Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I.2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
I.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI. СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
През първата половина на месеца горещото, сухо и предимно слънчево време в страната се обуславяше от област на високо атмосферно налягане, свързано с антициклон, чийто център се преместваше от Великобритания към Скандинавския полуостров.
Временни прониквания на сравнително по-хладен въздух, съпроводен с усилване на вятъра от север-североизток, но почти без валежи, се наблюдаваха на 6-7, 10 и 14.VIII.
16-17.VIII В южната перферия на антициклонална област се формира бавноподвижен плитък вихър, с който са свързани краткотрайните превалявания в Западна България.
19-31.VIII Под влиянието
на антициклон с център над Югозападна Европа, от северозапад и север периодично
преминаваха студени фронтове над България, с които бяха свързани краткотрайните
превалявания и понижения на температурите на 21, 23, 26, както и на 28
и 29.VIII.
Kъм съдържанието
През по-голямата част на август температурите бяха високи, а колебанията им - сравнително малки. Най-горещо беше през периода 3-5.VIII, когато максималните температури бяха между 35 и 40oC , а средноденонощните - между 27 и 31 oC, т.е. с 5 до 8oC по-високи от нормалните. Чувствително захлаждане настъпи на 29 и 30.VIII - средноденонощните температури се понижиха със 7-8oC, а максималните бяха предимно между 20 и 25oC.
Средните месечни температури за август (между 21 и 24 С, в южните райони до 26oC, в Сандански 26,7 oC, в планините между 10 и 15oC, на вр.Ботев 9,9oC, на вр.Мусала 7,5 oC) са с 2 до 4oC по-високи от нормалните.
Най-високите температури
през август (предимно между 35 и 40oC, в Ямбол 40,8oC, в планините между
25 и 30oC, на Черни връх 21,0oC, на вр.Мусала 16,3oC) бяха измерени
около 4.VIII, а най-ниските (между 9 и 14oC, по Черноморието и крайните
югозападни райони около 15oC, в планинските райони между 2 и 7oC, на
вр.Ботев -0,2oC, на Черни връх 0,7oC, на вр.Мусала -1,9oC) - в края
на месеца.
Изменение на температурата през август 1998г.
Kъм съдържанието
Предимно слаби превалявания имаше през втората част на август - около 16.VIII, около 20.VIII и през последните дни на месеца.
Броят на дните с валеж 1 и повече литра на квадратен метър в по-голямата част на страната е между 1 и 4, в отделни райони на Южна България валеж не е имало. В половината от метеорологичните станции денонощният валеж веднъж е бил повече от 10 mm , в Монтана - 2 пъти, а в останалата част на страната той не е достигал това количество. Максималният денонощен валеж е предимно между 5 и 15 mm , в Монтана 26 mm , във Враца - 20 mm, в Бургас, Образцов чифлик и Видин - 18 mm и беше измерен предимно на 29 и 30.VIII.
Сумата на валежите в крайните западни райони е предимно между 20 и 40 l/m (между 50 и 90% от нормата), във Видин - 45 mm (125% от нормата), а в останалата по-голяма част на страната - между 5 и 20 mm (между 10 и 60% от нормата), като в отделни райони на Югоизточна България изобщо не е валяло.
Валеж през август 1998г.
Kъм съдържанието
Условията за силен вятър
(14 m/s и повече) бяха сравнително малко - силен вятър имаше само в отделни
станции, главно през третото десетдневие на август. Броят на дните със
силен вятър е до 2, в Сливен - 3, а в Бургас, Ямбол, вр.Мургаш - 4, на
Черни връх - 6 дни.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
Средната облачност (между 2 и 3 десети от небосвода, в планините - около 4 десети) е с около 1 десета по-малко от нормата.
Слънчевото греене беше между 260 и 350 h, в Благоевград - 263 h, на вр.Мусала - 266 h, на Черни връх - 277 h, в Лом - 268 h, в София - 305 h, на вр.Снежанка - 308 h, на н.Калиакра - 349 h, в Карнобат - 365 h. Слънчевото греене в западните райони и в планините беше относително по-малко.
Броят на ясните дни (предимно между 14 и 19, в Пловдив - 21, в София - 10, във Враца - 12, в планините предимно от 8 до 12 дни, на вр.Мусала - 5 дни) в повечето райони е по-голям от нормата, а броят на мрачните дни (между 0 и 2, във Видин - 3, на вр.Мусала - 6 дни) - около и по-малък от нормата.
Продължителност на слънчевото греене през август 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Високите летни температури през юли продължиха до 10.VIII (максимални над 35oC в някои райони).
Смерч по обяд на 16.VIII, с развитие на 2 стълба едновременно над водната повърхност в Черно море (район Златни пясъци) за около 10 минути, беше регистриран от любители-фотографи и наблюдаван от туристи на плажа.
Гръмотевични бури имаше в 11 дни от месеца: в периодите 4-9, 15-19 и 29-30.VIII. По-интензивни и повсеместни те бяха на 4, 8, 16, 17 и 29.VIII. Имаше съобщения за локални пожари от мълнии и за убити хора в полето. Бяха нанесени щети от силния вятър и интензивната гръмотевична дейност, съпровождащи процеса на 29.VIII (повредени от мълнии трафопостове в Пловдив и Бургаско, отнесен покрив и убита от дърво жена в Пловдив, провалени културни и спортни дейности от бурята и проливния дъжд във Варненско и Бургаско).
Валежи от град бяха регистрирани на 17 и 19.VIII (в София), на 29.VIII (Бургаско, Ямболско, Сливенско и в Клисура) и на 30.VIII (от процеса на 29.VIII след полунощ във Шуменско и Варненско). По неокончателни данни на застрахователите от градовия процес на 29 и 30.VIII са нанесени щети върху земеделски културии на места в Пловдивско, Шуменско и Варненско.
Системата от полигони за борба с градушките към МЗГАР е провела въздействия върху градоопасни облаци в 3 дни над защитаваните райони в северозападните и южни части от страната. Щети не са регистрирани.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C | Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn | мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm | вятър
>=14 m/s; | гръм. бури | ||||
| > 15 | > 25 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 22.1 23.1 23.6 23.4 23.2 24.3 24.3 25.2 23.7 21.7 23.8 24.0 24.4 24.6 25.3 25.3 24.0 24.0 26.7 22.8 7.5 9.9 | 2.6 1.6 2.0 2.0 1.8 2.0 3.2 2.4 2.2 2.2 2.1 1.9 2.2 2.3 3.1 3.2 2.0 3.5 2.6 2.4 2.7 2.7 | 35.5 38.2 39.0 36.6 38.0 39.3 39.5 38.9 27.4 37.0 35.3 35.7 38.9 38.0 37.8 39.4 39.0 38.0 40.5 37.8 16.3 18.0 | 10.0 7.3 10.0 10.7 4.5 10.0 11.0 8.6 12.4 15.8 14.8 9.5 13.6 12.5 13.0 12.5 13.0 12.5 14.7 8.3 -1.9 -0.2 | 18.9 44.9 34.4 37.7 14.5 10.6 4.6 12.3 17.8 7.7 11.2 18.4 16.8 0.4 2.6 8.2 8.3 0.4 20.2 21.2 15.7 13.0 | 37 125 75 60 30 22 7 24 30 17 35 68 45 1 6 15 22 11 59 54 35 12 | 10.4 17.9 25.5 20.2 8.5 8.6 4.6 12.3 17.8 6.0 11.2 18.1 14.8 0.4 2.6 7.6 4.5 0.2 8.2 15.0 5.2 11.0 | 30 29 29 29 29 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 30 17 7 22 18 7 | 28 31 30 30 29 30 31 31 30 30 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 - 2 | 4 13 11 11 10 14 14 20 9 4 7 8 10 9 17 17 10 9 23 9 - - | 3 4 2 4 2 2 1 1 1 2 1 1 2 - 1 1 4 - 4 2 3 2 | 1 2 2 1 - - - 1 1 - 1 1 1 - - - - - - 1 - 1 | - - 1 - - - - - - - - - - - - - - - - - - - | - - 2 2 - - - 2 - - - 4 3 - - - 1 - - 2 1 - | 5 2 4 4 5 3 4 4 1 2 2 4 6 5 3 4 5 6 5 6 |
Kъм съдържанието
Горещото време в края на юли доведе до бързо изчерпване на водните запаси в почвата. През първото десетдневие на август изключително високите максимални температури на въздуха (от порядъка на 38-40oC) и липсата на валежи задълбочиха сушата. Продуктивната влага в повърхностния почвен слой, вследствие на валежите от 28 и 29.VII, в ограничени райони на Северна България бързо намаляваше и към 10.VIII бе незначителна. Климатичното засушаване, характерно за лятото в Южна България и централните крайдунавски райони, в края на първото десетдневие на август бе силно изрезено: до 50 cm дълбочина продуктивната влага бе напълно изчерпана, а общият воден запас бе между 45 и 55% от ППВ.
Горещото време, макар и с не толкова високи максимални температури, продължи и през второто десетдневие. С изключение на 17.VIII, валежи през десетдневието нямаше, което още повече влоши водния баланс на почвата. Сухата и сбита почва не позволяваше механизираното й обработване. Закъсняваше се с провеждането на дълбоката оран и подмятането на стърнищата.
Намаляха водните запси и в еднометровия почвен слой. Продуктивната влага в слоя 100 cm при пролетните култури и неполивните участъци на места в Южна България бе под 10 mm или m3 вода/da или напълно изчерпана. Валежите в началото на третото десетдневие в Западна България временно подобриха овлажнението и за кратко намалиха нуждата от напояване. На 29.VIII на много места в страната паднаха валежи, които формираха почти цялата месечна сума. Ефектът от тях не можа да се регистрира при последното пробовземане, проведено на 27.VIII. По данни от този период, в еднометровия почвен слой най-добро бе влагозапасяването в Западна България и Предбалкана: продуктивна влага от 20 до 50 mm (m3 вода/da) и общ воден запас 66-75% от ППВ. В Тракийската низина, по-голямата част от Дунавската равнина и Лудогорието продуктивната влага бе изчерпана, а общият воден запас бе 45-55% от ППВ (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Високите температури през първото десетдневие на август доведоха до задълбочаване на сушата в повечето райони на страната. Максималните температури на въздуха на места в Южна България достигнаха до 40oC (Елхово, Сандански, Г.Делчев, Свиленград) и поставиха под въпрос реколтата от редица полски култури, отглеждани при неполивни условия. Наднормените топлинни условия в началото на август доведоха до скъсяване на междуфазните периоди при пролетните култури. При царевицата, в зависимост от ранозрелостта й, се наблюдаваха различни фази: от изсвиляване при късните хибриди до млечна зрелост при средноранните и начало на восъчна зрелост при ранните царевични хибриди. При слънчогледа през този период делът на посевите, навлезли във фаза узряване, рязко се увеличи.
През второто десетдневие на август, горещото и сухо време поддържаше неблагоприятни условията, при които протичаха последните етапи от развитието на късните пролетни култури. През този период ранните хибриди царевица достигнаха пълна зрелост, при средноранните се осъществяваше преход от млечна към восъчна зрелост, а при късните хибриди царевица се наблюдаваше наливане на зърното и начало на млечна зрелост. През втората половина на август при захарното цвекло започва натрупване на захари в кореноплода, а при памука - разпукване на плодните кутийки.
Нормализирането на топлинните условия през третото десетдневие и валежите към края на месеца създадоха благоприятни условия за узряване на значителен дял от средноранните царевични хибриди и от слънчогледа. При захарното цвекло в крайдунавските райони на страната се наблюдаваше техническа зрелост. Валежите на 29.VIII временно намалиха нуждата от напояване на късните зеленчуци.
През месеца сухото и горещо време ограничи разпространението на гъбни болест при овощните култури и допринесе за натрупване на повече захари в плодовете. Узряване настъпи при летните сортове ябълки, средноранните сортове круши и праскови, при ранните сортове грозде.
Kъм съдържанието
През повечето дни на август
условията бяха подходящи за работа на полето. В последните дни на месеца
временно тези възможности бяха ограничени. През месеца приключи прибирането
на есенните посеви, на узряващите плодове и зеленчуци. Продължиха беритбите
на тютюна, косенето на люцерната, поливките и окопаването на късните земеделски
култури; прибирането на слънчогледа. Обработките на почвата като дълбока
оран, дисковане и фрезоване се осъществяваха трудно. В зърнопроизводителните
райони се изчакваха валежи, за да се подобрят условията за качественото
им провеждане.
Kъм съдържанието
Съдържанието на серен двуокис в София е значително по-ниско от съответните пределно допустими концентрации (ПДК) и многогодишната средна месечна стойност (МСМС). Концентрациите на азотен двуокис надвишават МСМС за тази съставка само на 5.VIII в ж.к."Младост 1" и остават много под ПДК. Стойностите на фенол в същия пункт са най-високи в периода 20-23.VIII, когато ПДК е по-висока до около 11 пъти (на 23.VIII в следобедните часове). Не е наблюдавано изменение в съдържанието на сероводород в сравнение с предходните месеци. Количествата прах в кв."Гео Милев" са по-високи от нормите, като максималната еднократна концентрация надвишава съответната ПДК около 3 пъти (на 27 и 31.VIII в сутрешните часове), а средноденонощната - около 4 пъти (на 27.VIII).
Във Варна всички следени показатели за качеството на въздуха са много по-ниски от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас както в Морската градина, така и в центъра на града са регистрирани стойности на сероводород и азотен двуокис, превишаващи съответните средноденонощни и еднократни ПДК. Максималната еднократна стойност на азотен двуокис (2.5 пъти над еднократната ПДК) е измерена на 24.VIII в Морската градина, а средноденонощната - на 5.VIII на същото място - 2.5 пъти над средноденонощната ПДК. Най-високите концентрации на сероводород са отбелязани в същия пункт на 14.VIII през целия ден - до около 5.5 пъти над еднократната ПДК и около 3 пъти над средноденонощната ПДК.
Средноденонощните количества прах в пункт НИМХ в Плевен превишават средноденонощната ПДК до 2 пъти - на 26.VIII.
В Пловдив неколкократно са наблюдавани превишения (до 1.2 пъти) на средноденонощната ПДК за серен двуокис.
В Асеновград са наблюдавани нерегулярно стойности на серен двуокис до 1.2 пъти по-високи от средноденонощната ПДК (на 3.VIII). Количествата прах превишават средноденонощната ПДК до 1.5 пъти (27.VIII).
През август дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки и по-високи от измерените през предходния период стойности. Този факт може да се обясни с преобладаващото през месеца сухо и горещо време, което благоприятства ватрупването на дъщерни изотопи на радона във въздуха.
В станциите от мрежата на НИМХ-БАН, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността на атмосферния аерозол - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен - средните месечни стойности варират от 2.6 до 8 mBq/m3 . Средномесечната стойност за Плевен е най-високата за последните 3 години. В дните, за които е наблюдавана по-висока радиоактивност на въздуха, за станции Плевен и Варна са измерени и по-високи активности на дългоживущата обща бета-радиоактивност, отложена върху марля и върху водната повърхност на съдовете за сумарен фолаут.
При графичното представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално откриваема активност, варираща от 0.8 до 5 mBq/m3 в зависимост от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През август оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява. Средномесечните протичащи водни количества при всички пунктове за наблюдение на реките в Северна България (без най долното течение на р.Искър при Ореховица и Голяма река при Стражица) на по-голямата част от черноморските реки и на почти всички реки в Южна България с изключение на Марица в участъка Пловдив-Свиленград, Тунджа след язовир "Жребчево" и р.Струма при Марино поле са по-малки от средните стойности, определени за многогодишен период на наблюдение през този месец.
През август средномесечният отток само на реките: Струма при Марино поле, Тунджа при с.Баня, Марица при гара Белово и канал "Пашаарк" надвиши, макар и слабо, оттока, регистриран през юли.
В Северна България почти през целия август реките протичаха със слаби денонощни колебания на нивата - от +/-1 до +/-10-12 cm, с тенденция към намаляване на оттока им. Временно увеличаване на оттока и повишаване на нивата от 15-20 cm до 30-35 cm беше наблюдвано в края на месеца само на притоците на р.Янтра - реките: Джулюница при с.Джулюница и Голяма река при Стражица.
През август в Северна България най-силно намаля оттока на реките: Искър при Ореховица, Вит при Садовец и при Търнене, Осъм по цялото течение и Росица при Севлиево.
През по-голямата част от август с намаляващ отток протичаха и реките от водосбора на р.Марица, както и главната река. Временните повишения на речните нива и увеличения на протичащите количества вода в отделни дни от месеца бяха слаби и средномесечният отток на р.Марица в участъка Пловдив-Свиленград намаля силно, а на източнородопските й притоци: Въча при м.Забрал, Чепеларска река при Бачково, Харманлийска река при Харманли и Сазлийка при Гълъбово по-слабо в сравнение с юли.
С подчертана тенденция към намаляване на оттока през целия август протичаха и реките: Върбица при Джебел, Струма при Крупник и Места. Оттокът на тези реки съществено намаля в сравнение с юли и средно за месеца е значително под средния за многогодишен период през август.
Общият обем на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната (без р.Арда и р.Камчия при Гроздьово) е 353 млн.m3, с 4 % по-малък от нормата за август и с 29 % по-малък от оттока през юли.
Нивото на р.Дунав в българския участък през август силно се понижи. Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката бяха отбелязани през периода 1-3.VIII., а минимумите - през периода 24-28 VIII. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина на участъка е със 163 до 189 cm по-ниско в сравнение с юли и със 74 до 116 cm под средното за август определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
През изминалия период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с много добре изразена тенденция на спадане. Понижение на дебита до два и повече пъти в сравнение с юли беше установено при 25 водоизточника или около 81% от наблюдаваните случаи. Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовите басейни на Тетевенска и Преславска антиклинали, в Милановски и Разложки басейни, в басейна на масиво Голо бърдо и този, свързан със северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 18-47% от същите за юли. Повишението на дебита, установено при 6 от наблюдателните точки, беше най-голямо за подземните води в карстовия басейн на Стойловската синклиналаoCтранджански район). В този случай средномесечната стойност на дебита е нараснала с 122% спрямо същата стойност, регистрирана през юли.
За нивата на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки, низини и котловини) измененията бяха двупосочни с добре изразена тенденция на спадане. Понижение на нивата с 3 до 184 cm спрямо юли бе установено при 54 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните нива на места в терасите на реките Дунав и Струма, в Горнотракийската низина и Кюстендилската котловина. Повишение на водните нива с 1 до 60 cm беше регистрирано при 8 наблюдателни пункта, като най-значимо беше то на места в терасите на р.Дунав, в Софийската и Сливенска котловини, както и в Горнотракийската низина.
През изминалия период измененията на нивата на подземните води в сарматския водоносен хоризонт на Североизточна България имаха двупосочни изменения (от -25 до 40 cm) без изразена тенденция.
Нивата и дебитите на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни системи имаха двупосочни изменения с добре изразена тенденция на спадане. Нивата на подземните води в малм-валанжката водоносна система на Североизточна България имаха двупосочни изменеия (от -21 до 133 cm) с по-добре изразена тенденция на покачване. Предимно се понижиха нивата на подземните води в хотрив-баремската водоносна система на същия район от страната (от -74 до -29 cm), в обсега на Местенския грабен с 3 cm, в Средногорската и Ихтиманската водонапорни системи съответно с 5 и 3 m както и в подложката на Софийската котловина с 4 cm. Повишиха се нивата на подземните води в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен с 5 cm.
В изменението на запасите от подземни води през август не беше установена преобладаваща тенденция. Тенденция на повишение беше установена при 55 наблюдателни пункта, от които 36 кладенци и 19 извора и артезиански кладенци. Повишението на водните нива от 2 до 2188 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите на реките Камчия и Тунджа, в Горнотракийската низина, в Сливенската котловина, в приабонската система в обсега на Пловдивския грабен и в ограничени зони от разпространението на малм-валанжката водоносна система. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки е от 0.32 до 897 l/s и е най-голямо в Етрополски и Котленски карстови басейни, както и в басейна на платото Пъстрина. В тези случаи дебитът на изворите е нараснал със 156-242% спрямо средните оценки за периода.
Понижението на водните нива от 2 до 185 cm е най-съществено за подземните води на места в терасите на реките Дунав и Осъм, в Сливенската и Кюстендилската котловини, в малм-валанжката и хотрив-баремската водоносни системи на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.42 и 204 l/s беше най-голямо в карстовия басейн на Преславската антиклинала, в басейните на масива Голо бърдо и в северното бедро на Белоградчишката антиклинала, както и във Варненския артезиански басейн. В тези случаи дебитът на изворите е 22-33 % от средните (10-годишни) стойности.
Kъм съдържанието
Всестранният интерес към
актуалния проблем относно промените в глобалния климат и по-специално предполагаемите
им влияния върху честотата и интензивността на бедствени метеорологични
явления е поводът Редакционната колегия на Бюлетина на НИМХ да предложи
настоящия материал (със съкращения), публикуван от Фабрицио Карбоне в сп."Панорама"
от 6.VIII.1998 г.
Тя е мъчението в края на юли - знойната, жестока, вряща горещина не слизаше от първите страници на вестниците. Никога през XX век не е имало такава жега. Или по-точно от 1866 г., откакто се измерват температурите на Земята. Още по-лошото е, че никога през последните 600 години не е имало такава концентрация на въглороден двуокис в леда на полюсите.
Вестниците непрекъснато сипеха таблици след таблици, данни, статистики. Всички преследваха най-сензационната цифра. Сто на сто влажност в Генуа, 37 градуса в Милано и Болоня, 40 градуса в Алгеро. Не помним подобна горещина през живота си!
Но това се отнася за цялата планета, от полюсите до екватора. Положението е наистина сериозно и обезпокоително. Не само юли бе най-горещият месец, отбелязван някога. Горещи бяха и първите шест месеца на 1998 г., преди всичко зимните. При това в целия свят. Но тези аномалии се забелязват вече повече от 10 години: те предизвикват порои, свлачища, циклони, торнадо, суши, предимно в американския континент и в Азия.
Според германската застрахователна компания Мюних Ре, през 80-е години изплатените застраховки за загуби, причинени от природни бедствия, като се изключат земетресенията, са възлизали на близо 2 милиарда долара годишно. Общо за посоченото десетилетие застрахователните компании е трябвало да изплатят 17 милиарда долара.
Главозамайващи цифри? Те са нищожни в сравнение с "върховете"от началото на 90-е години. Компаниите трябваше да "изсипят" 57 милиарда долара за щети от природни бедствия. Още по-катастрофални за най-големите застрахователни компании в света бяха 16-е наводнения, урагани и свлачища, връхлетели Америка и Азия: 130 милиарда долара само за щети, нанесени на недвижима собственост. Ураганът Ендрю струва 30 милиарда долара през 1992 г., наводненията в Китай през 1991 г. достигнаха 15 милиарда долара, наводненията в Средния запад на САЩ през 1993 г. - 12 милиарда долара, твърде висока цифра, като се има предвид, че този район не е гъсто населен.
Положението се усложнява, но не поради горещината. Застрахователните компании рискуват да се разорят. Те изпращат свои експерти да разговарят с представители на ЮНЕП (Програма на ООН за опазване на околната среда) и на Международната група за изследване на климатичните промени към ООН. Възможно ли е всички тези катастрофи да бъдат приписани само на развихрилите се природни сили или пръст има и "технологичният" човек и непрекъснатото "помпене" на атмосферата с въглерод? На този въпрос на лондонската компания Лойдс климатолозите не могат да отговорят със сигурност. Те се ограничават с констатацията, че в ход е климатична промяна и че парниковият ефект води до затопляне на планетата. Над 6 милиарда тона въглероден двуокис са изхвърлени във въздуха само за една година и това не е шега. Но застрахователните компании искат да знаят дали могат да бъдат обвинени за катастрофи като суши, наводнения, урагани, свлачища едни или други икономически групировки, които произвеждат огромни количества въглероден двуокис, причина за затоплянето на планетата.
Вече е очевидно, че съществуват връзки дори между твърде отдалечени един от друг континенти. Защото ако е истина, че "Ел Ниньо", течението, което затопля водите на Южния Пасифик, предизвиква бедствия чак във Флорида, доказано е, че пепелищата от Пинатубо, изригналият преди години филипински вулкан, са се озовали над Арктика.
Ще платят ли един ден онези, които изсичат горите в бразилската Амазония за щетите от извънсезонен ураган в Коста Рика? А не са ли причинени вълните цунами, залели цели села в Папуа Нова Гвинея, от страшните пожари през 1997 г., опустошили голяма част от Индонезия и Борнео? Това са само насочващи, но не и невероятни хипотези. Истината е, че отсега нататък зострахователните компании ще преследват виновниците. И ще се опитват да обвинят световните замърсители на околната среда. Помислете за момент за традиционните автомобили: те са 500 милиона в целия свят. От ауспуха на всеки един излизат пушеци, отровни газове, канцерогенни вещества, 80-100oC топлина. Какво ще стане в деня, когато започнат да валят искания за обезщетения срещу автомобилните компании за причинени тумори и белодробни заболявания. А какви сътресения ще настъпят, когато китайците, които са вече 1 милиард и 200 милиона, ще имат 600 милиона автомобила, вместо сегашните 2 милиона? Тези въпроси непрекъснато занимават най-авторитетните изследователски институти. В последния доклад за състоянието на планетата Лестър Браун, президент на вашингтонския Уърлдуоч институт, обръща внимание върху "заплахите" от климатичната промяна и твърди, че е необходим енергиен завой. "Пътят, казва той, е във възобновяващите се енергии. Достатъчно е да споменем, че цената на слънчевите панели е спаднала с 95 на сто от 70-е години досега и ще спадне с още 75 на сто през следващото десетилетие." Чистата енергия е мотото на германския институт Вупертал, чийто президент Хайнрих фон Вайцзекер в книгата си "Фактор 4" обяснява как да се намали въздействието на замърсяващите енергоизточници върху околната среда, как да се икономисва енергия, благодарение на екологични технологични открития.
Има ли смисъл тогава да се говори все още за климатиците като решение на проблема с горещината, както направи американският президент Бил Клинтън? Действително той обеща на своите съграждани, връхлетени от вълната на бялата горещина, взела стотици жертви, охладителна система за всички. Това е покана към всички да консумират повече електрическа енергия (а следователно и да спомагат за производството на въглероден двуокис). И то само 7 месеца, след като в Киото представители на над 160 страни подписаха протокол, с който се ангажираха да намалят значително емисиите на въглероден двуокис.
"Куражът да се промениш означава
да спреш климатика и да караш велосипед, вместо да се оплакваш от задушаващата
юлска горещина", коментира Фулко Пратези, директор на Националния парк
в Абруцо. "Да, наистина юли 1998 г. беше горещ, даже много горещ. Но за
онези, които милеят за бъдещето на планетата Земя по-тревожното е, че посред
зима се топи ледът на полюса. Когато би трябвало там температурата да е
40 градуса под нулата."
Kъм съдържанието
Подготвили материалите за броя:
Част I. М. Празников, ст.н.с. д-р Л. Латинов
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова