Вие разполагате с поредния месечен хидрометеорологичен бюлетин. В него е направен месечен обзор на основни процеси и явления от метеорологична, агрометеорологична, хидрологична и екологична гледна точка за територията на страната. Оперативната информация, набирана от националната мрежа на НИМХ, дава възможност за бърза и обща преценка на влиянието на тези явления и процеси върху различни сфери от икономиката и обществения живот, за вземане на оптимални управленски решения и повишаване на икономическата полза от стопанската дейност и комфорта на живота.
Информацията в бюлетина не е пригодна за изследователски, юридически и бизнес цели. Подходяща информация за тези цели, преминала през стандартен контрол, може да се получи чрез официална заявка до НИМХ.
НАЦИОНАЛНИЯТ ИНСТИТУТ ПО МЕТЕОРОЛОГИЯ И ХИДРОЛОГИЯ, включващ и НАЦИОНАЛНАТА ХИДРОМЕТЕОРОЛОГИЧНА СЛУЖБА с филиалите си в Плевен, Варна, Пловдив и Кюстендил е с предмет на дейност:
- метеорологични, агрометеорологични и хидрологични информации, данни и анализи за химическото и радиоактивното замърсяване на въздуха и водите ;
- краткосрочни, средносрочни и месечни прогнози на времето и водите и фенологичното развитие и формиране на добиви от земеделските култури;
- изследвания по физика на облаците, валежите и активните въздействия върху тях;
- обезпечаване с научно-приложни изследвания, експерименти, разработки и методики на различни дейности в селското стопанство, транспорта, енергетиката, строителството, туризма, проектирането, водното стопанство, търговията, екологията, гражданската защита и други изследователски работи в областта на природните и инженерните науки ;
- експертни оценки и експертизи при неблагоприятни хидрометеорологични явления и колебанията на климата.
СЪДЪРЖАНИЕ
- I. ПРЕГЛЕД НА ВРЕМЕТО
- I.1. Синоптична обстановка
I 2. Температура на въздуха
I.3. Валежи
I.4. Силен вятър
I.5. Облачност и слънчево греене
1.6. Особени метеорологични явления
III. ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ВЪЗДУХА
IV. CЪСТОЯНИЕ НА РЕКИТЕ
V.CЪСТОЯНИЕ НА ПОДЗЕМНИТЕ ВОДИ
VI.СЪОБЩЕНИЯ
| Към списъкa на бюлетините | Към началната страница на НИМХ |
1. СИНОПТИЧНА ОБСТАНОВКА
През периода
1-6.V депресионна област с два центъра - над Северна Европа и Италия -
преместваща се бавно на изток-североизток и свързаната с нея вълнова фронтална
система, преминаваща през Балканите, обуславят хладното и дъждовно време
в нашата страна.
На 7 и 8.V
страната попада под влиянието на обширен антициклон с център над Румъния.
Преобладава слънчево време и температурите се повишават.
През периода
9-12.V времето в България се определя от комбинираното влияние на антициклона
с център над централна Русия и циклоналната област, обхващаща Гърция и
Мала Азия. Отново се заоблачава, завалява дъжд, особено интензивен и предизвикващ
наводнения в южните райони на страната. С преместването на циклона към
Черно море в тила му, с усилване на вятъра от север-североизток, нахлува
по-хладен въздух.
Валежите спират,
но на 14.V от север отново нахлува по-хладен въздух, съпроводен с превалявания
и усилвания на вятъра.
През периода
15-19.V предимно облачното, дъждовно и сравнително хладно време в България
се обуславя от средиземноморски циклон, който от Южна Италия постепенно
се премества на изток през Гърция към Черно море.
В тила на
циклона, на 20.V, с усилване на вятъра от север-североизток, нахлува по-хладен
въздух, съпроводен с превалявания. След временно подобрение в относително
високо барично поле, на 22.V от северозапад нахлува по-студен въздух, съпроводен
с превалявания и усилване на вятъра. Краткотраен гребен в студената въздушна
маса обуславя слънчевото време на 24.V На 25.V се формира нов средиземноморски
циклон над Южна Италия, който на 26 и 27.V преминава през България и отново
превалява дъжд. След краткотрайно стабилизиране на 28.V, до края на месеца
страната остава в размито циклонално поле, обуславящо краткотрайни превалявания.
Kъм съдържанието
Средната температура
през май (между 14.6 и 17.7 oC) в равнините беше около нормата
и с 0.6 - 1.1 oС по-ниска от нормата в отделни станции на Южна
България. Най-високите температури през месеца (между 30.2 и 25.4 oC)
бяха измерени на 13 и 29.V. По планинските върхове максималните температури
бяха около 7 oС. Под нормата бяха температурите в началото на
първото десетдневие и през първата половина на второто десетдневие на месеца.
Най-ниските температури бяха между 3.8 o в Добрич и 9.2 o
в Пловдив на 15.V., а по планинските върхове Мусала (-8.5 o)
на 15.V, вр.Ботев (-4.5 oC) на 6.V. Броят на дните с температура
над 15 oC се колебае между 13 o в София и 26 oC
в Сандански, а над 10 oC - между 29 в София и 31.V в останалите
равнинни станции.
Изменение на температурата през май 1998г.
Kъм съдържанието
Сумата на валежите
за Северозападна и Централна България беше под нормата (56-79%). В Североизточна
България (в Добричко и Варненско) - около нормата, а в Русенско - над нормата,
около 150 %. По планинските върхове сумата на валежите е около нормата.
Сумата на валежите в Югозападна България - Смолянско, Пловдивско, Пазарджишко
и Хасковско - беше над нормата (191-248%), а в Бургаско - 271%.
Валежи през
май паднаха през периодите 3-6.V, 11-12.V, 15-19.V и около 27 и 31.V. Броят
на дните с валеж повече от 1 mm е между 7 и 16, в планините - до 16. Дните
с валеж над 10 mm e между 1 и 5. Между 1 и 2 дни валежът в равнините е
по-голям от 25 mm, а така също и на вр.Ботев - 2 дни. Максималният денонощен
валеж на 11.V в Хасково е 65.8 mm, Кърджали - 49.9 mm и Чирпан - 30.9 mm.
На 17.V падналото количество валеж в Пловдив е 36.0 mm, а на 27.V във В.Tърново
- 35.7 mm.
Валеж през май 1998г.
Kъм съдържанието
Силен вятър (14 m/s и повече), предимно югозападен, имаше главно през периода 4-5.V. В Русе на 4 и 5.V. скоростта беше съответно 18 и 14m/s, а във В.Търново - 20 m/s. През първото десетдневие на месеца имаше силни ветрове и по Черноморското крайбрежие в Бургас на 4.V - 16 m/s, на 9 и 10.V - съответно 18 и 20 m/s.
Силни до бурни, преобладаващо южни ветрове имаше и по планините в периодите: 1 - 4.V, 8 - 12.V, 24 - 26.V. Бурен беше вятърът на Черни връх - 40 m/s на 3, 4, 9 и 10.V. На 25 и 26.V. имаше ураганен южен вятър със скорост >40m/s (на вр. Мургаш и Мусала на 3, 4 и 25.V).
Броят на дните със силен вятър през месеца беше до 10, на вр.Ботев и Мусала - съответно 9 и 8.
Kъм съдържанието
5. ОБЛАЧНОСТ И СЛЪНЧЕВО ГРЕЕНЕ
За равнините средната облачност през месеца беше между 8.1 и 5.6, което е около и над нормата. Броят на ясните дни е между 3 и 1 за равнините, което е под нормата, а на мрачните - между 5 (за Плевен е под нормата) и 18, което за равнините е над нормата. За вр.Ботев средната облачност беше 9.2, без ясни дни , а мрачните дни са 26 на брой.
Продължителност на слънчевото греене през май 1998г.
Kъм съдържанието
6. ОСОБЕНИ МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ЯВЛЕНИЯ
Гръмотевични
бури имаше в 16 дни от месеца, но бяха по-чести във втората половина на
месеца. По-интензивни и повсеместни те бяха на 5, 18, 21, 26 и 31.V.
Валежи от
град бяха регистрирани общо в 14 дни, разпределени в началото и средата
на месеца, както и в периодите 20-23 и 25-28.V. Щети от градушки имаше
на 4 и 5.V (Видинско и югоизточните райони на страната), на 18, 21, 26
и 31.V в райони от Северозападна, Южна България и Добруджа. На 31.V интензивен
градов процес, започнал от запад в Софийското поле, беше причина за градушка
с размери 2-3 cm с пороен дъжд, който предизвика наводнение и щети в центъра
на София. Службата от полигони за борба с градушките към МЗГАР проведе
въздействия в 10 дни над защитаваните райони в северозападните и южните
части от страната.
Продължителните
интензивни дъждове, съчетани със снеготопенето в планинските райони в периода
10-13.V, предизвикаха бедствени наводнения в районите на общините Пловдив
и Асеновград. В отделни станции (Пловдивско, Хасковско, Кърджалийско и
Смолянско) бяха измерени валежи от 66 до 176 mm общо за този четиридневен
период (Бачково - 122 mm), което е 150% и повече спрямо месечните норми.
Активизираха се свлачища в райони от северните склонове на Родопите (с.
Храбрино, шосето Асеновград-Смолян) и другаде. По предварителни оценки
на Гражданска защита, щетите от тези наводнения върху посевите и имуществото
са за над 5 млрд лева. Към това се добавиха нови валежи в периода 14-18.V
(само на 17.V в Пловдивско и Смолянско бяха измерени валежи от 21 до 49
mm). Като резултат щетите от бедствието са се увеличили още повече. Имаше
съобщения за загинали двама души.
| Станция | Teмпeратурa
нa въздуха, °C |
Валеж, mm | Брой дни с | ||||||||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Tср | dT | TMAKC | TMИН | сума | Q
-, % Qn |
мakс | дaтa | Tср , °C | koличество вaлeж,
mm |
вятър
>=14m/s |
гръм. бури |
||||
| > 10 | > 15 | >=1 | >=10 | >=25 | |||||||||||
София Видин Moнтана Враца Kнежа Плевен В.Tърново Русe Oб. Чифлиk Дoбрич Вaрнa Бургaс Сливeн Kърджaли Хaсkoвo Чиpпaн Плoвдив Г. Дeлчeв Сaндaнсkи Kюстeндил вр. Mусaлa вр. Ботев | 14.6 16.8 16.2 16.2 16.4 17.1 16.3 17.7 16.5 14.9 15.7 15.9 16.5 15.5 16.3 16.2 16.5 17.6 15.2 -1.5 1.5 | -0.1 -0.6 -0.5 -0.2 -0.5 -0.5 -0.3 -0.5 -0.1 0.3 0.3 0.0 -0.1 -1.2 -0.6 -0.5 -0.6 -0.8 -0.4 -0.7 -0.5 | 24.9 30.2 28.6 26.5 28.2 29.5 28.5 29.6 27.8 27.0 26.7 27.7 27.6 25.4 26.4 27.5 29.5 28.7 26.8 4.9 7.2 | 5.6 6.5 6.5 7.2 4.5 6.5 6.5 8.4 5.6 3.8 7.5 9.0 7.0 4.7 6.0 7.2 9.2 9.1 3.5 -8.5 -4.5 | 51.8 51.6 45.1 59.2 39.5 42.7 60.5 101.9 102.4 39.3 35.2 111.3 46.7 128.2 158.6 105.6 124.0 60.8 43.1 63.0 102.8 138.7 | 71 83 56 60 59 65 74 154 153 84 88 271 73 207 248 168 191 98 92 98 101 105 | 11.5 22.9 14.4 26.2 7.4 12.8 16.8 35.7 23.4 11.7 8.6 23.5 8.8 49.9 65.8 30.9 36.0 27.0 16.4 19.9 20.1 39.6 | 17 26 22 22 1 18 27 27 27 22 6 11 15 11 11 11 17 17 17 16 11 12 | 29 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 31 - - | 13 23 21 21 21 22 20 24 22 15 19 19 24 19 19 20 19 26 17 - - | 13 9 8 9 9 7 10 9 9 11 8 12 12 16 12 11 11 10 10 15 16 | 1 1 2 1 - 2 2 4 5 1 - 4 - 2 4 4 4 1 2 3 4 | - - - 1 - - - 1 - - - - - 2 2 1 1 - - - 2 | 1 - 2 2 1 2 1 10 - - 1 8 8 5 1 - 2 - - 8 9 | 3 - 3 4 5 2 4 6 - 2 1 4 5 8 2 1 4 6 2 1 |
Kъм съдържанието
Стабилното
и топло време през първото десетдневие на май ускори изпаренията от повърхностния
почвен слой. При нарастване на надземната биомаса на есенните посеви разходът
на влага от почвата се увеличи. Към края на десетдневието намаля продуктивната
влага и в дълбоките почвени слоеве при пшеницата. През повечето дни от
десетдневието почвата бе подходяща за обработки и сеитба на топлолюбиви
култури. Почвените температури
на 10 cm дълбочина надвишаваха 15 oC.
През второто
и третото десетдневие на май преобладаваше нестабилно време. Честите превалявания
в Южна България периодично преовлажняваха почвата и създаваха сериозни
затруднения за провеждане на селскостопанските мероприятия. През първите
дни на второто десетдневие поройни дъждове активизираха свлачища на обработваеми
площи край населени места в Южна България. От разлива на реки, притоци
на р.Марица в Тракийската низина и край селища в Родопите, бяха залети
десетки декари земеделски площи.
В Северна
България валежите през последните две десетдневия на май бяха по-редки
и ограничени. Повърхностният почвен слой просъхна и на отделни места се
наложи напояване на окопни култури. В зоната на Предбалкана водните запаси
в почвата през целия месец се задържаха на високо ниво.
В Западна
България овлажняването на повърхностните почвени слоеве постепенно намаляваше,
но остана задоволително за изкласяването и цъфтежа при пшеницата и началното
листообразуване при царевицата. Почвените температури на 10 cm дълбочина
навсякъде надвишаваха 20 oC.
На 27.V влагозапасяването
при пшеницата в еднометровия почвен слой в югоизточната половина от страната
и Предбалкана бе отлично. В Западна България и зоната на карбонатните черноземи
в Северна България общият воден запас в края на май бе силно намалял -
между 55 и 66 % от ППВ (вж. прил. карта). Окопните култури царевица и слънчоглед
до края на месеца черпеха влага от 50-сантиметровия почвен слой, където
влагата в Кюстендилско, Подбалканските полета и централните крайдунавски
райони бе недостатъчна - между 67 и 77 % от ППВ. В останалите райони на
страната влагата при пролетните култури бе много добра (вж. прил. карта).
Kъм съдържанието
2. СЪСТОЯНИЕ НА ЗЕМЕДЕЛСКИТЕ КУЛТУРИ
Развитието на земеделските
култури през първото десетдневие на май протече при температури около нормата
за сезона. Топлото време в началото на май , с максимални температури на
места до 28-30 oC (Ловеч -28,9 oC; Свиленград- 28,9
oC; Русе- 29 oC; Плевен- 30 oC; Ивайло
-30 oC; Пловдив- 30,5 oC), ускори "изкласяването"
на есенниците. Посевите в крайните югозападни райони и по поречието на
р.Марица до края на първото десетдневие достигнаха фаза цъфтеж (вж. прил.
карта ), с около седмица по-рано от нормалните за страната срокове. Значителен
напредък бе отбелязан в развитието на пролетните култури. Поникването при
царевицата през първото десетдневие на май доби масов характер (вж. прил.
карта).
През второто
десетдневие на май вегетацията на земеделските култури протече при относително
по-хладно време, при средноденонощни температури с около 2 oC по-ниски
от нормата за периода. Есенните посеви в края на десетдневието масово навлязоха
във фаза цъфтеж. Формирането и наливането на зърното при пшеницата и ечемика
се осъществяваше при наличие на достатъчно влага с посочените в т.1 изключения,
предпоставка за качествено изхранване на зърното. С нормални темпове протичаше
листообразуването при пролетните култури.
През третото
десетдневие на май топлинните условия чувствително се подобриха. Благоприятното
съчетание на топлина и влага доведе до значително увеличение на надземната
биомаса при пролетните култури. В края на май царевицата достигна фаза
7-9 лист; при слънчогледа в южните райони на страната започна формиране
на съцветие, а навреме засетите зърнено-бобови култури достигнаха фаза
бутонизация. Есенниците в Южна България навлязоха масово във фаза млечна
зрелост.
През май наедряването
на завръзите на овощните култури протече при благоприятни агрометеорологични
условия. В средата на месеца започна узряването на ранните сортове череши
и ягоди. Падналите на места градушки в края на третото десетдневие нанесоха
сериозни повреди на реколтата от ягоди и череши, върху разсадения зеленчуков
разсад.
Kъм съдържанието
В началото
на май приключи сеитбата на царевицата и късните пролетни култури. През
месеца се извършваше разсаждане на тютюневия и зеленчуков разсад. Честите
валежи през май ограничаваха възможностите за извършване на междуредови
обработки и провеждане на растително-защитни мероприятия.
През втората
половина на месеца започна беритбата на ранните сортове череши и ягоди.
Kъм съдържанието
В София съдържанието
на серен и азотен двуокис е значително по-ниско от съответните пределно
допустими концентрации (ПДК) и многогодишни средни месечни стойности (МСМС).
В средата на месеца концентрациите на фенол в ж.к."Младост 1" са над съответните
норми. Най-високата стойност е измерена на 11.V в обедните часове, когато
ПДК е превишена около 15 пъти. Количествата прах в пункта на кв."Гео Милев"
са по-високи от нормите през всички дни на наблюдение, но по-силно изразени
в началото на месеца. Максималната еднократна концентрация надвишава съответната
ПДК около 5 пъти (на 4.V в обедните часове), а средноденонощната - около
7 пъти (също на 4.V).
Във Варна
и Асеновград всички следени показатели за качеството на въздуха са по-ниски
от санитарно-хигиенните норми.
В Бургас са
наблюдавани епизодични стойности на сероводород, превишаващи ПДК, както
в центъра на града, така и в Морската градина. Най-висока е измерената
концентрация на 11.V сутринта в пункт "Дом на НХК", която е 3 пъти над
ПДК.
Средноденонощните количества прах в пункта на НИМХ в
Плевен превишават средноденонощната ПДК до 4 пъти (на 8.V).
В Пловдив,
в района на пункт НИМХ, са регистрирани единични проби на прах, надхвърлящи
средноденонощната ПДК до 1.3 пъти.
През месец
май 1998 г. дългоживущата обща бета-активност на въздуха показва близки
до измерените през предходния период стойности. В станциите от мрежата
на НИМХ-БАН, където се извършваше ежедневно измерване на радиоактивността
на атмосферния аерозол - София, Пловдив, Варна, Бургас и Плевен - средните
месечни стойности варират от 3.8 до 7.8 mBq/m3 . Стойностите
на общата бета-радиоактивност на атмосферните отлагания (т.нар. сух и мокър
фолаут) и валежите не се различават съществено от фоновите.
При графичното
представяне на данните са изключени стойностите, които са под т.нар. минимално
откриваема активност, варираща от 1 до 5 mBq/m3 в зависимост
от скоростта на броене на фона на апаратурата в различните районни лаборатории
и спецификата на отделните проби.
Kъм съдържанието
През април
оттокът на повечето наблюдавани реки в страната продължи да намалява и
средномесечните протичащи водни количества при почти всички пунктове за
наблюдение на реките в Северна България, на черноморските реки и на южните
реки Тунджа, Места и Струма са значително по-малки в сравнение с април.
През май беше наблюдавано увеличение на оттока само в средното и долно
течение на р.Марица и на някои от притоците й.
В Северна
България през май в сравнение с април най-силно намаля оттокът на р.Огоста
при Мизия, на р.Искър при Кунино и при Ореховица и на реките Вит, Осъм,
Янтра в участъка Велико Търново-Каранци и притоците й в тази част - р.Росица
при Севлиево и р.Джулюница при с.Джулюница. Оттокът на останалите наблюдавани
реки намаля по-слабо. Протичащите водни количества, средно за месеца, при
всички пунктове са значително под средните за май , определени за многогодишен
период на наблюдение, с изключение на р.Янтра при Габрово, средномесечният
отток на която е около средномногогодишния за май .
При черноморските
реки най-силно намаля оттокът на р.Камчия при Гроздьово и по-слабо на Провадийска
река при гара Синдел, на Голяма Камчия при Преслав и на р.Луда Камчия при
Бероново. Оттокът на тези реки средно за месеца е значително под средномногогодишния
за май .
През първото
десетдневие на май с намаляващ отток протичаха и реките от водосбора на
р.Марица, както и главната река.
В началото
на второто десетдневие, в периода 11-13.V, силно се повишиха нивата на
р.Марица след Пловдив и източнородопските й притоци Въча, Чепеларска река
при Бачково и Харманлийска река при Харманли и преминаха високи вълни по
тези реки. Това увеличаване на оттока и последвалото почти същото по големина
в края на десетдневието осигуриха наднормален отток на споменатите реки
до края на май .
С подчертана
тенденция към намаляване на оттока през първото десетдневие на май протичаха
и реките Тунджа и Върбица при Джебел. Нивото на последната рязко се повиши
на 11.V, а на р.Тунджа, макар и по-слабо, на 24.V и до края на месеца оттокът
на тези реки беше по-голям от средния за май .
Оттокът на
останалите големи югозападни реки Струма и Места през целия май беше под
средномногогодишния за месеца.
Общият обем
на речния отток към крайните створове на по-големите реки в страната, без
реките Провадийска при Синдел и Арда при Вехтино, е 1545 млн. m3.
Нивото на
р.Дунав в българския участък през май беше с тенденция към повишаване.
Максимумите за месеца при различните пунктове за наблюдение на реката в
участъка Ново село - Оряхово бяха отбелязани на 10 и 11.V, а между Свищов
и Силистра - на 1.V. Минимумите по цялата дължина на участъка бяха наблюдавани
през периода 25-28.V. Средномесечното ниво на реката по цялата дължина
на участъка е с 10 до 56 cm по-високо в сравнение с април и със 111 до
158 cm под средното за май , определено за многогодишен период на наблюдение.
Kъм съдържанието
През изминалия
период измененията на дебита на изворите бяха двупосочни, с по-добре изразена
тенденция на спадане. Понижение на дебита до два пъти в сравнение с април
беше установено при 17 водоизточника или около 63% от наблюдаваните случаи.
Най-съществено понижение на дебита беше установено в карстовия басейн на
Преславската антиклинала, в Бистрец-Мътнишки и Котленски карстови басейни,
както и в басейна на северното бедро на Белоградчишката антиклинала. В
тези случаи средномесечните стойности на дебита на изворите са 36-58% от
същите, установени за април. Повишението на дебита, установено при 10 водоизточника,
бе най-съществено за подземните води в Разложкия карстов басейн и по-слабо
изразено в Етрополски и Велинградски басейни. В тези случаи средномесечните
стойности на дебита на изворите са нараснали със 131-468% спрямо същите
стойности, регистрирани през април.
За нивата
на подземните води от плиткозалягащите водоносни хоризонти (тераси на реки,
низини и котловини) измененията бяха двупосочни, с по-добре изразена тенденция
на спадане. Понижение на нивата с 1 до 50 cm спрямо април бе установено
при 32 наблюдателни пункта. Най-съществено беше понижението на водните
нива на места в терасата на р.Места и в Кюстендилската котловина. Повишение
на водните нива с 2 до 335 cm беше регистрирано при 17 наблюдателни пункта,
като най-значимо беше то на места в Карловската котловина и терасите на
реките Тунджа и Струма.
Нивата и дебитите
на подземните води в дълбокозалягащите водоносни хоризонти и водонапорни
системи имаха двупосочни изменения, с по-добре изразена тенденция на покачване
или останаха без изменение. Двупосочни изменения (от -3 до 103 cm), с добре
изразена тенденция на покачване, имаха нивата на подземните води в малм-валанжката
водоносна система на Североизточна България. Подобна беше тенденцията за
водните нива в хотрив-баремската водоносна система на същия район (от -6
до 40 cm). Повишиха се водните нива в приабонската система в обсега на
Пловдивския грабен - с 30 cm и в Средногорската водонапорна система - с
9 cm. Понижиха се водните нива в обсега Местенския грабен - с 10 cm и в
подложката на Софийския грабен - с 2 cm.
В изменението
на запасите от подземни води през май се установи слабо изразена тенденция
на покачване при 61 наблюдателни пункта или при 54% от случаите, от които
43 кладенеца, 18 извори и артезиански кладенци. Повишението на водните
нива от 1 до 1683 cm беше най-голямо за подземните води на места в терасите
на реките Камчия, Тунджа и Места, в Горнотракийската низина, в Сливенската
котловина и за ограничени зони от разпространението на малм-валанжката
водоносна система. Покачването на дебита спрямо средните (10-годишни) оценки
е от 0.33 до 468 l/s и е най-голямо в Ловешко-Търновски, Разложки, Куклен-Добростански
и Градешнишко-Владимировски карстови басейни. В тези случаи дебитът на
изворите е нараснал с 203-271% спрямо средните оценки за периода.
Понижението
на водните нива от 4 до 224 cm е най-съществено за подземните води на места
в терасите на реките Дунав и Осъм, както и в малм-валанжката водоносна
система на Североизточна България. Понижението на дебита - между 0.46 и
1879 l/s беше най-голямо в Бистрец-Мътнишки, Милановски и Гоцеделчевски
карстови басейни. В тези случаи дебитът на изворите е 24-44% от средните
(10-годишни) оценки.
Kъм съдържанието
Тази обновена
информация се отнася главно за състоянието на озоновия слой в периода 1997
- април 1998 г. и е подготвена въз основа на данни от станциите към Глобалната
система за наблюдение на озона (ГСНО3) и спътникова информация. Кратката
извадка тук е с подбрана информация предимно за Северното полукълбо.
През март и април 1997 г. в северните полярни райони бе регистрирано изтъняване
на озоновия слой, едно от най-силните, над 30%, а през есента в Южното
полукълбо над Антарктида "озоновата дупка" в продължение на 40 дни се разпространи
на площ над 20 х 106 km2 . В средните и полярните ширини на
Северното полукълбо обаче поради топлата долна стратосфера през зимно-есенния
период на 1998 г. нивото на общото съдържание на озона е само малко под
дългосрочните средни стойности от по-голямата част на този период.
Многогодишните
наблюдения потвърждават, че разрушаването на стратосферния озон продължава,
въпреки че се наблюдават и вътрешногодишни вариации, голяма част от които
са свързани с общата циркулация и разпределението на температурата в стратосферата.
Колкото е по-студена долната стратосфера, толкова са по-силни и процесите
на изтъняване на озоновия слой.
В първите месеци
на 1998 г., в средните и полярни ширини на Северното полукълбо, съдържанието
на озон е било малко под или близко до нормите. Конкретно, през по-голямата
част на първите три месеца нивото на озона над тези географски ширини е
било близко до многогодишните средни стойности (над Сибир) и с 3 до 6%
по-ниско над големи части от Северна Америка, Европа и Арктика. Три пъти
в двуседмичен период е имало по-значителен дефицит на озон:
- втората
половина на декември - 10 май (-15% - -20% над Европа и преходната част
към Арктика);
- втората
половина на февруари (-10 - -15% над Европа, Сибир и източната половина
от Арктика);
- първата
половина на март (-10 - -15% над Гренландия, и съседната на Канада част
от Арктика).
Студеният стратосферен въздух в границите на полярния вихър се е намирал в северните части на районите, над които са наблюдавани най-голям дефицит на озона. В Южното полукълбо 1998 г. е започнала при съществено по-ниски нива на съдържание на озон, отколкото можеше да се очаква според линейната екстраполация на установената от началото на 70-те години тенденция към понижаване на съдържанието на озона.
Kъм съдържанието
| За контакти и допълнителна информация: Bojkov_R@gateway.wmo.ch CMO, Женева, Швейцария | Подготвил за броя
ст.н.с. д-р П. Симеонов |
Подготвили материалите за броя:
Част I. Б. Такева, ст.н.с. д-р Т. Андреева
Част I.6. ст.н.с. д-р П. Симеонов, П. Димитрова
Част II. Р. Величкова, Д. Жолева, ст.н.с. д-р В. Казанджиев
Част III. Л. Йорданова, н.с. Бл. Велева
Част IV. инж. Г. Здравкова
Част V. ст.н.с. д-р М. Мачкова