През третото десетдневие на отделни места в страната започна сеитбата на пшеница и ечемик.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответ-ните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от много-годишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. Младост 1" надхвърлят ПДК до около 6 пъти както и през предходните месеци. Епизодично високи стойности са измерени през нощта на 10 срещу 11.IX. Съдържанието на сероводород остава непроменено и през този месец. Измерените количества прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през по-голямата част от дните на наблюдение. Максималните еднократни стойности са отбелязани на 10 и 14.IX и са около 3 пъти над еднократната ПДК. На 14.IX средноденонощната концентрация превишава съответната ПДК около 4 пъти.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период.
Стойностите на сероводород в Бургас превишават нормите както в Морската градина, така и в центъра на града. Максималната концентрация - около 2 пъти над ПДК, е измерена на 28.IX в обедните часове в Морската градина.
В Плевен в пункт НИМХ средноденонощните количества прах превишават до 4 пъти съответната ПДК (на 24.IX) през по-голямата част от дните на наблюдение.
В Пловдив, в пунктове "Ален мак" и "Аптечно управление", неколкократно са измерени концентрации на серен двуокис, превишаващи средноденонощната ПДК до 1.5 пъти (на 9.IX в пункт "Ален Мак"). В пункт НИМХ трикратно са регистрирани количества прах над средноденонощната ПДК. Максималната стойност е отбелязана на 8.IX.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
Падналите интензивни валежи през първите дни на септември предизвикаха преминаване на изключително високи води при много от реките в Североизточна България. Водите на някои реки излязоха от коритата си и предизвикаха катастрофални наводнения.
През периода 1-6.IX най-силно се повишиха нивата на реките: Янтра при Каранци с 1,35m и максимално регистрирано протичащо водно количество (Qmax) 139m3/s; Голяма река при Стражица с 1,3m и Qmax 26m3/s; Черни Лом при Широково с 2,15m и Qmax 20m3/s; Русенски Лом при Божичен с 2,84m и Qmax 30m3/s; Голяма Камчия при Преслав с 2,55m и Qmax 118m3/s; Камчия при Гроздьово с 5,6m и Qmax 338m3/s; Луда Камчия при Бероново с 1,4m и Qmax 30m3/s. Повишенията на нивата и увеличенията на оттока на останалите наблюдавани реки в Северна България бяха слаби и средно за месеца протичащите им водни количества бяха под средните стойности за многогодишен период на наблюдение през септември. Почти без промяна през целия месец остана оттокът на югоизточните реки Средецка и Факийска.
В Южна България повечето наблюдавани реки протичаха със слаби денонощни изменения на нивата. По-значително увеличаване на оттока и повишаване на нивото със 75cm през първото десетдневие на септември беше наблюдавоно само на р.Тунджа при Елхово. По-слабо повишение на нивата и увеличения на оттока бяха отбелязани през същия период и на югозападните реки Струма след Крупник и Места в участъка Момина кула - Хаджидимово. Средномесечните протичащи водни количества само на реките: Марица при Пловдив и при Свиленград, Харманлийска река при Харманли, Тунджа при Елхово, Арда при Рудозем, Места при Хаджидимово и Струма при Бобошево останаха над средните стойности за месеца.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през септември беше 657m3 - с 39% над средномногогодишната стойност на речния отток през септември и с 19% по-голям от оттока през август.
Нивото на р.Дунав в българския участък през септември беше с променлива тенденция. Най-високите водни стоежи бяха регистрирани през периода 8-13.IX при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските през периода 27-30.IX. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 1 до 48cm над нормата за септември и със 75 до 85cm по-ниско в сравнение с август.
Състояние на реките за месец септември 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец септември 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с август беше, установено при 22 водоизточника или около 65% от наблюдавани-те случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Разложки и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на масива Голо бърдо В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 43-67% от същите, регистрирани през август. Повише-нието на дебита, установено при 12 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подзем-ните води в Етрополски карстов басейн, както и в басейните на Тетевенска и Преславска антиклинали. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200-767% спрямо същите стойности, регистрирани през август.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 1 до 83cm спрямо август бе установено при 46 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на р.Дунав и в Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 1 до 191cm беше регистрирано при 17 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Лом и Марица
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -24 до 10cm) с много добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с много по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -61 до 13cm) с по-добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водо-носна система на Североизточна България. Предимно се понижиха с около 76cm нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 3cm, в Ихтиманската водонапорна система с 1cm, в подложката на Софийския грабен с 3cm и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 10cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Средногорската водонапорна система с 37cm.
В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена слабо изразена положителна тенденция. Тенденция на повишение беше установена при 62 наблюдателни пункта, от които 39 кладенци и 23 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1859cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Марица и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система, както и в хотрив-баремската водоносна система. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 1682 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейните на Тетевенската и Преславска антиклинали, както и за студените пукнатинни води в Родопския регион. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 209-706% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 2 до 205cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунави и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.38 и 391 l/s, беше най-голямо в Етрополски карстов басейн, в басейните на масива Голо бърдо и платото Пъстрина, както и в палеогенския водоносен хоризонт на Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 29-39% от средните (10-годишни) стойности.
Състояние на подземните води през септември 1999г.
Състояние на подземните води през септември 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Петрова, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова