БЮЛЕТИН за месец MАЙ '99 
УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,

       Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.

        Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.

       НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:

СЪДЪРЖАНИЕ

 
Към списъкa на бюлетините Към началната страница на НИМХ

I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО

   1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА

      1-3.V В размито антициклонално приземно барично поле беше предимно слънчево и топло за сезона. Превалявания от дъжд имаше през първия ден от месеца на места в Северна България.

      4-6.V Под комбинираното влияние на плитък средиземноморски циклон и мощен антициклон, с център над Скандинавския полуостров, се създаде валежна обстановка, с повсеместни валежи от дъжд, в началото придружени от гръмотевични бури. С умерени и силни ветрове от североизток нахлу студен въздух. Температурите чувствително се понижиха. В местата с надморска височина над 1200 m валя и сняг.

      7-8.V С установяването на студения въздух над страната налягането нарасна. Облачността се разкъса и при изясняване сутринта на 7.V в отделни райони, главно в Североизточна България, се образуваха късни пролетни слани. Температурите бяха ниски за този период на годината.

      9-10.V От северозапад проникна по-влажен въздух и на много места преваля краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици.

      11-19.V Над Балканския полуостров стационираше Високата фронтална зона. Това водеше до развитието на мощна конвекция и ежедневно на места преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Мощни купесто-дъждовни облаци се развиха на 15.V, когато през с.Жълтуша, община Ардино, премина смерч, а на места проливните валежи нанесоха щети. На 16.V през страната от северозапад премина студен фронт, след който налягането нарасна, а температурите слабо се понижиха.

      20-21.V Страната попадна в топлия сектор на циклон, с център над Централна Европа. Облачността беше разкъсана. Почти без валежи.

      22-23.V От северозапад премина бавноподвижен студен атмосферен фронт. Разви се значителна купесто-дъждовна облачност и преваля дъжд, придружен от гръмотевични бури. Имаше и градушки. Температурите слабо се понижиха.

      24-31.V Въздушната маса над страната беше неустойчива. На 24 и 25.V в размито циклонално приземно барично поле и циклон във височина облачността беше по-често значителна и преваляваше краткотраен дъжд, на места придружен от гръмотевици. Впоследствие в размито антициклонално приземно поле и висока долина главно в следобедните часове се развиваше купесто-дъждовна облачност и отначало на много места, а впоследствие в източните и планинските райони, преваляваше краткотраен дъжд, придружен от гръмотевици. Температурите постепенно се повишиха.
 

Kъм съдържанието


   2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА

      През първите дни на май средноденонощните температури бяха между 17 и 21°C - около и по-високи от нормалните. На 5.V настъпи рязко застудяване и на 6.V те бяха между 6 и 9°C - със 7 до 11°C по-ниски от нормалните. Впоследствие температурите постепенно се повишиха и през периода 11-16.V средноденонощните бяха предимно между 15 и 18°C - близки до нормал-ните. Около 17.V те слабо се понижиха и до 20.V останаха с 2-3°C по-ниски от нормалните. В началото на третото десетдневие временно бяха близки до нормалните, след което до 26.V отново бяха малко по-ниски от нормалните. През последните дни на месеца температурите се нормализираха, като на 31.V на места в Северна България средноденонощните достигнаха 22-24°C.

      Средните месечни температури за май (между 16 и 18°C, по Черноморието и високите полета около 15°C, в планинските райони между 4 и 9°C, на вр. Ботев 3.3°C, на вр. Мусала 0.8°C) в повечето райони са близки до нормалните. Температурите са по-високи с около 1°C от нормалните в планините и югозападните райони.

      Най-високите температури през май (предимно между 27 и 32°С, в Русе 32.5°C, в планините между 15 и 20°C, на вр.Ботев 12°C, на вр.Мусала 8.7°C) бяха измерени предимно около 2.V, в средата или края на месеца, а най-ниските (между 0 и 5°C, в Бургас и Сандански 6°C, в Добрич - 1.7°C, в планинските райони между -6 и -1°C, на вр.Мусала -7°C, на вр.Ботев -7.2°C) - предимно около 8.V.


Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през май 1999г.




Kъм съдържанието


   3. ВАЛЕЖИ

      Предимно краткотрайни превалявания имаше около 6.V, 10.V и през периодите 13-18 и 22-26.V. През втората част на май в много райони валежите бяха придружени и с градушки.

      Броят на дните с валеж един и повече литра на квадратен метър е между 6 и 11, на вр.Ботев - 15. Дните с валеж повече от 10 l/m2 е предимно между 1 и 3, в Сливен - 4, на вр.Ботев - 5. Само в отделни метеорологични станции денонощният валеж веднъж е бил повече от 25mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 8 и 20mm, в Хасково - 73mm, в Сандански - 38mm, в София и на вр. Ботев - 32mm, във В.Търново - 26mm, в Кюстендил - 25mm беше измерен предимно в средата на месеца или около 23.V.

      Сумата на валежите в повечето равнинни райони на страната е между 40 и 80mm, в планинските и припланинските райони - между 70 и 100mm, по Черноморието и на отделни места в Югозападна България - между 25 и 50mm, в Хасково - 127mm, на вр.Ботев 114mm, в Свиленград - 106mm, в Казанлък - 99mm. В Източна България падналите валежи са предимно между 90 и 130% от нормата, в Хасково и Свиленград - около 200%, а в останалата по-голяма част на страната - между 50 и 90% от нормата.


Валежи
Валеж през април 1999г.




Kъм съдържанието

   4.СИЛЕН ВЯТЪР

      Условия за силен вятър (14m/s и повече) имаше около 5, около 15 и около 22.V. Те бяха по-добри в източната половина на страната. Броят на дните със силен вятър беше между 1 и 3, в Русе 4, а в планините между - 5 и 12 дни. В отделни райони на Западна България силен вятър изобщо не е духал.

Kъм съдържанието


   5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ

      Средната облачност (между 5 и 6 десети от небосвода, в Пловдив 4.2, в София 6.6, в планините от 5.5 до 8 десети) беше близка до нормата. Слънчевото греене беше между 200 и 240 h, на н.Калиакра - 275 h, в планините - от 160 до 200 h. Броят на ясните дни (предимно между 1 и 4, в Сливен -5, в Пловдив - 9, в София - 1, в планините - 0-1 дни) бяха по-малко от нормата, а броят на мрачните дни (предимно между 4 и 8 дни, в планините между 7 и 15 дни) в повечето райони - близки до нормата.





Kъм съдържанието


   6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ

      Късни пролетни слани са наблюдавани във В.Търново на 8.05, в Белогродчик нна 9.V, в райони от Североизточна България на 7, 8, 9.V и в Горнотракийската низина на 8 и 9.V.

      Гръмотевични бури имаше в 21 дни от месеца. С масово развитие, но предимно в западните и южни райони от страната, гръмотевичните бури бяха на 5, 16, 22, 23, 27 и 28.V. Имаше съобщение за жертви от мълнии: на 16.V (2 души в с.Попинци, Пазарджишко) и на 23.V (1 мъж в с Копринка, Казанлъшко). Гръмотевичната дейност бе честа в периодите 4-6, 9-10, 12-16, 21-31.V.

      Валежи от град бяха регистрирани в 17 дни от месеца. Сравнително масови и интензивни бяха градушките на 15, 16, 22 и 25.V. Чести бяха градовите валежи през първата половина на месеца (5, 7, 9, 10, 12, 13, 15, 16) и от 21 до 31.V, почти всеки ден. По предварителни съобщения градушките са нанесли щети на земеделските култури и имущество на 15.V най-много в Хасковска област (с денонощна сума валеж в Елена 64mm), на 16.V в Кюстендилско и Хасковско, на 22.V в Ст.Загора и околности град с размери до орех и като плочки (с порой и щети, по данни на ПБГ в областта са бити 8800 дка на 55%), във Врачанска област (в около 15 селища за 1.5 млрд. лева), в Плевенска, Великотърновска, Пловдивска и др области.

      Смерчът на 15.V (според анкетата на НИМХ-ф.Пловдив) развил се над с.Жълтуша и Главници зъпочва към 16:30 със силен вятър и суха градушка колкото яйце. Хоботът на на смерча се е спуснал над селото все по дерето и е започнал да вдига покриви, изкоренява дървета и преобръща камиони на площада. Има много изпочупени прозорци и врати, домове, покъщина - общо щети за около 400млн. лв.

      Системата полигони за противоградова защита към МЗГАР през месеца не е работила поради конфликта в Косово.

Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц май 1999г.
Станция  Teмпeратурa 
нa въздуха, °C 		 Валеж,  mm  Брой дни с 
  Tср    dT    TMAKC    TMИН    сума  Q 
-,  % 
Qn 		   мakс    дaтa  Tср  , °C    koличество вaлeж, 
mm 		 вятър 
  >=14m/s 		  гръм.

бури
  > 10   > 15  >=1  >=10  >=25 

София 

Видин 

Moнтана 

Враца 

Kнежа 

Плевен 

В.Tърново 

Русe 

Oб. Чифлиk 

Дoбрич 

Вaрнa 

Бургaс 

Сливeн 

Kърджaли 

Хaсkoвo 

Чиpпaн 

Плoвдив 

Г. Дeлчeв 

Сaндaнсkи 

Kюстeндил 

вр. Mусaлa 

вр. Ботев

15.6

17.1

16.4

16.5

16.7

17.1

16.6

17.7

16.4

15.1

15.5

16.2

16.2

16.4

16.9

16.9

17.7

17.2

18.7

16.1

0.8

3.3
0.9

-0.3

-0.3

0.1

-0.2

-0.5

0.0

-0.5

-0.2

0.5

0.1

0.3

-0.4

-0.3

0.0

0.2

0.6

1.5

0.3

0.5

1.6

1.3
27.5

32.2

30.0

29.0

30.0

30.5

29.6

32.5

30.0

28.5

27.1

29.0

27.8

28.5

29.3

30.0

30.2

29.0

30.6

28.5

8.7

12.0
3.7

5.2

4.6

4.3

4.0

4.0

0.9

3.0

1.0

-1.7

3.0

6.0

1.9

1.0

0.3

0.6

1.6

7.0

6.0

5.0

-7.0

-7.2
81.1

49.0

64.4

48.6

39.0

63.0

88.5

61.0

58.1

38.6

25.0

42.4

86.1

37.5

126.8

72.3

51.7

22.1

54.4

73.6

58.2

113.6
111

79

80

49

58

95

108

92

87

82

62

103

134

60

198

115

79

36

116

115

57

86
32.4

11.9

14.8

14.7

7.9

17.3

25.8

13.2

13.8

11.7

7.9

14.2

18.6

17.1

73.4

21.3

15.5

7.4

38.0

24.6

18.9

31.9
24

6

22

22

14

11

23

15

15

17

15

17

23

6

16

16

24

23

11

29

14

24
29

29

29

29

29

30

29

29

28

27

28

29

28

28

28

29

29

30

31

29

0

0
19

24

21

21

25

24

23

26

21

17

19

22

23

23

23

23

25

24

28

22

0

0
10

7

8

8

9

9

11

11

11

7

5

8

11

6

6

8

6

6

7

9

9

15
3

2

4

1

-

3

4

2

3

1

-

1

4

1

3

3

2

-

1

2

1

5
1

-

-

-

-

-

1

-

-

-

-

-

-

-

1

-

-

-

1

1

-

1
-

1

-

-

-

2

1

4

-

-

1

3

2

2

2

1

-

-

1

1

3

12
6

3

6

7

4

3

8

6

-

2

1

5

5

7

-

8

6

7

10

9

7

3

dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;

Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.

Нормите са от периода 1961 - 1990г.

Kъм съдържанието


II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

   1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА

      В резултат на добрата запасеност на почвата с влага от април и сравнително хладното време в средата на първото десетдневие на май, нивото на водните запаси в края на десетдневния период беше напълно достатъчно за високите изисквания на есенните посеви, достигнали изкласяване, и на по-ранозасетите пролетни култури. През периода дните с валеж бяха само 2-3 и не се отразиха на хода на полските работи. На 7 и 8.V измерените температури на повърхносттта на почвата в Североизточна България достигнаха до отрицателните стойности 3-4°C, а в отделни станции в Горнотракийската низина до минус 1 - минус 2°C.

      Непрекъснатите ежедневни превалявания през почти цялото второ десетдневие поддържаха повърхностния почвен слой в състояние, при което обработките му бяха силно затруднени. Нарасналият разход на влага при пшеницата и ечемика до 4m3  вода от dka за едно денонощие се компенсираше напълно от падащите валежи. Не се отбеляза съществена промяна в нивото на почвеното влагозапасяване и разпределението му по райони спрямо първото десетдневие на май.

      През третото десетдневие времето се стабилизира. След падналите в началото на десетдневието превалявания (на 22 и 23.V в Сливенско, Старозагорско и В.Търновско, придружени с градушка), преобладаваше сухо време. Почвата бързо просъхна и се възстановиха подходящите условия за обработки и др. земеделски мероприятия. Температурите постепенно се повишаваха, като в края на месеца достигнаха стойности, при които разходът на влага от изпарение изпреварваше разхода за формирането на растителна продукция.

      Към 27.V общият воден запас в еднометровия почвен слой при пшеницата в цяла Североизточна България, Подбалканските полета, района на Хасково, Любимец и Сандански спадна до незадоволителните 60-71% от ППВ. Отличният воден запас (86-95% от ППВ), доскоро отчитан в обширни територии, в края на месеца беше измерван само в Пловдивското поле, района на Ямбол и части от Предбалкана (вж. прил. карта).

      При царевицата в края на май (5-9лист) в почвения слой 0-50cm водните запаси в цялата страна бяха много добри до отлични. Общият воден запас в североизточната половина от страната надвишаваше 80% от ППВ, а в югозападната - 91% от ППВ (вж. прил. карта).


Водни запаси при царeвицата към 27.05.99г в слоя 0-100cm

Kъм съдържанието



   2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ

      Развитието на земеделските култури през май протече при неустойчиви агрометеороло-гични условия. Падналите слани, поройни дъждове и градушки нанесоха сериозни повреди на земеделските култури. На много места в страната градовите зърна унищожиха частично, а някъде напълно плодовата реколта, лозята, пролетните култури и есенните посеви.

      В началото на май топлинните условия бяха благоприятни за развитието на земеделските култури. Високите дневни температури достигнали на места 28-29°C, ускориха "вретененето при есенните посеви. В отделни райони започна "изкласяването" при пшеницата и ечемика (вж.прил. карта).

      Топлото за сезона време през първите дни на месеца ускори поникването на засетите през втората половина на април пролетни култури (вж прил. карта). През втората половина на първото десетдневие на май настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. В Североизточна България и на места в Горнотракийската низина минималните температури се понижиха до стойности, критични за поникналите пролетни култури, зеленчуковия и тютюнев разсад и младите завръзи на овощните насаждения.

      През второто десетдневие на май вегетацията на земеделските култури протече при близки до нормата топлинни условия. През периода при пшеницата и ечемика се наблюдаваха фазите "изкласяване" и "цъфтеж". При изкласилите в началото на май есенници в края на второто десетдневие протичаха процеси, свързани с формиране на зърното. Напредък в развитието си отбелязаха и пролетните култури. Топлолюбивите пролетници встъпиха във фаза "поникване" и начално листообразуване, царевицата достигна фаза 5-7-и лист, а слънчогледът формира 4-и същински лист. Наедряването на завръзите при овощните култури протече при условия, благоприятстващи развитието на гъбни болести. В края на второто и началото на третото десетдневие започна узряването на ранните сортове череши и ягоди.

      Спирането на преваляванията и постепенното повишение на температурите през третото десетдневие на май ускори процесите на наливане на зърното при есенните посеви. Голяма част от ечемика в полските райони и част от пшеницата в Горнотракийската низина достигна млечна зрелост. След приключването на цъфтежа и оплождането при ранните бобови култури са наблюдава и начало на образуване на чушките. Развитието на ранните царевични хибриди достигна до 9-и лист. Високите среднодневни температури (над 22°C) през последните дни на май в отделни станции на Северна и Югозападна България тази година определиха топлинните условия като неблагоприятни за получаването на високи добиви по време на наливане на зърното. При лозата в края на месеца се наблюдаваше масов цъфтеж.


Дати на поникване на царевицата, 1999г

Kъм съдържанието


3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ

      През първото десетдневие на май започна разсаждането на зеленчуковия и тютюневия разсад на полето. Падналите на 7 и 8.V слани, а през третото десетдневие - и градушки наложиха презасяването на зеленчуци в отделни райони на страната. Честите превалявания ограничиха до минимум работата на полето през второто десетдневие и наложиха допълнителен брой растително защитни пръскания за опазване на реколтата. През третото десетдневие условията за междуредови обработки и прибиране на реколтата от ранни плодове и зеленчуци се подобриха значително. Започна прибирането на сеното от естествените ливади и пасбища.

Kъм съдържанието


III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА

      Измерените стойности на серен и азотен двуокис в София са значително по-ниски от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Концентрациите на фенол в ж.к. "Младост1" са по-високи от нормите в периода от 23.V сутринта до 25.V през нощта. Тогава те достигат до 12.5 пъти над ПДК. Съдържанито на сероводород запазва тенденцията от предходните месеци. Измерените количествата прах в ж.к. "Гео Миев" са по-високи както от еднократните, така и от средноденонощните ПДК през всички дни на наблюдение на разглеждания период. Максималната еднократна стойност е измерена на 12.V в обедните часове и е около 4 пъти над съответната ПДК. Същия ден средноненонощната ПДК е надвишена 6 пъти.

      Във Варна и Асеновград всички показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми прз целия период.

      В Плевен в пункт НИМХ средноденонощните количества прах превишават до 2 пъти средноденонощната ПДК през половината от дните на наблюдение.

      В Пловдив в пункт НИМХ еднократно е измерено средноденонощно количество прах, надхвърлящо средноденонощната ПДК 1.5 пъти (3.V). На 20.V в пункт "Ален мак" средноденонощната концентрация на азотен двуокис е 1.3 пъти по-висока от съответната ПДК.

      Стойностите на сероводород в Бургас превишават нормите както в Морската градина, така и в центъра на града. На 19.V сутринта в пункт "Дом на НХК" е регистриран максимумът, който е 4 пъти на ПДК. В същия пункт концентрациите на азотен двуокис на 12 и 13.V в 18ч. са 1.5 пъти по-високи от еднократната ПДК.

      През май 1999г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.

      В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.7 до 8.2mBq/m3 . Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваше съществено от фоновите.

      При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.


Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители

Радиоактивност на атмосферните газове

Kъм съдържанието


IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ

      През май оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки в страната намаля спрямо предния месец. В Северна България, през първата половина на месеца по-значително се понижиха нивата на реките: Тополовец при Акациево с 92cm, Огоста при Мизия с 62cm; Искър при Кунино с 36cm, при Ореховица с 55cm; Малък Искър при Своде с 24cm; Вит по цялото течение с 20-25cm, Осъм при Изгрев с 50cm. Максималните протичащи водни количества на северозападните реки между Тополовец и Искър вкл. бяха наблюдавани на 1.V, а минималните - около средата на месеца. С обратна тенденция бяха реките в централната част на Северна България - Вит, Осъм, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й р.Росица при Севлиево и Голяма река при Стражица, както и реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен. Минималните стойности на протичащите водни количества по тези реки бяха наблюдавани около средата на май, а максималните през периода 24-31.V. През този период нивата на изброените реки се повишиха- с 28 до 62cm при различните пунктове за наблюдение на р.Вит; на р.Осъм при Ловеч със 70cm, при Изгрев с 2,80m; на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и на споменатите й притоци със 70 до 78cm; на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен с 1,30m. Диапазонът между минималното и максималното протичащо водно количество през месеца беше най-голям на р.Огоста при Мизия - около 99m3/s; на р.Искър след Кунино с 57-70m3/s; на р.Осъм по цялото течение с 65-70m3/s; на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притока й р.Росица при Севлиево с 46 до 69m3/s.

      Средномесечното водно количество само на р.Огоста (по-значително при Мизия) е над средното за многогодишен период на наблюдение през май. Оттокът на останалите наблюдавани реки в Северна България средно за месеца остана под средномногогодишните си стойности, най-много при реките Вит при Садовец и Янтра при Каранци. В сравнение с април, през май най-силно намаля оттокът на р.Искър в участъка Кунино-Ореховица и на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци.

      Прeз май оттокът на чеpноморските реки беше със слабо изразени денонощни колебания с тенденция към намаляване. По-значително повишаване на нивата около средата на месеца беше наблюдавано само на крайните югоизточни реки Средецка при Проход с 50cm и Факийска при Зидарово със 102cm.

      При по-голямата част от тези реки диапазонът между минималните и максималните протичащи водни количества беше до 1-2m3/s, за р.Камчия при Гроздьово около 10m3/s, за Средецка река при Проход около 6m3/s, за Факийска река при Зидарово 26,8m3/s. В сравнение с месечната норма и с оттока през април най-силно намаля през май оттокът на р.Камчия при Гроздьово.

      В Южна България неголямо повишаване на нивата на някои реки беше отбелязано през третото десетдневие на май - на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли с 25 до 38cm, на р.Сазлийка при Гълъбово с 1 m, р.Тунджа при Елхово с 54cm.

      Средномесечният отток на р.Марица при Свиленград и в участъка Пловдив-Първомай намаля най-силно в сравнение с април и с нормата за май.

      Оттокът на крайните югозападни реки Арда и Струма през май значително намаля, а на р.Места слабо се умеличи в сравнение с април.

      Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през април беше 1427млн.m3 - с 8% над нормата за май и с 27% по-малък от оттока през април.

      Нивото на р.Дунав в българския участък през май беше с тенденция към понижаване. Най-високите стойности на водните стоежи бяха регистрирани на 1-4.V при различните пунктове за наблюдение, а най-ниските - през периода 23-26.V. Нивото на реката средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше със 111 до 146cm над нормата за май и с 9 до 37cm по-високо в сравнение с април.


Състояние на реките за месец май 1999г. (екстремни стойности)

Състояние на рекитe за месец май 1999г. (средни стойности)

Kъм съдържанието


V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ

      През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с април, беше установено при 23 извора или около 66% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита се установи в карстовите басейни на Преславската и Тетевенската антиклинали, в Ловешко-Търновски и Котленски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 21-50% от същите, определени за април. Повишението на дебита, установено при 12 извора, беше най-значително в Разложки карстов басейн. В този случай средномесечната стойност на дебита на извор No59а е нараснал с 685% спрямо същата стойност, регистрирана през април.

      За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 100cm беше регистрирано при 39 наблюдателни пункта или 66% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Огоста и Места. Повишение на нивата с 1 до 126cm спрямо април бе установено при 20 наблюдателни пункта. Най-значимо беше повишенето на нивата на места в Казанлъшката котловина и терасата на р.Дунав (Айдемирската низина).

      Двупосочни изменения (от -50 до 150cm) с много по-добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на карстовите води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.

      Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -29 до 230cm) с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Нивата на подземните води от хотрив-баремската водоносна система на същия район имаха двупосочни изменения, но с добре изразена тенденция на покачване (от -12 до 46cm). Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен (4cm) и в Средногорската водонапорна система с (1cm). Понижиха се нивата на подземните води приабонската система в обсега на Пловдивския грабен, а останаха без изменение в Ихтиманската водонапорна система.

      В изменението на запасите от подземни води през април се установи по-добре изразена тенденция на покачване при 65 наблюдателни пункта или при около 60% от случаите, от които 42 кладенци и 23 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 4 до 1564cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия, Места, в Горнотракийската низина, на изолирани места от малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 1071 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и за подземните води в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 180-498% спрямо средните стойности за периода.

      Понижението на водните нива от 2 до 170cm е най-голямо за подземните води на места в терасите на Дунав, в малм-валанжката и хотрив-баремска водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.46 и 709 l/s беше най-голямо в карстовя басейн на Преславската антиклинала и в Настан-Триградски карстов басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 40-64% от средните стойности.

      * Забележка: По финансови причини липсва информация за хидрогеоложките наблюдателни пуктове в Ямболски участък (Пловдивски филиал).


Състояние на подземните води през май 1999г.

Състояние на подземните води през май 1999г. (многогодишни тенденции)


Kъм съдържанието

Подготвили материалите за броя:

Част I. И. Цоневски, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова