УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-4.IV Страната се намираше в тила на стациониращ дълбок циклон. Времето беше облачно, хладно и влажно, с чести превалявания.
5-8.IV При земята баричното поле се разми, във височина израсна слаб гребен от запад-югозапад. Още на 5.IV валежите спряха, облачността се разкъса и през следващите дни преобладаваше слънчево време, с временни увеличения на облачността, предимно средна и висока. Температурите постепенно се повишиха.
9-14.IV На
9.IV се зароди средиземноморски циклон, който през следващите дни се придвижи
на изток и се включи в циркулацията на друг, много по-дълбок и обширен
циклон с център на Скандинавски полуостров. Облачността беше по-често значителна,
имаше превалявания, на места придружени с гръмотевици и временно усилване
на вятъра. Температурите постепенно се понижиха, най-хладно беше на 11.IV.
15-16.IV След отминаването на долината, над страната от югозапад-юг израсна слаб гребен и при земята и във височина. Преобладаваше ясно и слънчево време, температурите се повишиха.
17-21.IV Гребенът се разруши, премина долина от север с поредица от не много добре изразени студени атмосферни фронтове. Времето беше неустойчиво, облачността беше променлива, имаше краткотрайни превалявания и временно усилване на вятъра. Дневните температури слабо се понижиха.
22.IV Временно стабилизиране в условията на слаб гребен от юг.
23-24.IV Отново премина атмосферно смущение, имаше краткотрайни превалявания на места.
25-28.IV Под влияние на преминаването на плитък средиземноморски циклон преобладаваше облачно време с валежи, на места придружени с гръмотевици, временно усилване на вятъра и понижение на температурите.
29-30.IV Във
височина се установи почти зонален пренос, при земята баричното поле се
разми. Имаше разкъсана облачност, почти без валежи, затопли се.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната априлска температура (между 11.2 и 14.1°C) в равнините беше около и с 1.1-2.6°C по-висока от нормата. По планинските върхове температурата беше около нормата - до минус 5.0°C на вр.Мусала. Най-високите температури през месеца (между 24.2 и 27.9°C) бяха измерени на 18 и 30.IV съответно в Сливен и Русе. По планинските върхове максималните температури бяха около 4.5 и 8.9°C съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 30.IV. Под нормата бяха температурите в началото на първото десетдневие, в началото и в края на второто десетдневие и около средата на последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 2.3°C в Кнежа на 21.IV и 4.3°C в Русе на 22.IV, и по планиските върхове: Мусала (-14.1°C), вр.Ботев (-10.3°C) на 21.IV. През месеца броят на дните с температура над 5°C се колебае - около 30, а над 10°C - между 21°C в София и Г. Делчев и 29°C°C в Сандански.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през април 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за по-голямата част от страната е около и под нормата (26-80%). В отделни райони (Добрички, Русенски) сумата на валежите е над нормата - (Лом 202%, Котел 148%, Гоце Делчев 146%. По Черноморското крайбрежие сумата на падналите валежи е над нормата (136-141%). Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и под нормата.
Броят на дните с валеж повече от 1 (mm) е между 3 и 14, в планините до 15. Дните с валеж над 10mm са от 1 до 4, в планините до 3. Валеж по-голям от 25mm има в 1 ден във Враца, Русе, Г. Делчев и Кюстендил. Максималният денонощен валеж в Г. Делчев и Кюстендил (26.IV), Враца и Кнежа (27. IV) и Русе (19.IV) беше съответно 41.0, 40.2, 37.2, 23.2 и 27.2mm.
Валежи
Валеж през април 1999г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
Времето през април беше предимно тихо, с изключение на периода от 16 до 19.IV. Силен вятър (14m/s и повече) главно югозападен имаше на 18 и 19.IV в цяла България. Силни до бурни ветрове имаше по високите върхове. Ураганен беше южният вятър на вр. Мургаш - по-голям от 40m/s на 15, 16, и 17.IV. На Черни връх вятърът беше 28m/s. на 16, и над 40m/s на 17.IV. На вр.Ботев имаше силен южен вятър на 16.IV, на 17.IV - бурен южен, а на 18.IV - бурен северозападен вятър. Силните ветрове на върха продължиха до края на месеца. Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 4 в Кнежа, Кърджали и Хасково, на вр.Ботев и Мусала - съответно 17 и 9.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 3.9 и 7.0, което е под нормата в Южна, над нормата в Западна и около нормата в Източна България. Броят на ясните дни е между 1 и 9 за равнините, което е около и над нормата в Свиленградско и Пловдивско, и под нормата в Кюстендилско, Кърджалийско, Добричко, Русенско, В. Търновско, по Черноморското крайбрежие. Броят на мрачните дни е между 4 и 14, което за равнинните места в Южна България е под нормата, а в Западна България - над нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 5.6, а за вр.Мусала 8.0, с по 1 ясен ден, като мрачните дни са 13 и 18 на брой.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Условия за мраз имаше главно в котловинни полета, когато минималните температури паднаха под 0°C: на 20 и 21.IV (Драгоман, -2.2 и -2.7°C, Златица, -1.6 и 2.4°C, Панагюрище, -1.0 и -1.2°C, Велинград, -1.6 и -2.0°C, Банско, -1.5 и -0.2°C, Райково, -1.2 и -1.3°C, Кнежа, -0.0 и -2.3°C Елена, -1.0°C, Казанлък, -0.3 и -1.2°C, Кюстендил -0.7 и -0.5°C и др.).
Cлани бяха регистрирани на 6 и 22.IV в Шумен, Добрич и Генерал Тошево, а на 20.IV - и в Кюстендил.
За измръзвания главно по костилковите овошки допринесоха и валежите от сняг по високите места на 21.IV (Cофия, Пернишко, Кюстендилско и Благоевградско).
Краткотрайни мъгли бяха регистрирани на 24.IV в котловинните полета - Враца, Кнежа, Плевен, Кюстендил.
Гръмотевични бури имаше в 14 дни от месеца. Повсеместни гръмотевични бури имаше на 13, 25 и 26.IV, като преобладаващите в западните райони от страната бяха на 10, 17, 18 и 24.IV, а в в източните - на 11, 14, 20 и 28.IV и с локален характер - на 2, 17, 17, 29 и 30.IV. В медиите имаше съобщение за убити от мълния двама души в с. Шипково (Ловешка област).
Валежи от град (първият на 2.IV) бяха регистрирани в 10 дни от месеца. Със сравнително масов характер бяха градовите валежи на 10 и 26.IV. По предварителни съобщения градушките са нанесли щети на земеделските култури на 24.IV (в селата Невестино и Ваксево, Кюстендилско, с измерен валеж от 51mm) и значителни поражения на 26.IV в Плевен (градови зърна до 2cm, пороен дъжд и силен вятър), Ловешко, Тутраканско (на овошки), Сливенско, Ямболско и др.
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| TCP | dT | TMAKC | TMИН | сума, mm | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tcp, °C | koличество вaлeж, mm | вятър >= 14m/s; | гръм. бури | ||||
| > 5 | > 10 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г .Делчев Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 11.5 13.1 12.3 12.7 12.6 13.2 13.1 14.1 13.1 11.8 12.0 12.7 13.1 12.6 13.5 13.1 13.7 11.6 14.1 11.1 -5.0 -1.6 | 1.3 1.0 0.5 1.0 0.8 0.6 0.9 1.1 1.6 2.6 1.7 1.8 1.5 0.7 1.4 1.3 1.5 0.5 0.7 0.0 0.3 0.8 | 25.7 26.8 27.8 25.6 25.4 26.0 26.4 27.9 25.0 25.0 24.4 26.9 24.2 25.6 26.6 26.8 26.0 26.6 25.6 27.2 4.5 8.9 | -0.4 1.0 2.0 2.7 -2.3 1.5 1.1 4.3 3.2 1.3 3.7 5.5 5.5 2.0 2.9 -0.5 1.0 2.0 4.0 -0.7 -14.1 -10.3 | 40.7 67.9 60.1 95.3 73.3 86.7 48.1 79.0 47.9 34.7 60.0 71.9 49.5 39.7 37.1 19.4 10.4 72.9 49.8 73.9 90.6 62.1 | 80 128 111 138 147 177 75 149 86 81 136 141 104 76 66 40 25 146 128 161 86 74 | 9.7 17.6 13.8 37.0 23.2 16.6 13.9 27.2 7.8 6.9 19.4 16.4 14.0 13.7 10.9 3.8 4.6 41.0 19.0 40.2 17.2 8.5 | 26 24 26 27 27 14 1 19 1 1 29 1 27 12 27 29 26 26 26 26 26 26 | 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 29 0 1 | 21 25 25 24 25 25 23 26 25 22 23 25 26 22 27 25 26 21 29 20 0 0 | 12 14 12 11 13 13 10 13 13 8 9 10 10 9 8 7 3 7 9 10 14 15 | - 2 1 3 2 4 1 1 - - 2 3 2 1 1 - - 2 1 2 3 - | - - - 1 - - - 1 - - - - - - - - - 1 - 1 - - | 3 1 5 3 4 3 3 4 - - 2 - - 4 4 2 1 - - 2 9 17 | 3 5 1 2 6 4 3 3 - 1 4 7 4 2 - 5 2 2 3 1 - 4 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Топлото и предимно сухо време през първото десетдневие на април ускори просъхването на повърхностния почвен слой. В слоя 0-20cm към края на периода общият воден запас в по-голямата част от страната надвишаваше 87% от ППВ. Доброто запасяване на почвата с влага създаваше нормални условия за покълване и поникване на овеса, фия и други ранни пролетни култури.
Състоянието на почвата през повечето дни от второто десетдневие на април бе подходящо за почвени обработки и закъсняла сеитба на слънчоглед и захарно цвекло, а към средата на месеца предимно в Южна България и за сеитба на царевица за зърно. Преваляванията в началото и края на периода осигуриха необходимата влага за протичането на вретененето при есенните посеви. Водните запаси на дълбочина 20cm в участъците, на които предстои пролетна сеитба, в цялата страна бяха много добри до отлични.
Независимо, че през третото десетдневие на април почвените температури на дълбочината на засяване на семената достигнаха подходящи стойности за сеитба на дини, памук, краставици, ориз и др. топлолюбиви култури, почти всекидневните превалявания не дадоха възможност за провеждане на сеитбата. През последните дни на месеца времето се стабилизира и в повечето равнинни райони на страната срочно се проведоха редица селскостопански мероприятия.
Общият воден запас при царевицата в слоя 0-20cm в края на месеца надвишаваше 75% от ППВ (вж. прил. карта). При пшеницата водните запаси до 100cm в Подбалканските полета и Лудогорието бяха в границата на оптималните за протичането на вретененето. В останалата част от страната общият воден запас бе 86-99% от ППВ (вж. прил. карта).
Водни запаси при пшеницата към 27.04.99г. в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Топлото за сезона време през първото десетдневие на април активизира развитието на земеделските култури. Голяма част от посевите в източните и южните райони на страната встъпиха във фаза "вретенене" (вж. прил. карта). Високите максимални температури ускориха поникването на ранните пролетни култури. В края на първото десетдневие започна цъфтежът при семковите овощни видове.
През второто десетдневие на април вегетацията на пшеницата и ечемика протече при благоприятни топлинни условия. По-голямата част от есенните посеви в Северна България "вретениха" (вж. прил. карта). Към края на второто десетдневие при фасула, граха и лещата се наблюдаваха фазите "поникване" и "трети истински лист", а при слънчогледа - "поникване" и втори чифт истински листа". В средата на април "цъфтежът" при семковите овощни култури доби масов характер. При лозата се наблюдаваха фазите "разпукване на пъпките" и "развиване на първи лист", а при ореха - образуване на мъжки и женски съцветия и "цъфтеж" на мъжките съцветия.
В края на второто и началото на третото десетдневие настъпи влошаване на топлинните условия. Минималните температури на места краткотрайно се понижиха до границата на критичните за поникналите пролетници. Към края на месеца температурите чувствително се повишиха и ускориха развитието на земеделските култури. Пролетните посеви увеличиха вегетативната си маса. Напредък в развитието бе отбелязан и при есенните посеви. Ечемикът на места встъпи във фаза " изкласяване". При лозата беше наблюдавана "поява на реса".
Начални дати на вретене при пшеницата, 1999г
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През първото и второто десетдневие на април условията бяха подходящи за провеждане на сезонните полски работи; сеитбата на слънчоглед, царевица, фасул и др., извършване на повърхностни почвообработки - култивиране, валиране, окопаване, торене; борба с плевелите, болестите и неприятелите при земеделските култури.
Честите превалявания през третото десетдневие на април на много места в страната ограничаваха възможностите за работа на полето.
Kъм съдържанието
Измерените концентрации на серен и азотен двуокис в София е значително по-нисък от еднократните и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС) на тези показатели. Наблюдавани са отделни превишавания на фенол, като максималната стойност е отбелязана на 28.IV в 8 ч. сутринта в ж.к."Младост 1" и е 4.5 над ПДК. Съдържанието на сероводород, измерено в пункта на НИМХ, показва тенденция на трайно и значително превишение на ПДК. Най-високата стойност е около 18 пъти над ПДК и е регистрирана на 23.IV в 11 ч. В пункта в кв. "Гео Милев" измерените количества прах са около и над нормите, като особено висока стойност е измерена на 26.IV сутринта – 5 пъти над еднократната ПДК.
Във Варна през периода не са регистрирани концентрации над съответните за дадения замърсител ПДК.
В Бургас в пунктовете на НИМХ са регистрирани отделни стойности на сероводород, превишаващи еднократната ПДК, като максимумът е измерен на 13.IV в 8 ч. в центъра на града и е 4.5 пъти над нормата. Пак там са отбелязани и слаби превишения на нормите и за азотен двуокис и фенол.
В пункта на НИМХ в Плевен средноденонщното съдържание на прах надвишава съответното ПДК почти всички дни от периода, като максимумът 5 пъти над споменатата норма е измерен на 13.IV.
В Пловдив не са отбелязани стойности на следените замърсители на въздуха над съответните ПДК.
В Асеновград са измерени отделни слаби превишения на съответните ПДК на серен двуокис и прах.
През 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.8 до 7.9mBq/m3 . Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваше съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През април оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки в страната несъществено се измени спрямо предния месец. В Северна България през първото десетдневие на април по-значително се повишиха нивата на реките: Огоста при Кобиляк и Мизия с 30cm; Искър при Нови Искър с 15cm, при Кунино с 20cm и при Ореховица с 50cm; Вит при Тетевен и Търняне с 10-12cm, при Садовец с 41cm; Осъм при Ловеч с 22cm, при Изгрев със 130cm; Янтра при Габрово с 25cm, а в участъка Велико Търново - Каранци с 92 до 134cm; на притоците й - Росица при Севлиево с 24cm, Джулюница при с.Джулюница с 96cm и Голяма река при Стражица с 57cm; на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен съответно с 32 и 114cm. През второто десетдневие на април увеличение на оттока и повишение на нивата беше отбелязано само на р.Вит при Садовец със 76cm, при Търняне с 56cm и на р.Осъм при Ловеч с 32cm, при Изгрев със 110cm. През третото десетдневие на месеца повишението на речните нива в тази част от страната беше: на северозападните реки до Искър вкл. с 40 до 90cm, на р.Вит по цялото течение с 53 до 62cm, на р.Осъм по цялото течение с 60 до 120cm; на р.Янтра и притоците й с 20 до 80cm.
Протичащите количества вода на тези реки в дните с повишения надвишаваха от 1 до 5 пъти средните си стойности за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение.
Средномесечният отток при почти всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България през април значително надвиши средните си стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец. Изключение правят само реките: Янтра при Габрово и при Каранци, Джулюница при с.Джулюница (Черни Лом при Широково), чийто средномесечен отток остана по-малък от средномногогодишните си стойности за април.
При черноморските реки по-голямо повишение на нивата беше наблюдавано на реките: Камчия при Гроздьово с 86cm, крайните югоизточни реки Средецка при Проход с 92cm, Факийска при Зидарево (със 162cm през първото и със 100cm през второто десетдневие), Луда Камчия при Бероново със 72cm.
В Южна България значително повишаване на нивата на някои реки беше отбелязано през третото десетдневие на април - на р.Марица в участъка гара Белово - Първомай с 20 до 83cm, на р.Тунджа с 32 до 64cm, на р.Места с 18 до 83cm и на р.Струма със 74 до 170cm, при различните пунктове за наблюдение на тези реки.
Средномесечният отток на р.Марица само при Свиленград, на притоците й: Въча, Чепеларска при Бачково и Сазлийска при Гълъбово и на реките:Тунджа при Павел Баня, Арда и Струма надвиши средните си многогодишни стойности за месеца.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Марица) през април беше 1426 млн.m3 - с 21% над нормата за април и с 12% по-голям от оттока през март.
Нивото на р.Дунав в българския участък през април беше с променлива тенденция, като през втората половина на месеца се наблюдаваше предимно тенденция към повишаване на речното ниво. Най-ниските стойности на водните стоежи през месеца при различните пунктове за наблюдение на реката, бяха регистрирани през периода 5-15.IV, а най-високите на - 30.IV. Водните стоежи средно за месеца при различните пунктове за наблюдение бяха с 57 до 98cm над нормата за април и с 33 до 62cm по-ниски в сравнение с март.
Състояние на реките за месец април 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец април 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита в сравнение с март беше установено при 29 наблюдателни пункта или при 83% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Нишавски, Гоцеделчевски, Милановски, Настан-Триградски и Ловешко-Търновски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали със 150-183% спрямо същите, регистрирани през март. Понижение на дебита беше установено при 6 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в карстовия басейн на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и в Перущица-Огняновски басейн. В тези случаи средномесечната стойност на дебита на изворите са 84-85% от същите измерени за март.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 1 до 145cm спрямо март бе установено при 37 наблюдателни пункта или при 58% от случаите. Най-съществено беше понижението на нивата в Казанлъшката котловина и на места в терасата на Места. Повишение на водните нива с 1 до 92cm беше регистрирано при 27 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Дунав и Струма.
Нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -73 до 9cm) с по-добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена положителна тенденция или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -71 до 5cm) с по-добре изразена положителна тенденция имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Подобни изменения, но с тенденция на спадане (от -60 до 10cm) имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Предимно се повишиха нивата на подземните води в обсега на Местенския грабен с 11cm, в Ихтиманската и в Средногорската водонапорни системи съответно с 4cm и 5cm. Понижиха се водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 8cm.
В изменението на запасите от подземни води през април беше установена добре изразена положителна тенденция при 84 наблюдателни пункта или около 73% от случаите, от които 53 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 2 до 1347cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Нарастването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.31 до 2864 l/s и е най-голямо за подземните води в Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 220-655% спрямо средните оценки за периода. Понижението на водните нива с 2 до 178cm е най-съществено за подземните води в Казанлъшката котловина, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.43 и 177 l/s - беше най-голямо в Настан-Триградски карстов басейн (извор 336 при с.Мугла). В този случай дебитът на извора е 68% от средните стойности.
Състояние на подземните води през април 1999г.
Състояние на подземните води през април 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Тринадесетият Конгрес на Световната метеорологична организация (CМО) беше открит на 4 май в новата супермодерна сграда в Женева. Пред участниците (над 500 делегати от 185 страни-членки на СМО) приветствия са били поднесени от: д-р Джон Зилман -Президент на СМО, проф. Г.О.П. Обаси - Генерален секретар на СМО, г-жа Рут Драйфус - Президент на швейцарската конфедерация, от г-жа М.Граф - Председател на Държавния съвет и Женевския кантон, г-н Ж. Спиелван - Председател на общинския съвет на Женева и други.
В словото си г-жа Драйфус подчерта, че и нейната страна е понасяла последствията от неблагоприятните метеорологични явления и затова ще продължи да поддържа СМО в нейната роля на генератор в оперативното и научно коопериране в областта на метеорологията и хидрологията.
В приветствието си д-р Зилман също изтъкна значението на интердисциплинарното коопериране на усилията. Той наблегна на нарасналите проблеми на околната среда през последното десетилетие и особено на факта, че въпросите на взаимосвързаните климат и околна среда, включително управлението на водните ресурси и нарастващото въздействие на природните бедствия ще останат важни проблеми и през идващите години. Намаляването на щетите от природните бедствия е поставено като приоритетен проблем пред метеорологичната и хидрологичната общност в целия свят. Д-р Зилман изложи съществената част от прогреса в метеорологията, климатологията и свързаните с науките за земята през последните години, както и решителната роля на СМО в ползата за страните-членки в този напредък. Той настоя пред правителствените представители на страните-членки да отстояват отново предвижданото финансиране на националните метеорологични и хидроложки служби за подсигуряване на увеличението на свободния обмен на данни и информационни продукти, коeто е основният фактор за устойчиво международно коопериране на усилията в оперативната и изследователска дейност.
Професор Обаси подчерта, че новата сграда (главна квартира на СМО) с нейната "елегантна структура и съвременно използване на съхраняваща енергията технология е свидетелство за изпълнение ангажиментите на СМО по опазване на околната среда и рационалното използване на енергията" и благодари на швейцарското правителство, власти и фирми за съдействието и финансирането на това модерно съоръжение, като изрази оптимизъм относно повишаване ефективността от дейностите на служителите в бъдеще.
В посланието си (представено чрез видео материал), Генералният секретар на ООН г-н Кофи Анан коментира ролята на СМО в курса, насочен към устойчиво развитие, с морска метафора, вземайки предвид уязвимостта на околната среда: "Ние, които обитаваме тази планета, сме всички в една лодка". Това е така, защото проблемите на околната среда не познават политически граници. Г-н Анан подчерта, че на прага на новото хилядолетие СМО трябва да играе авангардна роля в координирането на световните усилия в разбирането и мониторинга на промените в околната среда и въздействието им върху социалното и икономическото развитие на човечеството.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова