УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- >експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1-3.II Страната се намираше в баричен гребен от северозапад. Облачността беше променлива, по-често значителна и през първите два дена на много места преваля сняг. Температурите бяха по-ниски от нормалните за сезона.
4-5.II Под влияние на топъл фронт преваля слаб дъжд и сняг. Впоследствие страната попадна в топлия сектор на атлантически циклон, който се преместваше през Скандинавския полуостров на изток към европейската част на Русия. Температурите чувствително се повишиха.
6-7.II Отначало премина студен фронт от северозапад. На много места преваля дъжд, вятърът от запад и северозапад се усили, особено в Дунавската равнина, а температурите се понижиха с 4 до 6°C. Впоследствие се изгради южен гребен и облачността се разкъса и намаля.
8-9.II През България премина средиземноморски циклонален вихър. Облачността се увеличи и на много места преваля предимно сняг, а в източните райони - дъжд. Отначало се усили вятърът от юг, който впоследствие се ориентира от северозапад. Температурите бяха около нормалните за сезона.
10-13.II От Италия към Балканския полуостров се преместваше средиземноморски циклон. Страната попадна в източната му периферия. Вятърът от юг се усили и температурите се повишиха на места до 20°C. На 12.II циклонът премина през България. Заваля дъжд, който в по-голямата част от страната премина в сняг. На места главно в южнта половина имаше и гръмотевични бури. Вятърът се ориентира от северозапад и нахлу студен въздух. Температурите се понижиха с 10-15°C.
14-16.II Страната се намираше в антициклонално барично поле. Облачността беше променлива, по-често незначителна. Температурите бяха по-ниски от нормалните за сезона.
17-21.II От северозапад през страната преминаха два студени фронта - първият на 18 и 19.II, когато на много места преваля сняг. Духаха умерени и силни северозападни ветрове. Температурите слабо се понижиха. Вторият атмосферен фронт премина на 21.II. На много места преваля дъжд. Вятърът от северозапад се усили, по-изразен в Дунавската равнина.
22-28.II Отначало
страната попадна в топлия сектор на обширен циклон с център над Прибалтика.
Пред приближаващия се от северозапад студен фронт духаха силни и бурни
ветрове от юг. С преминаването на фронта по високите полета на Западна
България преваля сняг, а в останалите части от страната - дъжд. В източната
половина от страната се разразиха гръмотевични бури. Температурите се понижиха
с 5 до 10°C. Впоследствие в област на високо налягане се установи слънчево
време, а температурите се повишиха чувствително и в края на месеца бяха
значително по-високи от нормалните за сезона.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната февруарска температура (между 1.6 и 4.8°C) в равнините беше около нормата и с 1.1-2.3°C по-висока от нормата. Под нормата (с над 1°C) беше температурата в Благоевградско, Гоце Делчев, Кюстендилско, Сандански, Драгоман. По планинските върхове температурата беше под нормата - до минус 1.9°C на вр.Мусала. Най-високите температури през месеца (между 15.6 и 23.3°C) бяха измерени на 28. II съответно в София и Русе. По планинските върхове максималните температури бяха около 0.7 и 2.6°C - съответно на вр.Мусала и вр.Ботев на 28.II. Под нормата бяха температурите в началото на първото десетдневие, в началото и в края на второто десетдневие и около средата на последното десетдневие на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 19.8°C в Кнежа на 1.II, минус 5.2°C в Бургас на 3.II и по планиските върхове: Мусала (-22.8°C), вр.Ботев (-18.5°C) на 19.II. През месеца броят на дните с температура под 0°C се колебае между 15 в София и 3 във Варна, а под 5°C - между 17 във Варна и 25 в София и Г. Делчев.
Tемпература на въздуха
Kъм съдържанието
3. ВАЛЕЖИ
Сумата на валежите за по-голямата част от България беше около и под нормата (24-80%). В няколко отделни станции на Южна България сумата на валежите е над нормата - в Пловдив 189%, в София 187%, Казанлък 168%, Смолян 155%, Чирпан 142% и др. Количеството паднали валежи по планинските върхове беше около и над нормата, с изключение на вр.Ботев - 77%.
Броят на дните с валеж повече от 1 (mm) е между 3 и 10, в планините до 15. Дните с валеж над 10mm са 1-2, в планините до 4. Валеж по-голям от 25mm има един ден във В. Търново, Кърджали, Чирпан, Пловдив, Г. Делчев и Сандански. Максимален денонощен валеж имаше в Кърджали (29.2mm), Чирпан (41.1mm), Пловдив (45.0mm), Г. Делчев (38.3mm), Кюстендил (23.6mm) и Сандански (27.5mm) на 12.II.
Валежи
Kъм съдържанието
Силен вятър (14m/s и повече), предимно югозападен, имаше главно в края на първото и началото на последното десетдневия на месеца в Северна България.
На 8.II вятърът беше бурен южен - в Монтана и Враца над 20m/s.
Силни до бурни
ветрове имаше по високите върхове почти през целия месец. Имаше ураганен
южен вятър на вр.Мургаш (>40m/s) на 7, 9, 10 и 22.II. На Черни връх вятърът
беше със скорост 34m/s на 9, 10, и 11.II. На вр. Ботев имаше северозападен
бурен вятър на 4 и 5.II, впоследствие от 8 до 11.II - южен, а от 18 до
24.II - силен, предимно западен вятър. Броят на дните със силен вятър през
месеца беше до 10 в Монтана, на вр.Ботев и Мусала съответно 18 и 11.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 4.7 и 6.5, което е под нормата. Броят на ясните дни е между 1 и 10 за равнините, което е около и над нормата в Северозападна и Централна България и под нормата в Кюстендилско, Кърджалийско, а на мрачните - между 4 и 10, което за равнините е под нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 7.3, а за Мусала 7.1, съответно с 4 и 3 ясни дни, а мрачните дни са 16 и 11 на брой.
Kъм съдържанието
6. СНЕЖНА ПОКРИВКА
В началото на февруари почти над цялата страна имаше снежна покривка, в Северна България между 10 и 50cm, а в Южна - между 5 и 30cm.
Валежи от сняг
през месеца паднаха на 2, 12,19 и 24.II. Снежна покривка в Северозападна
България имаше в 10-13 дни от месеца, в Централна и Южна България - в 7-11
дни от месеца, в крайните североизточни райони - в 7 до 9 дни от месеца.
По Черноморието дните със снежна покривка бяха около 8.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли с локален характер имаше на 3, 15, 17 и 27.II предимно в Югоизточна България.
Слани се образуваха на 7.II на места в Северна, а на 8.II - и в Южна България.
Гръмотевични бури бяха регистрирани на 11 и 12.II в южните и югозападни райони и на 23 и 24.II в източните райони на страната и по Черноморието.
Поледица се образува на 6.II в Чирпанско.
Проливни дъждове и снеготопене на 12.II бяха причина за наводнения от р.Янтра на жилища и исторически обекти във В. Търново и Габрово. Имаше съобщения за наводнения в Пловдивско и Чирпанско и за активизиране на свлачища. Обилните снеговалежи и образуването на преспи блокираха транспорта (вкл. и въздушния) в София и други градове. Силният вятър бе причина да бъде затворено Бургаското пристанище. След скъсани електропороводи са останали без електрозахранване 166 селища във Видинско, Габровско, Кюстендилско, Смолянско, 10 села в Кърджалийско, 15 - в Пловдивско, 49 - във Врачанска и Монтанска област.
Ураганен вятър по студен фронт от северазапад на 22 срещу 23.II причини значителни щети в София, Враца, Видин и Монтана и др. райони от Северозападна България. Съобщения имаше за отнесени покриви и други поражения на сгради, скъсани електропроводи (27 селища останали без ток), изкоренени дървета в Берковския балкан и градовете. При вълнения от 4-5 бала са били зтоворени пристанищата във Варна и Бургас. От падналия обилен сняг след бурята, без ток и изолирана за два дни остана спортната база "Белмекен".
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж, mm | вятър >= 14m/s; | сн. поkp | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г .Делчев Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 0.0 1.6 2.3 2.7 1.5 3.2 2.3 3.3 2.1 1.8 3.5 4.1 2.9 2.6 2.6 1.6 2.9 1.2 3.1 0.2 -12.6 -10.0 | -0.8 0.7 1.2 1.6 1.5 2.0 0.7 1.9 1.7 1.5 0.8 0.6 0.0 -0.7 -0.1 -0.6 0.1 -1.1 -1.5 -1.7 -1.9 -1.5 | 15.6 27.0 21.5 19.0 19.2 20.5 22.4 23.3 20.2 20.7 18.0 18.7 18.0 20.0 17.6 19.2 18.0 18.5 18.2 19.0 0.7 2.6 | -9.2 -11.4 -12.0 -11.0 -19.8 -12.5 -13.0 -11.8 -15.8 -13.2 -6.5 -5.2 -8.8 -8.6 -11.4 -15.0 -8.0 -11.5 -9.2 -15.5 -22.8 -18.5 | 57.9 24.4 16.9 29.4 11.1 19.3 68.0 32.5 30.1 41.6 33.0 30.4 21.8 60.6 37.9 56.9 64.4 53.6 38.1 47.0 147.6 61.1 | 187 61 53 70 37 52 142 74 88 115 80 68 48 108 74 142 189 86 93 102 162 77 | 16.4 14.2 7.4 13.7 3.6 12.0 30.3 17.6 13.1 15.5 13.5 7.0 6.8 29.2 12.9 41.1 45.0 38.3 27.5 23.6 24.0 12.1 | 12 13 13 12 12 12 12 12 12 24 24 24 24 12 12 12 12 12 12 12 7 5 | 15 8 7 8 9 7 8 6 9 8 5 3 4 6 5 5 4 9 4 13 28 27 | 25 23 21 20 23 20 22 18 22 23 19 17 19 22 22 24 22 25 21 24 28 28 | 9 3 3 6 4 5 7 5 6 8 5 6 7 6 4 4 5 4 6 10 15 13 | 2 1 - 1 - 1 1 1 1 1 1 - - 2 1 1 1 1 1 1 4 1 | - - - - - - 1 - - - - - - 1 - 1 1 1 1 - - - | 2 3 10 7 4 4 3 9 - 5 4 4 3 4 4 - 1 - 2 1 11 18 | 28 11 13 13 10 10 7 7 9 8 7 8 8 10 11 10 7 7 1 17 - 28 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
1. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА
Ниските температури и преваляванията от дъжд и сняг през първите четири-пет дни от февруари бяха главните характеристики на типично зимната обстановка, която определяше развитието на земеделските култури и състоянието на почвата. Снежната покривка се задържа до средата на десетдневието, а в отделни райони на Южна България - и по-продължително.
В началото на второто десетдневие валежи, значително надвишаващи нормата за периода, увеличиха влагата в повърхностните почвени слоеве. В Западна България (без югозападните райони) повърхностният почвен слой бе под снежна покривка през периода 11-16.II, а след снеговалежите от 18.II - и в края на десетдневието. Резултатите от направените измервания на 17.II са почти идентични с тези от средата на януари, а именно: в Западна и Южна България общият воден запас на дълбочина 1 m е достигнал ППВ, а в почти цяла Северна България общият воден запас е близък до тези стойности ( вж. приложената карта).
През третото десетдневие на февруари температурите бързо се повишиха, а липсата на достатъчно валежи създаде подходящи условия за извършване на резитби и почвени обработки в края на десетдневието. Бързо се преодоляха последиците от снежната буря, придружена със силен вятър в Северозападна България на 22 срещу 23.II. Снежната покривка в Драгоман и София се стопи до края на месеца, а преовлажнената почва създаваше затруднения за почвените обработки.
Водни запаси при пшеницата към 17.02.99г в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
В началото на февруари настъпи рязко влошаване на топлинните условия. Максималните температури на въздуха в цялата страна бяха с отрицателни стойности, а мини-малните на отделни места в Северна България се понижиха до минус 15, минус 19°C (Плевен - 15,6°C; Кнежа - 19,8°C). Отрицателни температури от този порядък са опасни за някои десертни сортове лози, а при липса на снежна покривка - и за небратилите есенници, които са с по-малка студоустойчивост.
В средата на първото десетдневие на месеца настъпи подобрение на условията за зимуващите земеделски култури. Затоплянето на времето в края на първото и началото на второто десетдневие беше краткотрайно и не доведе до възобновяване на вегетацията при зимните житни култури. До края на второто десетдневие на месеца топлинните условия бяха типични за сезона и поддържаха относителния покой при земеделските култури.
През последната седмица на февруари настъпи чувствително подобрение на агрометео-рологичните условия. В края на месеца средноденонощните температури на въздуха в полските райони на страната надхвърлиха 5°C - необходимо условие за възобновяване на вегетацията при есенниците. Високите дневни температури достигнали на много места до 19-20°C (21°C във Видин; 22°C в Монтана и Плевен; 23°C в Русе) въздействаха на раноцъфтящите овощни видове (бадем, кайсия, праскова, слива), при които бе нарушен относителният покой на много места в страната.
Kъм съдържанието
3. ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ
През по-топлите периоди на месеца имаше условия за извършване на сезонните полски дейности: торене на есенните посеви с азотни минерални торове, предсеитбена подготовка на площите, предвидени за ранни пролетни култури, резитби в лозовите и овощните масиви.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от еднократната и средноденонощната пределно допустима концентрация (ПДК) и от многогодишната средна месечна стойност (МСМС). В някои от дните концентрациите на азотен двуокис са около тези на МСМС, но не достигат ПДК. Максималната стойност на фенол е отбелязана на 1.II в обедните часове в ж.к."Младост 1" - около 4.5 пъти над ПДК, докато през останалите дни максимумът е около МСМС. Съдържанието на сероводорода продължава тенденцията от предния месец до края на първото десетдневие на месеца, след което значително се понижава. Измерените количества прах са изразено по-високи на 5 и 8.II, когато достигат до 3 пъти еднократната ПДК, а през останалите дни се около тази норма.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми и през този период.
В Бургас са регистрирани стойности на сероводород, превишаващи до 7 пъти ПДК както в Морската градина, така и в центъра на града. През втората половина на месеца концентрациите на азотен двуокис в пункта "Дом на НХК" са до 1.5 пъти над еднократната ПДК (на 19.II вечерта).
Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен достигат до около 2.5 пъти над средноденонщната ПДК (на 22.II), като я надхвърлят през почти всички дни на наблюдение.
В Пловдив, в пункт НИМХ, измерените средноденонощни количества прах са по-високи от съответната санитарно-хигиенна норма след 10.II до около 1.5 пъти. В пункт "Аптечно управление" средноденонощните стойности на серен двуокис са до 1.5 пъти над средноденонощната ПДК през целия месец.
В Асеновград средноденонощните количества прах надвишават ПДК на 5 (2 пъти) и 8.II. Четирикратно са наблюдавани концентрации на серен двуокис по-високи от средноденонощната ПДК до 1.3 пъти.
През месец февруари 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки и по-ниски от измерените през предходния период стойности.
В станциите
от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където
се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол,
средните месечни стойности варират от 1.9 до 7.8mBq/m3
. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар.
сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваше съществено от фоновите.
При графичното
представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално
откриваема активност, варираща от 0.9 до 4.5mBq/m
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През февруари
оттокът на по-голямата част от наблюдаваните реки в страната значително
се увеличи спрямо предния месец. През второто и третото десетдневие на
месеца при някои от реките в централната част на Северна България, както
и по р.Марица и притоците й, беше регистрирано преминаване на високи вълни.
През първото
десетдневие на февруари в Северна България нивата на реките се повишиха
с 10 до 37cm, на р.Русенски Лом при Божичен - с 50cm. Протичащите количества
вода на тези реки и в дните с повишения останаха от 1 до 3 пъти под средните
си стойности за месеца, определени за многогодишен период на наблюдение.
През второто
десетдневие на месеца нивата на крайните северозападни реки до Искър вкл.
се повишиха с 30 до 50cm. По-силно беше повишението на нивата на реките
Вит и Осъм по целите течения - със 70 до 104cm, а протичащите количества
вода в дните с повишения надвишаваха от 3 до 10 пъти средните си стойности
за месеца.
На 12 и 13.II
преминаха високи води по р.Янтра и притоците й. На 12.II нивото на р.Янтра
при Габрово се повиши със 110cm; при Велико Търново с 546cm, а протичащото
водно количество беше 1870m През третото
десетдневие нивата на реките в Северна България отново се повишиха с 30
до 90cm. Средномесечният отток на повечето реки в Северна България беше
значително над средномногогодишните си стойности за този месец.
При черноморските
реки по-голямо повишение на нивата беше наблюдавано на реките: Провадийска
при гара Синдел, Камчия при Гроздьово и крайните югоизточни реки Средецка
при Проход и Факийска при Зидарево.
В Южна България
през февруари беше регистрирано съществено повишаване на нивата и увеличаване
на оттока на р.Марица и притоците й. Средно за месеца над нормален остана
оттокът само на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград и на река Сазлийка
при Гълъбово.
През втората
половина на февруари нивата на р.Арда и притока й р.Върбица при Джебел
се повишиха с 1,20 до 3,0 m. Нивата на реките Тунджа, Струма и Места се
повишиха от 30cm в горните течения до 1,30 m в долните течения на реките.
Протичащите водни количества, средно за месеца, на реките: Тунджа при Павел
Баня и при Елхово и Струма при Крупник надвишиха средните си стойности
за февруари, определени за многогодишен период на наблюдение.
Общият обем
на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без
р.Арда) през февруари беше 1616 млн. m Нивото на р.Дунав
в българския участък през второто и третото десетдневие на февруари почти
непрекъснато се повишаваше. Средномесечното ниво на реката при различните
пунктове за наблюдение беше с 14 до 74cm по-ниско от нормата за февруари
и почти равно на средномесечното ниво на реката през януари.
Минималните
стойности на речното ниво при различните пунктове за наблюдение в българския
участък бяха регистрирани през първото десетдневие на месеца, а максималните
- на 28.II.
Състояние на реките за месец февруари 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекита за месец февруари 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита на изворите до два пъти, рядко по-високо в сравнение с януари, беше установено при 22 наблюдателни пункта или 67% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше регистрирано в Нишавски и Етрополски карстови басейни, както и в басейна на Тетевенската антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 219-360% спрямо тези от януари. Понижение на дебита беше установено при 11 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Милановски, Бистрец-Мътнишки и Искрецки карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 43-70% от същите за януари.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 60cm спрямо януари беше регистрирано при 47 наблюдателни пункта или около 73% от случаите. Предимно се повишиха нивата на подземните води в Горнотракийската низина и Кюстендилската котловина, а най-значимо беше нарастването им на места в терасите на реките Искър и Марица. Понижение на нивата с 1 до 74cm бе установено при 17 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Огоста, както и в Сливенската котловина.
Предимно се понижиха (от -47 до -3cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -54 до 12cm), със слабо изразена тенденция на покачване. Двупосочни изменения, но с добре изразена тенденция на спадане (от -14 до 28cm), имаха водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната. Понижиха се нивата в обсега на Средногорската (с 9cm) и в Ихтиманската (с 2cm) водонапорни системи. Предимно се повишиха водните нива в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 16cm и в подложката на Софийския грабен с 4cm, а останаха без изменение в обсега на Местенския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през февруари беше установена добре изразена положителна тенденция при 86 наблюдателни пункта или около 75% от случаите, от които 55 кладенци и 31 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 3 до 1488cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Тунджа и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система и сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Нарастването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.32 до 1701 l/s и е най-голямо за подземните води в Нишавски, Ловешко-Търновски и Разложки карстови басейни, както и в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала и в Стойловската синклинала. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 200-705% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 1 до 181cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на р.Дунав, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.46 и 50l/s, беше най-голямо в Гоцеделчевския карстов басейн, както и в палеогенския (еоценски) водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 30-52% от средните стойности.
Състояние на подземните води през февруари 1999г.
Състояние на подземните води през февруари 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
(По материали на Световната метеорологична организация)
Всяка година на 23 март се отбелязва Световния метеорологичен ден за ознаменуване влизането в сила на Конвенцията за Световната Метеорологична Организация (CМО) през 1950 г. За всяка такава годишнина СМО избира тема, която хвърля светлина върху приноса на метеорологията и оперативната хидрология при решаването на проблеми, важни за световната общественост. За Световния метеорологичен ден през 1999 г. СМО избра темата Време, климат и здраве, чрез която се съсредоточава вниманието към това по какъв начин времето и климатът влияят на здравето. Тази тема е особено важна в света на онези страдания, които се налага да изпитват хората в резултат на многото стихийни бедствия, наблюдаващи се в последно време по цялото земно кълбо.
Отдавна се знае, че климатът и времето влияят на здравето и благополучието. Още преди повече от две хиляди години Хипократ е писал за регионалните различия в климата и свързаните с тях разлики в здравословното състояние.
По общоприетата представа времето е това, което усещаме върху себе си ежедневно. Климат означава "осредненото време" и неговата дългосрочна променливост в какъвто и да е конкретен период като месец, сезон, година или няколко години.
Ние в най-голяма степен усещаме въздействието на времето, когато е горещо или студено, или когато е прекалено влажно или прекалено сухо. Именно екстремните явления на времето имат най-неблагоприятни последствия за здравето и благополучието на човека. Всяка година щормовете, тропическите циклони и наводненията предизвикват гибелта на хиляди хора. Некатастрофалните явления на времето също могат различно и твърде осезаемо да влияят на здравето на човека. Например, времето влияе на нивото на замърсеност на въздуха в един или друг град, а дъждовете могат да доведат до увеличение на местната популация от маларийни комари.
В днешно време епидемиологичните научни изследвания, т.е. изследванията на разпространението и определящите фактори на болестите и пораженията върху организмите при популациите, са основна научна дисциплина, в рамките на която се изучава по какъв начин болестите са свързани с времето и климата.
Хората, както и всички други биологически видове, се приспособяват към онзи климат, в който те живеят. Температурата на околния въздух се явява най-значимият фактор за комфорта на човека. Комфортът зависи също и от други фактори като влажност, вятър, слънчево греене (което означава постъпването на късовълново лъчение) и дълговълново (инфрачервено) лъчение. Влажността оказва забележимо влияние на усещането на температурата от нас, особено при горещо време; вятърът оказва значително влияние върху нашето самочувствие при студено време или когато е много горещо. Когато се излиза извън пределите на диапазона на "комфортните" температури, поносими от човека, топлинният стрес с повишаване на температурата води отначало до увеличаване на дискомфорта, а след това - до физиологически стрес, влошаване на самочувствието и даже до смърт. Горещината може да бъде причина за няколко клинични синдрома. Топлинният удар е най-сериозният от тях. Той става в случая, когато температурата на цялото тяло превишава 40,6°С и като правило това води до смъртен изход. Изтощаването на организма заради въздействието на горещината в течение на няколко дни може да стане в резултат на водно-солевия обмен, обаче това, като правило, не води до гибелта на човека.
В данните за броя на смъртните случаи по различни причини на територията на САЩ и Европа се очертава тенденция към увеличаване на този брой в периодите на силна горещина. При това съответното увеличение може да бъде твърде значително. Смъртността може да превишава обикновените базисни нива с повече от 50% в периодите на силна горещина.
В заобикалящия ни въздух има много различни частици и газове, които могат да се отразят отрицателно на здравето ни, напр. като растителен цветен прашец, гъбични спори и токсични изхвърляния в резултат на изгарянето на топливо и отделяните при транспорта, във фабриките, в служебните и жилищни помещения. Основни замърсяващи въздуха вещества в нашите градове са озонът, азотният двуокис, твърдите частици, въглеродният окис и серният двуокис. Беше доказано, че всички те оказват значително неблагоприятно въздействие върху здравето на човека. Времето и климатът значително влияят върху концентрацията на тези частици и газове във въздуха. Съдържанието във въздуха на много алергени, особено на цветен прашец, зависи от сезона. Разпространението и концентрацията на тези твърди частици и газове до голяма степен зависят от съществуващите условия на времето, въздушните течения, колебанията на температурата, влажността и атмосферните валежи. Обширните, бавно преместващи се антициклони, може да обхванат която и да е територия в течение на няколко дни или голям период от време и при това да способстват възникването на статични условия, при които във въздуха лесно се натрупват твърди частици и газове.
През последните десетилития в много страни се отбелязва увеличение на заболяванията от астма, обаче причините за това засега не са ясни. Независимо от това, острите пристъпи или "атаките" на астмата се свързват с присъствието във въздуха на определени видове прах, растителен цветен прашец, частици от козината на животни, озон, други замърсяващи въздуха вещества или смеси на някои от тях. Във Великобритания и в Австралия беше отбелязано, че пристъпите на астма могат да се предизвикват и от гръмотевичните бури. Отбелязаният през 1994г. в Лондон бум на астматичните пристъпи беше обяснен с бързото понижаване на температурата на въздуха няколко часа преди бурята и едновременното присъствие във въздуха на голямо количество цветен прашец от тревисти растения.
Човечеството в течение на векове е изтощавало природните ресурси, от което се е влошавало състоянието на местната околна среда. Населението в една или друга местност така също е способствало за изменение на местния климат, унищожавайки горите или строейки язовири. Като резултат, населението в много такива места е по-податливо на заболявания и неговото здраве се влоши. В наши дни съвкупното въздействие от човешката дейност достигна безпрецедентен глобален мащаб, което е резултат от бързото увеличаване на населението и по-активното потребление на енергоемки стоки и услуги. Изгарянето на изкопаемите горива и измененията в земеползването, такива, като изсичане на горите, по всяка вероятност, внесоха своя принос в наблюдаваното през последните 100 години повишаване на температурата с 0,6°С. За следващите 100 години се прогнозира повишаване на глобалната температура с 1-3.5°С. Такива темпове на изменение са по-бързи, отколкото наблюдаваните в естествени условия от края на последния ледников период още преди първите заселвания на човека, т.е. примерно през последните 10 000 години.
Мащабите, в които изменението на климата ще се свързва с измененията в честотата на другите екстремни явления на времето (като щормове и наводнения) на местно равнище засега са неизвестни, обаче, по всяка вероятност, регионалните последствия ще бъдат значителни. Дори малка промяна на средната стойност може да доведе до диспропорционален ръст на честотата на възникване на екстремни стойности. Според прогнозите на учените, вземащи участие в съставянето на Втория доклад на IPCC за оценки на изменението на климата (1995г.), броят както на засушаванията, така и на наводненията, нараства. В добавка към това, нараства и рискът от наводнения в крайбрежните райони, доколкото ще се повишава морското ниво.
Науката за прогнозиране на времето, а сега и за предсказване на поведението на климата, бързо напредва. Подобряването на синоптичните прогнози, което можа да се постигне през последните десетилетия, позволи да се спасят милиони човешки живота, благодарение на разпространението на предупрежденията за тропичните циклони, наводненията и другите опасни явления на времето. Използването на прогнозите за времето и климата, а така също и на историческите данни за климата в процеса на планиране послужи като един от основните фактори за повишаване на ефективността на производството на храни. Сезонното прогнозиране притежава значителен потенциал в работата по смекчаване на последствията от стихийните бедствия, предизвиквани от метеорологични явления. Знанията за общата синоптична обстановка, с предварителност от няколко месеца, може да се използват на всички етапи от дейността по смекчаване на последствията от стихийните бедствия, т.е. в хода на запознаването и обучението на населението, подготовката и приемането на предпазни мерки, откриването и прогнозирането на развитието на стихийното бедствие. Потенциалната способност на метеорологичните и климатични прогнози да намаляват неблагоприятните последствия за здравето на човека, а така също да подобряват медицинското обслужване, засега все още не е намерила заслужено признание.
Информацията на метеорологичните служби се взема пред вид и в процеса на планиране и проектиране на промишлени предприятия, за да се избегне замърсяването на въздуха и вредните въздействия върху местното население. Прилагането на знанията за метеорологичите условия е особено важно в онези случаи, когато се проектират комини на промишлени предприятия, които трябва да са достатъчно високи, за да разсейват емисиите на вредни примеси от промишлеността на по-високи нива и да не им позволяват да се наслагват по земната повърхност, оказвайки неблагоприятно въздействие на хора, животни и растения.
Биоклиматология - това е изследване на въздействието на климата върху живите системи. Картирането на биоклиматологичните параметри може да бъде използвано за определяне на географските вариации в онези елементи на времето, които могат да влияят на здравето и благополучието на човека. Биоклиматичното картиране може да се окаже ценно помагало за архитектите при планиране на оптималните конструкции на зданията. Освен това, денонощното прогнозиране на времето може да помогне за постигане на комфортни условия вътре в помещението при минимално потребление на енергия по всяко време.
Екстремните метеорологични и климатични явления и техните последствия често се разглеждат като неподдаващи се на нашия контрол. Независимо от това, много може да се направи, за да се смекчат последствията от тях. Не е задължително екстремните явления да се превръщат в бедствия за населението. Едно или друго бедствие се наблюдава само в случай,че макар и чрез вземане на спешни мерки, на хората не им се е удало да намалят значителните загуби и населението не е могло да се върне към нормален живот без съществена външна помощ.
За метеорологичните системи не съществуват никакви политически граници. Предварителното предоставяне на информацията за опасните метеорологични структури е спасило много човешки живота и имущество. Страните-членки на СМО регулярно обменят данни от метеорологичните наблюдения в рамките на Световната служба за времето (CСВ) и използват тази съвместна глобална информация за обезпечаване на предупрежденията на национално ниво за бедствията, свързани с времето. Постигнатите добри резултати се дължат главно на усъвършенстването на системите за предупреждение и навременната евакуация на населението. За последните няколко години точността и своевременността на предупрежденията за опасни метеорологични явления значително се подобриха в резултат на по-доброто разбиране на това, по какъв начин се формират тези явления, както и в резултат на използването на по-съвършени методи за мониторинг и прогнозиране на характеристиките на метеорологичните системи. Предупрежденията за опасни метеорологични явления могат да се използват така също и на национално ниво от службите за здравеопазване на заинтересуваните страни, което ще им позволи по-добре да се подготвят за потенциално възможни ситуации относно влошаване на здравето на хората, вследствие на стихийни бедствия.
Всяка година
от стихийни бедствия загиват средно 123 000 души. Това е само малка част
от средния брой на пострадалите за една година хора. В резултат на стихийните
бедствия примерно 138 млн души всяка година изпитват нужда от жилища, храна
или медицинска помощ. Не е възможно да се оценят всички човешки страдания,
свързани със стихийните бедствия. Глобалните загуби както в хуманитарен,
така и във финансов смисъл, свързани със стихийните бедствия, постоянно
нарастват. Обаче броят на загиналите в онези страни, в които са създадени
необходимите системи за управление в случай на стихийни бедствия, включващи
провеждане на мероприятия по подготовка за посрещането им и изпращане на
предупреждения, се е намалил значително.
- Последствия от стихийни бедствия
(средногодишни показатели за периода 1972-1996 г. по данни на Международния Червен кръст и Червен полумесец)
| Видове бедствия | Брой на загиналите | Брой на пострадалите |
|---|---|---|
| Суша и недостиг на продоволствие | 73 606 | 59 253 008 |
| Наводнения | 12 696 | 65 497 |
| Свлачища | 793 | 137 905 |
| Силен вятър/щорм | 15 960 | 11 722 925 |
| Вулканични изригвания | 1 017 | 94 119 |
| Земетресения | 18 715 | 1 653 066 |
ОБЩО | 122 787 | 138 737 520 |
СМО оказва съдействие по прилагане на климатичната и метеорологична информация и знания с цел подобряване на човешкото здраве. Това може да се достигне на местно ниво само чрез съвместните действия на националните хидрометеорологични служби, специалистите в областта на здравеопазването и ръководителите, вземащи решения, от които зависи здравето и благополучието на хората. Метеорологичните и климатични прогнози нямат никаква ценност, ако в съответствие с тях не се предприемат нужните действия. Освен това на местно или на обществено ниво информацията трябва да се представя по такъв начин, че да допълва местните знания и представи.
Въпросът за
въздействието на колебанията и измененията на климата върху здравето на
човека става все по-важен в днешния ден, посветен на околната среда и здравето.
Обаче, остават още много информационни пропуски, които трябва да се запълнят
чрез провеждане на местни изследвания на влиянието на краткосрочната променливост
на времето и климата върху здравето. Освен това, учените-медици трябва
да привлекат климатолози, метеоролози и учени от други дисциплини за по-активното
провеждане на съвместни научни изследвания.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова