УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V. CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-5.VI В началото през страната премина размит атмосферен фронт от северозапад, а към 4-5.VI - плитък средиземноморски циклон. Облачността беше по-често значителна и на места преваляваше краткотраен дъжд с гръмотевици.
6-8.VI Размито антициклонално барично поле в топла въздушна маса. Имаше променлива, често незначителна облачност. Почти без валежи. По Черноморието духаше слаб до умерен северозападен вятър.
9-15.VI След преминаването на размит атмосферен фронт от северозапад въздушната маса се лабилизира. В часовете преди обяд преобладаваше слънчево време, но след обяд се развиваше купеста и купесто-дъждовна облачност и на места преваляваше краткотраен дъжд, на отделни места с гръмотевици. Температурите бяха по-високи от нормалните за първата половина на юни.
16-25.VI През страната преминаха няколко студени фронта, като особено активен беше този на 23.VI. Преобладаваше облачно време и на много места преваляваше краткотраен дъжд придружен от гръмотевици. Паднаха и градушки. Често духаше предимно умерен, а в Северна България - и силен, северозападен вятър. Температурите се понижиха, по-чувствително в края на периода, когато на много места максималните бяха между 10 и 15°C.
26-30.VI Размито антициклонално барично
поле. Преобладаваше слънчево време с развитие на купеста облачност в следобедните
часове и главно в края на периода преваляваше краткотраен дъжд с гръмотевици.
Температурите постепенно се повишиха и достигнаха нормалните за сезона
стойности.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната юнска температура (между 20.1 и 23.30°C) в равнините беше с 1.1-2.10°C по-висока от нормата. По планинските върхове температурата беше с около 1.5 градуса по-висока от нормата - до 3.8 градуса на вр. Мусала. Най-високите температури през месеца (между 29.8 и 35.50°C) бяха измерени на 12 и 11.VI съответно в София и Сандански. По планинските върхове максималните температури бяха около 10.9 и 11.5°C, съответно на вр. Мусала и вр.Ботев на 11 и 28.VI. Под нормата бяха средноденонощните температури в началото на последното десетдневие (застудяването около 23.VI) на месеца. Най-ниските температури бяха между 8.20°C в София и 12.00°C в Сандански на 23.VI, и по планиските върхове: Мусала (-5.70°C), вр.Ботев (-1.0°C) на 23.VI. През месеца броят на дните със средноденонощна температура над 20°C се колебае - от 14 до 25, а над 25°C - между 1 в Бургас, Пловдив, Кнежа и Видин и 8 във В.Търново.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през юни 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за по-голямата част от България беше около и под нормата (42-80%). В североизточните райони - Добричко и Силистренско сумата на валежите е над нормата - съответно 197% и 158%. И в Ловеч (159%), в Г. Делчев (169%), в Котел (160%), Хасково(162%) сумата на валежите е значително над нормата. По Северното Черноморско крайбрежие сумата на падналите валежи е над нормата, около 160% в Шабла и Варна. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около нормата.
Броят на дните с валеж повече от 1mm е между 6 и 12, в планините до 14. Дните с валеж над 10mm са 1-5, в планините до 4. Валеж по - голям от 25mm има 2 в Русе, 1 в София, В.Търново, Обр.Чифлик, Добрич, Г. Делчев и Пловдив. Максималният денонощен валеж беше в Добрич (на 23.VI), Русе (на 2.VI ), Г.Делчев и Сандански на 18.VI, съответно 40, 31 и 30mm.
Валежи
Валеж през юни 1999г.
Kъм съдържанието
4.СИЛЕН ВЯТЪР
Времето през юни беше предимно тихо, с изключение на периода от 22 до 24.VI. Силен вятър (14m/s и повече), предимно западен, имаше главно през този период в цяла България. Силни до бурни ветрове имаше по високите върхове. Ураганен беше южният вятър на вр. Мургаш - >40m/s на 17.VI, а на 22 и 23.VI. западен- северозападен вятър със скорост 40m/s. На Черни връх вятърът беше 18m/s юг-югозапад на 21 и 22.VI, и 20m/s - западен-северозападен на 23.VI. На вр. Ботев имаше силен северозападен вятър в периода 1-4.VI. със скорост 18- 28m/s, а на 22 и 23.VI - силен до бурен северозападен вятър (34 - 40m/s). Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 5 в Сливен, на вр.Ботев и Мусала съответно 4 и 2. 5.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините, средната облачност през месеца беше между 3.0 и 5.5, което е около и под нормата. Броят на ясните дни е между 1 и 9 за равнините, което е над нормата в Кърджалийско и Сливенско. По Черноморското крайбрежие-ясните дни са под нормата, а на мрачните - между 0 и 7, което за равнинните места е под нормата. За вр.Ботев и Мусала средната облачност беше 7.2, с 1 ясен ден на вр Ботев, на Мусала без нито един ясен ден, а мрачните дни са 11 и 10 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 25 дни от месеца. C повсеместнио развитиие те бяха на 5, 9, 10, 12, 13, 17, 18, 19, 21, 22, 29 ии 30.VI. Имаше съобщения в медиите за 3 души убити от мълнии в Старозагорско, Свиленградско и Търговишко, за неколцина ранени и за токов удар в подстанция Монтана.
Валежи от град бяха регистрирани в 19 дни от месеца. Сравнително масови те бяха на 13, 19, 21 и 22.VI със съобщения за по-значителни щети във Врачанско Ловешко, Великотърновско, Шуменско, Силистренско, Плевенско, Хасковско, Ямболско, Пловдивско и др. Чести бяха градовите валежи от 1 до 5.VI, от 8 до 13.VI, от 17 до 19.VI от 21 до 25.VI и от 28 до 30.VI. Често съобщенията бяха за едрина на градушката до орех, за проливни валежи и бурен вятър. Интензивен и пороен дъжд с градушка и бурен вятър за около 1 час предизвика наводнения в Пловдив на 12.VI вечерта. Трима души загинаха вследствие паднал от бурята електропровод в наводнено мазе. Изкоренени дървета и други поражения имаше. Според метеоролозите от 35 години не е имало такова бедствие.
Поради бурен вятър на 23. VI (Варна над 17м/с, Калиакра –24м/с) беше затворено пристанище Варна и прекратени морски учения на НАТО.
Системата полигони за противоградова защита към МЗГАР са започнали въздействия от 7 юли.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>= 14m/s |
гръм. бури |
||||
| > 20 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 19.1 21.7 21.2 20.7 21.2 22.0 21.3 23.1 21.9 20.1 21.8 22.0 22.2 21.6 22.1 21.7 22.2 20.0 23.0 19.3 3.8 6.6 | 1.3 1.8 1.2 1.2 1.0 1.1 1.5 1.5 1.9 1.6 2.1 1.8 1.8 1.2 1.5 1.3 1.3 0.7 1.1 0.4 1.6 1.5 | 29.8 33.0 32.6 30.5 32.3 32.0 32.0 34.5 32.2 31.0 31.1 31.5 31.9 32.1 31.6 34.0 33.0 31.5 35.5 31.5 10.9 11.5 | 8.2 12.0 10.8 10.0 10.2 10.0 10.3 10.9 10.0 9.8 11.2 13.0 12.4 10.6 9.9 11.0 11.5 11.0 12.0 6.2 -5.7 -1.0 | 83.3 45.6 38.3 93.4 51.4 47.1 74.4 76.8 69.1 124.3 73.9 28.4 26.8 49.9 103.5 41.2 55.7 87.7 56.5 59.5 108.1 143.4 | 111 71 48 90 65 61 90 108 102 197 160 58 42 84 162 65 103 169 145 101 133 99 | 26.0 11.8 11.4 18.8 16.1 17.7 29.8 30.6 26.6 40.0 24.2 4.8 7.0 12.6 20.1 17.6 17.0 29.6 29.6 15.0 32.0 45.4 | 18 5 5 22 23 25 19 2 23 23 2 24 23 5 6 6 6 18 18 16 14 22 | 14 24 22 19 21 24 20 25 24 19 22 25 23 24 24 23 25 19 25 14 0 0 | 0 1 0 0 1 4 0 8 1 0 2 1 4 0 2 0 1 0 4 0 0 0 | 10 8 8 12 7 7 7 7 6 11 7 7 6 7 11 6 9 11 8 11 14 12 | 3 2 1 5 3 2 2 2 2 5 2 - - 1 5 1 1 2 1 2 3 4 | 1 - - - - - 1 2 1 1 - - - - - - - 1 1 - 1 2 | 2 2 2 1 2 4 2 4 - - 4 1 5 3 3 2 1 - - 2 2 4 | 14 8 11 10 9 11 9 7 - 8 7 4 4 4 - 11 11 10 12 12 12 5 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Падналите през първите пет дни на месеца валежи (по Черноморието и в отделни станции на Тракийската низина - незначителни) имаха положително влияние за развитието на земеделските култури, но силно ограничаваха възможностите за работа на полето. Сравнително високите температури през повечето дни на първото и особено през второто десетдневие на юни увеличиха разхода на влага от почвата. Преваляванията през периодите 12-13 и 18-19.VI (в отделни дни придружени с градушка) не успяха да компенсират загубите и да променят отрицателния баланс на почвеното влагозапасяване в отделни райони, предимно в източната половина от страната. В края на първото десетдневие на юни в коренообитаемия почвен слой при царевицата запасите от влага създаваха благоприятни условия за развитие на културата. Единствено в агростанции Новачене, Разград, Казанлък общият воден запас бе под оптималните 75% от ППВ. В края на второто десетдневие водните запаси в обширни райони на Тракийската низина и в централните крайдунавски райони при царевицата спаднаха до неблагоприятните 55-69% от ППВ. За осигуряване на нормално развитие на редица пролетни култури, особено на зеленчуците, се наложи напояване.
Рязкото захлаждане в началото на третото десетдневие на юни задържа развитието на културите и намали разхода на влага от почвата. Валежите през периода 21-25.VI ограничиха тенденцията за ранно лятно засушаване, но в големите зърнопроизводителни райони като Кнежа, Чирпан и Русе водните запаси в почвения слой 0-50cm в края на месеца при царевицата останаха в незадоволителните за културата граници между 60 и 72% от ППВ (вж. прил. карта). Затоплянето на времето и бързото просъхване на повърхностния почвен слой създадоха подходящи условия за почвени обработки през втората половина на третото десетдневие на юни.
Водни запаси при царeвицата към 27.06.99г в слоя 0-50cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Наднормените топлинни условия през първото десетдневие на юни ускориха развитието на земеделските култури. Пшеницата в цялата страна встъпи във фаза "млечна зрелост", а ечемикът в Южна България - във "восъчна зрелост". Сравнително високите температури през този период поддържаха ускорени темповете на вегетация при пролетните култури.
Ранните царевични хибриди достигнаха фаза 11-13 лист, при слънчогледа протичаше процес на формиране на съцветие, а при фасула - "бутонизация" и "цъфтеж". През първото десетдневие на юни "цъфтежът" при лозата доби масов характер.
През второто десетдневие на юни средноденонощните температури бяха с 2-3°C над нормата за периода. Пшеницата в полските райони на страната навлезе масово във "восъчна зрелост" (вж прил. карта), а във високите котловинни полета - във фаза "млечна зрелост". При пролетните култури бе отбелязан значителен напредък. Ранните хибриди царевица достигнаха фаза 15-17 лист, а средноранните 9-11лист. В най -южните райони на страната при слънчогледа бе наблюдавано начало на "цъфтеж", а при зърнено-бобовите "цъфтеж" и "образуване на чушки".
В началото на третото десетдневие настъпи рязко понижение на температурите, което временно задържа развитието на земеделските култури, а падналите градушки на 23.VI в Северна България нанесоха сериозни поражения върху овощните и зеленчуковите култури.
В средата на третото десетдневие започна подобрение на времето, а към края на месеца средноденонощните температури бяха в границата на оптималните, за развитието на пролетните култури голяма част от които достигнаха максималните си размери. През третото десетдневие на юни ранните хибриди царевица навлязоха във фаза "изметляване", а средноранните и късните значително увеличиха листната си маса. При слънчогледа нарасна процента на посевите, встъпили във фаза "цъфтеж", а тютюнът в Южна България достигна "техническа зрелост".
През третото десетдневие на юни пшеницата в северозападните и в североизточните райони на страната встъпи във фаза "восъчна зрелост"
През по-голямата част от юни агрометеорологичните условия бяха благоприятни за развитието и узряването на овощните култури. През месеца узряха ягодите, черешите, кайсиите, ранните сортове круши и праскови.
Вoсъчна зрелост при пшеницата, 1999г
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
Най-важните мероприятия през месеца бяха междуредовите обработки при пролетните и зеленчуковите култури, третиране на земеделските култури срещу болести и неприятели, прибиране на плодовата реколта. През третото десетдневие на юни започна жътвата на ечемика.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София са значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост 1" надхвърлят ПДК до 5 пъти периода 8-14.VI. В останалите дни са отбелязани единични високи стойности, които са максимални за месеца. На 1, 14 и 21.VI те са около 10 пъти над ПДК. Концентрациите на сероводород остават високи и през този период. Измерените количествата прах в ж.к. "Гео Милев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение. Максималната еднократна стойност е отбелязана на 21.VI и е 3.5 пъти над еднократната ПДК. На 17.VI средноненонощната ПДК е надвишена 4.5 пъти.
Във Варна и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми през целия период.
Стойностите на сероводород в Бургас превишават нормите както в Морската градина, така и в центъра на града. На 30.VI сутринта в пункт "Дом на НХК" е регистриран максимумът, който е 3.5 пъти на ПДК.
В Плевен (пункт НИМХ) средноденонощните количества прах превишават до 2.5 пъти съответната през 50% от дните на наблюдение.
В Пловдив в пункт НИМХ неколкократно са измерени средноденонощни количества прах, надхвърлящи средноденонощната ПДК до около 1.5 пъти. На пункт "Ален мак" на 10 и 11.VI концентрациите на азотен двуокис превишават 1.5 пъти средноденонощната ПДК.
През юни 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 2 до 8.1mBq/m3 . Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваше съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През юни оттокът на почти всички наблюдавани реки в страната силно намаля в сравнение с оттока през май. В Северна България, през първата половина на месеца по-значително се понижиха нивата на реките: Огоста при Мизия и Искър при Ореховица с 40cm; Искър при Нови Искър, Малък Искър при Своде, Вит при Търняне, Осъм при Ловеч и при Изгрев, Янтра в участъка Габрово-Велико Търново, Джулюница при село Джулюница, Русенски Лом при Божичен и Черни Лом при Широково с 10 до 30cm. Минималните протичащи водни количества на изброените реки бяха регистрирани около средата на месеца, а максималните при повечето от тях - в началото на третото десетдневие, когато краткотрайно, но силно се повишиха нивата им.
През периода 19-24.VI нивата на реките в западната част на Северна България между Огоста и Вит вкл. се повишиха с 40-50cm; на р.Осъм при Ловеч с 1.28m, при Изгрев с 3.6m; на р.Янтра в участъка Габрово-Велико Търново с 58cm, при Каранци със 73cm; на притоците й: р.Росица при Севлиево със 104cm, р.Джулюница при с.Джулюница с 64cm, Голяма река при Стражица с 56cm. °C46 до 53cm се повишиха през този период нивата на реките Русенски Лом при Божичен и Черни Лом при Шириково. Диапазонът между минималното и максималното протичащо водно количество през месеца беше най-голям на р. Осъм при Ловеч - 139m3/s, при Изгрев 76,6m3/s; на р.Искър при Ореховица 58m3/s, на р. Росица при Севлиево 107m3/s, на р.Янтра при Габрово 14,2m3/s, при Велико Търново 38,3m3/s, при Каранци 67,4m3/s. Средномесечното водно количество само на реките: Огоста при Мизия, Осъм при Ловеч и Голяма река при Стражица е над средното за многогодишен период на наблюдение през юни.
Оттокът на останалите наблюдавани реки в Северна България средно за месеца остана под средномногогодишните си стойности, най-много при реките Искър при Ореховица и Янтра при Каранци. В сравнение с май през юни най-силно намаля оттокът на р. Огоста по цялото течение и на р.Искър при Ореховица.
Прeз юни оттокът на чеpноморските реки беше със слабо изразени денонощни колебания с тенденция към намаляване. По-значително повишаване на нивата през периода 23-24.VI. беше наблюдавано на реките: Провадийска при гара Синдел, Голяма Камчия при Преслав, Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово. При повечето от черноморските реки диапазонът между минималните и максимални протичащи водни количества беше до 1-2m3/s, за р.Голяма Камчия при Преслав 16m3/s. В сравнение с месечната норма и с оттока през май най-силно намаля през юни оттокът на р.Камчия при Гроздьово.
В Южна България неголямо повишаване на нивата на някои реки - до 20-30cm беше наблюдавано през различни периоди от месеца. Средномесечният отток на р.Марица в участъка Пловдив- Свиленград намаля най-силно в сравнение с май и с нормата за юни.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през юни беше 884 млн.m3 тона - с 18% под нормата за юни и с 63% по-малък от оттока през май.
Нивото на река Дунав в българския участък през май беше с променлива тенденция. Най-високите стойности на водните стоежи бяха регистрирани на 1-3.VI при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските през периода 21-26.VI. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше с 45 до 89cm над нормата за юни и със 106 до 133cm по-ниско в сравнение с май.
Състояние на реките за месец юни 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец юни 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо, в сравнение с май беше установено при 21 извора, или при около 60% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита се установи в Милановски, Настан-Триградски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и за студените пукнатинни води в Родопския регион. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 48-63% от същите стойности определени за май. Повишението на дебита, установено при 14 извора, беше най-значително в Разложки карстов басейн и басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 206-207% спрямо същите стойности, регистрирани през май.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 4 до 82cm беше регистрирано при 41 наблюдателни пункта или около 70% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав и Струма, както и в Горнотракийската низина. Повишение на нивата с 5 до 92cm спрямо май бе установено при 18 наблюдателни пункта. Най-значимо беше повишенето на нивата на места в терасата на р.Огоста.
Двупосочни изменения (от -122 до 51cm) без добре изразена тенденция имаха нивата на карстовите води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -43 до 10cm) със слабо изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Нивата на подземните води от хотрив-баремската водоносна система на същия район имаха двупосочни изменения, но с по-добре изразена тенденция на покачване (от -46 до 81cm). Предимно се повишиха водните нива в обсега на Средногорската водонапорна система с 9cm и в приабонската система в Пловдивския грабен с 43cm. Понижиха се нивата на подземните води в обсега на Местенския грабин с 5cm и в подложката на Софийския грабин с 10cm.
В изменението на запасите от подземни води през април се установи по-добре изразена тенденция на покачване при 69 наблюдателни пункта или при около 60% от случаите, от които 42 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1613cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Камчия, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България и на изолирани места от малм-валанжката система на същия район от страната, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.24 до 1209 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Искрецки карстови басейни, както и за подземните води в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 185-360% спрямо средните стойности за периода.
Понижението на водните нива от 1 до 165cm е най-голямо за подземните води в Сливенската котловина, в малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.04 и 462 l/s беше най-голямо в Милановски карстов басейн и в еоценския водоносен хоризонт в обсега на Варненската депресия. В тези случаи дебитът на изворите е 34-48% от средните стойности.
Състояние на подземните води през юни 1999г.
Състояние на подземните води през юни 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
ГЕНЕРАЛНИЯТ СЕКРЕТАР НА ООН КОФИ АНАН ПРЕДУПРЕЖДАВА ЗА ПРОМЕНИ НА КЛИМАТА И ПРИЗОВАВА ЗА ПОДДРЪЖКА НА СМО ОТ СТРАНА СВЕТОВНАТА ОБЩНОСТ
В Женева на 15 май 1999 завърши ХIII Конгрес на Световната метеорологична организация (CМО), която има статут на агенция към ООН. На тези конгреси, състоящи се веднъж на 4 години, се прави преглед и оценка на състоянието на световната метеорологична дейност според изпълнението на различните програми и на хидроложката програма (защо само на нея). Обсъждат се и се вземат решения за дейностите по тези програми, перспективите и насоките за развитие на националните метеорологични и хидрологични служби съобразно актуалните и с глобално значение за човечеството проблеми. Избират се ръководните органи на СМО. На този конгрес бяха преизбрани за Генерален секретар на СМО проф. Годуин О.П. Обаси и за Президент - д-р Джон Зилман. В настоящото съобщение публикуваме извадки от заключителни слова, от които се вижда значението на дейностите, координирани от СМО, както и насоките за тяхното развитие в глобален и национален мащаб.
В словото си от 14 май, обръщайки се към XIII Сесия на Световния метеорологичен конгрес, Генералният секретар на ООН г-н Кофи Анан предупреди, че "не е направено достатъчно, за да се намали емисията на парникови газове" и че "атмосферната концентрация на тези газове продължава да нараства с тревожно темпо" което " може да доведе до сериозен отрицателен ефект върху производството на храни, в същото време, когато бързо расте населението на Земята" и още, че постепенното издигане на морското ниво и увеличаването на природните бедствия са източник на сериозно безпокойство за цялата международна общност.
Г-н Анан подчерта значителната роля, която има СМО в осигуряването на жизнено важна информация за навременни предупреждения, които спасяват живота и намаляват щетите върху имуществото и околната среда. като е добавил, че "Всеки цент, вложен в метеорологичното и хидроложкото обслужване, дава икономическа възвръщаемост над 10 пъти спрямо началните разходи".
Поздравявайки проф.Обаси за неговото преизбиране за пети път като генерален секретар на СМО, г-н Анан каза: "Няма съмнение, че ролята на СМО ще бъде дори и по-значителна в бъдеще. През цялата ваша история вие способствахте за по-добро разбиране на времето, водата и климата; и помогнахте на другите да разберат, че тези явления не признават никакви национални граници - че те жизнено влияят на здравето и благосъстоянието на всичко живо на тази Земя."
Генералният секретар на ООН спомена на първо място някои от най-големите достижения на СМО като създаването на Световната програма за наблюдение на времето, обединяваща националните дейности в глобална мрежа. Той каза: "Днес, 30 години по-късно, всички ние в системата на ООН говорим за мрежови решения и търсим пътища към тях. СМО е първоначалният мрежар". Той описа СМО като "модел на междуучрежденско сътрудничество" и "пионер в съвместните действия с гражданското общество."
"Този дух на сътрудничество", заключи г-н Анан, "роди много и значителни инициативи като Програмата за глобални атмосферни изследвания и Програмата за световния климат и с активното участие на много правителствени и неправителствени организации доведе до изясняване на начините за предсказване на промените в климата, опасните метеорологични явления и природните бедствия."
Като благодари на г-н Анан, проф.Обаси подчерта факта, че присъствието на г-н Анан е "осезаем израз на превъзходното сътрудничество, което характеризира връзката между ООН и СМО" и че "симбиотичната връзка между ООН и СМО е била най-благотворна за човечеството." Тя е способствала за "усъвършенстване прогнозите на времето, сезонните прогнози и предсказването на климата в подпомагане на широк обхват от човешки дейности, включително осигуряването на храна, безопасното и ефективно транспортиране и смекчаване на последствията от природните бедствия." Проф. Обаси отбеляза също, че "дейностите на СМО по мониторинг и свързаните с това изследвания, доведоха ООН до приемане на резолюции в защита на климата на Земята, и се ратифицира Рамково споразумение на ООН относно климатичните промени."
Проф. Г.О.П. Обасе подчерта също огромната
отговорност и далновидното ръководство, което се очаква от генералния секретар
на СМО, особено в посрещането на постоянно нарастващите предизвикателства
в атмосферните науки, в хидрологията, в околната среда и в сродните области."
"Ние трябва да превърнем тези предизвикателства във възможности за по-нататъшно
усилване и укрепване на националните метеорологични и хидрологични служби
на всички нации. Нашето представяне в близките години от следващото десетилетие,
отговаряйки ефективно на тези предизвикателства, ще бъде решаващо за бъдещето
на нашата организация. Поради това е важно, че членовете на нашата организация
поддържат неотклонна солидарност като гаранция, че вървим уверено напред,
за да се изправим срещу настоящите предизвика-телства и онези, които се
очакват в началото на XXI век", каза в заключение г-н Обаси.
Подготвил за броя ст.н.с. д-р П. Симеонов
От месец април до юни от наблюдателната мрежа на НИМХ при БАН, предаваща данни в оперативен режим, в страната са регистрирани гръмотевични бури в 61 дни. В медиите бе съобщено за 8 души убити от мълнии, намиращи се най често на полето и в съприкосновение със железни инструменти. Възможно е това число да е по-голямо. Сезонът на това опасно явление не е приключил, което наложи настоящото съобщение на тази тема.
Едни от рисковите атмосферни явления, които нанасят сериозни щети на икономиката, собствеността на хората, и понякога последните стават тяхна жертва, са гръмотевичните бури и свързаните с тях електрически разряди (облак-облак и облак-земя), наричани още мълнии. Установено е в статистиката на Световната здравна организация, че мълниите поразяват повече хора, отколкото ураганите и торнадото, взети заедно. Най-често са поразявани децата и възрастните. Голям е делът на жертвите от хората, упражняващи трудови дейности (селскостопански, строителни, транспортни) на открито. Отделно в много от случаите, мълниите са първопричина за първите искри, причиняващи полски и горски пожари.
Когато напрежението на електричеството вътре в облака, между него и земята или между два облака стане по-голямо от пробивното напрежение на въздуха, възниква искров заряд, съпроводен с ослепителен блясък и характерен гръм. Това е линейната мълния, която въпреки наименованието си има зигзагообразна форма с множество разклонения. Благодарение на специализираната фотографска техника, механизмът на възникване и развитие (най-вече при разряд облак-земя) е добре изучен досега. Ширината на канала на мълнията е около 40-50cm, а почти цялото количество електричество протича по остта му, която е широка само няколко сантиметра. Температурата в канала понякога надминава 18000°C, на което се дължи ослепителния блясък, наречен светкавица. Електрическите разряди са най-често с напрежение от около 100 милиона волта между облаците или между облака и земята. Ето защо припомняме някои практични съвети с цел предпазване на населението от пораженията на мълниите, разпространявани и от Световната метеорологична организация във всички страни:
"Влезте в автомобил или в помещение, за да се защитите от мълния - опитът да останете сух под дърво, увеличава вероятността да ви порази мълния. Всяка година мълниите убиват или раняват хора, които са се укривали или стояли близо до дървета. За да се определи разстоянието до мълнията, трябва да се определи времето в секунди между виждането на светкавицата и чуването на гръмотевицата. Това време се дели на 3 секунди и се получава разстоянието в километри до мълнията. Или на практика 3 секунди време между светкавицата и гърма, означава, че мълнията се намира на разтояние 1 километър, 6 секунди - 2 километра и т.н. Трябва да се действа по следните правила:
Да се следи приближаването на силния дъжд и мълниите;
Да се влезе вътре в помещение без доближаване близко до прозорец, тръби и електрическите розетки;
Да се влезе в автомобил, камион или автобус с метален покрив и се избягва контакта с метала;
При групови дейности на открито да се назначи лице, което да следи за растоянието до мълниите;
Да се стои на безопасно място до края на опасността от мълнии;
Когато опасността ви завари на отдалечено място от укрития, да се стремите да се намирате далече от високи обекти, метални огради и стълбове, и особено от дървета. Намерете най-ниската част от местността;
В открито поле е най-безопасно да се застане между 2 високи дървета, намиращи се на 15-20 метра едно от друго. Струпването на много хора и животни на едно място е опасно, защото изпарението и дишането увеличават проводимостта на въздуха. Потърсете сух предмет, стъпете върху него, клекнете и притиснете коленете към гърдите си, без да докосвате земята с ръце;
Металните инструменти като коси, мотики, вили и др. да не се носят на рамо, а да се оставят надалече. Да не се влиза в бараки с железни инструменти;
Да се избягва движението покрай далекопроводи, ж.п. линии, езера, реки, савмотни канари и др. Къпането във водни басейни е особено опасно;
Да не се търси подслон близо до входовете на пещери и скални навеси. Едно от добрите места за подслоняване са дълбоките пещери, когато се застане поне на 3 метра навътре от входа и най-малко на метър от стените;
В незащитена от гръмоотвод къща, не бива да се говори по телефон, а трябва да се изключат нагревателни уреди, телевизори, радиоприемници, компютри. Тръбва да се отдалечите от кранове на чешми, балконски врати и прозорци;
При поразен от мълния човек, до пристигане на лекар, трябва да се направи изкуствено дишане. Неправилно е разпространеното сред народа мнение да се заравя постадалия в земята, за да изтече електричеството през него.
И някои съвети за пътуващите на открито не са излишни:
Отстранете се от откритите превозни средства, включително велосипеди и мотоциклети;
Излезте от водата или от малките незащитени лодки;
Захвърлете всички метални предмети, като въдици, прибори с метални дръжки и костюми с метални атрибути и украшения.
Предпазването от поражения на мълнии започва от прогнозите и завършва до личните мерки с познаване на правилата.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Kазанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова