Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата;
- обучение за степен "Доктор", специализанти и дипломанти в сферата на компетентност на НИМХ.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
На 1 и 2.XI страната се намира в южната периферия на циклон с център над Средна Еворпа, който бързо се премества на североизток. На 2.XI от северозапад преминава студен фронт, съпроводен с усилване на вятъра, слаби превалявания от дъжд и краткотрайно понижение на температурите в Северна България.
През периода 3 - 5.XI България остава в топлата част на два атлантически циклона в умерените ширин, които бързо се преместват на изток. Температурите се повишават и максималните на 5.XI са между 22 и 27°C.
На 6 и 7.Х., в тила на втория циклон, с усилване на вятъра от северозапад нахлува студен въздух, съпроводен с превалявания от дъжд и чувствително понижение на температурите.
През периода 8-10.XI, в относително високо барично поле, времето е ясно, почти тихо и на много места със сутрешни мъгли.
През периода 11-14.XI. два средиземноморски циклона от Южна Италия, преминаващи през Гърция към Мала Азия, обуславят облачното и дъждовно време в нашата страна.
След краткотрайно прекъсване, на 16 и 17.XI през Балканите към Украйна преминава циклонална област и свързаният с нея вълнови студен фронт. В Северна България и по високите полета преваляванията са от сняг, а в южните райони - от дъжд.
На 18 и 19.XI, в област на високо атмосферно налягане, облачността намалява, а вятърът стихва.
На 20 и 21.XI, под комбинираното влияние на антициклон с център над европейската част на Русия, и средиземноморски циклон, преминаващ през Гърция, се създава валежна обстановка. Валежите, съпроводени със сил-ни североизточни ветрове, са предимно от сняг и само по Черноморието и в югоизточните райо-ни - от дъжд. Образува се и първата трайна снежна покривка.
От 22 до 24.XI нов средиземно-морски циклон над Южна Италия, разширявайки се на изток към Гърция, в комбинация с анти-циклона над Русия, създава нова валежна обстановка. В Южна България и по Черноморието ва-лежите са от дъжд, в останалите места - от сняг. Силните източни ветрове и валежите при темпе-ратури около 0°С, образуват опасни поледици и заледявания в Северна България, а в Добруджа водят до бедствия.
След временно
прекъсване на преваляванията, от 28 до 30.XI нов Средиземвноморски циклон,
преминавайки южно от страната, предизвиква нови валежи - в Южна България
от дъжд, а в останалите места от сняг. През втората половина на месеца
температурите са по-ниски от нормалните.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната ноемврийска температура (между 2.8 и 8.8°C) в равнините беше с 1.1 до 3.1°C по-ниска от нормата, в Югозападна България и някои станции на южна България - около нормата. По планинските върхове температурата беше под нормата - до минус 2.3 градуса на вр.Мургаш и около нормата на вр.Снежанка. Най-високите температури бяха измерени на 5.XI - в Пловдив 19.4°C и В.Търново 28.2°C.
По планинските върхове максималните температури бяха около 3.5 и 7.4°C. Под нормата бяха температурите в началото на първото и в края на второто десетдневие, в началото на последното десетдневие и в края на месеца. Най-ниските температури бяха между минус 6.8°C в Образцов чифлик на 22.XI, минус 0.8°C в Бургас на 19. XI. и по планиските върхове Мусала (-20.2°C) и вр.Ботев (-15.8°C) на 19.XI.
През месеца броят на дните с температура над 5°C се колебае между 24 в Сандански и 9 във Враца, Кнежа и Обр. Чифлик, а над 10°C - между 1 в Видин и 8 в Бургас.
Изменение на температурата през ноември 1998г.
-
Kъм съдържанието
Сумата на валежите за по-голямата част от България беше над нормата (124-279%). Около нормата (80-120%) тя беше в най-северозападните места, в Централна България, в райони от Югозападна България - Кюстендилско, Благоевградско, Софийско. Количеството паднали валежи по планинските върхове е около и под нормата.
Валежи през ноември паднаха в отделни дни на първото петдневие, през периодите 12-14.XI, 18 -22.XI, 24,25.XI и на 28-30.XI. Броят на дните с валеж повече от 1mm е между 6 и 16, в планините - до 13. Дните с валеж над 10mm e между 6 и 13. Валеж по-голям от 10mm има меж-ду 1 и 4 дни в равнините. Максималният денонощен валеж беше на 24.XI в Пловдив (118.0mm), Кърджали (90mm) и Чирпан (68,7mm), а на 21.XI - в повечето от станциите. На 13.XI падналото количество валежи е също максимално - във Варна 93.4mm, а на 29.XI в Хасково - 111.4mm.
Първият сняг падна на 20.XI почти в цялата страна, с изключение на североизточната и югоизточната части. Снежната покривка се колебае от 2 до 35cm в Смолянско.
Валеж през ноември 1998г.
Kъм съдържанието
Силен вятър (14m/s и повече) предимно западен имаше главно около средата на месеца в Североизточна България. В Силистра и Русе в периода 15-23. XI скоростта беше в интервала 14-20m/s. По Черноморското крайбрежие на 16.XI вятърът беше югозападен, в Бургас северен-североизточен вятър духаше на 20, 22 и 23.XI. Скоростта му на тези дати беше съответно 16,18, 20 и 24m/s.
Силни до бурни южни ветрове имаше по планините през първата половина на първото десетдневие. В средата на месеца, на 23 и 28.XI преобладаваха западните ветрове. Имаше ураганен южен вятър (по-голям 40m/s) на вр.Мургаш на 1, 4, 5 и 15. XI. На Черни връх вятърът беше над 40m/s на 15 и 23.XI.
Броят на дните със силен вятър през месеца беше 7, на вр.Ботев - 11 и Мусала - 9.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕЗа равнините средната облачност през месеца беше между 7.1 и 8.5, което е над нормата. Броят на ясните дни е между 1 и 3 за равнините, което е под нормата, а на мрачните - между 15 и 20, което за равнините е над нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 8.0, за Мусала 8.9, без ясни дни, а мрачните дни са 18 и 23 на брой.
Продължителност на слънчевото греене през ноември 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯЛокални гръмотевични бури имаше на 12.XI (Елхово, Свиленград), 18.XI (вр. Мусала) и на 21.ХI в Кърджали, Сандански, Г. Делчев и на вр. Снежанка.
Мъгли имаше на отделни места на 2, 3, 4 и 29.ХI, а трайно се задържаха в по-обширни райони в периодите 9-15 и 25-28.ХI.
Повсеместните валежи от сняг (в Югоизточна България и по Черноморието от дъжд), достигащи денонощни суми 30-43mm, започнаха от 20-21.ХI под комбинираното влияние на антициклон от североизток и циклон от югоизток (с център над Гърция).
Валежната обстановка, в съчетание със слаб до умерен вятър, се задържа до 24.ХI, когато най-вече в Североизточна България се получиха повсеместни поледици. На 24 ХI валежите от дъжд и сняг с количества 5-10mm, при слаб до умерен вятър и температури на въздуха в интервала от минус 3 до минус 5°C, създадоха подходящи условия за обледеняване на проводници, стълбове, дървета и други съоръжения (с дебелина на леда около 5cm). Обстановката бе обявена за бедствена от държавните органи и Гражданска защита. По данни на Гражданска защита към 24.ХI 706 селища са били с прекъснато електричество, а без вода и телефони - съответно 393 и 73. За най-ятежко бе обявено положението в Тервелска, Исперихска и Разградска общини. Сумата, която се иска за възстановяване само на щетите по електросъоръженията, е около 14 млрд лева. Обстановката по време на незавършилото докрай възстановяване на пораженията се влоши отново с валежите в края на месеца.
Meтеoрoлoгичнa спрaвka зa мeсeц нeомври 1998г.
Станция Teмпeратурa
нa въздуха, °CВалеж, mm Брой дни с Tср dT TMAKC TMИН сума Q
-, %
Qnмakс дaтa Tср , °C koличество вaлeж,
mmвятър >=
14m/s;си.
поkp> 5 > 10 >=1 >=10 >=25
София
Видин
Moнтана
Враца
Kнежа
Плевен
В.Tърново
Русe
Oб. Чифлиk
Дoбрич
Вaрнa
Бургaс
Сливeн
Kърджaли
Хaсkoвo
Чиpпaн
Плoвдив
Сaндaнсkи
Kюстeндил
вр. Mусaлa
вр. Ботев
3.7
3.0
3.2
3.3
2.8
3.5
4.0
3.9
3.3
3.6
6.9
7.5
6.5
5.8
5.9
5.7
6.1
7.8
5.0
-6.6
-4.2
-1.4
-2.7
-2.5
-2.9
-2.2
-2.7
-2.6
-2.8
-2.6
-2.0
-1.9
-1.6
-1.2
-2.3
-1.5
-1.0
-0.9
-1.1
-0.6
-1.6
-1.5
23.7
23.2
25.5
24.5
25.7
26.3
28.2
26.4
25.4
24.3
24.0
23.3
21.8
21.3
20.5
20.0
19.4
20.6
23.6
3.5
7.4
-5.2
-3.0
-4.6
-5.0
-5.5
-5.0
-3.8
-4.1
-6.8
-4.8
-1.4
-0.8
-3.7
-3.5
-2.2
-6.2
-2.5
-3.5
-10.0
-20.2
-15.8
54.5
61.9
80.2
95.5
84.9
56.3
68.0
93.2
73.6
83.4
93.4
80.5
54.1
90.9
111.4
68.7
118.0
73.6
59.9
50.5
36.8
113
119
154
164
177
115
131
179
156
185
187
139
97
132
189
132
268
117
95
84
53
11.8
20.3
24.6
31.0
25.0
13.6
16.5
26.5
23.0
28.1
41.0
21.0
20.8
27.3
24.5
16.3
59.0
23.9
13.1
7.1
6.6
21
21
21
21
21
13
13
21
21
21
13
21
13
24
29
24
24
13
21
1
23
10
10
11
9
9
11
11
12
9
11
18
21
18
13
13
14
14
24
14
-
-
3
1
2
2
2
2
3
4
3
3
7
8
5
5
6
6
5
5
3
-
-
10
16
13
12
10
10
7
10
8
9
9
11
8
8
12
10
11
6
9
13
13
3
1
2
2
4
3
3
4
2
3
2
3
2
3
5
3
2
2
3
-
-
-
-
1
1
1
-
-
1
-
1
1
-
-
1
-
-
1
1
-
-
-
-
1
5
4
1
2
3
9
-
1
7
5
5
1
2
-
-
-
1
7
11
9
7
11
11
10
11
8
11
10
6
-
-
-
4
2
1
1
1
5
-
19
dТ - Отклонение от месечната норма на температурата;Q/Qn - Процентно отношение на месечната валежна сума спрямо нормата.
Нормите са от периода 1961 - 1990г.
Kъм съдържанието
II. СЪСТОЯНИЕ НА ПОЧВАТА, ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ И ХОД НА ПОЛСКИТЕ РАБОТИ Сравнително топлото време през първото десетдневие на ноември поддържаше в активна форма процесите на растеж и развитие при ранозасетите есенни посеви. Слабите превалявания на 2 и 7.XI задоволяваха малките изисквания на растенията за влага в почвата в началните стадии на развитие и не възпрепятстваха сериозно провеждането на текущите земеделски мероприятия. В края на десетденвието в крайдунавските райони, Софийското и подбалканските полета запасите от влага в коренообитаемия почвен слой бяха под оптималните, но не будеха тревога за нормалното поникване на пшеницата.
Многото валежи през второто десетдневие, които на 19.ХI преминаха в сняг, периодично поддържаха повърхностния почвен слой в преовлажнено състояние. В края на десетденвието поради образувалата се снежна покривка почвата не бе подходяща за обработки.
През повечето дни на третото десетдневие на ноември слаби до значително валежи съдействаха за увеличение на почвеното влагозапасяване. Влагата в 50cm почвен слой достигна до ППВ в края на второто десетдневие, а общият воден запас в еднометровия почвен слой повсеместно превишаваше оптималните 75 % от ППВ. В края на ноември водният запас в слоя 0-100cm в югозападната половина от страната и в районите на Добруджанския институт и в Образцов чифлик достигна ППВ, а в останалите райони бе близо до тези стойности (91-98 % от ППВ). В ограничени зони около станции Новачене, Главиница и Исперих общият воден запас бе 85-90% от ППВ (оптимални граници за есенно-зимния период - вж.прил. карта).
Почвата в Северна България бе под снежна покривка през последното десетдневие на ноември, а в Южна България - 2-4 дни от същия период. В районите на Петрич-Сандански, Свиленград и по Черноморието през десетдневието не се образува снежна покривка и повърхностният почвен слой бе в състояние, неподходящо за обработки.
Почвените температури на дълбочина 5cm се понижаваха постепенно: от 8,5-11°C в Северна България и 9,5-12,5°C в Южна България през първото десетдневие до 1-2,5°C (Cеверна България) и 2,5-3,5°C (Южна България) в края на месеца. Температурата на почвата в станция Добрич се понижи до 0,5°С, но до края на месеца почвите в Североизточна България не замръзнаха.
- Колебания на климата и моделиране;
- Изменения на климата и въздействия върху горите и екосистемите;
- Предсказване на климата и неговите колебания за практически приложения;
- Климат на населени места;
- Развитие и обединение на климатичните бази данни;
- Климат и селско стопанство;
- Климат и възобновяеми енергийни източници;
- Екстремни явления и ролята им в приложната климатология
- ст.н.с. д-р Е. Колева "Изменение на температурата на въздуха и валежите в България и Албания";
- ст.н.с. д-р Е. Моралийски "Заскрежаване на технически съоръжения в планинските райони на България";
- ст.н.с. д-р Т. Андреева "Циркулационни особености на периодите с положителни и отрицателни аномалии на средните месечни температури и валежите в България";
- ст.н.с. д-р П. Иванов и н.с. д-р Л. Трифонова "Потенциал на възобновяемите енергийни източници и възможности за смекчаване на измененията на климата в България;
- ст.н.с. д-р В. Казанджиев и н.с. д-р В. Александров "Въздействие на колебанията и измененията на климата върху агроклиматичните ресурси и продуктивността на зърнените култури в България";
- н.с. д-р А. Гочева "Температурно-влажностните условия в България през XX век";
- н.с. д-р И. Колева-Лизама "Агроклиматично изследване на развитието на посевите от зимна пшеница в България";
- н.с. Л. Кръстев, "Колебанията на климата и тяхното въздействие върху българския участък на р.Дунав";
- н.с. А. Йотова "Концептуален анализ на намеренията и енергийната политика в България в светлината на изменението на климата";
- н.с. А. Ценкова и н.с. Ю. Иванчева "Климатичните условия в Петричко-Санданския район за целите на проекта MEDIMONT".
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИАгрометеорологичните условия през ноември се характеризираха с поднормени температури и валежи над нормата за месеца. Развитието на земеделските култури през първото десетдневие на ноември протече при благоприятни за сезона топлинни условия. Високите максимални температури в средата на десетдневието, достигнали на места до 26-28°C (Русе 26,4°C, Плевен 27°C, В.Търново 28,2°C), ускориха вегетационните процеси при есенниците. Посевите, засети през третото десетдневие на октомври, поникнаха (вж прил. карта). Увеличи се процентът на есенниците, които навлязоха във фаза "трети лист".
В края на първото и началото на второто десетдневие настъпи чувствително влошаване на топлинните условия. Около средата на ноември средноденонощните температури в повечето райони на страната бяха под биологичния минимум, необходим за протичането на вегетация при зимните житни култури. По Черноморието и в крайните югозападни райони при пшеницата и ечемика се осъществяваха слабо изразени процеси на растеж и развитие. Ранните прояви на зимата в края на второто десетдневие на ноември доведоха до прекратяване на есенната вегетация при пшеницата и ечемика в цялата страна.
През по-голямата част от третото десетдневие на месеца средноденонощните температури в Северна България и високите полета бяха с отрицателни стойности. В Южна България те бяха относително по-високи, но недостатъчни за възобновяване на вегетационните процеси при посевите. Изключение правят крайните югозападни райони и южното Черноморие, където в края на месеца имаше условия за активизиране на жизнените процеси при пшеницата и ечемика.
При направения преглед на есенниците през третото десетдневие на месеца бе установено различие във фенологичното им състояние. По-голямата част от посевите приключиха есенната си вегетация във фаза "поникване" и "трети лист". Преобладават посевите с гъстота средно около 400 растения на m2, която се оценява като задоволителна. Само една малка част от есенни-ците, които бяха засeти в оптималните агротехнически срокове, достигнаха фаза "братене".
През третото десетдневие в резултат на обилните валежи от мокър сняг и последвалото го понижение на температурите до минус 13°C, в Северозападна България бяха засегнати от снеголом овощните градини, лозята и горските насаждения. Загубите са големи, но точният им размер предстои да бъде уточнен.
Kъм съдържанието
През първата половина на ноември условията за извършване на сезонните полски мероприятия бяха подходящи: приключване на есенната сеитба, засаждане на овощни дръвчета и растителнозащитни мероприятия в овощните градини срещу зимуващите вредители.
Kъм съдържанието
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Концентрациите на азотен двуокис надвишават МСМС само на 6.ХI в ж.к."Младост 1", но остават много под ПДК. Стойностите на фенол са сравнително ниски и през този месец, макар че максимумът достига до 6.5 пъти над ПДК (на 30. ХI през нощта), но е еднократно наблюдавана концентрация. Съдържанието на сероводород се запазва както през предходните периоди. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през всички дни. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК до около 3.5 пъти (на 2, 6, 12 и 13.ХI), а средноденонощната достига до около 6 пъти над средноденощната ПДК на 2.ХI.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас, в периода 2 - 6.ХI, както в Морската градина, така и в центъра на града са регистрирани стойности сероводород, надхвърлящи ПДК до 5 пъти (на 4.ХI около обяд в Морска градина). На 4.ХI в Морска градина е превишена както еднократната (1.3 пъти), така и средноденонощната норма (1.5 пъти) за азотен двуокис.
Средноденонощните количества прах в пункт "НИМХ" в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2.5 пъти на 10.ХI.
На 3, 19 и 27.ХI в Асеновград средноденонощните количества прах са до 1.5 пъти над съответната норма.
В Пловдив, в пункт "НИМХ", са измерени двукратно среднодневни количества прах около 1.3 пъти над съответната ПДК на 2 и 5.ХI.
През ноември дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата на НИМХ-БАН в София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактив-ността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.7 до 9mBq/m3 . Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 4.5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
IV. СЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ През ноември оттокът на повечето наблюдавани реки в Северна България намаля, но средномесечните протичащи водни количества на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Кунино и при Ореховица, Вит при Търняне, притоците на Янтра: Голяма река при Стражица и Джулюница при с.Джулюница, Русенски Лом при Божичен и Провадийска река при гара Синдел останаха над средните за ноември, определени за многогодишен период на наблюдение. В Източна България по-съществено увеличение на оттока беше наблюдавано само при крайните югоизточни реки и средномесечните протичащи водни количества само на реките: Камчия при Гроздьово, Средецка при Проход и Факийска при Зидарево се задържаха над средните за ноември.
В Южна България по-съществено се увеличи оттокът на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли, на р.Арда и притокът й р.Върбица и в най-долните течения на реките: Тунджа, Струма и Места.
В Северна България повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите количества вода на споменатите реки беше наблюдавано през второто и третото десетдневие на ноември. През периодите 11-16 и 21-26.XI нивото на р.Огоста се повиши с 15 до 50cm, на реките: Искър при Нови Искър, Кунино и при Ореховица и Малък Искър при Своде, на р.Янтра при Каранци и притоците й Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица с 11 до 33cm и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен съответно с 5-10cm.
При черноморските реки най-голямо повишение на нивата беше отбелязано на реките: Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово - с 30 до 50cm, на р. Средецка при Проход и Факийска при Зисарево 90 до 125cm.
Във водосбора на р.Марица повишението на нивата както на главната река, така и на някои от притоците й беше с 20 до 50cm. Повишението на нивата на крайните югозападни реки Арда, Струма и Места беше с 20 до 75cm, а на р.Върбица при Джебел със 148cm на 13.XI и със 175cm на 24.XI.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната е 1015 млн.m3 - с 52 % по-голям от нормата за ноември и почти равен на оттока през октомври.
Нивото на р.Дунав в българския участък през ноември значително се повиши. Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 21-25.XI, а минимумите - през периода 2-5.XI. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 149 до 172cm по-високо в сравнение с октомври и с 285 до 325cm над средното за ноември.
Kъм съдържанието
V. СЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, със слабо изразена тенденция спадане. Понижение на дебита на изворите до два пъти, рядко по-високо в сравнение с октомври, беше установено при 17 наблюдателни пункта или около 55% от случаите. Най-съществено понижение на дебита беше регистрирано в карстовите басейни на Тетевенската и на Преславската антиклинали, както и в Милановския карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са под 50% (между 8 и 49%) от същите стойности, измерени през октомври. Повишение на дебита беше установено при 14 от наблюдателни пункта. Най-съществено повишение беше установено в карстовия басейн на северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В този случай средномесечната стойност на дебита на извора е нараснала с 209% спрямо същата стойност, регистрирана през октомври.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяхя двупосочни, със добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 146cm спрямо октомври беше регистрирано при 46 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на р.Дунав и в Горнотракийската низина. Понижение на нивата с 3 до 109cm бе установено при 16 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на нивата на места в в терасата на р.Марица.
Предимно се понижиха (от -48 до -7cm) нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения със слабо изразена тенденция на покачване. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -85 до 13cm) със слабо изразена тенденция на спадане.
Предимно се повишиха нивата в приабонската система на Пловдивския грабен с 6cm, в обсега на Средногорската водонапорна система с 1cm и в подложката на Софийския грабен с 2 см.
В изменението на запасите от подземни води през ноември беше установена по-добре изразена положителна тенденция, установена за 66 наблюдателни пункта или около 63% от случаите, от които 45 кладенци и 21 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 2 до 1990cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Марица, Тунджа, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Нарастването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.34 до 740l/s и е най-голямо за подземните води на Ловешко-Търновски карстов басейн, в басейна на Стойловската синклинала (Cтранджански район), в Нишавски карстов басейн, зе студените пукнатинни води в обсега на Родопски регион и др. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 202-606% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 2 до 136cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.33 и 124 l/s беше най-голямо в в Етрополски и Бистрец-Мътнишки карстови басейни, както и в палеогенската водоносна система във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 37-45% от средните (10-годишни) стойности.
<
Kъм съдържанието
VI. СЪОБЩЕНИЯ Европейска конференция по приложна климатология (ECAC'98) Oт 19-23.Х.1998г. във Виена се проведе втората Европейска конференция по приложна климатология (ЕСАС'98). Организацията и непосредственото и ръководство беше осъществено от австрийската метеорологична служба в лицето д-р Ернест Рудел и СМО, представена от П. Стейнхаузер, който беше и директор на ЕСАС'98. Бяха изнесени над 90 доклада и показани около 130 постера. Участваха около 400 души, представители на всички европейски държави. Всички доклади бяха обединени в седем тематични раздела както следва:
От Националния институт по метеорология и хидрология бяха представени следните доклади:По време на дискусиите и кулоарните разговори беше проявен интерес от колеги от Австрия, Холандия, Франция, Полша и Гърция към представените български доклади, както и беше отпрвена покана за съвместни разработки.
ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Б. Такева, ст.н.с. д-р. Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова