Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
-
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
-
I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
1 - 2.Х Страната се намираше в размито барично поле. Преобладаваше слънчево, почти тихо и сравнително топло време.
3 - 4.Х През страната премина плитък Средиземноморски циклон. На много места преваля дъжд. В тила на циклона с умерени северозападни ветрове проникна сравнително хладен въздух. Температурите се понижиха с 4-5 °С.
5-12.Х Страната се намираше в източната периферия на висока барична долина. При земята през повечето дни полето беше размито. Имаше променлива облачност, по-значителна около 8.Х, когато главно в западните райони преваля дъжд. Температурите бяха по-високи от нормалните за сезона.
13-16.Х Под влияние на преминаващи южно от страната Средиземноморски циклони преобладаваше облачно време и на много места преваляваше дъжд. Отначало духаше умерен източен вятър, който по-късно се ориентира от запад и северозапад. Температурите се понижиха със 7-8 °С.
17-20.Х Страната се намираше в размито антициклонално барично поле, разрушаващо се бавно под влияние на приближаващ се плитък Средиземноморски циклон. Преобладаваше слънчево и сравнително топло време.
21-25.Х Под влияние на бързопреминаващ студен фронт от северозапад облачността в началото се увеличи и главно в Западна България преваля дъжд. След това облачността беше променлива, по-често незначителна. Температурите се понижиха с 4-5 °С.
26-31.Х В началото и края
на периода от северозапад преминаха студени фронтове. На много места преваляваше
дъжд и духаше умерен, а в Дунавската равнина - и силен северозападен вятър.
Температурите останаха по-ниски от нормалните за сезона.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
През по-голямата част на октомври температурите бяха сравнително високи. Най-топло беше в началото на месеца и през периода 7-12.Х, когато средноденонощните температури бяха между 14 и 19°C, на отделни места - до 21°С, т.е. по-често с 3-4°С по-високи от нормалните. Температурите бяха с 3-4°С по-ниски от нормалните през периодите на резките застудявания - около 4, около 14 и около 27.Х.
Средните месечни температури за октомври (предимно между 11 и 14°С, по Черноморието и най-южните райони до 15°С, в Сандански 14.8°С, в Свиленград, Варна и Бургас 14.6°С, в Драгоман 10.2°С, в планинските райони между 2 и 7°С, на вр.Ботев 3.1°С, на вр.Мусала 0.8°С) в по-голямата част на страната са с 0.5 до 2.5°С по-високи от нормалните.
Най-високите температури през октомври (предимно между 25 и 30°С, в планините между 15 и 20°С, на вр.Ботев 13.6°С, на вр.Мусала 12.0°С, на вр.Снежанка 21.5°С) бяха измерени около 10.Х, а най-ниските (между -1 и 4°С, по Черноморието - около 5°С, в Кнежа -2.3°С, в планинските райони - между -9 и -4°С, на вр.Ботев -9.3°С, на вр.Мусала -12.9°С, на вр.Мургаш -3.9°С) - предимно около 28.Х.
Изменение на температурата през октомври 1998г.
Kъм съдържанието
Броят на дните с превалявания беше близък до нормалния, но валежите бяха интезивни и съответно сумата им беше по-голяма от нормалната. Основните валежи паднаха около 3, 14 и 27.Х.
Броят на дните с валеж 1 и повече литра на квадратен метър е предимно между 5 и 8, във Видин - 12 дни. В по-голямата част на страната денонощният валеж 2-3 пъти е бил повече от 10 l/m2, в София - 4, а в Бургас 5 пъти. В повече от половината станции веднъж той е бил по-голям от 25 l/m2, а в Хасково, Кюстендил, М.Търново, Ахтопол, Мичурин, Крумовград - 2 пъти. Максималният денонощен валеж е предимно между 15 и 35 l/m2, в Кюстендил - 70 l/m2, в М.Търново - 58 l/m2, на вр.Мургаш - 57 l/m2, в Образцов чифлик - 47 l/m2, на Черни връх - 45 l/m2, в София - 42 l/m2, в Хасково - 41 l/m2, в Бургас 40 l/m2, в Сливен 38 l/m2 и беше измерен предимно на 4 или 14.Х.
Сумата на валежите в Северна България е предимно между 40 и 70 l/m2, т.е. между 120 и 180% от нормата, в Образцов чифлик 78 l/m2 - 244% от нормата. В Южна България валежите са предимно между 60 и 110 l/m2 - от 150 до 250% от нормата. Най-много валежи паднаха главно в крайните южни райони: в Малко Търново 201 l/m2 (212% от нормата), в Ахтопол 181 l/m2 (208% от нормата), в Крумовград 178 l/m2 (297% от нормата), в Кюстендил 137 l/m2 (343% от нормата), в Котел 134 l/m2 (253% от нормата), в София 103 l/m2 (286% от нормата).
Валеж през октомври 1998г.
Kъм съдържанието
Условия за силен вятър (14 m/s
и повече) имаше главно около 7, 13, 20 и 28.Х. В Северна България 1-2 пъти
е духал силен вятър. На места в Източна България той е бил силен 6-7 пъти,
а в планините - между 10 и 15 пъти. В Тракийската низина вятърът не е достигал
скорост 14 m/s, т.е. не е имало силен вятър.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 4 и 6 десети, в София 6.1, на Черни връх 6.4 десети от небосвода) в повечето райони беше близка до нормалната.
Слънчевото греене в повечето райони беше между 140 и 180h. То беше относително по-малко в Кюстендил - 137h, в Благоевград 140h, а повече в Сандански - 247h и на вр.Снежанка - 187h. Броят на ясните дни в западните райони и планините беше предимно между 1 и 4, а в останалата част на страната - между 5 и 8, в Плевен и Пловдив - 11, на вр.Снежанка - 7 дни. В Западна България ясните дни бяха с 3-4 дни по-малко, а в останалите райони около нормата. Броят на мрачните дни (предимно между 5 и 10 дни, във В.Търново - 4 дни) беше близък до нормалния.
Продължителност на слънчевото греене през октомври 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 4 дни от месеца: на 3, на 4 (повсеместни), на 12, на 13.Х (повсеместни).
Слани в котловинните и затворени полета с повсеместен характер бяха регистрирани предимно около средата на третото десетдневие.
Мъгли имаше на 2 и 28.Х, а с трайно задържане в повечето райони - през периодите 6-10 и 17-21.Х.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm | вятър >= 14m/s; | слани | ||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 11.6 12.1 12.9 12.9 11.5 12.5 12.7 13.2 11.7 12.9 14.6 14.6 14.0 14.0 13.9 13.2 13.7 14.8 11.6 0.8 3.1 | 0.9 0.9 1.4 1.1 0.7 0.5 1.0 0.5 0.0 2.2 1.3 0.8 1.4 1.2 1.2 0.9 1.3 0.4 0.5 1.9 2.1 | 25.5 26.3 27.5 25.4 26.0 25.0 28.8 27.4 26.0 28.0 25.2 26.3 26.2 28.7 27.1 27.8 27.0 29.7 26.5 12.0 13.6 | -0.2 0.2 1.8 3.8 -2.3 3.0 1.5 5.0 3.4 1.1 4.7 5.0 3.5 3.5 1.8 0.1 2.2 3.0 -3.3 -12.9 -9.3 | 103.1 53.7 57.8 69.3 66.0 39.6 52.4 47.2 78.1 49.8 58.8 113.8 54.8 64.4 100.8 78.9 73.4 82.5 137.1 42.8 53.8 | 294 145 152 141 194 116 138 157 244 146 163 253 140 115 210 225 234 229 343 100 93 | 41.6 10.2 17.8 34.8 31.9 15.8 17.6 18.6 46.6 21.5 15.0 40.0 38.0 28.6 41.0 31.0 26.5 33.9 70.5 12.7 14.0 | 4 26 4 4 4 4 4 14 4 4 5 16 4 15 15 15 15 4 4 15 14 | 17 24 27 23 20 24 21 27 20 22 27 27 26 25 24 23 26 27 20 - 4 | 7 6 7 9 6 7 8 8 5 9 15 13 10 13 13 12 11 13 7 - - | 6 12 7 6 8 5 7 5 5 6 8 7 4 7 7 7 7 8 7 7 8 | 4 1 3 3 2 2 2 2 2 2 3 5 1 2 3 2 3 3 3 1 2 | 1 - - 1 1 - - - 1 - - 1 1 1 2 1 1 1 2 - - | - 1 3 1 2 1 - 7 - - 4 6 6 - - - - 1 - 13 11 | 11 4 1 2 4 - - - 2 3 - - - - - 3 1 2 3 - - |
Kъм съдържанието
Овлажнението на повърхностния почвен слой през октомври бе в пряка зависимост от валежите, сумата от които в повечето райони на страната надвишаваше нормата.
Периодите с валеж през октомври бяха краткотрайни. През първото и второто десетдневие от месеца около 2-4.Х и 12-15.Х се отчетоха значителни валежи, които за продължителен период от време възпрепятстваха обработките на почвата и механизираното прибиране на реколтата. Сравнително сухото време през повечето дни от третото десетдневие поддържаше почвата в състояние, подходящо за обработки и благоприятстваше провеждането на есенната сеитба.
Температурата на почвата в повърхностния почвен слой (0-5cm) в края на месеца в полските райони на страната бе между 7,5 и 10,5 °С.
Общият воден запас в почвения слой 0-20 cm през целия месец във всички агростанции надвишаваше 75% от ППВ. През второто десетдневие на октомври настъпи увеличение на дела на площите с отличен воден запас - 93-99% от ППВ. През третото десетдневие вследствие на сухото време и слабия разход на влага при началното развитие на ранозасетите есенници в по-голямата част от страната общият воден запас на почвата в слоя 0-20 cm бе 85-92% от ППВ (вж. прил. карта). В края на месеца отчетеното влагозапасяване в цялата страна е добро и създава предпоставки за нормално поникване и листообразуване при есенните посеви.
На 17.Х бяха измерени водните запаси в почвения профил до 2 m дълбочина. В началото на есенно-зимния период влагозапасяването в Софийското и Подбалканските полета и Силистренско в слоя 0-200 cm е под оптималното (общ воден запас 60-74% от ППВ). В останалата част от страната общият воден запас бе 75-99% от ППВ (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Агрометеорологичните условия през октомври се характеризираха с топлинни условия около нормата и сума на валежите над нормата за месеца.
През първата половина на месеца узряването на късните полски култури протече при благоприятни топлинни условия. Максималните температури в края на първото и началото на второто десетдневие достигнаха на места до 28-29°С (Свиленград, Кърджали, Г.Делчев, Плевен, Добрич ), което съдейства за натрупване на повече захари при късните овощни култури и винени сортове грозде. Падналите валежи през този период създадоха условия за развитието на патогени, причиняващи гниене по неприбраната зеленчукова и плодова реколта. В края на второто десетдневие обичайно за сезона паднаха първите слани.
През първото и второто десетдневие на октомври беше засята само една незначителна част от площите, предвидени за есенниците (вж прил. карта). Късното освобождаване на площите, заети с царевица и слънчоглед, и преовлажнения на места орен слой бяха основните причини за сериозното изоставане на сеитбата, което продължи и през третото десетдневие на октомври. Близо една трета от необходимите площи за зимни житни култури ще бъдат засети през ноември. Известно е, че голяма част от ноемврийските посеви нямат възможност масово да братят до края на есента, от което зависи успешното им презимуване.
През октомври началните етапи от вегетацията на засетите есенници протичаха с нормални за сезона темпове. Посевите, засети през втората половина на месеца, до края на октомври поникнаха, а засетите в началото на месеца есенници формираха "трети лист".
Kъм съдържанието
Валежите през октомври ограничаваха през отделни дни възможностите за работа на полето. Затруднено бе механизираното прибиране на продукцията от късните полски култури, което продължи през целия месец. Най-важните мероприятия през октомври бяха предсеитбената подготовка на площите и сеитбата на пшеницата и ечемика. Оптималните агротехнически срокове бяха спазени само в отделни, незначителни по площ, райони на страната.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Концентрациите на азотен двуокис надвишават МСМС на 2 и 12.Х в ж.к."Младост 1", но остават много под ПДК. Стойностите на фенол продължават да са сравнително ниски и през този месец. Мак-симумът е измерен в същата част на града на 15.Х около обяд и е 3.8 пъти по-висок от ПДК. Не е наблюдавано изменение в съдържанието на сероводород в сравнение с предходните месеци. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през всички дни. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК до около 7 пъти (на 6.Х в обедните часове), а средноденонощната през същия ден достига до около 8 пъти над средноденощната ПДК.
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас както в Морската градина, така и в центъра на града са регистрирани стойности на азотен двуокис, превишаващи до 1.3 пъти еднократната ПДК. В пункта Дом на НХК нормата за сероводород е надхвърлена почти през всички дни на периода. Най-високите концентрации са отбелязани на 1 и 7.Х - около 7 пъти над ПДК.
Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2.5 пъти на 6.Х.
На 19 и 21.Х в Асеновград средноденонощните количества прах са около 2 пъти над съответната норма.
В Пловдив в пункт НИМХ са измерени двукратно среднодневни количества прах, по-високи около 1.5 пъти от съответната ПДК - на 12 и 19.Х.
През месец октомври 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен, където се извършва ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол, средните месечни стойности варират от 1.6 до 8 mBq/m3 . Стойностите на общата бета радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През октомври оттокът на повечето наблюдавани реки в Северна България се увеличи и средномесечните протичащи водни количества на реките Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Кунино и при Ореховица, Вит по цялото течение, Осъм при Ловеч, Янтра при Велико Търново и при Каранци, както и на притоците й Росица при Севлиево и Джулюница при с. Джулюница, Джулюница, Русенски Лом при Божичен и Черни Лом при Широково са значително по-големи от средните за октомври, определени за многогодишен период на наблюдение. В Източна България увеличението на оттока на повечето реки беше слабо и средномесечните протичащи водни количества само на р.Камчия при Гроздьово и на крайните югоизточни реки Средецка и Факийска надвишиха средномногогодишните си стойности за октомври. В Южна България по-съществено се увеличи оттокът на р.Марица в участъка Пловдив-Харманли, на р.Сазлийка при Гълъбово и на крайните югозападни реки Арда, Струма и Места.
В Северна България повишаване на речните нива и увеличаване на протичащите количества вода на повечето от наблюдаваните реки беше отбелязано през първото и второто десетдневие на месеца.
През периодите 3-6 и 13-16.X нивото на р.Огоста се повиши с 14 до 34 cm, на реките Искър при Нови Искър и при Кунино и Малък Искър при Своде с 48 до 64 cm, а на Искър при Ореховица - с 125 сm. Повишението на речните нива в централната част на Северна България беше на р. Вит с 22 до 50 cm при различните пунктове за наблюдение, на р.Осъм по цялото течение с 20-30 cm, на р.Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и на притоците й в този участък- р.Росица при Севлиево и р.Джулюница при с.Джулюница с 30 до 67 cm, и на реките Черни Лом при Широково и Русенски Лом при Божичен съответно с 60 и 35 cm.
В дните с повишения на нивата, протичащите количества вода по тези реки надвишаваха от 1 до 4 пъти средните си стойности за месеца.
При черноморските реки най-силно повишение на нивата беше отбелязано на реките Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово със 65-68 cm, а през второто и трето десетдневие на р. Средецка при Проход с 38 до 55 cm и на р.Факийска при Зидарево със 120 до 210 сm.
Във водосбора на р.Марица, повишението на нивата както на главната река, така и на притоците й беше с 20 до 60 cm. Слабо беше повишението на нивото на р.Тунджа, а нивата на останалите по-големи южни реки Арда, Струма и Места се повишиха с 80 до 132 cm. Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без р.Арда при Вехтино, е 1021 млн. m3, с 89 % по-голям от нормата за октомври и с 45 % по-голям от оттока през септември.
Нивото на р.Дунав в българския участък през октомври значително се повиши. Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 14-19.X, а минимумите - през периода 3-5.IX. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 167 до 190 cm по-високо в сравнение със септември и със 185 до 213 cm над средното за октомври.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение със септември беше установено при 20 наблюдателни пункта или около 64% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше установено в карстовия басейн на Стойловската синклинала (Странджански район), в Милановски и Нишавски карстови басейни, както и в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала.. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 250-400% спрямо същите стойности, регистрирани през септември. Понижението на дебита, установено при 11 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в Разложки и Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 33-56% от същите, измерени през септември.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяхя двупосочни, със слабо изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 3 до 130 cm спрямо септември беше регистрирано при 38 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на р.Дунав. Понижение на нивата с 1 до 208 cm бе установено при 26 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на нивата на места в Горнотракийската низина и в терасата на р.Тунджа.
През изминалия период нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България предимно се понижиха (от -33 до -28 cm).
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с по-добре изразена тенденция на спадане. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -335 до 11 cm) с добре изразена тенденция на спадане. Подобни изменения, но с добре изразена тенденция на спадане имаха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -10 до 123 cm). Предимно се повишиха нивата в приабонската система на Пловдивския грабен с 9 cm и в обсега на Средногорската водонапорна система с 4 cm.. Предимно се понижиха водните нива в обсега на Ихтиманската водонапорна система с 2 cm, а останаха без изменение нивата в подложката на Софийския грабен.
В изменението на запасите от подземни води през октомври беше установена по-добре изразена положителна тенденция, установена за 71 наблюдателни пункта или около 64% от случаите, от които 44 кладенци и 27 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 5 до 1992 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Дунав, Камчия и Марица, както и в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България.. Нарастването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 2432 l/s и е най-голямо в басейна на Тетевенската антиклинала, Ловешко-Търновски и Искрецки карстови басейни, в басейна на Преславска антиклинала, в Милановски и Котленски басейни и др. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 208-1663% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 200 до 237 cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав, в Горнотракийската низина, Сливенската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.35 и 79 l/s беше най-голямо в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала, Гоцеделчевски и Разложки карстови басейни, както и във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 11-46% от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
Справка за изтъняването на озона над Антарктика,
Женева, 1 октомври
Областта на озоновото изтъняване (стойности по-малки от 220 добсонови единици - добс. ед.) над Антарктика през септември е с площ два пъти и половина по-голяма от Европа (от Атлантика до Урал) според Бюлетина за състоянието на озоновия слой, издаван от Световната метеорологична организация (СМО) в Женева. "Изтъняването на озоновия слой, регистрирано през септември тази година, е най-голямото от досега измерваните за този период на годината", каза д-р Румен Божков, специален съветник на Генералния секретар на СМО за озона и глобални проблеми на околната среда. За да се илюстрира рязкото му намалявяне, СМО отбелязва, че в долната част на стратосферата над 85 % от озона на площ от повече от 10 млн. km2 e разрушен. "Озонните сондажи от Марамбайо (64 °S), Сиова (69 °S) и Нюмейър (70 °S) показват, че озонът в слоя 14-20 km е почти унищожен през втората половина на септември" отбеляза д-р Божков.
Данните, предоставени от страните членки на СМО, работещи в Системата от станции и сателити за наблюдение на глобалния озон (GO3 OS), показват, че през септември 1998г. озонът е намалял по-бързо от когато и да било. Повърхността на озоновото изтъняване е необичайно голяма: 16млн. km2 в началото на септември; над 25 млн. km2 през втората половина на месеца (два и половина пъти по-голяма от площта на Европа). През последните няколко години средната площ е около 20 млн. km2, а предишният максимум е 22 млн. km2 (1993г).
Средно месечният озон в полярния район (южно от 65 °S) е приблизително 180 добс. ед. или около 15 % по-малък отколкото през последните три години за септември. Площта с озон по-малка от 150 добс. ед. (дефицит от около 45-50 %) към края на септември 1998 г. надхвърли 13 млн. km2 срещу 5-6 млн. km2 през предходни години с най-ниски септемврийски средни стойности. Минимални стойности от 107 добс. ед. над Белграно, 113 добс. ед. над Южния полюс и няколко под 100 добс. ед. (70 % дефицит) е имало само през октомври. Озоновото изтъняване, разширено на север близо до 55 °Sq в два случая порази южните части на Южна Америка.
Относително по-голямо количество озон доминираше над средните ширини - само от 3 до 7% по-малко от предишните средни стойности на озоновото изтъняване. Максималните стойности - от 430 до 480 добс. ед. - се появяват обикновено над океана в сектора, отделящ Антарктика от Нова Зеландия и Австралия.
Причина за изчерпването на арктическия озон са хлорът и бромът, реализирани чрез химическите компоненти в резултат на човешката дейност, такива като CFCs. Наличието на тези химикали в комбинация с идеалните атмосферни условия, уникални за Антарктика: затвореният околополюсен стратосферен вихър, изолиран от главните меридионални обмени север-юг, екстремно ниски стратосферни температури (под -80°С) и наличието на аерозоли създава ситуация, водеща до бързо озоново разрушаване. Взети са мерки за елиминиране производството и употребата на субстанциите, които причиняват изчерпване на озона, съблюдавайки Протокола от Монреал. "Обаче за да бъде това напълно ефективно, трябва всички страни да се присъединят стриктно към изискванията на Протокола в Монреал", уточни проф. Г.О.П. Обази, Генерален секретар на СМО.
СМО е отговорна за международната координация на атмосферните науки и систематич-ни наблюдения в подкрепа на Виенската Конвенция за защита на озоновия слой. "Като авторитетен научен глас по атмосферните издания в семейството на ООН, СМО ще продължава да осигурява актуална информация за състоянието на озоновия слой", каза проф.Обази.
Той настоя правителствата на страните-членки да засилят сътрудничеството си за осигуряване на подобрено наблюдение и проучване на този важен проблем.
Стратосферният озонов слой (около 12-27 km над Земята) е един невидим щит, който действа като естествен филтър, блокиращ вредната слънчева ултравиолетова радиация (UV - B). Без този предпазващ екран, много хора биха получили слънчеви изгаряния, рак на кожата и катаракти. Растенията и морският свят са също така чувствителни към UV - B.
СМО предупреди, че слабостите в глобалната система за метеорологично наблюдение могат да окажат сериозно влияние върху готовността на света да посрещне ефикасно предизвикателствата от колебанията и изменението на климата, вкл. и екстремни явления като наводнения и суши, предизвикани от Ел Ниньо и Ла Ниня.
Научната общност по климатични изследвания и по-специално Междуправителственият състав от експерти по изменение на климата (IPCC) "установиха недостиг на данни в наблюденията, които се отнасят до използването им за климатични цели", се казва в доклада на Конференцията на ООН страните в рамките на Конвенцията за изменението на климата, която започва днес в Буенос Айрес.
Докладът, подготвен в СМО и други организации, съдържа подробни анализи за условията за наблюдение на мониторинга и изследване на климата и на възможностите на съществуващите и планираните наблюдателни мрежи (напр.като Глобалната система за изследване на климата (GCOS)) да отговорят на тези стандарти. От анализа се вижда, че наблюдателните мрежи показват няколко вида недостиг и неадекватност, вкл. и наскорошното намаляване на абсолютната площ с наблюдателни станции, което е причина за големи пропуски в няколко континента.
В докладът се подчертава, че обхватът на наблюденията в горната атмосфера в големи райони от Африка, Азия и Южна Америка е недостатъчен. За съжаление, тези пропуски са в райони, където влиянието на изменението на климата е било очаквано да бъде най-сурово. Тези регионални пропуски в засегнатите райони сериозно влияят на усилията при моделиране и оценяване на потенциалните въздействия от глобалното изменение на климата. В доклада се отбелязва, че неточните наблюдения обезценяват климатичните данни и могат да скрият индикаторите за промяна на климата. Промените на местоположение, техника и методи в станциите за наблюдение често са били извършвани с не особено голямо внимание, съобразено с влиянието върху климатичните измервания, дължащо се на липси от данни. Ключовите данни, макар и набрани, не се обменят ефективно в международен план, което се отразява в невъзможността общността на потребителите да ползва ценни глобални и регионални набори от данни. В доклада се отправя предупреждение, че докато не се вземат мерки, тези и подобни дефицити ще оказват сериозно влияние върху способността на научната общност да доставя основна информация за оценките относно бъдещото изменение на климата и по-специално да поддържа дейността на Конвенцията.
Генералният секретар на СМО проф. Г.О.П. Обази неведнъж подчерта необходимостта от по-силни метеорологични наблюдателни мрежи, модерни телекомуникации и възможността за обработка на данни и допълнителни ресурси за модернизиране, реконструкция и по-нататъшно развитие на националните Метеорологични и Хидрологични служби. Той призова страните от Конвенцията да се насочат приоритетно към отстраняване на настоящите недостатъци на различните глобални системи за наблюдение на климата.
Докладът представя комплекс от общи и специфични препоръки, които ще подобрят наблюдателните програми с цел доставяне на по-ефективна основа за проучване и оценка на климата, поддържайки специфичните резултати според Конвенцията като: изменение на екстремни климатични събития, вкл. Ел Ниньо; причините за изменение на климата, вкл. нарастващите концентрации от парниковите газове, други човешки дейности, влияещи на климата, ход на изменение на климата; предсказване на бъдещите климатични условия.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р. Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова