Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
-
I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
Времето през месеца беше променливо.
От 1 до 3.IX в антициклонално поле времето беше слънчево и сравнително топло.
От 4 до 10.IX, в южната периферия на бавноподвижен антициклон с център над Русия и Украйна, впоследствие в комбинация с размито циклонално поле над Италия, после над Южна Гърция и Черно море, времето беше предимно облачно, с превалявания от дъжд. Температурите се понижиха с около 8oC.
На 11 и 12.IX страната се намираше в размито антициклонално, после в циклонално поле. Времето беше предимно слънчево. Температурите се повишиха и в южните райони максималните достигнаха до 31oC.
От 13 до 15.IX над страната преминаха студени фронтове, свързани с циклонални центрове, преминаващи от Италия през Балканския полуостров към Молдова и Украйна. Времето беше предимно облачно, с превалявания от дъжд, в отделни райони придружени от гръмотевици. Температурите слабо се понижиха.
На 16 и 17.IX в антициклонално поле времето беше слънчево и тихо. Температурите отново се повишиха. От 17 до 23.IX, под комбинираното влияние на циклон над Гърция,, бавнопреминаващ към Черно море и антициклон с център над Средна Европа, се създаде валежна обстановка. Процесите се усложниха и от наличието на барично и термично ядро, които блокираха над Балканския полуостров. Времето беше облачно, с почти непрекъснати, повсеместни и в повечето райони интензивни валежи от дъжд. Температурите значително се понижиха.
От 24 до 27.IX страната се намираше в антициклонално поле. Времето беше слънчево и тихо. Температурите отново се повишиха.
На 28 и 29.IX премина студен
фронт от запад, свързан с циклон, преминаващ на север от страната. Беше
предимно облачно и на места преваля дъжд. Духаше слаб до умерен западен
вятър. На 30.IX налягането се повиши, валежът спря, облачността намаля
и вятърът отслабна.
Kъм съдържанието
2. ТЕМПЕРАТУРА НА ВЪЗДУХА
Средната септемврийска температура (между 16.2 и 20.0oC) в равнините беше с 1.1-1.9oC по-ниска от нормата в Северозападна България и някои станции на Североизточна България, а в останалата част от Северна България, по Черноморието и югоизточната част от страната - около нормата. По планинските върхове температурата беше около нормата - между 2.3 и 9.2oC.
Най-високите температури през месеца (между 26.4 и 80.8oC) бяха измерени на 12.IX. По планинските върхове максималните температури бяха около 13-15oC. Под нормата бяха температурите в началото на първото и около средата на второто десетдневие, в началото на третото десетдневие и в края на месеца. Най-ниските температури бяха между 4.2oС в Кюстендил и 11.0oC в Бургас на 16.IX и по планинските върхове Мусала (-7oC) и вр. Ботев (-4.2oC) на 16.IX.
През месеца броят на дните с температура над 15oC се колебае - 27 в Пловдив и 16 в Кюстендил, а над 20oC - между 1 в Плевен и 12 в Сандански.
Изменение на температурата през септември 1998г.
Kъм съдържанието
Сумата на валежите за почти цяла България беше над нормата (165-426%), Само в отделни станции беше около нормата.
Валежи през септември паднаха през периодите 4-5.IX, 7-10.IX, 13-16.IX, 19-23.IX и 29-30.IX. Броят на дните с валеж повече от 1 mm е между 13 и 7, в планините - до 11. Дните с валеж над 10mm е между 1 и 7. Валеж по-голям от 25mm имаше между 1 и 3 дни в равнините, а на вр. Ботев - 2 дни. Максималният денонощен валеж беше в Чирпан на 19.IX, Варна, Бургас и Плевен на 22.IX съответно 51.2mm, 41mm, 39.8mm и 38.6mm. На 22.IX падналото количество валежи на вр. Ботев е 85.9mm.
Валеж през септември 1998г.
Kъм съдържанието
Силен вятър (14m/s и повече) предимно югозападен имаше главно около средата на месеца в Северна България, а южен - в Южна България. В Силистра на 13 и 14.IX скоростта беше 20m/s, във В.Търново - 20m/s. По Черноморското крайбрежие вятърът беше запад-югозапад на 13 и 14.IX, в Бургас беше 24 и 14m/s съответно.
Силни до бурни южни ветрове имаше и по планините около средата и края на месеца. Имаше ураганен южен вятър на вр.Ботев - със скорост над 40m/s на 12 и 13.IX, а на вр.Мургаш на 12, 13, 14, 27 и 28.IX - >40m/s.
Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 4, на върховете Богтев и Мусала съответно 9 и 6.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 5.2 и 6.3 десети, което е над нормата, броят на яснтие дни е мужду 4 и 7, - под нормата, а на мрачните - между 7 и 13, което за равнините е над нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 7.2 десети, а за вр. Мусала 7.9 десети - съответно с 3 и 1 ясни дни. Мрачните дни са 20 и 13 на брой.
Продължителност на слънчевото греене през септември 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични бури имаше в 11 дни от месеца: в периодите 6, 13-15, и 20-22.IX, 28 и 29.IX. По-интензивни и повсеместни те бяха на 4, 13, 15 и 28.IX.
Валежи от град бяха регистрирани на 13.IX в Невестино (Бургаско), Габарево (Cтарозагорско), Хасково и вр.Снежанка.
Системата от полигони за борба с градушките към МЗГАР е провела въздействие върху градоопасни облаци на 13.IX. Щети от градобитие не са регистрирани в защитаваните райони.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm | вятър
>=14 m/s; | гръм. бури | ||||
| > 15 | > 20 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 15.0 15.9 16.5 16.3 15.8 16.6 16.6 17.1 16.3 15.8 17.9 18.3 17.2 17.6 18.1 17.8 17.6 17.2 19.3 15.8 1.7 4.1 | -1.1 -1.6 -1.2 -1.5 -1.5 -1.7 -0.7 -1.9 -1.5 -0.4 -0.5 -0.6 -1.3 -1.0 -0.5 -0.7 -0.8 0.1 -0.7 -0.9 -0.6 -0.5 | 27.3 26.4 28.2 26.7 28.0 28.0 30.8 29.5 27.9 27.8 27.8 29.6 29.2 30.6 28.4 29.5 28.8 30.5 30.5 30.5 13.0 14.7 | 5.8 6.8 7.0 8.5 4.0 8.0 5.8 8.5 7.2 7.0 8.7 11.0 8.5 5.4 8.2 7.4 8.0 5.5 10.3 4.2 -7.0 -4.2 | 64.6 96.5 83.0 97.6 120.7 148.2 141.2 174.9 199.9 129.7 149.3 161.0 78.9 54.6 72.4 98.4 63.2 57.8 47.9 38.7 47.0 195.8 | 170 254 202 177 287 370 321 426 425 418 482 383 219 165 196 308 197 206 208 96 138 264 | 12.2 27.9 18.5 21.4 31.4 38.6 38.1 41.7 42.2 26.8 41.0 39.8 22.6 19.0 22.5 51.2 15.0 11.4 25.8 8.6 19.3 85.9 | 22 7 7 21 21 22 21 21 21 14 22 22 20 20 20 19 19 22 15 9 22 22 | 17 22 21 20 20 25 22 22 22 19 26 26 25 26 25 25 27 23 26 16 - - | - - - 2 - 1 3 2 1 - 4 6 1 3 9 5 1 1 12 2 - - | 10 13 11 12 12 13 12 12 11 9 9 9 7 8 9 10 7 9 7 9 11 11 | 2 3 3 3 5 4 6 4 7 5 6 5 3 1 2 4 2 2 1 - 1 5 | - 1 - - 1 2 1 3 3 1 1 2 - - - 1 - - 1 - - 2 | 1 - 3 3 - - 3 3 - - 1 4 - 1 2 - - - - 1 6 9 | - 1 2 - 1 2 2 2 1 3 4 2 2 - 1 1 4 4 1 1 |
Kъм съдържанието
Сравнително хладният и дъждовен септември внесе съществени промени в състоянието на водните запаси в почвата. След продължителната лятна суша, в почвата настъпи постепенно подобрение на водния запас, което чувствително подобри годността й за обработка. Валежите през месеца на 4-8, 13-15 и особено тези на 19-22.IX, а в Източна България и на 29.IХ, предизвикаха преовлажняване на повърхностните и слоеве и сериозно затрудниха провеждането на обработки.
Валежите през септември първоначално имаха положителен ефект за увеличение на почвените влагозапаси, които бяха на критично ниско ниво за развитието на растенията. В обширни райони на страната през август се задържаше провеждането на дълбоката оран и се изчакваше първата възможност за подобрение на почвените влагозапаси. Впоследствие, през втората половина на септември честите превалявания доведоха състоянието на почвата до другата крайност - прекомерно овлажнение, което макар и временно забави провеждането на редица неотложни земеделски мероприятия като механизирано прибиране на реколтата и предсеитбени обработки.
През второто и третото десетдневие на септември се отбеляза чувствително повишение на общия воден запас на почвата, който от 50-55% от ППВ в края на август достигна до 70-90% от ППВ, а по северните склонове на Стара планина - до 99% от ППВ. Запази се типът на разпределението на почвената влага, а именно: по-слабо влагозапасяване на почвите в Южна България спрямо тези в Северна България.
В края на месеца общият воден запас в слоя 0-20cm, който е от значение за сеитбата и развитието на младите поници на есенниците, в цялата страна надвишаваше 73% от ППВ. В Тракийската низина и по поречието на р.Струма общият воден запас бе 73-81%, а в Предбалкана и в района около станции Съдиево и Ямбол -между 91 и 99% от ППВ. В почти цяла Северна България и Софийското поле общият воден запас бе между 82 и 90% от ППВ (вж прил. карта). Аналогично териториално разпределение на водните запаси бе отбелязано и за по-дълбоките почвени слоеве. Посочените за септември показатели на почвената влага ще осигурят добри възможности за успешно покълване и поникване на пшеницата и ечемика през следващия месец, там където те са засети своевременно.
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските култури през септември протече при поднормени топлинни условия и сума на валежите значително над нормата за месеца.
През първото десетдневие на септември сравнително хладното време (с 2-3oC под нормата за сезона) се отрази неблагоприятно върху узряването на зеленчуците, късните овощни култури и винени сортове грозде. До края на първото десетдневие приключи узряването на царевицата (вж прил. карта) и слънчогледа.
В началото на второто десетдневие настъпи краткотрайно подобрение на времето. Максималните температури на места достигнаха до 30-31oC, което осигури доузряването на плодовете и гроздето. В средата на септември настъпи отново влошаване на топлинните условия.
През втората половина на месеца последните етапи от вегетацията на късните земеделски култури протекоха при променливи агрометеорологични условия. Падналите валежи благоприятстваха разпространението и развитието на гъбни болести по зреещите плодове и зеленчуци, което доведе до чувствително влошаване на качеството им. Наднормените валежи имаха отрицателен ефект върху гроздовата реколта, която е най-податлива на гниене.
През втората половина на септември също така започна узряването при памука, а през третото десетдневие есенните сортове ябълки, круши и сливи повсеместно достигнаха беритбена зрелост.
Kъм съдържанието
Валежите през септември ограничаваха
възможностите за работа на полето и затрудниха механизираното прибиране
на селскостопанската продукция. До края на месеца голяма част от площите,
заети с царевица, слънчоглед и картофи не бяха освободени. Сериозно изостана
предсеитбената подготовка на площите, предвидени за есенници. И през тази
година оптималните агротехнически срокове за сеитбата на пшеницата и ечемика
във високите полета на Западна България и припланинските райони на страната
през третото десетдневие не бяха спазени.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Концентрациите на азотен двуокис надвишават МСМС на 10 и 11.IХ в ж.к."Младост 1", но остават много под ПДК. Стойностите на фенол са забележимо по-ниски в сравнение с предходните месеци. Максимумът е измерен в същата част на града на 4.IХ около обяд и е 5.5 пъти по-висок от ПДК. Не е наблюдавано изменение в съдържанието на сероводород в сравнение с предходните месеци. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите през целия период. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК до около 5 пъти (на 28.IХ в обедните часове), а средноденонощната - до около 8 пъти (на 29.IХ).
Във Варна и Пловдив всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас, както в Морската градина така и в центъра на града, са регистрирани стойности на сероводород, превишаващи ПДК. Най-високата концентрация е отбелязана в пункт "Дом на НХК" на 14.IХ около обяд - 8 пъти над ПДК. По същото време е измерена и еднствената стойност, надвишаваща 2.5 пъти нормата за фенол.
Средноденонощните количества прах в пункт "НИМХ" в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2.5 пъти (10.IX).
На 10 и 18.IХ в Асеновград са измерени количества прах около 1.5 пъти над средноденонощната ПДК.
През септември дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки до измерените през предходния период стойности.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен - средните месечни стойности варират от 1.4 до 8mBq/m3. Стойностите на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т. нар. сух и мокър фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 5mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През септември оттокът на повечето наблюдавани реки в Северна България се увеличи и средномесечните протичащи водни количества на реките: Лом при Василовци, Огоста при Кобиляк, Искър при Ореховица, Вит по цялото течение, Осъм (при Ловеч и Изгрев), Янтра (при Габрово, Велико Търново и Каранци), както и на притоците й Росица (при Севлиево и Джулюница (при село Джулюница), Луда Камчия при Бероново и Камчия при Гроздьово са значително по-големи от средните за септември, определени за многогодишен период на наблюдение. В Южна България увеличението на оттока на реките беше по-слабо. Средно за месеца протичащите количества вода само за някои реки (Марица след Харманли, Тунджа при Павел Баня и Струма при Марино поле) надвишиха средномногогодишните си стойности.
В Северна България през първите две десетдневия на септември реките протичаха със слаби денонощни колебания на нивата- от +/-1 до +/-10cm. По-съществено повишаване на речните нива беше наблюдавано в края на второто и началото на третото десетневие. През периода 19-23.IX. нивата на северозападните реки до Искър включително, се повишиха с 25 до 50cm. За реките в централната част на Северна България това повишение беше както следва: Вит с 50 до 68cm при различните пунктове за наблюдение, Осъм с 92cm при Ловеч и с 2.40m при Изгрев, Янтра със 78cm при Габрово, с 1.26m при Велико Търново и с 3.55m при Каранци, Росица при Севлиево с 110m, Джулюница при с.Джулюница с 2.12m, Голяма река при Стражица с 85cm, Черни и Русенски Лом съответно с 92 и със 184cm. В дните с повишения на нивата протичащите количества вода по тези реки надвишаваха около 2 пъти, а за реките Осъм при Ловеч и Янтра по цялото течение над - 10-15 пъти средните си стойности за месеца.
При черноморските реки най-голямото повишение на нивата беше отбелязано на р. Луда Камчия при Бероново- със 70cm, на р. Камчия при Гроздьово - с 1,70m и на р.Факийска при Зидарево - с 46cm, а протичащите количества вода надвишаваха с 5 до 15 пъти средните си стойности са септември.
Във водосбора на р.Марица повишението на нивата както на главната река, така и на притоците й беше слабо - с 25 до 35cm, а на р.Сазлийка при Гълъбово - с 60cm. Слабо беше повишението на нивата и на останалите по-големи южни реки: Тунджа, Арда, Струма и Места. Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без р.Арда при Вехтино е 704 млн.m3, който е с 68% по-голям от нормата за септември и със 74% по-голям от оттока през август.
Нивото на р.Дунав в българския участък през септември значително се повиши. Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 26-29.IX., а минимумите - през периода 9-11.IX. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е с 19 до 75cm по-високо в сравнение с август, с 4 до 31cm над средното за септември в участъка Ново село - Свищов и с 3 до 12cm под средното за месеца между Русе и Силистра.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на дебита до два и повече пъти в сравнение с август беше установено при 17 наблюдателни пункта или около 61% от случаите. Най-съществено повишение на дебита беше установено в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали, в басейна на масива Голо бърдо и в Искрецкия карстов басейн. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са нараснали с 580-1533% спрямо същите стойности, регистрирани през август. Понижението на дебита, установено при 11 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в Етрополски и Гоцеделчевски карстови басейни. В тези случаи средномесечните стойности на дебита са 14-27% от същите, измерени през август.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяхя двупосочни с по-добре изразена тенденция на покачване. Повишение на водните нива с 2 до 101cm спрямо август беше регистрирано при 42 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на реките Марица и Места, в Горнотракийската низина и Кюстендилската котловина. Понижение на нивата с 2 до 97 cm бе установено при 19 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на нивата на места в терасите на р.Дунав.
През изминалия период на измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България бяха двупосочни (от -26 до 17cm) с много добре изразена тенденция на спадане.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения без добре изразена тенденция. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -46 до 40cm) с добре изразена тенденция на покачване. Предимно се понижиха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -83 до -33cm) и Ихтиманската водонапорна система с 2cm. Повишиха се нивата в обсега на Местенския грабен с 15cm, в Средногорската система с 1cm, в подложката на Софийския грабен с 3cm, както и в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 6cm.
В изменението на запасите от подземни води през септември беше установена по-добре изразена положителна тенденция, установена за 64 наблюдателни пункта или около 62% от случаите, от които 42 кладенци и 22 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 2 до 2270cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия, Тунджа, Марица и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система и сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.33 до 1803l/s и е най-голямо в басейна на Тетевенската антиклинала, Ловешко-Търновски и Искрецки карстови басейни, в басейните на платото Пъстрина, Преславска антиклинала и този на масива Голо бърдо. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал с 263-860% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива (от 1 до 282cm) е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм, в Сливенската котловина, както и в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.38 и 138l/s беше най-голямо в Етрополски и Гоцеделчевски карстови басейни, както и във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 21-43% от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
Моделиране на замърсяването на въздуха и неговото приложение - ХХIII Международна техническа конференция по линия на НАТО, 28.IX- 2.Х.1998 г., Ривиера, Варна
Серията от конференции на НАТО по Моделиране на замърсяването на въздуха и неговите приложения е част от Програмата "Challenges of modern society" и започва още от 1969г. В периода 1969-1984 г. срещите са малки и организирани в рамките на "пилотни проучвания". От 1984 г. се решава прерастването им в по-големи конференции през 1.5-годишен период и с организатор "Пилотна страна" за 5 конференции и различни страни-домакини. За домакинството е възприето да се редуват страни 2 пъти в Европа и веднъж САЩ или Канада.
Двадесет и тертата конференция се проведе за първи път в страна извън НАТО - България, в Ривиера, Варна от 28.IX до 2.Х.1998г.. Организатори в България бяха проф. Димитър Сираков и д-р Екатерина Бъчварова от Националния институт по метеорология и хидрология при Българска академия на науките. Пилотната страна понастоящем е Дания, а секретар на конференцията е д-р Свен-Ерик Грюнинг.
Научната тематика на конференцията е съсредоточена върху:
- Моделиране на атмосферните процеси (динамика и дифузия) в регионален мащаб;
- Глобален и далечен пренос;
- Нови разработки;
- Аварийни емисии;
- Оценка на моделите и данни за тези оценки.
За всяка конференция се получават голям брой заявки, но досега обикновено се приемат едва половината от тях след рецензиране от страна на научния комитет. Целта е да се запази броят на участниците в конференцията от 100-150 човека, което осигурява изключително добра работна и социална атмосфера. Резултат от тази селекция е високото качество на представените доклади, което прави а сборниците, публикувани от Plenum Press след конференцията, да бъдат търсени и статиите в тях - често цитирани.
Тази година в конференцията участваха сто и двадесет учени от 30 страни в света. Всички те работиха усилено, дискутираха, създадоха нови и укрепиха вече създадени контакти за бъдещи въвместни изследвания в продължение на 5 топли есенни дни.
Секретарят на научния комитет д-р Свен-Ерик Грюнинг обяви Двадесет и третата Международна техническа тонференция по Моделиране на замърсяването на въздуха и неговото приложение за открита на 28 септември. Встъпително и поздравително слово изнесе Главният научен секретар на БАН проф. д.б.н. Наум Якимов. Кратък концерт на Варненския детски хор "Морска раковина" с ръководител Росица Щерева трогна и разкри частица от българския дух на чуждестранните участници в конференцията, пристигнали във Варна от 30 страни от Европа, Азия, Америка и Австралия.
За петте работни дни на конференцията бяха изнесени над 70 доклада в областта на регионалния, далечния и глобален пренос на замърсители на въздуха, разработката на нови и оценката и проверката на различни известни модели за замърсяването на въздуха. От поканените лектори, д-р Рао от Ню Йоркския Департамент по опазване на околната среда изнесе обширен доклад за моделирането, мониторинга и стратегиите за контрол на замърсяването с приземен озон в Източните Съединени Американски Щати; д-р Фейхтер от Метеорологичния Институт Макс Планк в Хамбург представи разработките на отдела по теоретично моделиране на климата за влиянието на глобалното разпределение на сулфатните и карбонатни аерозолни частици за изменението на климата; д-р Уолмслей от Канадската служба по околна среда представи чрез сътрудничката си д-р Гонг последни резултати от моделирането на киселинни мъгли във високопланински горски райони; акад. Стойчо Панчев изнесе доклад за хаотичната адвекция и приложението й в геофизични задачи. В две сесии на конференцията бяха представени и около 30 постерни доклада.
Характерно за конференцията бе участието на много малади учени. Високото ниво на представените изследвания се гарантира от предварителната селекция на абстрактите, извършвана от научния комитет на Международната техническа конференция, съставен от изтъкнати учени в областта на моделиране на замърсяването на въздуха от всички страни на НАТО. Член на този комитет след проведената у нас конференция стана проф. д.ф.н. Димитър Сираков.
От българска страна в конференцията участваха 20 учени от БАН и СУ, работещи в областта на моделирането и измерването на замърсяването на атмосферата.
За изключително успешното
провеждане на конференцията допринесоха усилията на домакините от НИМХ
и БАН и Международни прояви - ООД - организатор на настаняването и социалната
програма. Значителен беше приносът на Ваканционен клуб "Ривиера" с безупречно
поддържаната и висококачествена база, оценена по достойнство от всички
чуждестранни гости, основният спонсор на конференцията Представителството
на фирма 3М в България, предоставило най-нова модерна прожекционна апаратура
(мултимедия и шрайбпроектори) и фирма Престиж-бизнес от Варна, осигурила
техническото обслужване на тази апаратура. Предварителната подготовка на
конференцията бе спонсорирана от Европейската асоциация за науките за замърсяване
на въздуха (EURASAP) и Националната лаборатория Рисо в Дания. Материалите
за конференцията бяха отпечатани от Деметра - Демократични традиции ООД.
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. Г. Петрова, ст.н.с. д-р . Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова