УВАЖАЕМИ СПЕЦИАЛИСТИ И РЪКОВОДИТЕЛИ,
Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Снежна покривка
I.7. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
През първите 2-3 дни времето над страната се определяше от антициклон, чийто център отначало беше над Украйна, а след това се изтегли на североизток. Беше облачно, преди обед на места в Североизточна България се образуваха мъгли. На 3 и 4.I над южната половина от Балканския полуостров премина средиземноморски циклон. Най-напред в Югозападна България, а после в цялата страна заваля дъжд, който по-късно във високите полета премина в сняг. На места в Северна България се образуваха поледици. Впоследствие от запад-северозапад израсна слаб гребен. Беше почти тихо, в Дунавската равнина преди обед се образуваха мъгли. Имаше разкъсана облачност, в отделни дни беше и слънчево.
На 9 и 10.I, в условията на слаб циклонален градиент, се заоблачи и на места преваля слаб дъжд. След това баричното поле отново се разми и на много места се образуваха мъгли. Средноденонощните температури на 12 и 13.I достигнаха 5-6°С. На 14.I над страната премина студен атмосферен фронт. Вятърът от запад-северозапад временно се усили, облачността се увеличи и преваля дъжд. След това отново се установи антициклонално време, почти тихо, ясно и слънчево, в отделни дни с мъгли и ниска инверсионна облачност.
От 28 до 30.I над страната
премина плитък циклон. С усилването на вятъра и валежите, създадените през
предишните дни температурни инверсии се разрушиха. В Северна България се
образува снежна покривка 15-20сm. В Добруджа и по Черноморието силният
северен вятър и снеговалежът създадоха щормова обстановка. Температурите
се понижиха чувствително. На 31.I от северозапад отново израсна гребен.
Валежите спряха, вятърът отслабна, облачността временно се разкъса
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През по-голямата част на януари средноденонощните температури бяха по-високи от нормалните, като сравнително най-топло беше около 8.I, когато на места те достигнаха между 5 и 8°C - във Варна 10°C, в Люляково 11°C. Средноденонощните температури бяха близки и малко по-ниски от нормалните в началото на месеца и през периода 19-23.I. Най-студено беше в края на януари, когато те бяха между -10 и -5°C, в Кнежа -11.4°C - с 6 до 10°C по-ниски от нормалните.
Средните месечни температури за януари в повечето райони са между 0 и 3°C, по Черноморието до 4°C, във високите полета между -1 и 0°C, в Ахтопол 4.2°C, в планинските райони - между -5 и 0°C, на вр. Мусала -7.7°C. Те са по-високи от нормалните: в Южна България с около 1°C, в Северна България с около 2°C; в планините с около 3°C.
Най-високите температури през януари (между 11 и 16°C, в планините между 3 и 8°C) бяха измерени предимно през периода 7-13.II, а най-ниските на 31.I (между -13 и -8°C, в Кюстендил -17.5°C, в Котел -18.5°C, в планините до -20°C, на вр. Ботев -18.8°C, на вр. Мусала -19.5°C).
Tемпература на въздуха
Изменение на температурата през януари 1999г.
Kъм съдържанието
Превалявания - в Северна България по-често от сняг, а в Южна от сняг и дъжд, имаше предимно около 4.I, около 14.I и през последните дни на януари.
Броят на дните с валеж 1 и над 1mm (или l/m2) e между 4 и 7. В около 40% от метеорологичните станции веднъж, а в около 20% от станциите 2 пъти денонощният валеж е бил повече от 10mm. Максималният денонощен валеж е предимно между 6 и 15mm, в Сливен - 18mm, в Гоце Делчев и Хасково - 16mm, в Пловдив 15mm и е измерен около 4.I или в края на месеца.
Сумата на валежите в по-голямата част на страната е между 20 и 40mm, в Хасково и Сливен - 50mm, в Гоце Делчев - 42mm. Относително по-малко са валежите в крайните североизточни райони около 15mm. Относно нормите валежите в по-голямата част на страната са между 50 и 90%, а в планините - между 20 и 40%. Само в отделни места те са повече от нормата.
Валежи
Валеж през януари 1999г.
Kъм съдържанието
Условия за силен вятър (14m/s и повече)
имаше само по Черноморието и главно в планините около 4.I, през периода
7-13.I, около 20.I и през последните дни на месеца. Броят на дните със
силен вятър във Варна е 1, в Бургас - 3, а в планините - между 6 и 13 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност в Северна България, по Черноморието и София е около 7 десети от небосвода и е близка до нормата. В Южна България и в планините тя е предимно между 4.5 и 6 десети от небосвода и е с 1-2 десети по-малка от нормата.
Слънчевото греене в Дунавската равнина беше между 35 и 70h, в Добрич - 77h, в Южна България - между 60 и 90h, в Сандански 139h, а в планините - между 130 и 180h, на вр.Мусала - 177h.
Броят на ясните дни (предимно между 3 и 8, в Русе - 1, на вр.Мургаш - 7, на вр.Мусала - 10, на Черни връх и на вр.Ботев - 11, на вр.Снежанка - 13 дни) е и повече от нормата. Броят на мрачните дни в Северна България е между 15 и 20, в Русе 22, който е повече от нормата. В Южна България той е около 10, а в в планините между 10 и 15 дни, т.е. по-малък от нормата.
Kъм съдържанието
В Дунавската равнина имаше снежна покривка през първите дни и в края на януари, а в останалата равнинна част на страната - предимно в края на месеца. В по-голямата част на страната дебелината на снежната покривка не е достигала 10cm. Броят на дните със снежна покривка в Дунавската равнина и високите полета е между 5 и 12, в София -14 дни, а по Черноморието и Южна България - между 1 и 5 дни.
В планините снежната покривка
беше сравнително тънка. Във високите части на планините дебелината й се
колебаеше между 35 и 80cm, а в районите около 1500m - между 10 и 35cm.
Най-малко сняг имаше около 25.I.
Kъм съдържанието
7. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Мъгли имаше с трайно задържане в по-обширни райони в периодите: 2-3.I, 6-14.I и 24-27.I. Предимно в Северна България мъгли бяха регистрирани и на 18.I.
Локална и необичайна за сезона гръмотевична буря бе отбелязана на 31.I в Свиленград.
Поледици се образуваха на 4.I в много райони на Северна България поради студения дъжд, валял през нощта и сутринта. За особено плътна и продължителна поледица и затворени пътища се съобщаваше в Плевенско, Великотърновско, Габровско, в Русе, Шумен и Разград. В Плевен всички улици и тротоари са били покрити с 2-сантиметров лед. Според КАТ големи задръствания е имало по главния път София-Русе; много хора са постъпили в болница с травми.
Интензивно с трайно задържане заскрежаване (и валеж от скреж в ниско паднала мъгла) се наблюдаваше предимно в по-високите части на София и околностите от 25 до 28.I.
| Станция | Teмпeратурa нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q -, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж, mm | вятър >= 14m/s; | сн. поkp | ||||
| < 0 | < 5 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г .Делчев Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | -0.5 0.4 0.2 1.0 -0.7 0.9 0.7 0.7 0.2 1.5 3.7 3.4 2.2 2.4 1.4 1.2 1.4 1.0 2.9 -0.4 -7.7 -5.1 | 1.0 1.7 1.4 1.9 1.6 2.2 1.3 1.8 2.1 1.6 2.0 1.3 0.9 0.9 0.9 1.5 1.1 1.2 0.4 0.3 2.8 3.3 | 10.6 13.8 15.8 15.0 12.8 13.5 16.0 12.0 11.0 14.8 15.3 14.4 11.7 15.5 12.9 12.0 13.0 11.5 13.2 14.2 7.2 4.4 | -10.9 -7.4 -10.0 -10.6 -9.8 -9.5 -13.3 -6.2 -9.2 -12.0 -8.6 -8.1 -10.5 -10.7 -13.1 -15.4 -8.0 -7.0 -6.6 -17.5 -19.5 -18.8 | 21.3 37.8 31.0 36.8 31.4 21.6 43.3 37.0 34.8 14.4 15.7 27.0 50.3 29.4 49.4 40.6 31.0 41.8 19.8 20.6 19.7 24.6 | 76 105 88 82 87 51 82 74 92 48 41 61 136 52 84 88 78 68 52 52 20 33 | 9.1 9.3 13.0 14.3 10.3 7.0 15.1 12.1 11.5 6.5 5.5 11.5 17.5 9.9 16.2 12.8 15.0 16.5 7.6 10.8 5.6 5.4 | 4 4 31 30 4 30 5 31 31 31 31 29 4 30 31 31 31 4 29 4 30 4 | 15 14 14 15 15 11 14 11 13 11 2 2 5 5 8 8 6 9 2 16 29 30 | 28 28 28 25 30 27 26 29 29 24 20 21 24 23 28 26 22 30 25 28 30 30 | 4 7 5 5 5 5 5 5 5 4 4 6 5 5 5 5 5 4 3 4 6 6 | - - 1 1 1 - 2 1 2 - - 1 2 - 1 2 1 2 - 1 - - | - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | - - - - - - - - - - 1 3 - - - - - - - - 6 9 | 14 5 7 10 12 8 7 11 12 2 1 1 1 5 4 2 5 2 1 8 - 31 |
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;
Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
През първото десетдневие на януари поднормените валежи и незначителната снежна покривка бяха определящи за влагата в горните почвени слоеве. Почвените влагозапаси в почвечето райони на страната бяха близки до декемврийските, с изключение на участъците около Казанлък, Сливен, Елхово, Г.Делчев, където падналите валежи в началото на януари (между 22 и 25 l/m2) надхвърлиха нормата за първото десетдневие на месеца и бяха причина за увеличаване на есенно-зимните влагозапаси в еднометровия и двуметровия почвен слой.
През второто десетдневие на януари почвените влагозапаси не претърпяха съществена промяна. Падналите валежи през този период бяха незначителни - под нормата за сезона. Резултатите от направените измервания на 17.I показват, че независимо от сравнително сухото време през първата половина на януари, общият воден запас на дълбочина до един метър е близък до ППВ (вж. прил. карта).
През по-голямата част от третото десетдневие на месеца липсата на валежи и слабото просъхване на повърхностния почвен слой създадоха условия на места за извършване на някои сезонни полски дейности. През последните дни на януари настъпи чувствителна промяна на времето и почти в цялата страна паднаха валежи от дъжд и сняг. На места бяха измерени до 30-33 l/m2 (Враца-31 l/m2, Сливен -31 l/m2, Лом-33 l/m2), което надхвърли нормата за третото десетдневие на месеца и доведе до значително подобряване на влагозапасите в двуметровия почвен слой.
Водни запаси при пшеницата към 17.01.99г в слоя 0-100cm
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Агрометеорологичните условия през януари бяха благоприятни за зимуващите земеделски култури, особено за къснозасетите есенници, които прекратиха вегетацията си недобре закалени и в начален етап на развитие.
След ниските температури в края декември през първата седмица на януари настъпи чувствително подобрение на топлинните условия. В края на първото и началото на второто десетдневие на януари средноденонощните температури почти в цялата страна бяха с положителни стойности, а максималните в Южна България и по Черноморието достигнаха до 12-18°C (Бургас 12.2°C, Пловдив 12.3°C, Ивайло 13°C, Кюстендил 14.2°C, Кърджали 15.5°C, Ахтопoл 18°C). Tоплинните условия на места в тези райони на страната достигнаха биологичния минимум, необходим за активизиране жизнените пероцеси при пшеницата и ечемика. Краткотрайните затопляния допринесоха за увеличаване дела на посевите, достигнали фаза втори-трети лист.
В края на второто десетдневие на месеца настъпи понижение на температурите и възстановяване покоя при зимните житни култури. През втората половина на третото десетдневие максималните температури в Северна България и в крайните южни райони на страната отново се повишиха на места до 13-16°C (Ахтопол 13°C, Монтана 14°C, В.Търново 16°C), но средноденонощните останаха под минимума, необходим за възобновяване на вегетацията при есенниците.
В края на януари настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. В Кюстендил минималната температура се понижи до минус 17,5°C - близко до критичните за някои десертни сортове лози.
В резултат на ниските отрицателни температури в края на декември повреди от измръзване бяха регистрирани при десертните сортове лози в Североизточна България в следните агростанции: Исперих - 50%; Силистра - 35%; Обр.Чифлик, Търговище, Царев Брод -10%. От раноцъфтящите овощни видове повреди от измръзване бяха наблюдавани при кайсията във филиал Варна: агростанции: Исперих -40%; Силистра -20%; Обр.Чифлик и Главиница - 15%. В останалите филиали повредите при овощните култури са незначителни.
При есенниците по-съществени повреди са регистрирани във филиал Пловдив в агростанция Хасково при къснозасетите посеви ечемик - 40% и пшеница - 20%.
Kъм съдържанието
През по-топлите периоди на януари условията позволяваха подхранване на есенниците с азотни минерални торове. През втората половина на месеца започна засяване на заленчукови семена за отглеждане на разсад за ранно полско производство.
Kъм съдържанието
В София в пункта на НИМХ в кв.Младост1 през периода не са регистрирани стойности на серен и азотен двуокис над еднократните и средноденонощни пределно допустими концентрации (ПДК) както и на многогодишните средномесечни стойности (МСМС). Практически през целия месец съдържанието на фенол и сероводород в приземния въздух е надвишавало съответните еднократни и средноденонощни ПДК. При сероводорода най-високите стойности са регистрирани в началото на месеца (7 и 8.I в 20 часа) - около 14 пъти над еднократната ПДК а за фенола максималната стойност е измерена на 30.I през нощта - 8 пъти над същата норма. Също през целия месец регистрираните количества прах в пункта в кв. "Гео Милев" са по-високи от еднократните и средноденонощни ПДК за този показател. Превишенията най-често са до два пъти над еднократната ПДК а максималната стойност е измерена на 4 януари след обяд и достига 6.5 пъти над посочената норма.
В Бургас са отбелязани инцидентни превишения на ПДК за фенол и сероводород. В пункт Морска градина на 20.I сутринта е измерена стойност на сероводород 4.5 пъти над ПДК, а в пункт Дом на НХК на 8.I през целия ден измереното съдържание на фенол е до 1.5 пъти над ПДК.
В Плевен се наблюдава характерното високо съдържание на прах за града. През целия период количеството прах варира от 1.5 до 2.5 пъти над средноденонощната ПДК.
В Пловдив и Асеновград се наблюдават отделни слаби превишения на средноденонощните ПДК за прах и сероводород.
Във Варна не са констатирани концентрации на серен и азотен двуокис и на прах над съответните ПДК за целия период.
През януари 1999 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 2.3 до 8.9mBq/m3 . През първата половина на месеца, измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол във Варна не се провеждаха по технически причини. Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различаваше съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.н. минимално откриваема активност, варираща от 0.7 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Концентрация и средни месечни почасови стойности на някои замърсители
Радиоактивност на атмосферните газове
Kъм съдържанието
През януари по-голямата част от наблюдаваните реки се характеризираха със слаби денонощни изменения на нивата и неголеми колебания на протичащите количества вода, като общо за месеца се наблюдаваше тенденция към намаляване на речния отток.
През първото десетдневие на януари в Северна България нивата на реките: Огоста при Кобиляк, Искър при Кунино, Вит при Садовец, Янтра в участъка Велико Търново-Каранци, Джулюница при с.Джулюница и Черни Лом при Широково се повишиха с 32 до 63cm. Повишението на речните нива при останалите пунктове за наблюдение беше по-слабо - от 4 до 26cm.
През второто и третото десетдневие на месеца колебанията на речните нива в Северна България бяха от +/-1cm (в повечето дни) до +/-10cm, като се установи обща тенденция към намаляване на речния отток. Средно за месеца протичащите водни количества само на крайните северозападни реки до Огоста (вкл. и на реките: Искър след Кунино, Вит при Търняне, Осъм при Изгрев и Голяма река при Стражица) останаха над средните си стойности определени за многогодишен период на наблюдение през януари.
Средномесечният отток на останалите реки в Северна България беше по-малък от средномногогодишните си стойности за този месец. При черноморските реки тенденцията към намаляване на оттока беше по-силно изразена като повишение на нивата на някои реки (Провадийска при гара Синдел, Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево) с 10 до 35cm беше наблюдавано само през третото десетдневие на януари, а средномесечният отток само на Средецка река при Проход надвиши средномногогодишната си стойност за месеца.
През януари не бяха регистрирани съществени изменения и в оттока на р.Марица и притоците й. През първото десетдневие на месеца с 12 до 22cm се повишиха нивата само на притоците: Чепеларска при Бачково, р.Сазлийка при Гълъбово и Харманлийска при Харманли. През второто десетдневие на месеца със 7 до 27cm се повиши само нивото на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли, а при останалите пунктове за наблюдение на реката и притоците й се установи тенденция към намаляване на оттока и понижаване на нивата, която през третото десетдневие на месеца се задълбочи в целия водосбор на р.Марица.
През целия януари със слаби денонощни колебания на нивото и несъществени изменения на протичащите количества вода бяха р.Тунджа и югозападните реки Арда, Струма и Места. Средно за месеца само оттокът на р.Марица при Пловдив и в участъка Харманли-Свиленград и оттокът на р.Струма при Марино поле бяха по-големи от средните си стойности определени за многогодишен период на наблюдение. Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната през януари беше 1119 млн.m3 - 10% над нормата за януари и с 16% по-малък от оттока през декември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през първото и третото десетдневие на януари почти непрекъснато спадаше и въпреки значителното повишаване, което се наблюдаваше през второто десетдневие средномесечното ниво на реката при различните пунктове за наблюдение беше с 62 до 85cm по-ниско в сравнение с декември. В сравнение с нормата за януари нивото на реката в участъка Ново село-Оряхово беше с 9 до 20cm по-високо, а между Свищов и Силистра - с 5 до 30cm по-ниско. Максималните стойности на речното ниво за месеца при различните пунктове за наблюдение в българския участък бяха регистрирани през периода 19-22.I., а минималните през периода 2-7.I.
Състояние на реките за месец януари 1999г. (екстремни стойности)
Състояние на рекита за месец януари 1999г. (средни стойности)
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита на изворите до два пъти рядко по-високо в сравнение с декември беше установено при 18 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в карстовия басейн на Преславската антиклинала, в басейна на извор "Докузак" в Стойловската синклинала и в Настан-Триградски карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са от 43 до 60% от същите за декември. Повишение на дебита беше установено при 15 наблюдателни пункта. То беше най-съществено в Бистрец-Мътнишки и Гоцеделчевски карстови басейни, в басейна на извор "Катун" в Стойловската синклинала и за студените пукнатинни води в Рило-Родопския регион. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са нараснали с 200-583% спрямо същите, регистрирани през декември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 1 до 90cm спрямо декември беше регистрирано при 37 наблюдателни пункта или около 58% от случайте. Предимно се повишиха нивата на подземните води на места в терасите на реките Дунав, Осъм и Тунджа. Понижение на нивата с 2 до 90cm бе установено при 27 наблюдателни пункта, като най-съществено беше то за подземните води на места в терасите на река Дунав.
Измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на СИ България бяха двупосочни (от -31 до 67cm) без добре изразена тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане или останаха без изменение. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на СИ България имаха двупосочни изменения (от -76 до 36cm) с по-добре изразена тенденция на покачване. Предимно се понижиха (от -65 до -9cm) водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната.
Понижиха се нивата в приабонската система на Пловдивския грабен с 25cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 20cm и в обсега на Местенския грабен с 30cm. Предимно се повишиха водните нива в подложката на Софийския грабен с 3cm, а останаха без изменение нивата в обсега Ихтиманската водонапорна система.
В изменението на запасите от подземни води през януари беше установена добре изразена положителна тенденция при 79 наблюдателни пункта или около 70% от случаите, от които 51 кладенци и 28 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 1 до 1605cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Огоста, Камчия, Тунджа и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система и сарматския водоносен хоризонт на СИ България. Нарастването на дебита спрямо средните (10 годишни) оценки е от 0.32 до 1126 l/s и е най-голямо в за подземните води Ловешко-Търновски, Бистрец-Мътнишки, Милановски, Нишавски и Искрецки карстови басейни, както и в басейна на северното бедра на Белаградчишката антиклинала и в масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е нарастнал с 204 - 680% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 1 до 180cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на река Дунав, в Сливенската котловина, както и в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на СИ България. Понижението на дебита - между 0.45 и 39 l/s беше най-голямо в Гоцеделчевски и Етрополски карстови басейни, както и в палеогенския водоносен хоризонт във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 30-62% от средните стойности.
Състояние на подземните води през януари 1999г.
Състояние на подземните води през януари 1999г. (многогодишни тенденции)
Kъм съдържанието
Всяка година световната метеорологичнта организация (CМО) избира за честване на празника определена тема от актуален всепризнат интерес. Изборът на темата "Време, климат и здраве" е уместен и сега, защото продължава напрегнатата работа по възстановяване последствията от случилите се неотдавна стихийни бедствия. Хората си питат каква е причината за бедствията и може ли да се преодолее тяхното въздействие върху икономиката и здравето в бъдеще.
В продължение на столетия човекът се е приспособявал към времето и климата като строи жилища, приготвя храна, прроизвежда енергия и организира начина си на живот в хармония с климата и условията на околната среда като цяло. Всеки вид живот на планетата също е приспособен към местния климат като част от околната среда. Получените наскоро прогнози за значителни изменения на климата в предстоящите 100 години, в съчетание с някои крупни стихийни бедствия, станали в последните години, отново фокусираха вниманието върху последствията от измененията на климата и времето върху околната среда и социално-икономическото развитие, включително здравето.
Човек физиологически реагира на определени атмосферни условия като температура, влажност, вятър, слънчева радиация и замърсеност на въздуха. И въпреки, че хората са много приспособими към изменящите се условия на климата и околната среда, те все пак стават уязвими, когато метеорологичните условия сериозно се променят. Например, излагането на екстремни температури може да доведе до топлинен удар или измръзване. В повечето страни хората могат да живеят комфортно при температура в границите от 17 до 31°C, но ако температурата на околния въздух повиши температурата на тялото над 40,6°C, може да последва смърт от топлинен удар. Учените са установили, че много повече са смъртните случаи от сърдечен пристъп по време на макар и не много продължителни топлинни вълни, отколкото през студените периоди. Освен от температурата, реакцията на човека към времето зависи също и от влажността и вятъра. Градските жители, по правило, са по-уязвими.
Въздухът, който ни заобикаля, съдържа много газове и частици като цветен прашец, гъбични спори и токсични вещества, които се отразяват на здравето на човека. Освен това, "киселинните дъждове" и сухите токсични валежи, които замърсяват селскостопанските земи, горите, водните ресурси и рибните запаси, могат да влияят отрицателно на огромни райони в зависимост от метеорологичните условия. Така здравето на населението може да се окаже под влияние на замърсяващи вещества от няколко завода, разположени в градските райони, които се пренасят от атмосферната циркулация на големи разстояния. Това е сериозен проблем например за Европа, където киселинните дъждове са причинили щети и в отдалечените райони на Скандинавия. Локалните ефекти от замърсяването, такива като смог и ниско ниво на озонна концентрация, а така също наличието във въздуха на определен цветен прашец, се свързват с острите пристъпи на астма и други респираторни заболявания. Броят на хората, подложени на такова въздействие, се променя в зависимост от преобладаващите ветрове и влажността, които могат да спомогнат както за разсейването, така и за концентрацията на замърсяващите вещества и прашеца.
В други случаи връзката между времето, климата и здравето не е права, но пак е важна. Например, стратосферният озонов слой защитава повърхността на Земята от постъпващото ултравиолетово слънчево излъчване (УВ), вредно за всички животни и растения. Затова изтощаването на озоновия слой може да доведе до сериозни последствия за здравето. Много епидемиологични изследвания считат излъчването УВ-Б като причина за рак на кожата на светлокожите хора и е направен изводът, че изтощаването на озоновия слой може да доведе до увеличаване на разпространеността на такива заболявания. В районите със силна слънчева радиация, богата на ултравиолетово излъчване, по-често се срещат случаи на катаракта, а така също и други повреди на очите, като снежна слепота.
Освен тези фактори, стихийните бедствия, свързани с времето, като тропическите циклони, засушаванията, силните наводнения и аномалните мусони също така се отразяват на здравето на човека. Вторичните ефекти включват повишен риск от инфекциозни заболявания, обусловени от нарушаването на санитарните правила, липсата на чиста питейна вода и пренаселеността, а така също и от разрушаване на местната инфраструктура на здравоопазването.
В продължение на години човешкото общество изтощава редица природни ресурси и влошава околната среда, особено чрез замърсяване с отпадъци от тежката промишленост, транспорта и някои начини на земеползване, изменя локалния климат, като изсича дървета или строи язовири. Днес съвъкупното въздействие на човека е достигнало безпрецедентен глобален мащаб. Междуправителствена група от експерти на СМО/ЮНЕП по изменение на климата достигна до извода, че "съвъкупност от доказателства дава основание да се предположи, че човешката дейност забележимо влияе на глобалния климат." Днес все повече се признава, че изменението на климата в посока затопляне вероятно ще се отрази на здравето на населението. Увеличаването на нашите познания за връзките между климата, времето и здравето ще ни помогне да прогнозираме последствията и да предприемем съответните предпазни мерки.
Оценката на потенциалното въздействие на изменението на климата върху здравето на човека е доста сложна задача. Първоначално тя се основава на преценката на климатолозите за това кога, къде и в каква степен натрупването на парникови газове, в частност въглероден двуокис, се трансформира в изменение на климата. След това трябва да се вземат предвид оценките на други науки как тези изменения на климата влияят на здравето.
Дългопериодичните изменения на климата също могат да повлияят на два основни елемента от системата на общественото здравеопазване: достатъчното количество храна и безопасната питейна вода. Доколкото всички видове растения и животни са чувствителни към изменението на климата, на въздействие ще бъдат подложени селското стопанство и екосистемите. Според някои оценки се предполага, че ще се изменят от една трета до половината от растителните класове в света, а много видове растения и животни ще изчезнат. Изменението на климата може също да се отрази на осигуреността с прясна вода за битови, селскостопански и промишлени цели и на качеството на водите. Повдигането на морското ниво ще предизвика осоляване на подземните водоносни слоеве близо до бреговете и някои речни системи. В условията на по-топъл климат се очаква възникване на повече и по значителни наводнения в някои райони както и по-силни засушавания - в други. По-големите наводнения могат да доведат до повишаване замърсеността на водата с битови отпадъци и такива от животновъдството и растениевъдството. Понижаването на нивото на водата в други райони може да доведе до концентрация на замърсяващите вещества и стимулаторите на заболявания в повърхностните води.
Какво може да се направи за преодоляване на по-нататъшната заплаха за здравето, предизвикана от времето, колебанията в климата и прогнозируемото изменение на климата?
На първо място, националните метеорологични и хидрологични служби (НМХС) и органите за обществено здравеопазване трябва по съответен начин да разгърнат или засилят дейността, свързана с предоставяне на съответстваща информация, такава като индекси на комфорта, предупреждения за замърсяване и показатели за съдържание на прашец и прах, а така също и прогнози за УВ-лъченето и слънчеви изгаряния заедно с биоклиматични карти.
Второ, НМХС и органите на общественото здравеопазване трябва да засилят своето сътрудничество в подготовката към едно противопоставяне на потенциалните заплахи за здравето, предизвиквани от стихийните бедствия. Повишението на точността на прогнозите за времето, постигнато през последното десетилетие в много страни, може да благоприятства това сътрудничество. Подобрените системи за ранно предупреждение спасиха милиони хора от гибел при тропическите циклони, наводненията и другите бедствени природни явления. Страните-членки на СМО редовно обменят метеорологична информация в рамките на системата на Световната служба за времето и използват тази информация за усъвършенстване на системите за прогнозиране и издаване на предупреждения за стихийни бедствия, свързани с времето.
Трето, НМХС могат редовно да издават сезонни прогнози за органите на здравеопазването за използване при перспективното планиране. В областта на сезонните прогнози също е достигнат значителен прогрес в резултат от дейността, извършвана в рамките на Световната климатична програма на СМО. През следващото десетилетие, по всяка вероятност, ще се предложи ново обслужване на базата на сезонните прогнози.
Четвърто, НМХС могат по-нататък да съдействат за ефективното използване на оскъдните водни ресурси на полусухите и подложени на засушаване земи и за оценка на качеството и количеството на водите. В частност, метеорологичната и хидрологична информации спомагат за увеличаване на селскостопанското производство и намаляване на замърсяването с химикали и други вещества, предизвикващи влошаване на здравословното състояние и разрушаване на околната среда. В това отношение СМО поддържа редица насочени дейности, фокусирани върху смекчаване на неблагоприятните последствия от колебанията и изменението на климата, намалявайки с това риска за здравето на стотици милиони уязвими хора по всички краища на света.
Пето, на местно или комунално ниво, информацията за времето и климата трябва да се изразява с термини, които съответстват на местните знания и представи. В това отношение СМО постоянно полага усилия за осигуряване на НМХС с възможности да предоставят съответния инструктивен материал на лицата, вземащи решения и за работещите в здравеопазването. В частност, проекта на СМО по обслужване с климатична информация и прогнози, който има за цел да осигури предоставянето на климатична информация и прогнози за климата в близкото бъдеще, ще е полезен механизъм за поддържане на сътрудничество с органите на здравеопазването.
Накрая, доколкото влиянието на изменението и колебанията на климата върху здравето на човека все повече излиза на преден план в работните програми по околна среда и здравеопазване, ще е необходимо да се запълнят много липсващи информации чрез местни изследвания на въздействието на краткосрочните колебания на времето и климата.върху здравето на човека
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Попова, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. н.с. Н. Вълков, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова