БЮЛЕТИН за месец ЮЛИ '99 
УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

      Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

        Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-4.VII В началото страната се намираше в размито барично поле със слаб циклонален градиент, а влияние върху времето оказваше и почти стациониращият атмосферен фронт над северните райони от Балкански полуостров. Времето беше неустойчиво. В следобедните часове се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност и имаше краткотрайни превалявания, на места придружени с гръмотевици.

      5-7.VII Над Източна Европа се изгради антициклон, над Балканския полуостров израсна гребен от север-североизток. Преобладаваше слънчево време, температурите постепенно се повишиха.

      8-13.VII Въздушната маса над западните райони на Балканския полуостров се лабилизира вследствие на зародил се дълбок циклон над Италия при земята и във височина. Температурите бяха високи, но в Западна и Централна България в следобедните часове се развиваше мощна купеста и купесто-дъждовна облачност и преваляваше, като на места валежите бяха доста интензивни. Паднаха и градушки. В източните райони беше предимно слънчево.

      14-16.VII През страната премина студен фронт. Преобладаваше облачно време и на много места преваляваше дъжд, придружен с гръмотевици. Духаше предимно умерен, а в Северна България и по Черноморието - силен, северозападен вятър. Температурите се понижиха.

      17-18.VII След отминаването на фронта над Средна Европа се установи антициклон, а над страната израсна гребен от северозапад. Облачността беше променлива, по-значителна в следобедните часове в западните райони, където отново имаше и краткотрайни превалявания.

      19- 24.VII Под влияние на югозападен поток при земята и във височина температурите се повишиха, преобладаваше слънчево и горещо време.

     25-31.VII Отново се зароди и се разви циклон над Италия. През страната преминаха няколко атмосферни фронта. Отначало в Западна и Централна България, а по-късно и в Източна паднаха валежи. Температурите се понижиха.
 

Kъм съдържанието


  2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През август нямаше значителни колебания на температурите, като те по-често бяха по-високи от нормалните. Най-горещо беше през периодите 7-11.VII и 22-28.VII със средноденонощни температури между 24 и 29°C, т.е. с 2 до 6°C над нормалните. Близки до нормалните бяха температурите през периода 15-19.VII. През последните два дни на месеца средноденонощните температури бяха най-ниски - с 1 до 4°C по-ниски от нормалните, предимно между 18 и 23°C.

      Средните месечни температури за юли (между 21 и 26°C, в в планинските райони между 9 и 14°C, на вр.Ботев 8.4°C, на вр.Мусала 6.2°C) в повечето райони са с 1 до 3°C по-високи от нормалните. Относително по-големи са аномалиите в източните райони и Тракийската низина.

      Най-високите температури през юли (предимно между 32 и 37°C, в планините между 20 и 25°C, на вр.Ботев 14.8°C, на вр.Мусала 13.1°C) бяха измерени около 10 и 23.VII, а най-ниските (между 12 и 17°C, в Бургас 18.3°C, в Кюстендил 9.5°C, в планинските райони - между 5 и 10°C, на Черни връх 4.2°C, на вр.Ботев 0.5°C, на вр.Мусала 0.0°C) - около 19.VII.


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юли 1999г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      През юли превалявания имаше около 4, 15.VII и през последните дни на месеца.

      Броят на дните с валеж 1 и повече милиметра в повечето метеорологични станции е между 5 и 10, в планините - до 15 дни. Броят на дните с валеж повече от 10mm е между 1 и 4 дни, на вр.Ботев - 5 дни. Главно в Северозападна България и в планините денонощният валеж е бил от 1 до 3 пъти повече от 25mm.

      Максималният денонощен валеж е предимно между 15 и 35mm, в Монтана - 68mm, в Кнежа - 60mm, в Плевен - 58mm, на вр.Ботев - 55mm, във Враца - 41mm, във Велико Търново - 36mm и беше измерен предимно на 1.VII, около 15.VII или в края на месеца.

      Сумата на валежите в Източна България е между 20 и 60mm - между 60 и 110% от нормата, в Северозападна България - между 100 и 200mm (от 2 до 5 пъти повече от нормата), а в останалата част на страната - предимно между 60 и 110mm, т.е. между 100 и 180% от нормата. Най-малко (между 5 и 15mm) е валяло по Южното Черноморие.


Валежи
Валеж през юли 1999г.




Kъм съдържанието

  4.СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около 10, 14 и 25.VII. Броят на дните със силен вятър в Северозападна България, по Черноморието и планините е между 2 и 4, в Бургас - 7, а в останалата част на страната - веднъж или не е духал силен вятър.

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 3 и 5 десети от небосвода, в планините - между 5 и 7.5 десети) бе около и малко повече от нормата. Слънчевото греене беше между 280 и 340 h, във Варна - 348 h, в планините - от 210 до 240 h. Броят на ясните дни в Западна България и в планините е предимно между 3 и 7 (значително по-малък от нормата), а в Източна България - между 8 и 16 (около нормата). Броят на мрачните дни в Западна България е между 2 и 5 (около и повече от нормата), в източните райони е 1-2 (около и по-малко от нормата), а в планините - между 5 и 12 дни.





Kъм съдържанието


   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Гръмотевични бури имаше в 20 дни от месеца. С повсеместно развитие те бяха от 1 до 5.VII, на 15, 26 и 27 и 29 и 30 VII. В периода 10-14.VII гръмотевична дейност имаше в западните райони от страната, а на отделни места - на 8, 16, 17, 28 и 31.VII.

      Валежи от град бяха регистрирани в 13 дни от месеца. Сравнително с масов характер и най-интензивни те бяха на 5, 10, 14, 26 и 27.VII със съобщения за по-значителни щети във областите: Видин, Монтана, Враца, Плевен, Велико Търново, Шумен, Русе, Ямбол, Пловдив и София. Локални бяха градовите валежи на 1, 2, 4, 7, 8, 12, 17 и 29.VII.

      Щети от наводнение нанесе поройният валеж с град (до орех) в централните части на София на 8.VII. От интензивните валежи и бурята на 10 и 11.VII в Монтана (48mm за 4 часа) и околните села (най-пострадали са Белотинци и Едрен) стана наводнение и бе обявено бедствено положение със щети около 1 млн. деноминирани лева. На 26.VII поройният дъжд придружен, с град (с големина на ябълка и 20cm слой) в Берковско (селата Черешовица и Котеновци) отнесе мостове по реката, животни и превозни средства. Значителни бяха щетите тогава и в общините Грамада, Белоградчик, Роман и Мездра.

      Високите температури на 6, 7, 11 и около 23.VII доведоха до топлинни удари, причинили инфаркти и инсулти. Много хора в София и големите градове потърсиха спешна медицинска помощ (600 души на 11.VII само в София).

      Полигоните за противоградова защита към МЗГАР са провели въздействия върху градови облаци в 13 дни от месеца.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц юни 1999г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
 >=
 14m/s 		  гръм.

бури
  > 20   > 25  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Oб. Чифлиk 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Г. Дeлчeв 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

21.6

23.5

23.0

22.6

23.2

23.9

23.5

25.4

23.9

22.8

24.2

24.6

24.7

24.3

24.8

24.3

25.0

22.8

25.8

21.7

6.2

8.4
1.8

1.1

0.9

0.8

1.1

1.0

1.8

1.9

2.0

2.6

2.3

2.2

2.0

1.4

2.6

1.6

2.1

1.6

1.5

0.8

1.6

1.3
31.6

34.0

34.0

32.0

34.2

34.8

34.6

36.8

35.4

33.6

33.5

33.4

33.6

34.6

34.2

34.8

35.7

33.3

35.7

34.0

13.1

14.8
12.6

14.2

12.5

14.3

14.0

14.6

13.8

15.8

14.4

12.0

16.5

18.3

16.4

14.5

13.6

14.5

16.4

14.0

16.7

9.5

0.0

0.5
57.1

109.1

177.4

129.2

169.2

97.4

71.5

29.5

59.7

47.5

77.3

25.5

31.1

34.8

28.9

103.7

50.3

55.3

58.3

60.3

81.6

147.3
91

237

341

172

297

162

108

50

105

95

209

73

63

87

66

203

100

126

177

118

146

119
35.3

29.0

68.0

41.3

60.0

58.0

34.6

10.8

28.2

24.1

31.0

11.5

19.2

22.6

19.7

39.9

23.0

16.5

23.2

17.7

20.5

54.7
30

1

11

30

13

30

30

31

31

31

16

4

30

2

15

15

31

30

27

27

5

17
22

28

28

27

29

29

28

31

29

27

30

31

31

30

31

31

31

28

31

26

0

0
0

8

4

5

8

10

10

19

11

7

11

14

13

14

14

12

17

5

20

0

0

0
5

8

10

8

9

8

6

5

6

5

4

5

3

5

5

8

5

8

7

8

14

10
1

4

3

4

4

2

2

1

2

1

4

1

1

1

1

3

2

3

1

2

2

5
1

2

3

2

3

1

1

-

1

-

1

-

-

-

-

2

-

-

-

-

-

2
2

2

3

1

2

3

-

1

-

-

2

7

1

1

1

-

1

-

1

-

2

4
10

12

9

13

9

7

6

4

-

2

4

3

4

6

-

7

7

9

10

9

4

4

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      Неравномерното разпределение на валежите през юли, които в повечето райони на страната надвишаваха месечните норми, определи нехарактерното за месеца голямо разнообразие в овлажняването на повърхностния почвен слой. През целия месец се запази рязката граница между нивото на почвените влагозапаси в северозападните райони и равнинните части на Южна България. Валежите през юли често бяха значителни по количество, но само в ограничен брой станции.

      В началото на месеца в Кнежа, Чирпан, Кърджали и Елхово паднаха локални валежи, които временно подобриха запасите от влага в почвата. В останалите райони на страната, включително и в околностите на изброените станции, количеството продуктивна влага в почвата прогресивно намаляваше. В Тракийската низина, централните крайдунавски райони и по поречието на р.Струма растенията, отглеждани при неполивни условия, изпитваха системен недостиг на влага. Високите температури около 7-8.VII допълнително бяха причина за по-големия разход на влага от почвата.

      В края на първото и началото на второто десетдневие силни дъждове в Монтанско и околните села (сума на валежа 108 l/m2 за две денонощия) за значителен период преовлаж-ниха почвата. До отводняването на засегнатите участъци бяха преустановени всички селскостопански мероприятия. Допълнителни превалявания, отново предимно в същите райони, през периода 16-18.VII забавиха жътвената кампания. В Южна България общият воден запас в 100-сантиметровия почвен слой в края на десетдневието бе 60-72% от ППВ, което утвърди напояването като задължително средство за осигуряване на високи добиви от царевицата, зеленчуците и значителна част от овощните видове.

      Високите температури и сухото време през първата половина от третото десетдневие на юли влошиха състоянието на земеделските култури, отглеждани на неполивни участъци в източната половина от страната. Продуктивната влага в повърхностните почвени слоеве в Тракийската низина и по Южното Черноморие бе минимална или напълно изчерпана. През втората половина от десетдневието паднаха значителни валежи, с помощта на които почти в цялата страна се достигна и надмина месечната норма. В отделни станции (Русе - 103 l/m2 и Свищов - 100 l/m2 за денонощие) поради проливния характер на валежите съществена част от тях се загуби чрез повърхностния отток и не се усвои в почвата за задоволяване нуждите на растенията. При измерените на 27.VII почвени влагозапаси не се отчете ефект от последните валежи. Резултатите от направените изследвания очертаха две зони: в източната половина от страната общият воден запас в слоя 0-100cm бе 58-69% от ППВ, в западната той надвишаваше 70% (по-често 75%) от ППВ, като в Предбалкана и северозападните райони на страната беше над 85% от ППВ (вж. прил. карта).


Водни запаси при царeвицата към 27.07.99г в слоя 0-100cm

Kъм съдържанието



   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през първото десетдневие на юли протече с ускорени темпове, при средноденонощни температури с 2-3°C над нормата за сезона. Максималните температури само на отделни места достигнаха до 36-37°C (Плевен и Свиленград) - стойности, потискащи асимилационните процеси при растенията и влияещи неблагоприятно върху цъфтежа и фертилността на полена при царевицата и слънчогледа.

      През първото десетдневие на юли най-разпространените у нас хибриди царевица достигнаха максималните си размери от надземна биомаса и встъпиха във фаза "изметляване" (вж. прил. карта) и начало на фаза "цъфтеж" на метлицата. При слънчогледа се наблюдаваше формиране на съцветие и "цъфтеж"; при зърнено-бобовите култури (фасул, грах, соя) - образуване на чушки и начало на "узряване", а къснозасятите посеви във високите полета навлязоха във фаза "пълна" зрелост.

      През второто десетдневие на месеца развитието на земеделските култури протече при голям недостиг на влага. В централните крайдунавски райони и в Южна България нарушеният воден баланс се отрази неблагоприятно върху полските култури, отглеждани при неполивни условия.

      В Северозападна България падналите валежи в края на първото и началото на второто десетдневие имаха благоприятно въздействие върху пролетните култури, които бяха в процес на формиране и нарастване на репродуктивните си органи, период през който растенията имат повишено водопотребление. В района на Монтана поройните дъждове нанесоха огромни щети на селското стопанство, унищожавайки част от трайните насаждения, пролетните и зеленчукови култури.

      През второто десетдневие на месеца топлинните условия бяха благоприятни за цъф-тежа на памука; цъфтежа, оплождането и наливането на зърното на царевицата и семената на слънчогледа. При ранните царевични хибриди в края на десетдневието в Южна Бълга-рия бе регистрирано начало на "млечна зрелост", а при слънчогледа - начало на узряване.

      През първата половина от третото десетдневие температурите се повишиха и в отделни райони на страната достигаха до 35°C. Ускори се узряването на бобовите култури, на по-ранните посеви слънчоглед, на тютюна и летните сортове плодове и зеленчуци. В Добруджа и други райони в общи линии приключи прибирането на зърното от пшеницата. Падналите през втората половина на десетдневието валежи подобриха условията за развитие на късните сортове зеленчуци и царевични посеви, все по-голям дял от ранните хибриди на които достигнаха млечна зрелост. При червените сортове грозде в края на юли се наблюдаваше прошарване, а при белите - омекване на зърната.


Дати на изметлявана при царевицата, 1999г.

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През първата половина на юли приключваше жътвената кампания в големи райони на Южна България и Дунавската равнина. Ритмичното прибиране на узряващата продукция от плодове и зеленчуци в части от Северозападна България често бе затруднявано от падащите дъждове. В районите с ограничени влагозапаси поливането бе задължително мероприятие за осигуряване на нормален режим на развитие. Окопаването и подхранването на късните пролетни култури продължи през целия месец при променливи метеорологични условия. В края на месеца се влошиха условията за прибиране на люцерната и сеното от естествените ливади и пасбища.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" надхвърлят ПДК до около 6 пъти в края на периода. Концентрациите на сероводород са по-ниски от предходните месеци. Измерените количеста прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 23.VII в обедните часове и е 6 пъти над еднократната ПДК. Същия ден средноденонощната концентрация превишава съответната ПДК 7 пъти.

      Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период.

      Стойностите на сероводород и азотен двуокис в Бургас превишават нормите както в Морската градина, така и в центъра на града. Максималните концентрации на сероводород - около 2 пъти над ПДК, са измерени на 9.VII (Морска градина) и на 12.VII (центъра на града). Най-високи концентрации на азотен двуокис са регистрирани на 23.VII сутринта в Морската градина - 2 пъти над еднократната ПДК - и на 14.VII в обедните часове в пункт "Дом НХК" - 1.5 пъти над същата норма. В същия пункт еднократно (на 30.VII) е наблюдавано превишение на нормата за фенол - 7 пъти.

      В Плевен, в пункт НИМХ, средноденонощните количества прах превишават до 2.5 пъти съответната ПДК (на 23.VII) през по-голямата част от дните на наблюдение.

      В Пловдив, в пункт НИМХ, в обедните часове на 14.VII е измерена концентрация на фенол, превишаваща 2.7 пъти еднократната ПДК. В пункт "Ален мак" средноденонощните стойности на серен двуокис многократно превишават (до 3 пъти) съответната ПДК, а на 13.VII сутринта е надхвърлена и еднократната ПДК (1.5 пъти).

      През юли дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.

      В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.8 до 8.1mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваха съществено от фоновите.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През юли оттокът на почти всички наблюдавани реки в страната силно намаля в сравнение с оттока през юни.

      В Северна България протичащите количества вода на повечето реки бяха с подчер-тана тенденция към намаляване почти през целия месец, с изключение на реките Огоста и Осъм, чиито нива около средата на месеца се повишиха краткотрайно (за 1-2 дни) с 40-50cm. Увеличаване на протичащите водни количества и повишаване на нивата на всички наблюдавани реки в Северна България беше регистрирано само през периода 28-31.VII. Най-голямо беше повишението на нивата и увеличението на оттока на реките в централната част на Северна България: на р.Осъм - при Ловеч със 72cm, при Изгрев с 92cm; на р.Янтра с 20 до 60cm (по течението на реката) и на притоците й р.Росица при Севлиево с 53cm и р.Джулюница при едноименното село с 1.40 m.

     Повишението на нивата на реките в западната част на Северна България - Огоста, Искър и Вит беше в граници от 10 до 28cm, а на реките на изток от водосбора на р.Янтра - Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен, както и на крайните северозападни реки Тополовец при Акациево и Лом при Василовци - до 10cm.

     Минималните протичащи водни количества на реките в Северна България бяха отбелязани през третото десетдневие на юли, максималните при повечето от тях - на 30 и 31.VII. Диапазонът между минималното и максималното протичащо водно количество през месеца беше най-голям в най-долните течения на реките: Искър, Вит, Осъм и Янтра. Средномесечното водно количество само на р.Осъм при Ловеч и на Голяма река при Стражица е над средното за многогодишен период на наблюдение през юли. Оттокът на останалите наблюдавани реки в Северна България средно за месеца остана под средномногогодишните си стойности. В сравнение с юни, през юли най-силно намаля оттокът на р. Огоста по цялото течение и на р.Искър при Ореховица.

     Прeз юли оттокът на чеpноморските реки беше с тенденция към намаляване. По-значително повишаване на нивата в края на месеца 30-31.VII беше наблюдавано на реките: Луда Камчия при Бероново (с 31cm) и Камчия при Гроздьово (с 80cm). При повечето от черноморските реки диапазонът между минималните и максималните протичащи водни количества беше малък.

      В Южна България почти всички наблюдавани реки през юли протичаха с намаляващи води. По-съществени денонощни колебания на нивото до +/-30cm бяха наблюдавани само на р.Марица при Пловдив. През юли средномесечният отток на реката намаля в сравнение с юни и спрямо средномногогодишните си стойности за юли, но най-силно в участъка Пловдив-Свиленград. С намаляващи води протичаха и реките Арда, Струма, Тунджа и Места и оттокът им средно за месеца намаля значително спрямо оттока през юни. Средномесечните протичащи водни количества на тези реки останаха и значително под средномногогодишните им стойности за юли. През периода 30-31.VII нивата на реките Арда, Струма и Тунджа (при Павел Баня) се повишиха с 8 до 28cm, на р. Места с 30 до 55cm (по течението на реката).

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през юли беше 598,7 млн.m3 - със 7% над средномногогодишната стойност на речния отток през юли и с 32 % по-малък от оттока през юни.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през юли беше с променлива тенденция. Най-високите стойности на водните стоежи бяха регистрирани на 1-3.VII при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските - през периода 10-14.VII. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше със 70 до 99cm над нормата за юли и с 50 до 63cm по-ниско в сравнение с юни.


Състояние на реките за месец юли 1999г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец юли 1999г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юни беше установено при 23 водоизточника или около 66% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Преславска антиклинала и Стойловска синклинала (Cтранджански район), в Милановски, Етрополски и Искрецки карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Родопски регион. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 11 до 48% от същите стойности, регистрирани през юни. Повишението на дебита, установено при 12 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в карстовия басейн на платото Пъстрина и в Гоцеделчевски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 178-182% спрямо същите стойности, регистрирани през юни.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 3 до 101cm спрямо юни бе установено при 43 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Тунджа, както и в Горнотракийската низина. Повишение на водните нива с 3 до 55cm беше регистрирано при 16 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то в терасата на р.Камчия.

      През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -35 до 72cm), с добре изразена тенденция на спадане.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -53 до 4cm), с много добре изразена тенденция на спадане. Предимно се понижиха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -79 до -31cm) и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 35cm. Повишиха се водните нива в обсега на Местенския грабен с 2cm, в Средногорската водонапорна система с 3cm, както и в подложката на Софийската котловина с 1cm. Останаха без изменение водните нива в обсега на Ихтиманската водонапорна система.

      В изменението на запасите от подземни води през юли беше установена слабо изразена положителна тенденция при 63 наблюдателни пункта или 57% от случаите, от които 38 кладенци и 25 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1598cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Камчия, в Горнотракийската низина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 546 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски, Котленски и в Бистрец-Мътнишки карстови басейни, в басейна на платото Пъстрина, в карстовия басейн на Тетевенска антиклинала и в басейна на Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 200-321% спрямо средните оценки за периода.

      Понижението на водните нива от 2 до 177cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунав, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.36 и 162 l/s беше най-голямо в Етрополски и Котленски карстови басейни, в басейна на Стойловската синклинала, както и в еоценския водоносен хоризонт в обсега на Варненската депресия. В тези случаи дебитът на изворите е 19-48% от средните (10-годишни) стойности.

      Забележка: Поради липса на средства за командировки не са направени измервания и липсват данни за Елховския ХМ участък към филиал Пловдив.


Състояние на подземните води през юли 1999г.

Състояние на подземните води през юли 1999г. (многогодишни тенденции)

Kъм съдържанието


VI. СЪОБЩЕНИЯ


ВПЕЧАТЛЕНИЯ ОТ АСАМБЛЕЯТА НА МЕЖДУНАРОДНИЯ СЪЮЗ ПО ГЕОДЕЗИЯ И ГЕОФИЗИКА - (IUGG 99),

АНГЛИЯ, 19-30.VII.1999 Г.

      От 19 до 30.VII в Бирмингам, Англия се проведе поредната Асамблея на Международния съюз на геодезистите и геофизиците (IUGG-99) с над 3000 регистрирани участници. В рамките на Асамблеята бяха организирани сесии на десетте асоциации, членуващи в IUGG. Основните мероприятия, които са и заглавия на основните сесии, организирани от Международната асоциация по метеорология и атмосферни науки (IAMAS), бяха:

      Сесия M101/102 Атмосферно-химични-климатични взаимодействия, разделена в две части: първа, свързана с аерозоли, облаци и климат; втора, свързана с газовете с малка концентрация, аерозоли и климат.

      Сесия М103 Гръмотевични заряди и разрядни процеси.

      Сесия M105 - Системи на времето - тяхната структура, организация и взаимодействия. Тази сесия беше разделена на подсесии: по-крупномащабни процеси, извънтропични циклони, теории и моделиране, мезомащабни процеси и мезомащабни системи.

      Сесия М107 Атмосферни synergies и тяхното числено отделяне.

      Сесия М108 Радиация и облаци в полярните региони. Тази сесия беше разделена на следните подсесии: дистанционно сондиране; повърхностни свойства и климатология на полярните региони; формиране и адвекция на облаците; резултати, получени от няколко експеримента на НАТО; ултравиолетова радиация.

      Сесия М109 Радиационни свойства и дистанционно сондиране на аерозолите.

      Сесия МС01 Усъвършенстване и сравнение на климатични системни модели и техните компонентни модели. Подсесиите бяха: атмосферно моделиране и взаимни сравнения, радиационни изследвания, чувствителност и числени изследвания, мусонни изследвания в тропиците, моделиране, свързано с океана и взаимни сравнения; моделиране на морски лед и сравнения; взаимно свързано моделиране океан-атмосфера и сравнения; моделиране в приземния слой и взаимни сравнения; регионални моделирания и взаимни сравнения; регионални моделирания и хидрология; регионални приложения и развитие на сценариите; реализиране на регионални климатични модели с числени методи и параметризации; пренос на замърсители в атмосферата с моделиране и взаимни сравнения; динамика на земните екосистеми; въглероден океански цикъл и моделни сравнения.

      Сесия МС06 Симпозиум по квазидвугодишните осцилации и вътрешни гравитационни вълни.

      Сесия МС07 Радиационни влияния и климатични промени. Подсесиите бяха: радиационни влияния и климатични ефекти, радиационни влияния и парникови газове, аерозолни влияния и наблюдения.

      Сесия МС08 Радиационни ефекти от водните изпарения върху климата.

      Сесия МW01 Сравняване на тропосферно-стратосферните глобални циркулациони модели.

      Сесия MW04 Приливни симулации в глобалните модели.

      Сесия MW05 Радиационни процеси в мезосферата и ниската термосфера.

      Сесия MW06 Нискочестотна динамика в средните и по-северните географски ширини.

      Сесия MW07 Източници на гравитационни вълни и паметризация.

      Сесия MW08 Квази-десетгодишни осцилации.

      Основните доклади по сесиите разглеждаха следните въпроси:

      В сесията M102 акцентът бе върху тропосферния и стратосферния озон, параметризации, пренос на газови компоненти с малки концентрации и др. В сесията М103 (гръмоте-вично електричество) докладите бяха свързани с физичните характеристики на вътрешно облачните мълнии, резултати от лабораторни и числени моделирания на генерацията на гръмотевично електричество. Тук бяха представени два доклада от България с публикувани абстракти: един устен от Ст. Колев (НИМХ) на тема "Някои нови резултати от моделиране генерацията на гръмотевични заряди, използвайки индуктивния механизъм" и един постерен от Р. Мицева (CУ) на тема "Генерация на гръмотевични заряди - сравнения между различни схеми на параметризация за неиндуктивно наелектризиране". Имаше и доклади, представящи изследвания върху радиоизлъчвания от мълнии. В М105 основните разглеждани проблеми бяха свързани с характеристики на циклоните, блокови схеми, мезоциклогенези, фронтогенези, развитие на установени моделни схеми, сезонни мусонни системи и др. В М107 бяха представени основно резултати, получени от използване на факторни методи при изучаването на специфични проблеми като влиянието на биогенните емисии при образуването на озона, биогенните взаимодействия при тропичните и средногеографските режими и др. В М108 докладите бяха свързани с ролята на облаците в баланса на топлина и влажност в полярните области и влиянието върху глобалния климат; радиационен пренос в дълговълновия обхват; ултравиолетовата радиация и спектър в Арктика и посеверните географски ширини. В М109 бяха представени резултати от спътникови измервания найвече в микровълновия обхват, на лидарни и спектрални измервания, глобален мониторинг на аерозол в различен временен мащаб, моделирания и параметризации на оптични свойства и др. В МС01 акцентите бяха върху осъвременяването на различните модели с цел подетайлно изследване на климатичните вариации и сезонни прогностични експерименти, сателитни измервания с голяма разрешителна способност на радиационните потоци, организирани от NASA и NOAA; подобрения на радиационни модели, свързани с дълговълновия обхват; проверка на валидността на приетата средна структурата на приземните слоеве в атмосферните глобални климатични модели; мусонни и растителни взаимодействия; оценка на моделите, свързани с общата атмосферна циркулация моделни симулации, отнасящи се до водата, снега; крупномащабните морско ледени взаимодействия. В МС06 основните проблеми бяха свързани с наблюдения и връзки между квазидвугодишните осцилации и екваториални и тропични циркулационни аномалии; влияния на газовите компоненти в стратосферата и др. На сесията МС07 основните разглеждани въпроси се отнасяха до ролята от влиянията на земноповърхностните промени; влиянието на аерозолите от вулкана Пинатубо върху стратосферните температури, връзката между водните пари в атмосферата и изменението на потока на парниковите газове; модели свързани с късовълновите потоци и др. В сесия МС108 акцентите бяха върху влажностите характеристики на атмосферата - измервания и моделирания в различни пространствено временни мащаби и др.

      В сесия МW01 основните доклади бяха свързани с преноса между тропосфера и стратосфера, резултати от измервания, различни схеми на моделиране и др. При МW04 повечето доклади бяха свързани с резултати от изследвания на приливните явления (напр. с гравитационни вълни и др.). На сесията МW06 бяха третирани проблемите на охлаждания и затопляния в мезосферата и ниската термосфера и ролята на различните химични трасери. В сесията МW07 част от докладите се отнасяха до гравитационните вълни в стратосферата и горната тропосфера, влияния на температурните полета и др. И в последната сесия МW08 основните доклади разглеждаха слънчвоземните взаимодействия, глобалната динамика върху квазидесетгодишните осцилации и др. В другата серия IA от сесии, организирани от международните асоциации (като IAMAS, IAGA, IAVACEI), е публикуван абстрактът на доклада "Върху някои вариации в динамиката на средната атмосфера над Източна Европа" от П.Симеонов, Ст. Колев и Л.Миленкова.

      Постерните сесии бяха много добре организирани и даваха възможност за широки дискусии.

      Международният организационен комитет в заключение обобщи, че тази Асамблея е много успешна с докладваните резултати от научните изследвания в такъв обширен спектър на глобални процеси и явления. Кандидатите за домакинство на следващата Асамблея още от края на IUGG 99 започнаха кампаниите си за спечелване на домакинство.

Изготвил: ст.н.с. д-р Стайчо Колев
 
 

Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова