УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
От 1 до 3.III в размито барично поле времето беше слънчево, тихо и сравнително топло. На 4.III страната попадна в периферията на обширен циклон, който бавно се преместваше от Британските острови на изток към Централна Европа.
От 5 до 7.III времето се определяше от студен атмосферен фронт, който стационираше над Балканския полуостров. Облачността беше значителна. Преваля дъжд, в отделни райони придружен от гръмотевици. Духаше умерен и силен вятър от югозапад и запад. Съществени температурни промени нямаше.
На 8 и 9.III по стациониращия фронт над Балканския полуостров се образува плитък циклон, който се премести на изток - към Черно море. Преваля дъжд и температурите слабо се понижиха.
На 10 и 11.III, в размито антициклонално поле, времето беше слънчево и тихо. Температурите се повишиха. На 12.III премина размит студен фронт от север. Имаше временни увеличения на облачността. Само в Североизточна България на места преваля дъжд, който беше незначителен по количество. На 13.III, в антициклонално поле, преобладаваше слънчево време.
От 14 до 17.III по южната периферия на антициклон, с център над Европейската територия на Русия, от североизток в страната проникваше студен въздух. Облачността беше по-често значителна. Преваля сняг. Темепературите се понижиха чувствително.
В периода 18-19.III под комбинираното влияние на циклон, който се преместваше от Северна Африка към Гърция и антициклон, с център над Европейската територия на Русия, се създаде валежна обстановка. Паднаха повсеместни и значителни валежи предимно от сняг, в източните райони - от дъжд. В Предбалкана, високите полета на Югозападна България и Родопската област се образува дебела снежна покривка. В Североизточна България и по Черноморието духаше силен североизточен вятър. Беше студено за сезона.
От 20 до 23.III циклонът
се запълваше над Мала Азия и страната остана в размито циклонално поле.
Валежите спряха. Облачността се разкъса и намаля. Температурите се повишиха.
На 24.III, под влияние на размит студен фронт и на плитък средиземноморски
циклон, образуван по фронта и преместващ се южно от страната, имаше временни
увеличения на облачността и на места - несъществени превалявания от дъжд.
На 25 и 26.III във временен антициклон времето беше слънчево и температурите
се повишиха. От 27 до 31.III времето в страната се определяше от циклонална
област, която беше блокирана над Югоизточна Европа. Преобладаваше облачно
време. Преваляваше дъжд, като по-съществени количества бяха измерени в
Северна България. Температурите бяха около нормата.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През периода 1-7.III средноденонощните температури бяха между 9 и 14°C, около 4.III в отделни райони - до 16°C, т.е. със 7 до 13°C по-високи от нормалните. На 8.III те се понижиха с 5 до 8°C, но останаха по-високи от нормалните. Последва слабо повишение на температурите с 2-3°C и на 11 и 12.III средноденонощните бяха около 10°C. На 13 и 14.III настъпи силно застудяване и през периода 14 - 22.III средноденонощните температури бяха предимно между 0 и 5°C - с 4 до 7°C по-ниски от нормалните. Най-студено беше на 18 и 19.III, когато в отделни райони те бяха отрицателни (до -2°C). На 23.III температурите се повишиха и до края на месеца средноденонощните бяха предимно между 6 и 11°C - около и малко по-високи от нормалните.
Средните месечни температури за март (между 5 и 8°C, в Русе и Сандански 8.4°C, в Панагюрище и Велинград 5.2°C, в Драгоман 4.4°C) в Дунавската равнина и по Черноморието са с около 2°C, а в Южна България - с около 1°C, по-високи от нормалните. В планинските райони средните мартенски температури са между -6 и 0°C, на вр. Ботев -6.4°C, на вр.Мусала -8,5°C, т.е. близки до нормалните.
Най-високите температури през март (предимно между 19 и 24°C, в София 17.3°C, в планините между 4 и 9°C, на Черни връх 1.8°C, на вр.Ботев 1.4°C, на вр.Мусала 0.4°C) бяха измерени предимно около 3.III, а най-ниските (между -6 и -1°C, в планините между -13 и -8°C, на Черни връх -14.6°C, на вр.Ботев -17°C, на вр.Мусала -18°C) - през периода 15-21.III.
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през март 1999г.
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
През март преваляванията бяха предимно от дъжд - в равнините сняг валя само около 19.III. Основните валежи паднаха през периода 15-20.III. Превалявания имаше и около 8 и около 28.III.
Броят на дните с валеж 1 и повече литра на квадратен метър e между 5 и 8, в планините - между 10 и 15 дни, с валеж повече от 10mm - 1-2 дни. Само в отделни станции (Монтана, Враца, Чирпан) денонощният валеж веднъж е бил повече от 25mm, в Хасково - 2 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 10 и 20mm, в Хасково 48mm, в Чирпан 39 l/m2, във Враца - 30mm, в Монтана - 27mm в Кнежа - 23mm, в Добрич - 21mm и беше измерен главно на 19.III сутринта.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 25 и 60mm, т.е. в повечето райони около (между 70 и 120%) нормалната. Относително повече са валежите в отделни места главно на Югоизточна България: на вр.Снежанка 121mm, в Крумовград 117mm, в Хасково 116mm, М.Търново 105mm, в Смолян 85mm, в Садово 72mm, в Ахтопол 71mm, в Чирпан 68mm, във Враца 67mm. Относително по-малко са валежите в северозападната половина на страната.
Валежи
Валеж през март 1999г.
Kъм съдържанието
4. СИЛЕН ВЯТЪР
През март силен вятър (14m/s и повече) имаше около 4.III, около 8.III, около 18.III и около 24.III. Броят на дните със силен вятър е предимно между 2 и 5, в Русе - 7 дни, в Бургас - 6, в планинските райони - до 15, на вр.Мусала - 17 дни. Силен вятър не е духал в Югозападна България и в отделни райони на Тракийската низина.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 4.5 и 6 десети от небосвода, по Черноморието и в планините 6-7, на вр.Ботев 7.8 десети) е с 1-2 десети по-малко от нормата. Слънчевото греене е между 135 и 165h, в Сандански - 176h, по Черноморието и в планините - предимно между 115 и 145h, във Варна - 125h, на вр.Мусала - 145h. Броят на ясните дни (между 3 и 8 дни, в Пловдив 10, по Черноморието около 2, на вр.Снежанка 9, на вр.Ботев 2 дни) по Черноморието е по-малък, а в останалата по-голяма част на страната - повече от нормата. Броят на мрачните дни (между 8 и 12 дни, по Черноморието и в планините до 15 дни, на вр.Ботев 16, на Черни връх 18 дни) по Черноморието е около, а в останалата част на страната - по-малък от нормата.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
На 17 и 18.III преваляванията от дъжд постепенно преминаха в сняг и почти в цялата страна се образува снежна покривка, която на 19 и 20.III в много райони достигна 10-15сm, а на отделни места - и до 40сm, в Белоградчик - 56сm, в Чипровци - 52сm, в Ботевград - 40сm, в Кърджали - 33сm, в София - 29сm. В равнините снежната покривка се стопи бързо - още през първите дни на третото десетдневие.
Броят на дните със снежна покривка в по-голямата част на страната е между 2 и 6. В Източна България и крайните югозападни райони снежна покривка не се е образувала или такава е имало само 1-2 дни.
В планините през целия месец имаше снежната покривка. Във високите части на плани-ните дебелината й беше между 100 и 200сm, а в районите с надморска височина между 1500 и 2000m - между 10 и 70сm. Снежната покривка достигна максималната си дебелина в началото на третото десетдневие - на вр.Снежанка и на Черни връх 180сm, а на вр.Мургаш 52сm.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли с локален характер имаше на 11.III (Добрич и Бургас), на 23.III (в Горнотракийската низина) и на 30.III (предимно в Североизточна България).
Гръмотевични бури бяха регистрирани на: 5 III (Плевен), 6.III (Оряхово), 8.III (Варна, Добрич и Карнобат) и 20.III (Кърджали).
Обилните валежи от дъжд и
сняг (под влияние на бавноподвижния циклон, преместващ се от Адриатическо
море и над Гърция) в периода 18-20.III, достигащи денонощни суми от 30
до 50mm, образуваха снежна покривка 20-50cm по южните склонове в източната
част на Родопите. Имаше щети и прекъсване на транспортните връзки в района
на с.Кирково (със снежна покривка 96cm на 19.III).
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| TCP | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tcp, °C | koличество вaлeж, mm | вятър >= 14m/s; | сн. поkp | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г .Делчев Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 6,2 7.3 6.7 7.7 6.6 8.4 7.3 8.4 7.8 5.9 7.2 8.0 7.7 6.9 7.4 6.9 7.9 7.0 9.5 6.3 -8.5 -6.4 | 1.4 1.6 1.0 2.0 1.5 2.2 1.2 1.8 2.6 1.8 1.8 1.9 1.5 0.3 0.9 0.6 1.1 0.7 1.1 0.3 0.0 -0.3 | 17.3 22.5 21.0 21.9 23.0 22.5 22.8 23.5 20.2 19.9 19.6 21.5 20.2 19.5 20.6 21.4 21.3 19.8 21.7 20.6 0.4 1.4 | -4.1 -4.7 -2.0 -2.1 -6.4 -2.0 -2.8 -1.1 -4.6 -3.4 -2.0 -0.6 -1.1 -4.4 -3.5 -4.0 -2.0 -3.4 -0.8 -4.8 -18.0 -15.0 | 42.9 15.6 48.5 66.6 30.5 30.5 53.2 23.1 25.9 36.6 26.4 42.5 18.6 41.9 116.1 67.5 54.6 47.8 29.5 27.9 71.5 42.1 | 113 35 118 113 69 80 102 50 65 114 78 109 56 79 204 165 136 96 78 66 72 60 | 16.0 5.7 27.3 29.5 22.8 12.1 15.8 7.8 9.4 20.5 13.2 12.9 5.8 19.9 48.2 39.0 20.7 14.0 9.9 13.8 7.2 8.7 | 19 19 19 19 19 19 19 29 29 9 19 19 20 19 19 19 19 17 19 19 16 9 | 23 25 23 22 22 24 21 24 23 20 23 24 23 22 22 21 24 24 27 23 0 0 | 4 4 4 9 6 13 8 14 9 6 3 8 10 7 7 3 10 1 18 0 0 0 | 8 5 7 6 3 6 8 6 5 7 5 6 6 5 8 6 6 7 8 5 13 11 | 2 - 2 2 1 1 2 - - 1 1 1 - 1 2 2 2 2 - 1 1 - | - - 1 1 - - - - - - - - - - 2 1 - - - - - - | 2 - 4 3 2 - 2 7 - 1 5 6 4 5 3 - - - - - 5 17 | 6 1 6 6 4 2 4 1 - 1 - - - 6 6 4 4 5 - 4 31 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
През първите пет дни на март преобладаваше сухо време. Вследствие на високите за се-зона температури повърхностният почвен слой частично просъхна и бе подходящ за почвени обработки. Без затруднения в овощните градини и при есенните посеви се провеждаха харак-терните за началото на март земеделски мероприятия. Водните запаси в коренообитаемия поч-вен слой при пшенични посеви, повсеместно формирали трети лист, а голяма част и братили на-пълно, задоволяваха развитието на растенията (в най-лошия случай надвишаваха 77% от ППВ). На 8 и 9.III паднаха значителни валежи в източната половина от страната (Cилистра 24 l/m2 или mm; Варна 16 l/m2; Ахтопол 23 l/m2), които временно преовлажниха повърхностния почвен слой.
През първите пет дни от второто десетдневие на март почвата в по-голямата част от страната бе сравнително подходяща за обработки. Настъпилата чувствителна промяна в характера на метеорологичните условия в средата на месеца преустанови предпосевните обработки и сеитбата на ранните пролетни култури. До края на десетдневието паднаха значителни валежи, със съществен принос за нарастването на водните запаси в почвата. Повърхностният почвен слой през периода 17-21.III в отделни райони на страната бе под снежна покривка. Водните запаси при угарта в слоя 0-20cm в края на второто десетдневие на март надвишаваха 75% от ППВ в почти всички полски райони на страната.
Измереното в средата на март влагозапасяване на почвата до 2m дълбочина, формирано през изтеклия есенно-зимен период, отбеляза необичайно високи стойности. Общият воден запас в централните крайдунавски райони, Софийското поле и по долината на р.Струма надвишаваше 82% от ППВ, а в останалата част от страната общият воден запас бе над 91% от ППВ, нещо което не се наблюдава през последните десетина години (вж. прил. карта).
В началото на третото десетдневие на март започна бързо подобряване на условията за работа на полето. С напредъка в развитието на земеделските култури се увеличи разходът на влага, при което към 27.III в Централните крайдунавски райони, Кюстендилско и Подбалканските полета водният запас (около 70% от ППВ) в слоя 0-20cm спадна под оптималния за поникването и началното развитие на пролетните култури (вж. прил. карта). Валежите в края на месеца (по-значителни по Черноморието), нямаха съществено значение за почвеното влагозапасяване, но задържаха провеждането на полските работи.
Водни запаси при угарта към 27.03.99г в слоя 0-20cm
Водни запаси при пшеницата в края на зимния сезон в слоя 0-200cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Високите за сезона температури през първото и началото на второто десетдневие на март вж. прил. карта) активизираха развитието на есенните посеви и трайните насаждения. Късно засетите есенници масово навлязоха във фаза "трети лист". Значително се увеличи делът на братилите посеви. Топлото време ускори развитието на овощните култури. При семковите овощни видове бе регистрирано "набъбване " и "разпукване" на плодните пъпки, а при раноцъфтящите бадем, кайсия, праскова - разпукване на плодните пъпки, поява на венчелистчета, а при някои по-ранни сортове и цъфтеж. При лозата бе наблюдавано сокодвижение и набъбване на пъпките.
В средата на март настъпи чувствителното влошаване на топлинните условия (вж прил. карта). Среднодненонощните температури до края на второто десетдневие на месеца бяха под 5°C, което задържа развитието на есенните посеви и трайните насаждения. Минималните температури на места се понижиха до минус 4-5°C - критични за напредналите в развитието си овощните видове достигнали фаза поява на венчелистчета и цъфтеж.
През третото десетдневие на март настъпи постепенно подобрение на топлинните условия и възобновяване на вегетацията при земеделските култури. В края на март в развитието на есенниците бе отбелязан напредък, по-значителен при късно засятите посеви, които достигнаха фаза братене. По-рано засетите зимни житни култури увеличиха братимостта си. Темпът на развитие на овощните култури през третото десетдневие се определяше от стойностите на средноднонощните температури, които с малки изключения бяха между 7-8°C (вж прил. карта). В края на месеца при семковите видове се наблюдаваше разпукване на плодните пъпки и разлистване, а при костилковите - разлистване, поява на венчелистчета и цъфтеж. При лозата набъбването на пъпките имаше масов характер.
Среднодненонощни температури за третото десетдневие на март'99
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През март започна сеитбата на ранните и средноранните пролетни култури, продължи производството на зеленчуков и тютюнев разсад. При една част от есенниците бе извършено подхранване с азотни минерални торове и третиране с хербициди. При овощните култури бяха проведени предцъфтежни пръскания.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен и азотен двуокис в София е значително по-ниско от съответните еднократни и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) и от многогодишните средни месечни стойности (МСМС). Максималната стойност на фенол е отбелязана на 13.III рано сутринта в ж.к."Младост 1" - около 3 пъти над ПДК. Съдържанието на сероводорода продължава тенденцията от първото десетдневие на февруари. Измерените количества прах са изразено по-високи на 23 и 31.III, когато достигат до около 2.5 пъти над еднократната ПДК, а през останалите дни са около тази норма.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период. В Бургас са регистрирани неколкократно стойности на сероводород, превишаващи до 3.5 пъти ПДК както в Морската градина, така и в центъра на града. Концентрациите на азотен двуокис в пункт Дом на НХК са до 1.5 пъти над еднократната ПДК (на 9.III вечерта) през целия месец. Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен достигат до около 4 пъти над средноденонщната ПДК (на 24.III) като я надхвърлят през почти всички дни на наблюдение.
В Пловдив, в пункт НИМХ, измерените средноденонощни количества прах са до около 2 пъти по-високи от съответната санитарно-хигиенна норма. В пункт Аптечно управление средноденонощните стойности на серен двуокис са до 1.5 пъти над средноденонощната ПДК. В Асеновград са наблюдавани концентрации на серен двуокис, по-високи от средноденонощната ПДК до 1.4 пъти (на 23.III).
През месец март 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки и по-ниски от измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.7 до 7.3mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваха съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През март оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки в страната несъществено се измени спрямо февруари. В Северна България през първото десетдневие на март по-значително се повишиха нивата на реките: Огоста при Мизия със 76cm; Искър при Нови Искър с 35cm, при Кунино с 16cm и при Ореховица с 50cm; Вит при Тетевен с 32cm и Осъм при Ловеч с 50cm.
През третото десетдневие на март повишението на речните нива в тази част от страната беше по-голямо - на р.Огоста при Кобиляк със 75cm; на р.Искър в участъка Кунино-Ореховица с 30 до 67cm; на р.Вит по цялото течение с 30 до 50cm; на р.Осъм при Ловеч с 45cm, при Изгрев с 90cm; на р.Янтра по цялото течение с 40 до 90cm; на р.Росица при Севлиево с 36cm; на р.Джулюница при с.Джулюница с 86cm; на р.Черни Лом при Широково с 1,87m. Протичащите количества вода на тези реки в дните с повишения надвишаваха от 1 до 3 пъти средните си стойности за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение.
Средномесечният отток само на реките Огоста и Искър значително надвиши средномногогодишните си стойности за март. По-слабо е повишението при реките Вит и Осъм, а при останалите наблюдавани реки в Северна България средномесечният отток през март остана по-малък от средномногогодишните си стойности за този месец.
От черноморските реки по-голямо повишение на нивата беше наблюдавано при следните реки: Камчия при Гроздьово с 66cm и крайните югоизточни реки Средецка при Проход (с 50cm през първото и 170cm през второто десетдневие) и Факийска при Зидарево (с 55cm през първото и с 2,36m през второто десетдневие на март).
В Южна България през първото и третото десетдневие на март беше отбелязано по-значително повишаване на нивата и увеличаване на оттока само на реките: Арда по цялото течение и притока й р.Върбица при Джебел, с 60 до 95cm; Места в долното течение с 30 до 64cm и Струма по цялото течение 30 до 80cm.
Средномесечният отток през март само на реките Арда и Струма надвиши средните си многогодишни стойности за този месец.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през март беше 1828 млн.m3 - с 18% над нормата за март и с 11% по-голям от оттока през февруари.
Нивото на река Дунав в българския участък през периода 1-10.III се повиши с 1 до 1.5m при отделните пунктове за наблюдение по течението на реката.
През втората половина на март нивото на реката почти непрекъснато спадаше и средно за месеца при различните пунктове за наблюдение беше със 175 до 230cm над нормата за март и с 299 до 341cm по-високо в сравнение с февруари.
Състояние на реките за месец март 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекитe за месец март 1999г. (средни стойности)Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти, рядко по-голямо в сравнение с февруари, беше установено при 12 извора или при 52% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита се установи в карстовия басейн на Тетевенската антиклинала, в Милановски и Котленски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 24-43% от същите, определени за февруари. Повишението на дебита, установено при 11 извора, беше най-значително в Гоцеделчевски и Куклен-Добростански карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали със 136-176% спрямо същите стойности, регистрирани през февруари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на спадане. Понижение на водните нива с 3 до 101cm беше регистрирано при 30 наблюдателни пункта или 56% от случаите, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Искър и Скът, както и в Сливенската котловина. Повишение на нивата с 1 до 192cm спрямо февруари бе установено при 24 наблюдателни пункта. Най-значимо беше повишенето на нивата на места в терасата на Камчия, в Софийската котловина и Горнотракийската низина.
Двупосочни изменения, без добре изразена тенденция, имаха нивата на карстовите води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България (от -16 до 16cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения, с добре изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения (от -65 до 164cm) с много добре изразена тенденция на покачване имаха нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Нивата на подземните води от хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната имаха двупосочни изменения, но с добре изразена тенденция на спадане (от -30 до 51cm). Предимно се повишиха водните нива в обсега на Местенския грабен с 4cm, в Средногорската водонапорна система с 8cm, в Ихтиманската система с 2cm и в подложката на Софийската котловина с 3cm.
В изменението
на запасите от подземни води през март се установи по-добре изразена тенденция
на покачване при 57 наблюдателни пункта или при 62% от случаите, от които
43 кладенци и 14 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните
нива от 3 до 860cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите
на реките Огоста, Камчия, Тунджа, Марица, Места, в Горнотракийската низина
и на изолирани места от малм-валанжката водоносна система. Покачването
на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.30 до 1126 l/s и е
най-голямо в Ловешко-Търновски и Куклен-Добростански карстови басейни,
както и за южните части от разпространението на хотрив-баремската водоносна
система. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 216-427% спрямо
средните стойности за периода.
Понижението на водните нива от 1 до 295cm е най-голямо за подземните води на места в терасите на Дунав, в Софийската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.68 и 796 l/s, беше най-голямо в Нишавски карстов басейн и басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи дебитът на изворите е 49-63% от средните стойности.
Състояние на подземните води през март 1999г.
Състояние на подземните води през март 1999г. (многогодишни тенденции)Kъм съдържанието
22 МАРТ - СВЕТОВЕН ДЕН НА ВОДАТА
(По материали от посланието на проф. Г.О.П. Обаси, Генерален секретар на СМО)
През 1992 г. Генералната Асамблея на Обединените Нации (United Nations General Assembly) определи всяка година 22 март да се чества като Световен ден на водата. През тази година е избрано мотото "Всеки живее надолу по течението", което е предизвикателство и призив за борба.
Все по-очевидно и разбираемо става, че трябва да разглеждаме Земята изобщо като комплексна и интегрирана система. Динамичните и вътрешносвързани системи на атмосферата, хидросферата и биосферата се разпростират по цялата Земя. Зависимостите между човешкото общество и тези системи са много силни. Най-добра демонстрация на тези връзки е водата, която се движи в непрекъснат хидроложки цикъл от океана и сушата, през атмосферата, а след това във вид на валежи. Валежите попълват повърхностния отток и реките, наблюдава се постоянно движение на подземните води и обратно към океаните. Водата е жизнено необходима за всички форми на живот на Земята и следователно от жизнена необходимост за икономиката и социалното развитие.
В посланието се подчертава, че е необходимо взаимодействие между горното и долното течение на реките. Основната причина за избора на това мото се дължи на факта, че общ-ностите живеят по поречията на главните реки, използват водата или страдат от наводнения, които се разпространяват от горната към долната част на водните басейни. Населението, живеещо покрай горното течение на реките, въздейства върху количеството и качеството на водата, която може да бъде използвана многократно от населението в долното течение преди да достигне океаните. Усилията в такива страни трябва да се фокусират към коопериране между различните общества, населяващи различни водни басейни и трансгранични реки.
Съществуват малко области на Земята, където водното течение не е регулирано от човешката дейност (водата се движи при естествени условия). В тази ситуация човешката активност в горната част на течението няма да има съществен ефект за долната част. На практика по-голяма част от населението на Земята живее в ниските територии - речните долини и в близост до морския бряг, следователно в по-долното течение на реките.
Според глобалните перспективи хидроложкият цикъл поставя всички нас в ситуация, при която винаги съществува някой над нас в горното течение на реките. Знаем, че валежите, които попълват пресните водни ресурси, са резултат от процесите, протичащи в атмосферата. В процеса на формиране и реализация на валежите човек оказва различни въздействия като замърсяване на атмосферата, промяна на климата, а така също и съществени структурни промени на големи територии. Дори и Швейцария, която наричат "водната кула на Европа", поради наличните големи водни ресурси се намира в "долното течение" на въздуха в Западна Европа, тъй като въздушните маси, идващи от запад, са повлияни от човешката активност на обширни територии, през които преминават дъждът и снегът от Атлантическия океан. Това насочва вниманието върху зависимостта и необходимостта от взаимодействие между хидроложките и метеорологичните служби, както и върху разширяване на контактите между научните общества, които се занимават с водните проблеми. Мотото на тазгодишния Световен ден на водата трябва да провокира дискусии между експертите от различни дисциплини, увеличаване на заинтересоваността на цялото общество, както и до управленчески решения, които да доведат до ефективно управление на водите на локално, национално, регионално и глобално ниво.
От много примери се вижда, че подялбата на пресните водни ресурси винаги е била източник на конфликти както на територията на отделната страна, така и при трансграничните реки и подземните резервоари. Конфликти от този род стават все по-сериозни при подялбата на наличните водни ресурси между различните потребители: земеделие, индустрия и водоснабдяване за домакински нужди на фона на нарастващото население на Земята. Проведената Международна конференция по хидрология през февруари 1999 г. в Женева насочи вниманието към тези потенциални конфликти и апелира към интегрираното решаване на проблема, включвайки коопериране между страните.
От гледна точка на Световната метеорологична организация е важно да се акцентира на нуждата от коопериране между националните агенции и държавите, поделящи си общитe водни ресурси, в събирането и размяната на хидроложки данни и информация. Само събирането и размяната на действителни данни и информация за състоянието и тренда на водните ресурси може да даде сигурност, че националните планове и международни споразумения са добре формулирани и изпълнявани. Това включва такива аспекти като: водното количество и качество, статистика на наводненията, засушаванията и/или химическите изхвърляния, водната консумация и връзките с управлението на земеползването.
Необходимо е изграждане на стратегия на база опита на различни страни и региони, в това число развити и развиващи се. Връзките трябва да се осъществяват не само в отделните региони, но и между различни региони с подобни проблеми. Това трябва да се постигне чрез трансфер на знания и технологии, както и чрез директно финансово спонсориране за подобряване на националните възможности.
Управляването на националните и международните реки изисква коопериране на всички заинтересувани. Много от световните поделяеми водни ресурси, включващи повече от 300 големи реки и подземни резервоари, са в региони със сериозни проблеми за качеството и количеството на водите или са потенциално опасни. Всъщност, съществуват голям брой национални и международни споразумения за редица реки, езера и водни басейни.
Един от най-ранните примери на такова регионално коопериране е Договорът за граничните води (Boundary Waters Treaty) между Канада и САЩ от 1909г. Този договор доведе до поредица от съглашения за подялбата на водите и контрол върху замърсяването, в това число на големите езера и водите по пътя им към океана. Друг пример е Планът за действие по Рейн (Rhine Action Plan) за управление на Рейн в Европа, както и съглашението между Индия и Бангладеш относно река Ганг. Планът обхваща качество и количество на водите, опазването на околната среда, корабоплаването и включва размяна на данни и съвместни проекти. Планът цели подобряване на качеството на водите до ниво, при което различните водни организми отново ще обитават реката и също така - намаляване на замърсяването, достигащо до Северно море. По-актуален и многообещаващ пример е споразумението в Южноафриканската развиваща се общност (Southern Africa Development Community) за р.Замбези. Участващите страни разбраха, че несполучливото развитие на водните ресурси до устойчиво ниво може да доведе до срив в икономическия растеж и общественото развитие в региона. Споменатото съглашение за използването на общите водни ресурси включва развитие на план за интегрираното им използване.
СМО работи с много от заинтересуваните страни чрез националните хидроложки институции за увеличаване на кооперирането и капацитета във връзка със събирането, управлението и размяната на данни и информацията. Това са ключовите аспекти за подобряване на управлениео на речните басейни. На практика, мониторингът и информационните системи, снабдяващи с висококачествени данни и информация за проектиране и управленски решения, са в настоящия момент по-важни от всякога за подобряване нивото на управление на водните ресурси, с оглед на връзката на потребителите в горното и долното течение.
Поводът за честване на Световния ден на водата дава възможност да акцентираме и насочим вниманието от мотото "Всеки живее надолу по течението" към широката публика, медиите, правителствата, управленския персонал, индустриалците, хидролозите и менажерите на водните ресурси. Вярваме, че правителствата ще продължават да поемат отговорност за водното развитие и управление, разбирайки, че всяка наша намеса има отражение не само в отделните водни басейни, но и в глобален мащаб за бъдещето на човечеството.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Петрова ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова