УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.VIII Във височина атмосферното налягане над Балканския полуостров беше относително ниско, при земята премина атмосферен фронт. На много места преваля, като някъде валежите бяха доста интензивни и придружени с гръмотевици и временно усилване на вятъра.
4-11.VIII Над Средна Европа се изгради антициклон, като страната попадна в южната му периферия. Установи се слънчево и почти тихо време, температурите постепенно се повишаваха и от 9 до 11.VIII в повечето места бяха между 34 и 39°C, само по Черноморието бяха по-ниски. На 7 и 8.VIII в следобедните часове в планинските райони се разви мощна купеста и купесто-дъждовна облачност и там преваля и прегърмя.
12-14.VIII Под влияние на преминаващ атмосферен фронт атмосферата отново се лабилизира и през следващите 2-3 дни имаше променлива облачност, по-значителна на 13.VIII. Вятърът от северозапад и запад временно се усили, по-чувствително в Дунавската равнина и по Черноморието. Главно в Северна България и в югоизточните райони преваля и прегърмя. Температурите се понижиха със 7-8°C.
15-21.VIII В условията на размито антициклонално поле при земята и във височина отново беше сухо, слънчево и горещо. Температурите от 18 до 20.VIII отново достигнаха 36-39°C, на места до 40°C.
21-23.VIII Отново премина атмосферно смущение, облачността се увеличи, вятърът се усили, на много места преваля и прегърмя, като повече бяха валежите в Северна България, където и понижението на температурите, особено на 22.VIII, беше по-чувствително.
23-26.VIII При земята баричното поле се разми, като имаше слаб антициклонален градиент, а във височина долината много бавно се изтегляше на изток. Облачността беше променлива, на 24 и 25.VIII на много места намаляваща до слънчево време. В следобедните часове се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност и на места имаше краткотрайни превалявания и сръмотевици. Температурите се нормализираха.
27-30.VIII И при земята и във височина страната се намираше в периферията на слаб гребен от югозапад. Преобладаваше слънчево и топло време, с временни увеличения на облачността. Над Италия се зароди циклон, който през следващите дни оказваше влияние върху времето у нас.
31.VIII Под влияние на неустойчивата
въздушна маса, приближаваща се от запад, облачността се увеличи и на места
в северозападните райони преваля дъжд, придружен с гръмотевици.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната августовска температура (между 22.1 и 26.4°C) в равнините беше с 1.1 - 2.6°C по-висока от нормата. По планинските върхове температурата беше с около 2.0°C по-висока от нормата. Най-високите температури през месеца (между 31.6 и 40.5°C) бяха измерени на 10.VIII в Бургас и на 21.VIII в Сандански. По планинските върхове максималните температури бяха около 7.2°C на вр.Мусала и 14.2°C на вр.Мургаш на 21.VIII. Под нормата бяха температурите в началото на първото десетдневие на месеца. Топло беше времето през второто десетдневие, температурите бяха над нормата. Най-ниските температури бяха между 8.6°C в Кнежа (29.VIII) и 15.4°C в Бургас (28.VIII) и по планиските върхове Мусала (-3.7°С) и Ботев (1.0°C) на 27.VIII. През месеца броят на дните с температура над 20°C се колебае от 19 до 31, а над 25°C - между 4 в Добрич и 19 в Сандански.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през август 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за по-голямата част от България беше около и под нормата (11-80%). В Източна, отделни части на Югозападна България и в някои централни райони°Cевлиевско) сумата на валежите е над нормата (134%). В Шабла падналите валежи са значително над нормата (412%), а във Варна - под нормата (44%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата, а на вр.Снежанка - над нормата (162%). Превалявания имаше в началото на първото и второто десетдневие и около средата на последното десетдневие на август.
Броят на дните с валеж повече от 1mm е между 2 и 7, в планините до 9. Дните с валеж над 10mm са от 1 до 3, в планините до 4. Валеж по-голям от 25mm има 1 ден във В.Търново, Добрич, Кърджали и Хасково. Максималният денонощен валеж беше в Добрич (40.7mm) на 4.VIII, Хасково (48.2mm) и Кърджали на 3.VIII (28.4mm).
Валежи
Валеж през август 1999г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Времето през август беше предимно тихо, с изключение на периодите 11-14.VIII и 30-31.VIII в Русенско. Силен вятър (14m/s и повече) предимно североизточен имаше главно през периода 21-22.VIII в Североизточна България.
Силен северен вятър имаше на 12.VIII в Хасковско - над 20m/s и в Кърджалийско. На 22.VIII силен северен вятър бе регистриран в най-южните райони на страната. Силни ветрове имаше и по високите върхове: силен южен вятър на вр.Мургаш (20m/s) и Черни връх (14m/s) през периода 16-18.VIII, а на вр.Ботев - северозападен на 14 и 15.VIII със скорост 18 и 14m/s. На вр.Мусала през целия месец времето беше спокойно. Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 6 в Русе, на вр.Ботев - 4.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 1.9 и 4.0 - за по голямата част от България това е около и под нормата, а в североизточните райони (Обр. Чифлик) - над нормата. Броят на ясните дни е между 9 и 20 за равнините (над нормата), а на мрачните e между 1 и 6 (за равнините под нормата). За върховете Ботев и Мусала средната облачност беше 5.2 и 5.4, с по 4 ясни дни на вр.Ботев и на вр.Мусала, а мрачните дни бяха 9 и 8 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 15 дни от месеца. С повсеместно развитие те бяха на 2, 12, 15, 22, 26, и 27.VIII. Предимно в южните райони от страната гръмотевични бури имаше на 1, 3, 7, 21, 24, и 30.VIII, а главно в Северна България - на 13.VIII. На 8, 11 и 31.VIII гръмотевичната дейност беше с локален характер.
Валежи от град бяха регистрирани в 12 дни от месеца. Сравнително с масов характер и най-интензивни те бяха на 12, 13, и 22.VIII със съобщения за по-значителни щети в Пловдивска, Силистренска, Разградска и Шуменска области. Локални бяха градовите валежи на 1, 2, 3, 7, 14.VIII (Великотърновско), 21, 22, 23.VIII (Кърджалийско и Смолянско) и 27.VIII. Системата полигони за противоградова защита към МЗГАР са провели въздействия върху градови облаци в 9 дни от месеца.
За по-значителни щети от бури с поройни валежи беше съобщено при наводнени села от Габровско и Кърджали (там с вятър 17-20 м/с) на 2.VIII. На 12.VIII бурите с градушки имаха опустошителен характер в Първомай и околностите (град като "яйце" и "ябълка", отнесени и повредени 1300 м2 покриви и 16 000 м2 стъкла от домове и обществени сгради, земеделски култури - за 1.5 млн. нови лв., в община Исперих и села в Разградско (Завет -град до 2cm), в села от Силистренско (с град като "гъше яйце", скъсани електропроводи, 100% щети върху култури, отнесени покриви) - щети общо за региона около 5 млн. нови лв.
Жертви на мълнии: На 2.VIII мълния убива стадо овце в с.Стражевци (Кърджалийско), а на 12.VIII от мълния загива 1 пастир край с.Висок (до Омуртаг). На 22.VIII (21.30 ч.) двама младежи загиват от мълния при разходка по Атлиманския плаж край Китен. Един младеж е загинал също тогава от мълния в местн. Живар кория край с.Шишмановци (Харманлийско). Убити са и 28 крави край р.Тунджа.
Смерч на 3.VIII се разви от 11 до 11.40 ч над Черно море в залива на север от Созопол - започнал от района на с.Черноморец и се е насочил към Созопол. По данни на очевидци (хоботът е заснет от любител) стълбът е бил черен и висок около 300m, засмукал пяна, пясък и вода. По данни на Държавната инспекция по корабоплаване в Созопол, смерчът, с височина 150m, изглеждал като огромен облак прах и вода с въртеливо движение и е дошъл от север, разсеял се е за кратко време в морето, след което е завалял проливен дъжд. Жертви и щети няма.
Сухото и горещо време от 19 до 22.VIII помогна разширяването на причинени от хора пожари. От 21 до 23.VIII общо са гасени 43 пожара (от които 11 горски) в Сакар планина (започнал край с. Черепово, Харманлийско от 20.VIII), Хасковско, Старозагорско, Кърджалийско, Симитлийско (Кресненско - 1500 дка гори), Пернишко и др. В Сакарския ретион пожарите са обхванали 150 000 дка земя, от които 34 000 дка гори (1/10 от горския фонд на Сакар планина) и оценката за възстановяване на щетите там е 10 млн. лв.
Пълното слънчево затъмнение на 11.VIII беше атракцията на месеца, при което приземните температури спаднаха с 2-3°C за кратко време. По-изчерпателна ивнформация ще има в публикациите на специалистите, с участието на учени и от НИМХ.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
гръм. бури |
||||
| > 20 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.0 22.7 22.9 22.7 22.4 23.1 22.7 24.6 23.4 21.6 23.3 23.7 23.3 24.1 24.4 23.6 24.3 23.0 26.4 22.3 7.2 9.2 | 2.5 1.2 1.3 1.3 1.0 0.8 1.6 1.8 1.9 2.1 1.6 1.6 1.1 1.8 2.2 1.5 2.3 2.5 2.3 1.9 2.4 2.0 | 36.4 39.2 39.5 36.7 37.0 36.5 36.9 40.0 37.2 36.1 32.0 31.6 36.2 39.7 37.8 38.0 38.7 37.5 40.5 39.0 19.2 21.2 | 10.0 8.8 12.5 10.7 8.6 9.5 9.3 12.0 11.0 11.0 14.4 15.4 13.5 9.8 9.5 9.0 11.2 11.5 15.3 10.3 -3.7 1.0 | 12.2 17.3 5.1 8.8 13.1 41.0 54.5 45.1 25.8 64.5 13.0 23.6 67.3 50.6 60.1 58.4 20.1 20.5 - 6.8 19.1 110.3 | 24 48 11 14 27 85 85 87 44 146 41 87 182 158 136 110 53 58 - 17 42 100 | 5.0 10.2 1.8 4.1 10.2 20.8 24.7 18.4 7.0 40.7 5.2 9.6 22.8 28.4 48.2 23.4 6.0 14.5 - 3.5 13.6 38.8 | 31 1 14 3 27 14 14 4 12 4 22 14 3 3 3 13 3 1 - 3 31 3 | 20 25 24 22 22 24 24 28 24 19 30 31 27 26 28 26 28 24 31 23 0 0 | 7 8 10 10 8 10 9 12 10 4 9 9 10 13 13 10 15 11 19 8 0 0 | 3 3 4 3 2 6 6 6 7 4 3 3 6 5 3 5 4 3 - 3 2 9 | - 1 - - 1 1 2 1 - 1 - - 3 2 1 2 - 1 - - 1 4 | - - - - - - 1 - - 1 - - - 1 1 - - - - - - 2 | 1 1 - - - 1 6 - - - 4 - - 2 - - - - - - 4 | 3 2 0 3 2 4 4 3 - 2 3 1 5 4 - 5 3 6 4 4 2 3 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първата половина на първото десетдневие на август осезателно се чувстваше последействието от значителните валежи, паднали в края на юли. С повишаването на температурите, които в края на десетдневието достигнаха до 40°C, се ускори изчерпването на влагата в почвата. Общият воден запас в Източна България, Тракийската низина и крайните южни райони в еднометровия почвен слой към 10.VIII бе по-нисък от минималните стойности, осигуряващи нормално развитие на растенията без напояване.
През второто десетдневие на август сушата в повечето райони на страната се задълбочи. Падналите на 12 и 13.VIII валежи (В.Търново 57 l/m2, Силистра 37 l/m2, Чирпан 23 l/m2, Ловеч 19 l/m2, Ивайло 18 l/m2) ограничиха нуждата от напояване само в посочените станции. В района на Първомай и крайдунавска Добруджа (общини Главиница и Ситово) силни дъждове, придружени от унищожителна градушка, преовлажниха повърхностния почвен слой. През втората половина от десетдневието максималните температури на много места в страната отново достигнаха до 37-40°C, което допълнително влоши водния баланс на почвата. В повърхностния почвен слой водните запаси се понижиха до 45-60% от ППВ, а количеството на продуктивната влага най-често бе между 0 и 7-8mm или m3/вода на da.
По-променливото време, с повече валежи и значително по-ниски температури, през третото десетдневие внесе корекции в състоянието на почвата най-вече в района на Лудогорието и част от Добруджа. Валежите през периода 21-22.VIII в Североизточна България (Шабла 72 l/m2, Калиакра 48 l/m2, Силистра 25 l/m2, Добрич 19 l/m2) и в края на десетдневието на места в Западна България увеличиха влагата в повърхностния почвен слой и подобриха условията за провеждане на дълбоката оран и предсеитбените обработки. Водните запаси при пролетните култури в еднометровия почвен слой в края на месеца в припланинските райони на Северна и Южна България и цяла Добруджа най-често надвишаваха 75% от ППВ. Едновременно с това се отчетоха незадоволителни, но изгубили решаващата се роля за развитието на земеделските култури (повечето от които бяха в процес на узряване) водни запаси в Тракийската низина (без Пловдивското поле), по долината на р.Струма, Софийското поле и крайдунавските райони на страната (58-69% от ППВ) (вж. прил. карта).
Водни запаси при царeвицата към 27.08.99г в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Екстремно високите температури през август в края на първото, второто и началото на третото десетдневие до, достигнали 39-40°C (Видин, Монтана, Русе, Пловдив, Ивайло, Кюстендил, Благоевград, Г. Делчев, Сандански, Кърджали, Свиленград) се отразиха неблагоприятно върху развитието на пролетните и зеленчукови култури. Падналите градушки в района на Първомай и на места в Североизточна България нанесоха допълнителни загуби на селското стопанство.
През първата седмица на август топлинните условия бяха около нормата за сезона. В края на първото десетдневие на месеца максималните температури чувствително се повишиха и на места достигнаха стойности, неблагоприятни за цъфтежа и оплождането на късните царевични хибриди и протичането на фаза млечна зрелост при средноранните. През първото десетдневие на август ранните хибриди царевица достигнаха восъчна зрелост (вж прил. карта), а при слънчогледа бе отбелязано начало на узряване. Полският фасул в цялата страна приключи развитието си и започна неговото прибиране.
Горещото време през второто и началото на третото десетдневие на август имаше отрицателно въздействие върху последните етапи от развитието на късните полски култури, отглеждани при неполивни условия, реколтата от които в някои райони на страната е под въпрос. Дневните температури през този период на места достигаха до 38-39°C и затрудняваха нормалното протичане на физиологичните процеси при растенията. Наднормените топлинни условия през този период ускориха узряването на зеленчуците и летните сортове овошки и съдействаха за натрупване на повече захари в плодовете, а при лозата се наблюдаваше масово омекване (прошарване) на зърната. В края на второто десетдневие при раните хибриди царевица бе регистриран преход от восъчна към пълна зрелост, при средноранните - от млечна към восъчна, а при късните - наливне на зърното и начало на млечна зрелост. При слънчогледа значително бе увеличен процентът на узрелите посеви. През третото десетдневие на август настъпи чувствително понижение на температурите и нормализиране на топлинните условия. В края на август приключи узряването на редица култури; ранните хибриди царевица встъпиха масово в пълна зрялост, а средноранните - във восъчна зрелост. Слънчогледът, засят в нормални срокове, достигна техническа зрелост.
Дати на настъпване на восъчна зрелост при царевицата, 1999г
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Сухото и горещо време през повечето дни на август беше подходящо за прибиране на плодовата и зеленчукова реколта. На много места в страната чрез прилагане на подходящ поливен режим бе намалено вредното въздействие на екстремно високите температури. Сушата в източните райони на страната ограничаваше възможностите за извършване на дълбока оран и предсеитбена подготовка на площите, предвидени за засяване с есенни култури.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределнодопустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" надхвърлят ПДК до около 6 пъти в средата на периода. Концентрациите на сероводород са по-ниски от предходните месеци. Измерените количества прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималните еднократни стойности са отбелязани на 2 и 3.VIII сутринта и са около 2.5 пъти над еднократната ПДК. На 2.VIII средноденонощната концентрация превишава съответната ПДК 4 пъти.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период.
Стойностите на сероводород в Бургас превишават нормите както в Морската градина, така и в центъра на града. Максималната концентрация - около 2 пъти на ПДК, е измерена на 27.VIII сутринта в центъра на града. В същия пункт неколкократно са регистрирани концентрации на азотен двуокис и фенол, които превишават нормите. Най-високи еднократни стойности на азотен двуокис са измерени на 6.VIII сутринта (1.2 над съответната еднократна ПДК), а средноденонощни - на 23.VIII (1.5 пъти над средноденонощната ПДК). На 11.VIII в обедните часове е отбелязана най-високата стойност на фенол - около 1.5 над ПДК.
В Плевен в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават до 2.5 пъти съответната ПДК (на 8.VIII) през по-голямата част от дните на наблюдение.
В Пловдив, в пунктове "Ален мак" и "Аптечно управление", трикратно са измерени концентрации на серен двуокис, превишаваши средноденонощната ПДК до 1.5 пъти (на 6.VIII в пункт "Аптечно управление").
През август 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.8 до 8.1mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваха съществено от фоновите. При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През август оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява.
В Северна България протичащите количества вода на повечето реки бяха с подчертана тенденция към намаляване почти през целия месец, с изключение на реките: Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица, както и реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен, чийто нива около средата на месеца се повишиха краткотрайно(за 1-2 дни) с 30 до 80cm за р.Янтра и притоците й и с 15-20cm за реките Черни и Русенски Лом. Минималните протичащи водни количества на повечето реки в Северна България бяха отбелязани през третото десетдневие на август, а максималните при повечето от тях - в началото на месеца. Средномесечните водни количества само на реките: Лом при Василовци, Огоста при Мизия, Искър при Кунино и при Ореховица, Осъм при Ловеч и Янтра при Каранци е над средното за многогодишен период на наблюдение през август. Оттокът на останалите наблюдавани реки в Северна България средно за месеца остана под средномногогодишните си стойности.
В сравнение с юли през август най-силно намаля оттока на реките Огоста, Искър, Вит и Осъм.
Прeз август оттокът на чеpноморските реки не се промени значимо в сравнение с юли. Почти през целия месец протичащите водни количества на реките Камчия при Гроздьово и Средецка при Проход бяха под средните си стойности, определени за целия период на наблюдение за този месец, на р.Луда Камчия при Бероново 1-2 пъти над средното, а на Факийска при Зидарево - около средното за същия период. През целия август протичащите количества вода на р. Голяма Камчия при Преслав надвишаваха повече от 10 пъти средните си стойности за целия наблюдаван период на реката през този месец.
В Южна България повечето наблюдавани реки през август протичаха със слаби денонощни изменения на нивата. По-значително спрямо юли намаля оттокът на югозападните реки: Арда, Струма и Места, както и на някои от родопските притоци на Марица- Въча при Забрал, Чепеларска река при Бачково. Средномесечните протичащи водни количества само на реките: Марица при Пловдив и в участъка Харманли-Свиленград, Харманлийска река при Харманли, Арда при Рудозем и при Вехтино,Върбица при Джебел, Места при Момина Кула и Струма при Крупник останаха значително над средните си стойности за месеца.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през август беше 436 млн.m3 - с 11% над средномногогодишната стойност на речния отток през август и с 31% по-малък от оттока през юли.
Нивото на р.Дунав в българския участък през август беше с променлива тенденция. Най-високите стойности на водните стоежи бяха регистрирани на 3-6.VIII при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските - през периода 22-24.VIII,при Ново село на 16.VIII. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 16 до 71cm над нормата за август и със 126 до 159cm по-ниско в сравнение с юли.
Състояние на реките за месец август 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец август 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 31 водоизточника или около 89% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в Етрополски, Искрецки и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейните на Тетевенска антиклинала и масива Голо бърдо, както и в басейна на извор "Катун" в Стойловска синклинала (Cтанджански р-н). В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 12.5 до 50% от същите стойности, измерени за юли. Повишението на дебита, установено при 4 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в карстовия басейн на извор "Докузака" в Стойловската синклинала (Cтанджански р-н). В този случай средномесечната стойност на дебита е нараснала с 125% спрямо същата стойност, регистрирана през юли.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с много по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 2 до 83cm спрямо юли бе установено при 44 наблюдателни пункта или 75% от случаите. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав, Тунджа и Марица. Повишение на водните нива с 2 до 42cm беше регистрирано при 15 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасита на р. Искър.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -5 до 42cm) с много по-добре изразена положителна тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на покачване или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -4 до 106cm) с много добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения, но с добре изразена тенденция на спадане (от -67 до 66cm), имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се понижиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 4cm, в Средногорската водонапорна система с 13cm, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 18cm, както и в подложката на Софийския грабен с 2cm. Повишиха се нивата на подземните води в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 5cm.
В изменението на запасите от подземни води през август беше установена слабо изразена положителна тенденция. Тенденция на повишение беше установена при 63 наблюдателни пункта или 55% от случаите, от които 42 кладенци и 21 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1792cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Камчия, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, в ограничени зони от разпространението на сарматския водоносен хоризонт, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 1.41 до 2197 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина и северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 222-315% спрямо средните оценки за периода. Понижението на водните нива от 2 до 185cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунав, в Сливенската котловина и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.03 и 244 l/s беше най-голямо в Етрополски карстов басейн, в басейните на масива Голо бърдо и извор "Катун" в Стойловската синклинала, както и в палеогенския водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 8.3 - 36% от средните (10-годишни) стойности.
Състояние на подземните води през август 1999г.
Състояние на подземните води през август 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Генералната Асамблея на ООН e обявила тази дата за Международен ден по опазване на озоновия слой с резолюция 49/114 от 19.ХII.1994 г.. На 16 септември 1987 г. беше подписан Монреалският протокол по ограничаване на емисиите от вещества, изхвърляни в атмосферата, които разрушават озоновия слой със всички последствия за живота на Земята.
От средата на 50-е години Световната метеорологична организация започна да провежда мониторинг и да координира изследванията върху озоновия слой. Именно с подготовката и разпространението на периодичните оценки на озона в атмосферата, които служат за научна основа при вземането на важни решения от международната общност (Виенската конвенция по опазване на озоновия слой и Монреалския протокол), СМО с националните МС и ХМС играят водеща роля в тази област.
В краткото резюме "Научна оценка на изтъняването на озоновия слой 1999 г." (в отчет №44 на СМО по озона) е се казва: "пикът на озоноразрушаващи вещества в долните части на атмосферата според общия им обем е приблизително през 1994 г. и понастоящем тяхното количество бавно намалява". Ще се окаже невъзможно обаче да се забележат еднозначни признаци за възстановяване на озона в близките 20 години при много ниските стратосферни температури, които са обикновено през пролетните сезони, когато са възможни и значителни разрушавания на озоновия слой.
Тези изводи относно оценките за състоянието
на озоновия слой, които имат извънредно важно значение за по-нататъшно
разработване на мерки за опазване на озоновия слой, са въз основа на базата
данни, които СМО продължава да осигурява чрез своята Световна служба за
атмосферни наблюдения, в която са включени 160 наземни станции и редица
спътници.
Бързото изтъняване на озоновия слой с повече от една трета и образуване на обширен район с общо съдържание на озона под 220-200 милиатмосферо-сантиметри (matm-cm) обикновено се нарича "озонова дупка", която се появява всяка година през последните две десетилетия над Антарктика в течение на периода септември-ноември. През 1998 г. тя започна да се развива. в началото на август и продължи до средата на декември. В общи линии явлението е сравнимо с аналогичните, наблюдавани през повечето от 90-e години. През пролетта на 1998 г. обаче озоновата дупка в Южното полукълбо по своята област на разпространение, продължителност и мощност направи и няколко нови рекорда.
Максималната осветявана от слънцето област, обхващана от озонова дупка със съответни стойности на озоновото съдържание (по-малко от 220matm-cm), която започна да превишава 10 милиона km2 чак в средата на 80-е години, достигаше само за няколко дни около 22 милиона km2 през всяка от последните 6 години. През 1998 г. екстремално голямото разпространение на озоновата дупка на площ над 25 милиона км2 се наблюдаваше в продължение на 20 дни: от средата на септември до първата седмица на октомври. По-рано такава голяма площ бе обхващана само през отделни дни на 1993 и 1994 г. Освен това, дните с площ на озоновата дупка над 10 милиона km2 се задържаха в продължение на безпрецедентния период от 100 дни. Преди това, най-продължителният период на съществуването й от 88 дни е наблюдаван през 1996 г.
Мощността на изтощаване на озоновия слой може да се оцени чрез peгистрираните най-ниски стойности за някакъв ден по месечните средни стойности, а още по-обективно - чрез изчисляване дефицита на масата на озона (O3MD) по стойностите до 1976 г., интегриран за определен период.. Един ден с най-ниско съдържание на озон през сезона на
1998 г., което беше с няколко единици под 100matm-cm (намаление примерно 70% от средните стойности до 1976 г.) и това беше аналогично на най-ниските стойности, отбелязани през предходните 6-7 години. За периода 1.IХ-31.Х масата на озона в областта на отрицателното 10%-но отклонение намаля с почти 5000 мегатона, което е с 25% повече от средната стойност за предишните сезони през 90-е години! Отбелязани са също така най-малките стойности на няколко средномесечни величини. Тези предварителни оценки (в милиатмосфера-сантиметри) за станциите в Южното полукълбо бяха както следва: в станция Сьова през септември (170), през септември и октомври в станциите Белграно (127 и 129), Нюмайер (по данни от сондажи, 152 и 155) и в станциите Вернадски (197 и 215); през октомври на Южния полюс (по данни от сондажи, 104). Над района на полюса с южни географски ширини от 65 до 90 средномесечните стойности на озона (около 195matm-cm) бяха най-ниски от наблюдаваните досега (почти с 40% по-ниски от средните стойности до 1976 г.).
Както и през предходните години, изтощаването на озона ставаше главно в долната стратосфера, в слоя 14-20 км, където измерванията му показваха почти пълно изчезване в продължение на 4-6 седмици в периода от средата на септември до края на октомври. Полярният стратосферен вихър беше добре оформен при температури на ниво 50 hPa (хектопаскала) от -90C през август до -80С в края на октомври. За по-голямата част от региона, разположен от 60 южна ширина към полюса, минималните температури в долната стратосфера бяха значително (с повече от 10С) по-ниски от средната им стойност до 1976 г. и бяха регистрирани нови рекорди на ниска температура. Те бяха по-ниски от -78С чак до началото на ноември, което благоприятстваше процесите, водещи до още по-мощно изтощаване на озона.
В Северното полукълбо по време на прехода зима-пролет 1998-1999 г. се наблюдаваха два различни режима на поведение на озона. В Арктика нивата на озона бяха близки или малко над стойностите до 1976 г. за първи път за повече от 10-годишен период. Една от причините е силната меридионална циркулация, предизвикала необикновено топлото състояние на долната стратосфера от средата на декември (за продължителни периоди от 6 до 12С над дългосрочните средни стойности) и слаб полярен вихър. Такива високи температури не стимулират процесите, водещи до изтощаване на озона. Само понякога през март над североамериканския сектор и през февруари над Сибир отклоненията на озоновия слой в посока от 60 северна ширина към полюса намаляваха с около 10% за къси периоди от време.
Над средните ширини на Северното полукълбо стойностите на озона бяха по-ниски от средните до 1976 г. като се започне от 4% през декември на 1998 г. и достигне до 8% през януари-март. Тези намалени стойности се очакваха, като се има предвид тенденцията към понижение, наблюдавана от средата на 70-е до последните години. Намалението на масата на озона, очертано в областта на 10%-ното намаление за януари и февруари, в посока от 35 северна ширина към полюса, беше приблизително 3000 мегатона, което представлява половината от количествата, изчислени за 1995 г. или 1996 г. Доколкото разрушаващите озона концентрации на съединенията на хлор и бром почти достигат своя максимум в стратосферата, наблюдаваната разлика по години може да се обясни като тясно зависима от различни метеорологични условия и, в частност, от стратосферната циркулация.
Както вече беше заявено в последната оценка на СМО от 1998 г. за състоянето на озоновия слой, с постоянно високото съдържание на хлора в стратосферата, при условие че стратосферните температури са много ниски, може да се очаква, че пролетни сезони със значителни разрушения на озона ще се наблюдават така също над Северния полюс и районите над средните ширини.
ст.н.с. д-р Петьо Симеонов
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Л. Йорданова
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова